Как ми се иска да съм по-силен. Да вярвам в

...
Как ми се иска да съм по-силен. Да вярвам в
Коментари Харесай

Самоувереност и приемане на собствената личност – 5 идеи, с чието реализиране да се заемем незабавно / Част 2

 samouverenost priemane na sobstvenata lichnost i samosaznanie 5 idei s chieto realizirane da se zaemem nezabavno chast 2

„ Как ми се желае да съм по-силен. Да имам вяра в себе си. Да се осмеля да бъда повече СЕБЕ СИ, да върша нещата, които желая. Да мога по-лесно да доближавам до хората. И един път към този момент стигнали дотук: „ Иска ми се да съм начисто със себе си. Или казано по-елементарно: Хей, усещам се добре подобен, какъвто съм, без значение какво мислят другите. "

Възможно ли е това да са вашите мисли? Ако да, тогава сте попаднали на вярното място. Защото в тази публикация става въпрос за самонадеяност, приемане на личното АЗ и религия в личните сили. Или по-точно за това по какъв начин да усъвършенстваме тези позитивни качества в себе си.

Ралф Зенфтлебен, създател на уеб-сайта „ Време за живот " и преподавател в региона на личностното развиване, ни предлага 10 дребни, само че извънредно ефикасни хрумвания, водещи до повишение качеството на живот. Онзи добър живот, в който се усещаме по-силни вътрешно, защото от ден на ден имаме вяра в себе си и от ден на ден одобряваме личното си аз.
Прочетете концепциите, отъждествете се с тях и се оставете да Ви одухотворят. Осъществяването даже единствено на една от тях ще направи живота ви малко по-красив и по-богат.

6. Виждам и мощните си страни (реалистична самооценка)

„ Знам какво мога и какво (все още) не. "

Трудностите със самоприемането и самоувереността постоянно се дължат до известна степен на личната ни позиция. Знаете, има песимисти, които виждат света цялостен с опасности и рискове. Има и оптимисти, които пък във всичко виждат шансове и благоприятни условия. Двете групи следят еднакъв свят, само че през разнообразни очила.

Когато става въпрос за нас самите, ние следим себе си също през очила. Очила, през които от време на време виждаме единствено негативните си качества, нещата, които не са ни наред, и грешките, които сме позволили.
Наблюдавайки другите, виждаме, че всеки си има позитивните и негативните качества, своите мощни и слаби страни. Отстрани е елементарно да забележим това.

Самите себе си обаче одобряваме като изключение от горното предписание. Самите ние главно сме цялост от недостатъци, дефекти и незадоволителни качества. Силни страни по-скоро считаме, че ни липсват.
Причината да виждаме себе си по този метод обаче не е в това, че в действителност нямаме позитивни страни.
Този факт се дължи на очилата, които сме си поставили и които смаляват в оптималната степен нашите позитивни качества и уголемяват минусите ни.

Не може ли просто да свалим очилата и да сложим други, по-подходящи?
Точно това би трябвало да създадем. Имате потребност от нови очила и то такива, с които да виждате себе си в действителна светлина в целия Ви набор.
На първо място би трябвало да осъзнаете следното: „ Имам очила, които ми пречат да виждам своите хубави черти. "
Тези очила евентуално са се появили в резултат на отрицателни послания и сигнали от страна на учители, родители, родственици или други хора. А може и по различен метод. Всеки човек обаче има мощни страни, специфични умения и гении. Може би до момента не сте насърчавали тези, които се крият у Вас, и по тази причина не съумявате да ги видите. Но те са там.
Вашата задача в този момент е да свалите очилата на негативизма и да се отправите на странствуване в търсене на нещата, които умеете добре.

За задачата поредност от въпроси, които да си задавате постоянно:
• Кога постоянно споделям: „ Но това е нищо. Това е елементарно. Това го може всеки "? (В множеството случаи е по този начин, че не всеки го може, само че се показваме по този начин, тъй като ние самите го можем)
• Какво съм постигнал до момента в живота си? Какви умения, качества, мощни страни са ми помогнали освен това?
• Какво ми е най-близко на сърцето? Кои от моите (положителни) качества могат да бъдат разпознати в това?
• За кои неща получавам похвали от другите?

Може да извършите и следното: Всяка вечер правете разбор на свършеното денем, като си задавате следния въпрос: С какво през днешния ден се оправих добре?
С този въпрос вие насочвате вниманието си към своите дребни и огромни триумфи, както и към мощните си страни.

7. Изживявам своите полезности (самоосъществяване)

„ Верен съм на себе си. "

В точка 3 стана ясно какъв брой значимо е да осъзнаем кои сме в действителност. Към това спада и да знаем кое е значимо за нас, тъй като то ни дава известна вътрешна мощ.

Не е задоволително обаче да познаваме личните си полезности. Важно е да живеем с тях и да ги пазиме пред останалите. Ако не вършим това, скоро слагаме край и на себеуважението.

Когато обаче живеем съгласно личните си полезности, най-малко доколкото е допустимо, нашето себеуважение нараства.
Т.е. значимо да живеем с това, което е значимо за нас. Но по какъв начин се схваща кое в действителност е значимо?

На първо място по това, че човек автоматизирано се стреми към реализиране на това значимо нещо в личния живот.
Ако всеки ден групирам разделно отпадъците, членувам в Грийпийс и отивам на демонстрации против замърсяване на природата, тогава явно за мен „ опазването на околната среда " е значимо. Т.е. опазването на околната среда е една от моите полезности.
Или пък в случай че всеки ден демонстрирам грижовност към своята половинка, устремявам се да върша нещата допустимо по-хубави и за мен е значимо да подхващаме избрани неща дружно като семейство, тогава една от значимите за мен полезности е „ фамилията ".
Съществуват толкоз доста полезности. Справедливост. Любов. Толерантност. Съпричастност. Успех. Самоопределяне. Хармония. Спокойствие. И, и, и...

Всеки от нас има свои полезности – неща, които са значими за нас.
Непрекъснато обаче изникват обстановки, които слагат нашите полезности под въпрос. Ситуации, които ни изкушават да жертваме полезностите си и да действаме срещу тях.

И е изцяло човешко да се поддадем на сходно прелъщение. Случва се на всеки от нас. И тогава още веднъж е значимо да си извиним сходно провинение ().

Впрочем още по-добре би било да възвисяваме своите полезности и да ориентираме живота си по отношение на тях, доколкото е допустимо. Никой не съумява да прави това постоянно. Но толкоз постоянно, колкото е допустимо. Това е пътят. А по какъв начин се реализира сходно нещо?

За задачата си задайте 2 въпроса:
• Какво за мен е в действителност значимо в живота?
• Какво прави всеки ден още веднъж и още веднъж човек, за който тези неща са значими?

След това пробвайте последователно във все по-голяма степен да синхронизирате дейностите си с този блян.
Тогава ще можете да се погледнете гордо в огледалото и да кажете: Верен съм на себе си. Живея съгласно това, което е значимо за мен.

8. Разрешавам проблемите си (компетентност в разрешаването на проблеми)

„ Взимам живота си в ръце. "

Хората с високо съзнание вземат решение зародилите проблеми. Това не значи, че са като Супермен и с едно придвижване на ръката карат всички проблеми да изчезнат. Те обаче набелязват своите проблеми и малко по малко търсят способи за тяхното разрешаване. Те не заравят глава в пясъка, чакайки всичко да отмине. И не чакат някой да пристигна да ги избави и вместо тях да оправи нещата.

Те си споделят: Така повече не може, би трябвало да подхваща нещо. След което се заемат с разрешаване на казуса.
И тук е в действие правилото „ действай по този начин, все едно ". Когато започнете да разглеждате и разрешавате своите дребни и огромни проблеми, вашата самонадеяност и себеуважение нарастват. Защото вършиме нещо за себе си. Защото смятате себе си за задоволително значим, с цел да се застъпите за себе си и да решите личните си проблеми.

Може да започнете със напълно дребни неща:
• най-сетне да поправя гумата на велосипеда
• да приказвам с колегата си за систематизиране на домашните отговорности или
• да си основа рационална система за увещание на рождени дни, тъй че да не ги не помня непрестанно.

Разбира се, може да се погрижите и за по-значими неща:
• да си потърся жилище с по-централно разположение, с цел да не се постанова да пътувам толкоз дълго до работа
• да се включа в някаква група, с цел да се срещна с нови хора
• да реша, дали да стартира образование, с цел да се преквалифицирам професионално.

Вземете живота си в ръце и разрешавайте проблемите последователно, един след различен. Първо най-малките, а по-късно се осмелете да се заемете и с огромните. Това построява самонадеяност и себеуважение.

9. Приятел съм със себе си

„ Отнасям се към себе си като към добър другар. "

Има още нещо, което ни оказва помощ да се отнасяме с почитание към себе си и да се одобряваме: дружелюбността към личното Аз.
Тя не е нищо по-различно от това да се отнасяме към себе си другарски, т.е. по метода, по който в идеалния случай бихме се отнасяли към добър другар:
• Разговаряме отзивчиво и с почитание с един другар.
• Слушаме добре това, което ни споделя нашият другар, без да го осъждаме.
• Помагаме на приятеля си да израстне и го окуражаваме, когато се случи нещо неприятно.
• Казваме му, че го харесваме.
• Прощаваме му, когато на моменти се държи неуместно, тъй като знаем, че хората не са съвършени и всеки от време на време има неприятни дни.

Точно по този начин би трябвало да се отнасяме и към самите себе си. В мислите си би трябвало да беседваме със себе си с почитание и любезност – без обвинявания, подлости и упреци.
В сложни обстановки сами би трябвало да се окуражаваме и поддържаме.

По-често в мислите си би трябвало да си споделяме, че се харесваме и че сме създали нещо положително.
Необходимо е да си разрешаваме да позволяваме неточности и от време на време да се държим неуместно. И по-късно да си прощаваме.
Всичко това се назовава любезност към личното Аз. И в случай че желаете да подобрите връзката със себе си, би трябвало да практикувате това приятелско отношение по-често. Бъдете добър другар със себе си.

Добро начало на тази смяна би било постоянно да си спомняте за това, че желаете в бъдеще да имате друго държание към себе си и да бъдете другар със себе си. Може да си пишете бележки за увещание или да нагласяте алармата на телефона си.

Друга опция е воденето на дневник, в който всеки ден в резюме да записвате съответни образци за нещата, при осъществяването на които сте показали приятелско отношение към себе си. Например:
„ Днес бях вежлив със себе си и не се упреквах, макар че до момента в който готвех, сосът ми загоря. В такива моменти кардинално стартирам да се наскърбявам. Днес не го направих. Много добре. "

Както и да вършиме нещата, пробвайте в бъдеще да проявявате повече любезност към себе си. Така ще се чувствате по-добре, в сравнение с в случай че непрестанно си отправяте обвинявания.

10. И най-после най-важното: Напредвам с дребни крачки

„ Ще си дам време и няма да се откажа. "

Да, знам. Хубави хрумвания споделих в актуалната публикация. И всяка от тях е изискваща и невъзможна за осъществяване от през днешния ден за на следващия ден.
Затова е значимо: Не се опитвайте да осъществите всичко това едновременно. Започнете с нещо малко и тренирайте с него известно време. Едва по-късно се заемете със идната цел. Придържайте се към следната доста добре изказана мисъл „ Всяко огромно пътешестване стартира с една дребна крачка. " И всяка дребна крачка Ви приближава от ден на ден до поставената цел.
Изкушението да променим всичко с един размах е голямо. Но трайните промени не се реализират по този метод.
Най-често положителните инициативи и стремежът към смяна претърпяват неуспех заради липса на самообладание.

Ако в действителност имате предпочитание за смяна, започнете с нещо малко, не се отхвърляйте, насладете се на дребния триумф. Заемете се със идната дребна задача, още веднъж проявете неизменност, порадвайте се на следващия дребен триумф. Променяйте лека-полека нещата, наслаждавайте се на своя прогрес и най-много не се отхвърляйте, до момента в който не сте изцяло задоволени от постигнатата от Вас самонадеяност и приемане на личната персона.

За това се изисква време. Неща, които са се наслагвали и изграждали с години и даже десетилетия, не се трансформират за един месец. Желанието за незабавна смяна е нещо човешко. На процедура обаче нещата не стават толкоз елементарно.
Мога единствено да ви препоръчам следното: Започнете, дайте си задоволително време и се наслаждавайте на пътя, през който ще преминете – пътят към самоувереността, самосъзнанието и приемането на личното Аз.

Източник: www.zeitzuleben.de 
Снимка: qualitycareeradvancement.com, mykinetickid.com

Източник: webstage.net


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР