Как работи здравната система в България? Ето няколко мнения, които

Как работи здравната система в България? Ето няколко отзиви, които рисуват спорна картина:
По-добре е от Канада в някои връзки
К.К., бежанец, живее от 12 години в Канада:
Може да се изненадате, само че аз намирам българската здравна система за по-добра в доста връзки от канадската. Всяко лято пристигам в София и минавам на разнообразни проучвания и експерти, за които в Канада се чака с месеци. Там за планова интервенция може да ти насрочат дата и след години. Един пенсионер наскоро осъди страната, тъй като му насрочили интервенция за промяна на става след 4 години, а той е на възраст. За една обикновена електрокардиограма в Канада би трябвало да те изпрати персоналният доктор, да чакаш ред, а резултатът се получава след седмица отново при персоналния доктор. За това време можеш да умреш, в случай че не те закарат като незабавен случай. За да стигнеш до прочут експерт може да чакаш месеци, половин година. В България всичко е налично, минаваш на обзор бързо, дали със възнаграждение или по направление, доста по-бързо е. И до прочут експерт се стига доста по-бързо. Бързината в медицината най-често е решаваща. Забелязвам към този момент, че и в България до някои експерти стартира да се стига с очакване, само че не чак толкоз, като в Канада. И някои професори взимат по 100 лв. за обзор, други по 30 лв.. Но даже и без такса можеш да минеш при прочут експерт.

В „ Аджибадем ” („ Токуда ”) ми изследваха какво ли не… и нищо
Т. Р., 42-годишен:
Имам проблеми с прешлени на гръбнака, засегна ми едната ръка, движа я  мъчно, не мога да я подвигам. Постъпих в „ Аджибадем ” („ Токуда ”), желаех да съм самичък в стая, 80 и нещо лв. дневно, само че нямаше свободни. Настаниха ме в стая с още двама. Веднага ми назначиха пет разнообразни проучвания, един път скенер, след това ядрено-магнитен резонанс и всякакви други. Държаха ме седмица, лекуваха ме, изписаха ме, предписаха ми медикаменти, и… нищо. После прочут доктор ме насочи, взех си здравна карта за остарял държавен санаториум в Павел Баня. Очукано наподобява, захабено, само че минах през всякакви процедури, бани, и ме оправиха, започнах да си движа свободно ръката.
Да не попадаш в „ Пирогов ” – положителни са, но…
Б. И., 55-годишен:
Да не попадаш в „ Пирогов ”. Не, не мога да кажа, че са некадърни. Там има изключителни експерти. Но това е най-натоварената болница, с поток от пациенти и незабавни случаи, всичко е като на конвейер, могат да те уморят от бързане или недовиждане. Преди време попаднах там с жлъчна рецесия. Минах незабавно на ехография и рентген, виждаше се едно камъче в жлъчката. Биха ми една инжекция да ми спрат болките и ми споделиха да дойда за интервенция като ми мине рецесията. Поискаха 1000 и нещо лв., с цел да ми махнат жлъчката. Лапароскопска интервенция. Питах – но нали беше по Здравна каса? Било някъде до 2007 година, в този момент към този момент се заплаща. „ Ако желаете можем и с интервенция с прорез да ви махнем жлъчката, тогава е гратис, по Здравна каса ”, споделиха ми. Да се смееш ли, да плачеш ли. Навсякъде по лечебните заведения лапароскопска интервенция за махане на жлъчката коства 1000 и нещо лв., с 50-100 лева разлика тук и там. Плаща се сякаш поради някакви консумативи за лапароскопията, които обаче, като изследвах, действително костват стотина лв.. Дни по-късно след „ Пирогов ” минах на ехограф в болница „ Лозенец ”, и се видяха ясно не едно, а над 15 камъчета в жлъчката, от които три по-големи, по 5-6 мм. Сигурно в „ Пирогов ” техниката им е по-калпава или от бързане, не знам. Лекувах се с билки, сокове, най-общо с национална медицина, и изхвърлих всички камъчета, видя се отново на ехография. После още един път попаднах в „ Пирогов ” по различен мотив. Там е като обществена болница, поема всевъзможни случаи, и на здравно неосигурени, като незабавни. Голямо натоварване е, безусловно могат да сбъркат един пациент с различен в стаята. Сестрите са едни закръглени ядосани лелки, които непрекъснато и неоснователно се карат на пациентите. Младите сестри са малко, заплащането не притегля към работа там. Тоалетните са окаяни, по една тоалетна на етаж с 30-40 пациенти. Гледаш сякаш скоро заменени порти, дограми, но захабено, очукано. Сменят се дежурни лекари и сестри, никой не ти изяснява нищо, по какъв начин си, какво ти е, с какво те лекуват. В травматологията за интервенции желаят пари, за тъкмо избрани консумативи, от тъкмо избрани снабдители, монополни цени. Усеща се блян да се вършат неща, за които заплаща Здравната каса, но и пациентът да заплати това-онова. Не е ясно дали е нужно да се прави едно или друго. То, прочее е по този начин и по другите лечебни заведения.

В България е доста по-добре от Австралия
Семейство Уилс, австралийци, заселили се в с. Катранджи, край Търново:
Бяха ни споделили (за България) – в никакъв случай не се разболявайте тук – поради здравната система. Но то се случи… По подигравка на ориста и двамата с брат ми влязохме в болница. Аз получих перитонит, а брат ми пневмония. Джаспър го пратиха в инфекциозната болница във Велико Търново, която беше много ужасяваща. Изглеждаше като болница в страна от Третия свят. Качиха ни в кола за спешна помощ и пристигнахме в болничното заведение, която не беше мръднала от соц-времената, като бомбардирана… Лежах там 3 дни, коремът ми се поду, пратиха ме на проучване и след това докторът пристигна и сподели – „ Нямаме визия какво става, ще би трябвало да те режем ”. Ако ми бяха дали антибиотика даже с час по-късно, щях да съм мъртъв. Направиха ми интервенция, която търпя 5 часа… Начинът на лечение тук е може би по-старомоден, не даваха на сина ми болкоуспокояващи, само че в последна сметка може би това беше по-добре… Условията не са най-хубавите, само че са надалеч по-добри от тези в Австралия, където всичко е съвременно, пред лечебните заведения има красиви градини и градинари… Но всичко това е неефикасно, тъй като там в това време те държат с часове в незабавното поделение, до момента в който стартират да те лекуват… А и е доста скъпо. Това лекуване в Австралия щеше да ни коства 30-40 хиляди долара…
Златни му ръце, но си желае пари на ръка
М. М., 50-годишен:
Поискаха ми 10 хиляди лв. на ръка за интервенция, прочут експерт. Не желая да споделям име и коя болница. Свърши работа, всичко мина чудесно. Операцията се заплаща по Здравна каса, избор на пациент там е 1000 и нещо лв., само че този си изиска на ръка 10 хиляди. Това е. Защо желае тия пари, откакто и огромна заплата си е обезпечил, не мога да схвана. Златни му ръце, само че това е лакомия. В България към този момент има лекари милионери и в държавни лечебни заведения, с пет-цифрени заплати, и на ръка взимат…

Различното отношение тук и там
Настася Ф., 42-годишна:
Ще се опитам да направя анализ за работата на две джипита, държавна незабавна помощ и две лечебни заведения при постъпването на двама разнообразни пациенти с близки диагнози:
Пациент №1 (мъж) е с тежка рецесия на дихателна непълнота, катализирана от грип и хронична спънка на белите дробове. Пациентът е обезсилен – в неспособност да се придвижи до асансьор и такси. Бърза помощ два дни отхвърля да прати кола за спешна помощ поради по-приоритетни съгласно тях случаи. С джипито се чуваме по телефона, само че и то не посещава пациента. На третия ден пациентът събира сили и с предварителна спогодба с персоналната му лекарка минаваме през кабинета й, взимаме посоки и се насочваме към болница „ Аджибадем ” (бивша „ Токуда ”). Там ни насочват към лекуващ лекар, който подрежда да се създадат 5 проучвания преди постъпването. Никой не поглежда направленията, които буташ пред очите им и би трябвало да заплащат нужните проучвания. След тях олекваш с 260 лева Настаняват пациента в незабавна стая с още трима лежащи, без тоалетна. Всичко е чисто. Стените чисти, боядисани. Леглата са съвременни, с механизми. Приемащата докторка ми подвига спокоен скандал, що в този момент идваме – пациентът е в положение преди реанимация. Слагат му кислороден уред. Източват му 400 гр. кръв. Слагат катетър. Вливат антибиотици. На вторият ден сестрите „ не помнят “ да изпразнят плика, обвързван с катетъра, той се спуква на пода. Изобщо на сестрите едни пациенти са им симпатични, други не. Самите те имат спорове една с друга и това се усеща при визитите, макар редовите усмивки и вежливост. Храната е търпима, само че несъответствуваща за подобен тип лежащо заболели – мазни яхнии, съвсем във тип на чорба. Последният пети ден лекуващата лекарка предписва уред Би-Бап върху бланка от компания вносител. Отправям се на другия завършек на София да го диря. Насред ромски квартал се мъдри бляскав голям офис. Там се оказва, че това сладко апаратче чартърен коства сред 1700 и 2300 лева Най-евтиният му вид за покупка е 4300 лева Отказваме да го купуваме. Мъжът ми поръчва същият уред от Истанбул дружно с комплекта към него за 900 лева При изписване от „ Аджибадем “ олекваме с още 490 лева Общо към 750 лева е лекуването по “Здравна каса “ на пациент №1. За спомагателните антибиотици, пробиотици и прочие към този момент изгубих сметката…
Пациент №2 (жена) е с тежка рецесия от дихателна непълнота. Отказваме се да проиграем сюжета с „ Бърза помощ “. Пациентът събира сили и се насочваме с такси при нашето джипи, което ни лекува от 45 година То незабавно насрочва час, като предлага и да посети пациента вечерта след работа. Но не губим време, поръчваме такси и сме в кабинета. След обзор от 10 минути персоналната докторка незабавно дава направление за пулмолог в 17-та поликлиника, като предизвестява сътрудника си да ни чака. Явно експертът е прочут, тъй като пред кабинета му има опашка, а работното му време е до 18.30. Докторът не оставя никой непрегледан. За Пациент №2 незабавно написа направление за влизане в белодробно поделение на болница „ Света София “ на идната заран в 7.30. Излизаме от поликлиниката. След 5 минути пациент № 2 припада в ръцете ми на път към стоянката за таксита. Двама мъже стопират такси и ми оказват помощ да я вкарам в него, като водачът наплисква лицето на болната с вода. Тя от своя страна се свестява. На идната заран без особени трудности стигаме до болница „ Света София “. Там на вратата към този момент ни чака пулмологът от 17-та поликлиника. Насрочва пет проучвания, за които плащаме 20 лева След един час пациентът е настанен в стая с още трима лежащи, без тоалетна. Всичко е чисто, без общите тоалетни, с изработен неотдавнашен ремонт. Има тв приемник в стаята, за който се заплаща на монети 4 лева дневно. Медицинските сестри са оправни, малко борсуци, само че си правят отговорностите професионално. Млад лекар поема под грижите си Пациент № 2. За пет дни той посещава болния най-малко по три пъти дневно. Дава цялостна информация за вливаните антибиотици и лекуването, което ще приложат. Това се случва и през празничните дни. Веднъж на обзор минава и величие на белодробните заболявания дружно със своите студенти. Тръбичките за О2 в носа на пациента непрекъснато вършат засечки, само че медицинските сестри пък за това непрекъснато се отзовават и оправят казуса. Храната е търпима и по-подходяща за лежащи. На Великден носят козунак и яйца. Сумата за пет дни болнично лекуване е 49 лева – общо 69 лева дружно с проучванията. Всичко останало е поето от Здравна каса. През целия интервал персоналното ни джипи се обажда и на приемащия лекар и на нас, с цел да получи информация за положението на пациент № 2. На изписване – младият лекар отделя половин час на мен и Пациент № 2, с цел да проучва положението му след приложеното лекуване. Смята, че повече не трябва да го трови с антибиотик. Предписва домашно съответно лекуване и доста разходки всеки ден. Дава надзорен обзор след месец. Дава персоналния си телефон, в случай че имаме въпроси дотогава. Дава мнение за постъпване в санаториум.
Разказах ви два случая от последния месец, не с цел да харесвате с плачещото дребосъче, а с цел да получите визия за работата на здравната ни система в сегашния миг. Пазете се здрави!