Как по-добре да отвърнем на дъждовното време напоследък, от това

Как по-добре да отвърнем на дъждовното време в последно време, от това да си пуснем песни по тематиката. Поне картината да е цялостна, от вътрешната страна и извън. Дъждът е лирически воин в доста известни песни, в директен, в метафоричен смисъл и като метафора. На 25 юни 1984 година е публикуван най-успешният албум на Принс - "Purple Rain ". Най-известните песни от албума са: "When Doves Cry " (обявена за най-хубавата ария на Принс), Let`s Go Crazy и баладата "Purple Rain ", носеща му премия Оскар в едноименния филм. Принс споделя за песента си: "Когато има кръв на небето два цвята се събират - алено и синьо, те вършат лилаво. "Purple rain " се отнася за края на света и да бъдеш с този, който обичаш и да оставиш Бог да те води през лилавия дъжд ". Първоначално парчето е било дълго 11 минути. Разбира се, дъждът може да утежни настроението ни - и то доста дни в годината. Тогава идва време за песента от едноименната кино класика, в която Джийн Кели се скача в блажено незнание и нехае за облаците над него. Пее, че им се надсмива и приканя, че е по-добре да се изтръскаме и да се усмихнем. "Here comes the rain again ", песента от 1983 година на дуета Eurythmics - Ани Ленъкс и Дейвид Стюарт, е и известен фразеологизъм. Клипът е сниман по този начин, че все едно всеки от тях е дух в живота на другия. Историята е мрачна, депресивна, с капчици еуфоричен тон. Парчето хрумнало на Ленъкс, когато били отседнали в хотел "Mayflower " в Ню Йорк. Бил заоблачен ден и Стюарт дрънкал меланхолични акомпанименти на пианото си. Ленъкс се доближила, погледна през прозореца към сивото небе и силуета на Ню Йорк и непринудено изпяла:...