Крис Шарков клонира герои на Бергман
Как видимо съвършен брак може да се разтресе и срути сходно на бутафорна цитадела, построена от възглавници?
Драматичните душевни катаклизми на двойка от междинната класа, която на пръв взор има всичко, с цел да е щастлива, изследва режисьорът Крис Шарков в своя нов театър „ Сцени от един фамилен живот “ в Малък градски спектакъл „ Зад канала “, предава Монитор.
В основата на представлението е фамозният филм от 70-те години на предишния век на един от най-големите кинематографисти на нашето време – шведа Ингмар Бергман, който от своя страна за него е синтезирал есенцията от единствения ефирен сериал в кариерата си. Пристрастията на Крис Шарков към хладната северна драматургия са общоизвестни – единствено постановките му по Ибсен към този момент наброяват 4.
Сред провокациите тук може би е, че неговите (и на Бергман) герои на моменти се държат не като владеещи възприятията си скандинавци, а като неаполитанска фамилия: те гневно се обичат и ненавиждат, изпадат в рецесии и изстъпления, стигат дори до замяна на удари – въобще нищо човешко не им е непознато, когато „ ножът “ опре до сърцето. Като си напомним екстатичната Нора от „ Куклен дом “ преди няколко сезона в Пловдивския спектакъл, сме наясно, че надареният Шарков може да извлече от тях и да извади на повърхността цялата им сдържана страст и пристрастеност.
„ Сцени от един фамилен живот “ в МГТ „ Зад канала “ стартира с телевизионно изявление на младата просперираща двойка Мариане и Юхан – адвокатка и доктор, поканили посетители, с цел да гледат дружно екранната си изява, в която споделят секретите на своето идеално общуване. Другата двойка Катарина и Петер са като че ли контрапункт на благите домакини: изгубили всевъзможни илюзии и яростни един към различен.
Много скоро след тяхното изпращане обаче и обликът на съвършената идилия сред Мариане и Юхан се пропуква: първото недоразумение избухва по тематиката дали да имат второ дете, или да не нарушават с памперси и нощен плач лустрото на полирания си до искра свят.
Решението очевидно ще остави драскотини в душите и на двамата: възприятие за виновност при нея и като гръм от ясно небе – ново влюбване при него. Оттам нататък героите нееднократно ще се разделят и събират, ще имат други сътрудници (повечето непоказани на сцената), ще вършат проби и неточности и нови проби, с цел да схванат себе си и преоткрият другия. Приносният миг на Крис Шарков в тази история на любовна война е това, че по двама артисти се превъплъщават във всяка от двете основни функции.
В пространството на една прегръдка сътрудниците се сменят и до края на спектакъла ту едните, ту другите ще „ вземат думата “ под светлината на прожекторите неведнъж. Едните са младата двойка, другите – същата двойка, натрупала няколко години на опит и разочарования, само че също по този начин едните може да са персонажите с държанието, което чака от тях обществото, а другите – към този момент разкрили какво желаят самите те.
Едните са Весела Бабинова и Христо Пъдев, другите Анастасия Лютова и Пенко Господинов. Едните са очарователни в своя наивитет и съвсем опитомена пристрастеност, другите са превъзходни в интерпретацията на гнева, нагона, невъзможността да бъдат дружно, само че и да сложат край. На моменти това е малко объркващо, само че и плодородно за дълбаене в разнообразни тълкувания. Във кино лентата в тези функции са „ единствено “ Лив Улман и Ерланд Йозефсон... В другите функции в постановката са Каталин Старейшинска, Стоян Младенов, Таня Пашанкова и Ели Колева. Сценографията е на Никола Тороманов-Фичо, костюмите на Елис Вели, преводът на текста – на Васа Ганчева.
Снимка: Стефан Н. Щерев Героите на Анастасия Лютова и Пенко Господинов след жестоко сблъскване.
Драматичните душевни катаклизми на двойка от междинната класа, която на пръв взор има всичко, с цел да е щастлива, изследва режисьорът Крис Шарков в своя нов театър „ Сцени от един фамилен живот “ в Малък градски спектакъл „ Зад канала “, предава Монитор.
В основата на представлението е фамозният филм от 70-те години на предишния век на един от най-големите кинематографисти на нашето време – шведа Ингмар Бергман, който от своя страна за него е синтезирал есенцията от единствения ефирен сериал в кариерата си. Пристрастията на Крис Шарков към хладната северна драматургия са общоизвестни – единствено постановките му по Ибсен към този момент наброяват 4.
Сред провокациите тук може би е, че неговите (и на Бергман) герои на моменти се държат не като владеещи възприятията си скандинавци, а като неаполитанска фамилия: те гневно се обичат и ненавиждат, изпадат в рецесии и изстъпления, стигат дори до замяна на удари – въобще нищо човешко не им е непознато, когато „ ножът “ опре до сърцето. Като си напомним екстатичната Нора от „ Куклен дом “ преди няколко сезона в Пловдивския спектакъл, сме наясно, че надареният Шарков може да извлече от тях и да извади на повърхността цялата им сдържана страст и пристрастеност.
„ Сцени от един фамилен живот “ в МГТ „ Зад канала “ стартира с телевизионно изявление на младата просперираща двойка Мариане и Юхан – адвокатка и доктор, поканили посетители, с цел да гледат дружно екранната си изява, в която споделят секретите на своето идеално общуване. Другата двойка Катарина и Петер са като че ли контрапункт на благите домакини: изгубили всевъзможни илюзии и яростни един към различен.
Много скоро след тяхното изпращане обаче и обликът на съвършената идилия сред Мариане и Юхан се пропуква: първото недоразумение избухва по тематиката дали да имат второ дете, или да не нарушават с памперси и нощен плач лустрото на полирания си до искра свят.
Решението очевидно ще остави драскотини в душите и на двамата: възприятие за виновност при нея и като гръм от ясно небе – ново влюбване при него. Оттам нататък героите нееднократно ще се разделят и събират, ще имат други сътрудници (повечето непоказани на сцената), ще вършат проби и неточности и нови проби, с цел да схванат себе си и преоткрият другия. Приносният миг на Крис Шарков в тази история на любовна война е това, че по двама артисти се превъплъщават във всяка от двете основни функции.
В пространството на една прегръдка сътрудниците се сменят и до края на спектакъла ту едните, ту другите ще „ вземат думата “ под светлината на прожекторите неведнъж. Едните са младата двойка, другите – същата двойка, натрупала няколко години на опит и разочарования, само че също по този начин едните може да са персонажите с държанието, което чака от тях обществото, а другите – към този момент разкрили какво желаят самите те.
Едните са Весела Бабинова и Христо Пъдев, другите Анастасия Лютова и Пенко Господинов. Едните са очарователни в своя наивитет и съвсем опитомена пристрастеност, другите са превъзходни в интерпретацията на гнева, нагона, невъзможността да бъдат дружно, само че и да сложат край. На моменти това е малко объркващо, само че и плодородно за дълбаене в разнообразни тълкувания. Във кино лентата в тези функции са „ единствено “ Лив Улман и Ерланд Йозефсон... В другите функции в постановката са Каталин Старейшинска, Стоян Младенов, Таня Пашанкова и Ели Колева. Сценографията е на Никола Тороманов-Фичо, костюмите на Елис Вели, преводът на текста – на Васа Ганчева.
Снимка: Стефан Н. Щерев Героите на Анастасия Лютова и Пенко Господинов след жестоко сблъскване.
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ