T0408 някога е била селска алея, която мирно е водила на юг през откритите полета на южната Запорожка област на Украйна, от Орихив през Роботине и нататък до Токмак.
Сега мъжете от 47-ма механизирана бригада на Украйна го преименуваха на „пътят към ада“ и картината, която рисуват, е апокалиптична: небето „черно от дронове“, постоянни артилерийски и въздушни бомбардировки и някогашните плодородни полета, натъпкани с руски мини, окопи и землянки, които правят всякакъв напредък на юг практически невъзможен.
И все пак напредъкът на юг е точно това, което украинските войници с позивните Карацупа, Пан и Таба търсят, карайки своите произведени в Америка бойни машини Брадли по път, който според тях също е пътят към украинската победа.
Всеки ден, под безмилостен огън, те вкарват нови войски и изхабяват такива, само с 30 секунди, за да направят размяната на бойното поле.
„Служа от 2014 г. и никъде не съм срещал такива минни полета. Само хектари от тях, отляво и отдясно“, каза Карацупа. „Много окопи, землянки. И всичко това на десетки километри. Дори хвърлят мини върху територията, която превземаме. Без мините вече щяхме да сме в Токмак.”
Руски военен хеликоптер Ми-8. Delil Souleiman/AFP/Getty Images/FILE Беше обърнато много внимание на стратегическото значение на Robotyne за тримесечната южна контраофанзива на Украйна. Но превземането му още повече вбеси руснаците, казват мъжете от 47-ма бригада.
Останките от това, което е било село с 500 жители преди войната, продължават да бъдат удряни ден и нощ. Не само с артилерия и въздушни бомбардировки, но най-яростно с дронове.
— Небето е черно с тях — каза Пан. Разузнавателни дронове, атакуващи дронове, някои украински, някои руски – това е, каза той, невъзможно да се каже. Най-лошите са дроновете камикадзе, които ще те последват и ще те заличат, обясни той.
И след един месец битки от селото, което те превзеха в края на август, беше останало толкова малко, че не можеха да повярват какво откриха: цивилни, които все още се криеха в мазетата си.
След като пехотата им каза да съберат нещата си, те бяха втурнати в Брадли под постоянен огън. Една жена доведе котката си, друг цивилен попита дали може да докара колата, за която е похарчил спестяванията си преди войната, като я е изкарал, притиснат между два Брадли.
„Нещата в окупираните територии са различни“, каза Пан, обяснявайки, че превозното средство е старо жигули за 300 долара, но „притежанията там придобиват различно значение“. След известни преговори колата беше изоставена, тъй като евакуацията започна.
Пан (вляво) и Таба (вдясно), които са механици на шофьора на Брадли. Войските на 47-ма механизирана бригада на Украйна се бият по пътя, който те преименуваха на "пътя към ада". Пиер Байрен/CNN „Руснаците веднага започнаха да ни обстрелват“, каза Карацупа. „За тях няма значение кой е там – военни или цивилни. Те не се интересуват. Когато затворихме рампата на Брадли, артилерийският обстрел започна веднага. За щастие колата е добра и потеглихме. Стигнахме до следващия завой и руснаците отново откриха огън по нас, въпреки че знаеха, че превозваме цивилни.
CNN не може независимо да потвърди, че руснаците са знаели, че автомобилът превозва цивилни.
В гора наблизо украинските войски разтовариха предимно възрастни мъже и жени, гладни и мръсни след месец, прекаран под земята, по време на най-тежките боеве.
„Казаха ни, че руснаците са се отнасяли с тях като с роби“, каза Карацупа. „Те трябваше да крадат от руснаците, за да имат какво да ядат.
Но дори преди контраофанзивата и едномесечната битка за самото село, животът им, каза той, е направен непоносим от руска окупация и никой от тях няма средства да избяга.
Себ Шукла/CNN Подобно на толкова много села и градове в района на Запорожие, Robotyne беше прокълнат от самото начало на пълномащабната война от своята география, намирайки се точно на юг от мястото, където руската инвазия спря през март 2022 г. и следователно извън обсега на всякаква помощ.
„Принуждаваха ги да вършат различни работи, не ги пускаха от домовете им“, каза Карацупа за цивилните. „Бяха третирани като слуги. И тези хора нямаше къде да отидат. Те не искаха да отидат в Русия, но не можаха да стигнат до Украйна. Стояха, търпяха, тревожеха се. Те бяха много щастливи, когато пристигнахме, когато разбраха, че Въоръжените сили на Украйна са дошли в селото.
Но без Брадли, казват мъжете, никой нямаше да оцелее. Те с гордост показаха на CNN някои от директните артилерийски удари на произведените в САЩ бронирани превозни средства, като многократно пееха възхвала
Единственият им недостатък, казва Карацупа, е отличителният им свистящ звук, който се чува от километри. Това наистина има положителна страна в всяването на страх у руснаците, добави той, и в успокояването на фронтовата украинска пехота, която знае, че огнево прикритие е на път. Но никое превозно средство, колкото и да е забележително, не е напълно непревземаемо.
И Карацупа, Пан и Таба сега носят със себе си не само гордост от това, което са постигнали, но и скръб от това, което са загубили.
Някои от мъжете, с които превзеха Robotyne миналата седмица, оттогава бяха убити при пряк удар по техния Bradley. Напомняне, че колкото и важна да е печалбата на Robotyne за контранастъплението, предстоят много повече загуби, по-надолу по пътя към ада.
