Как може да се открие ангиосарком при физикален преглед? При

Как може да се открие ангиосарком при физикален обзор?

При физикалното проучване постоянно не се откриват данни за тумора. Въпреки това, даже и дребните открития могат да дават улики за ранното разкриване на заболяването.

Ангиосарком на меките тъкани

При пациенти с ангиосарком на меките тъкани нормално се среща умерено разрастваща се и възходяща туморна маса в крайниците. Бързата градация на болестта от време на време

подсказва

диагнозата.

Ангиосаркомите на меките тъкани може също да се развият в ретроперитонеума или коремната стена.

Ретроперитонеалните ангиосаркоми нормално се развиват като туморни маси, които не провокират признаци и недоволства и постоянно порастват до огромни размери, тъй като в корема има задоволително място, с цел да се побере тумора. Пациентите могат да имат неврологични признаци при притискането на лумбалните (поясните) или тазовите нерви.

Приблизително 33% от пациентите имат данни за скорошно кръвотечение или нарушаване в кръвосъсирването (коагулопатия), в това число анемия, персистиращ хематом, хемоторакс (кръв в плевралната кухина), хеморагичен асцит и гастроинтестинално (стомашночревно) кървене. Често прилежащите лимфни възли са увеличени. Честотата на пораждане на метастази в лимфните възли е към 45%.

Агиосарком на костите

Агиосарком на костите може да засегне всяка част от скелета на човек, макар че 33% от тези тумори се появяват в аксиалния скелет (череп, гръбначен дирек, гръден кош), 33% в дългите тръбести кости, а останалите в дребните кости на ръцете и краката. Тези тумори могат да бъдат мултифокални (група от обособени тумори, които са почнали да се развиват без значение един от друг), засягащи една и съща кост с голям брой лезии или мултицентрични, засягащи голям брой кости в един и същи край. Пациентите не демонстрират характерни недоволства и признаци, макар че болката е постоянно срещана и регионът постоянно е сензитивен.

Понякога се виждат оток и повишен размер на засегнатия крак. Патологични фрактури (счупване на костта, в мястото, което е отслабено заради влияние на заболяването) се следят при 10% от пациентите.

Ангиосарком на кожата

Ангиосаркомът на скалпа и лицето е най-честата форма на ангиосарком. Болестта се развива основно като рак на главата и шията и нормално се среща при възрастни пациенти. Известен е също като ангиосарком на Уилсън-Джоунс, старешки ангиосарком или недоброкачествен ангиоендотелиом.

Повечето пациенти развиват увеличаваща се лезия или язва. Първоначално тези лезии могат да бъдат комплицирани с целулит, оток, синини или инфекции, което води до закъснение на диагнозата. Може да има кървене и болежка. Клиничната картина на лезиите може да бъде нодуларна (ясно изразено кожно възелче с грапава повърхнина съпроводено със зачервяване, болежка или сърбеж), дифузна (разпръсната) или язвена.

Рискът за пораждане на агиосарком на кожата, обвързван с лимфедем, 5 години след мастектомия

е почти 5%.

Как се диагностицира ангиосаркомът?

Други положения, които би трябвало да се имат поради при диагностицирането на ангиосаркома са: амеланотичен меланом, вретеновидно-клетъчен хемангиоендотелиом, пиогенен гранулом, лейомиосарком, фибросарком, липосарком, филоидни тумори, хемангиобластом, сарком на Капоши, хемангиом на черния дроб, метастази от незнаен примитивен генезис.

Свързани публикации.. Ангиосарком - общи показа 0 Меланомът не е единственият рисков рак на кожата 0 Сарком на Капоши - редкият рак на кожата 0

Какво е лекуването за ангиосаркома?

Специалистите ползват предоперативна химиотерапия за пациенти с висококачествени лезии (при тумори с по-висок клас). Режимът продължава при тези пациенти, които реагират със стесняване на тумора след

два

до три курса на нападателна химиотерапия след туморна резекция.

Използването на радиотерапия в композиция с оперативно лекуване продължава да се развива и води до добър функционален и козметичен резултат. Все отново

50% от ангиосаркомите развиват далечни метастази, а облъчването не усъвършенства оцеляването. По-доброто установяване на степента на болестта благодарение на ядрено-магнитен резонанс (MRI) спомага за по-нататъшното обрисуване на полетата за лъчелечение и понижаване на дълготрайната заболеваемост. Интраоперативната лъчетерапия, брахитерапията или повече външно-лъчевата терапия могат да добавят предоперативната радиотерапия. 4125