Как проблемите ни „пътуват“ от годините на детството ни?
Как проблемите ни „ пътуват “ от годините на детството ни, разкриват експерти. Ако детето опознава света към себе си, без наставнически ограничавания, то научава за живота и придобива скъп на практика опит. Ако родителите вършат всичко допустимо да защитят детето си от „ заплахите “ на този свят и не му разрешават да „ изпадне в неволя “, в бъдеще подобен човек ще израсне нерешителен, безинициативен и въздържан. И надали ще успее доста в живота.
Често родителите не мислят за следствията от рестриктивните мерки, възбраните за активност, самостоятелност, накърненото любознание на детето… И тогава възрастните деца и техните родители се чудят: „ Защо в живота пораждат толкоз доста проблеми? “ За да знаете „ за какво “, би трябвало да разберете аргументите, произходът им. Хората, изключително по-възрастните и тези, които имат избрани компликации в живота – проблематична кариера, безконечна липса на пари, токсични връзки в фамилията – постоянно си мислят: „ Защо имам проблеми? Откъде въобще идват? “
Замисляли ли сте се над сходни въпроси най-малко един път до момента?
Как проблемите ни „ пътуват “ от годините на детството ни Нека се опитаме да разберем дружно. Ражда се дете. В фамилията царува наслада, деликатност, удивление и облекчаване на неотложните потребности на новия член вкъщи. Но по-късно бебето пораства и стартира да тества независимостта си: желае да допира, вкусва, слуша всичко… Ами родителите?
Някои се радват с бебето на първите издънки от неговата самостоятелност, дават му необятни благоприятни условия за тези негови проби (разбира се, в рационални граници, тъй че да го предпазят от заплаха за живота и здравето), като деликатно съпровождат първите му стъпки и начало… Детето в тази обстановка, действайки независимо посредством проба и неточност, малко по малко, развива уменията си, задоволява любознанието си, прави лични заключения, стреми се да овладее нови пространства от заобикалящата го реалност, учи се да бъде умело, сполучливо и да преодолява зараждащи трудности.
Как проблемите ни „ пътуват “ от годините на детството ни Какъв възрастен мислите, че ще стане от подобен дребен човек? Ще има ли доста неразрешени проблеми в живота му като възрастен? Ще може ли подобен човек да се оправи със комплицирани проблеми в образованието и работата?
Как ще се държи подобен човек, който е деен от детството си, в фамилията: ще плаче ли и ще се оплаква, лежешком на дивана, чакайки помощ от родителите си, управлението, брачна половинка (съпругата), или ще предприеме стъпки за превъзмогване на трудностите и да откри намерено, приятелско взаимоотношение с неговата среда?
Отговорът е явен, несъмнено! Този човек е привикнал с самостоятелност, интензивност и деятелност от детството. Не е ли по този начин?
Как проблемите ни „ пътуват “ от годините на детството ни Ами родителите на другото бебе? Те, страхувайки се „ в случай че нещо се случи! ”, се грижат за детето, не му разрешават да слуша (непозволено!), да гледа (нежелателно!), вършат вместо него това, което то може да прави единствено (иначе несъзнателно ще сгреши). От „ обич към детето ” му „ завързват очите, ушите, устата, връзват му ръцете и краката ”. По време на образованията психолозите постоянно ясно показват на „ любящите “ родители удоволствията на въображаемата си обич, като ги карат да изпълнят упражнение.
Упражнението се извършва единствено един път (и би трябвало да признаете, че картината е тъжна), а детето е насила да живее годините на възрастен в сходно положение!
Как проблемите ни „ пътуват “ от годините на детството ни Какви са следствията от родителските ограничавания? Ще може ли това дете в това положение да поддържа връзка дейно с връстниците си, да задоволява потребностите си, да се развива пълноценно и да бъде любознателно? Какъв човек мислите, че ще порасне от такова дете? Дали животът ще бъде елементарен за него? Ами хората към него? Очевидно е, че всички дейности и думи на „ любящите “ родители въздействат отрицателно върху развиването на детето и целия му предстоящ живот.
Уважаеми родители, отговорността за това какъв живот ще живее едно дете – независим или въздържан – е на вас. Имаме силата да осигурим на нашето обичано дете условия за личното му развиване: опция да пробва, да бърка, да преодолява, да взема решения, да развива деятелност, интензивност, смелост…
А ние, родителите, до момента в който детето е малко, постоянно сме там, ще го подкрепим, ще го посъветваме, ще намерим точните думи и ще вдъхнем убеденост. Разбира се, ще научим и това. О, какъв брой мъчно е да видите несполучливите опити на вашето бебе, постоянно желаете да го извършите вместо него, да му крещите (в края на краищата то ни основава нови проблеми, притеснения). И ние сме хора, и ние можем да сгрешим, да се пречупим и най-после да се уморим!
Да, несъмнено. Но дано постоянно помним: „ детето научава това, което вижда в дома си, родителите са образец за него! “ Себастиан Бранд споделя това още през 17 век. Нашата задача и предпочитание е да му дадем най-хубавото от това, от което се нуждае едно дете, да бъдем постоянно там, на крилете, да му помогнем да остане интензивно, без значение и отговорно. Това е нашата позиция, която ще му помогне в живота на възрастните, ще му разреши да не натрупва проблеми, а да ги взема решение, когато зародят, да не се опасява от компликациите, да има вяра в себе си!
Може да попитате, в случай че аз самият не съм подготвен в това, по какъв начин мога да оказа помощ на детето си? Да, доста хора от нашите генерации не бяха отгледани добре с образци от детството си и самите те би трябвало да се научат да обичат детето си, с цел да му дадат опция да живее личния си живот. Не да живеем вместо него, а да не се намесваме, само че да му оказваме помощ.
