Арх. Георги Стоилов, бивш кмет на София и министър, пред „Труд”: Ремонтът на чинията на Бузлуджа ще струва само 4-5 милиона лева
Как наподобява София в сериозните очи на един някогашен неин кмет, направил някои от емблематичните здания в столицата, създател на монумента на „ Бузлуджа? Как са били разпределяни парите за обектите по времето на Живков, какъв брой ще коства ремонтът на чинията на върха през днешния ден. Какво става с Европа и с какво се занимава през днешния ден 89-годишният доайен на архитектите в страната – всичко това в диалог с арх. Георги Стоилов.
– Господин Стоилов, били сте столичен кмет и министър, президент на Международния съюз на архитектите в цяла Европа, харесва ли ви София, това, което виждате от прозореца?
– Вие самата виждате какво има пред прозореца ми – катедралата „ Св. Александър Невски “ и златните й кубета в цялото им великолепие и хубост. Това сигурно доста ми харесва. Но останалото… – не всичко.
– В София в този момент доста неща се трансформират, има поправки, огромен взрив на строителството. Какво ще каже сериозното ви око?
– Центърът на София ми харесва, мога да кажа, че е прекрасен. Е, самият аз съм взел участие в изработката му – Ларгото, хотел „ Рила ”, БНР, комплекс „ Орбита “ и други. София към този момент е огромен град – над милион и половина души живеят в него. По време на моето кметуване – 1967-1971 година, столицата беше 600 хиляди души. Тогава отидох в Централен комитет на партията и им споделих: парите, които ми давате са нищо, малко са. „ Добре, строй каквото искаш, ние всичко ще платим ” – ей това ми споделиха. И аз започнах – докарах ги до 2 милиарда лв. годишно.
– Два милиарда за 600-хилядна столица! Но това е повече в сравнение с днешният бюджет на София?
– Да, по този начин е, само че ние тогава строяхме доста. Метрото бе утвърдено по мое време. Сега то е гордостта на София. Бяхме създали три лъча, само че нямахме опция да строим, тъй като беше доста скъпо. Дойде Софиянски и стартира да строи, само че обърка схемата на метрото – трасето вместо да върви по „ Цариградско шосе “, той отклони диаметъра изток-запад на юг, като го изпрати към постройката на БНР и бул. „ Драган Цанков “. Лъчът трябваше да мине под „ Цариградско шосе “, където е градският превоз, само че той го заби по кварталите. Това разбъркване не беше добре, само че към този момент е станало и не трябва да плачем.
– Различните квартали към този момент имат някакъв образ. Ето, централната улица „ Витоша ”, към този момент е пешеходна зона, цялостна с кафенета и магазини.
– Булевард „ Витоша “ за София е като „ Шанз-елизе “ за Париж, въпреки и в смален тип. Кой огромен европейски град като Лондон, Париж или Рим е затворил основната си ос? Тръгваш до Съдебната палата, след това обикаляш по всякакви улички – това е извънредно. Колко души от 1,5 милиона вървят по „ Витошка “ – 100 000 вървят ли? Не, към 20-ина хиляди въпреки всичко минават там да пият кафе. Добре е, че най-малко по „ Граф Игнатиев ” оставиха трамвая. Но станалото е станало, да гледаме напред. Напоследък не се занимавам със София, а с Международната академия на архитектурата, с огромни градове в света – включително в Русия, Китай, Арабския свят. Бъдещето в този момент е в Изтока, тъй като той се развива най-силно. Никой в Европа не строи. А не строят, тъй като всичко е издигнато, хората не се усилват.
– Е, в този момент стотици хиляди, милиони мигранти са ни „ на посетители ”…
– Вярно е това, само че толкоз напущат Европата, тъй че няма приръст. Във всички случаи Европа е издигната още на времето, на места се появи някоя стърчаща постройка, с доста стъкло и това е.
– Много хора приказват в този момент, че Европа загивала, че се самоунищожавала. Вие сте били по целия свят – какво й пречи на Европа в този момент?
– Европа не се самоунищожава, само че остарява. Причината е, че вие младите не раждате повече от едно дете (смее се). Като отидете в Китай, в Индия, в Латинска Америка – по пет-шест деца минимум раждат. Тук по две да са – отново ще е добре, само че множеството европейци са с по едно дете и то раждат след 30-годишна възраст. Аз имам един наследник, само че той пък има 3 деца – значи се е отчел (усмихва се).
– Казвате, че бъдещето е на Изток, там ли се реалокира центърът на света или още е рано това да се каже?
– Сега и в бъдеще индустрията и бизнесът са тези, които теглят развиването на света. На Изток в този момент стартират, след 15-20 години може би ще догонят Европа и Америка. И по този начин ще бъде най-малко 50 години. Сега на Изток, в арабските петролни страни строят небостъргачи. Китай също – от 30 до 80-100 етажа. И мога да ви кажа, че се живее доста хубаво на 98-ия етаж да вземем за пример, идеално даже. Територията на Китай не е толкоз огромна, а хората би трябвало да има къде да живеят.
– Да върнем диалога отново у нас – ето, в София и на доста места в България е цялостно с термални извори. А от балнеотуризма могат да се печелят милиони. Ние обаче сякаш не разбираме доста защо става дума?
– А кой да го разбере? Кой схваща от балнеология в държавното управление? Термалните води са такова голямо благосъстояние, което може не милиони, а милиарди левове да ни носи. Това е благосъстояние за здравето на хората. Ако бяхме разбрали това до момента, цяла Европа към този момент щеше да е пристигнала тук да се лекува. Трябва да създадем ей такива балнеологични комплекси като този (бел. авт. – арх. Стоилов незабавно демонстрира цялостен план, който е направил). Това е СПА-център с жилища и стаи за 700 души в една промяна. В София има 16 термални извора – Панчарево, Горна баня, Княжево, Банкя. Притежаваме златна мина тук в София, а и в цялата страна. И за това съм решил да отида при министъра на опазването на здравето и да му кажа следното: „ Взимате пари от Европа и не знам защо ги харчите. Ето ви план – реализирането му ще коства към 20 милиона, подготвен съм да ви го подаря. Дайте да построим този съвременен комплекс ” (бел. авт. – а комплексът в действителност наподобява на чертеж великолепно). Ще стартират да идват и французи, и германци, хора от Северните страни, може да се създадат още 20-30-50 такива комплекси. Знаете ли какъв парадайс ще стане България!. Няма да има и кой знае каква потребност от произвеждане, парите ще се изкарват от туризъм. Той е златната неразработена мина на Родината ни, а огромният късмет са минералните води, които тук са хиляди. Морета, океани има колкото щеш. Но минерални извори има на малко места. Повече от нас има единствено в Колумбия.
– Е, някои споделят, че в Исландия били повече от нашите.
– Може и по този начин да е, само че кой ще върви в тоя мраз там! При нас има всичко, хубаво време най-много и те могат да работят целогодишно.
– Вие сте създали емблематични здания в София. Да не приказваме за така наречен паница на Бузлуджа, за която и в този момент не престават да спорят какво да я вършат. Докато тя се разрушава, Холивуд и чужденците й се възхищават.
– Нашите не мога да ги схвана. Не схващат или се вършат на дебили. Холивуд умира от екстаз, европейците също. Ей в този момент да отидете на Бузлуджа, ще видите какъв брой доста хора идват там. Поне по 50-100 души дневно и то от Западна Европа. Спомням си единствено по какъв начин преди няколко години отидох там с една полска журналистка, която пристигна да ми взима изявление и искаше да отиде на върха. На Бузлуджа беше цялостно с туристи – европейци, канадци. Като схванаха кой съм, всички започнаха да ми желаят подписи, да приказват какъв брой доста им харесва. Сега обаче към този момент не можеш да влезеш вътре.
– Опасно е, може да стане трагичен случай…
– Ами! Страхуват се, че някой ще вземе да поправи чинията, да я ремонтира. Нищо рисково няма там, има потрошени мозайки. Но те са я затворили. Написах едно писмо до Корнелия Нинова, тя го изпратила на Министерския съвет, събрали се и почнали да умуват: „ Ама какво е това, Бузлуджа я няма в нито един лист. Това не е монумент и не е нужно да се грижим за него. ” Решили да го дадат на Стара Загора. Но от там нищо не могат да създадат.
– Имали ли сте концепция за Бузлуджа през годините, по какъв начин да я спасите? Колко може да коства нейният ремонт?
– Ооо, несъмнено, че съм пресметнал какъв брой може да коства ремонтът й – най-вече 4-5 милиона лв.. Колкото коства една права от автомагистрала. Дават се пари защо ли не, а за целия ремонт на Бузлуджа – няма. Работата е там, че покривът е свален, окраден поради метала, той беше от бакър. След измененията бяха изпратени банди да го бастисат, с бухалки е пробиван тавана, с цел да тече дъжд и сняг, нека самичък да се събори. Но желая да кажа – не е ужасно и всичко може да се построи и ремонтира единствено за едно лято.
– Как ви пристигна на мозъка концепцията за тази паница? Изглежда толкоз съвременно и през днешния ден.
– Бузлуджа е един от плановете на живота ми и случилото се там в действителност е закононарушение. Когато получих картбланш за градежа му, предварителният план, който беше много по-различен, трябваше да бъде ревизиран. Тогава бяха на мода летящите чинии. Скицирах някъде към 2-3 месеца и на финала се получи комплексът със сферичното тяло с петолъчния стълб. Отидох при Живков с фотомонтаж на паметника. Той незабавно се въодушеви и подреди градежът да стартира. Направихме инженерните проекти и цялостната инфраструктура на комплекса. Сега и на американците, а и на всички чужденци, които идват, доста им харесва. Е, там има Маркс, Енгелс, Ленин, Бай Тошо също е там. Знаете ли за какво и Живков е там? Тогава пристигна една жена при мен – беше заместител завеждащ отдел – идеологически, и ме пита: „ Ами другарят Живков, за какво не го сложите? ” И нямаше накъде – сложих го.
– Да оставим предишното обратно, я кажете какво стана с плана ви за пекинската кула, който бяхте създали?
– Занесох плана на посланика на Китай преди три месеца – тази кула е висока 1500 метра, доста повече от най-високата в този момент, която е 800 метра, и се намира в една от Арабските страни. Господин посланикът беше доста удовлетворен, одобри ме с наслада, само че отговор още няма. За реализацията на този план ще са нужни три милиарда. Тя е доста огромно нещо, в нея са основно офиси. След този план направих още един – той е за Москва и е още по-голяма кула – 1600 метра. На руснаците показах даже 4-5 разновидността. Сега съм поканен там на конгрес за северния град Урбия – по какъв начин да се строи на север. Събират се архитекти да измислят нов модел за град от 30 000 индивида. Моят план е за град къща!
– Къща ли? Кажете освен това за тази ваша концепция.
– Да, това е е голяма постройка за 30 хиляди индивида. За нея най-интересното е, че отоплението ще коства доста малко. Ще се сложат тръби, които ще отиват надолу на 100 метра в земята. На всеки 10 метра температурата знаете, че се подвига с 1-2 градуса. Нужни са помпи, които да въртят водата. Чудя се по какъв начин може до през днешния ден никой да не се е сетил. Защото никой не е ходил толкоз на север да строи. Там са минусови температури.
– Вие сте комшия с кметицата, живеете до общината. Виждате ли се с нея, търсела ли е препоръките ви като някогашен сътрудник?
– Ооо, госпожа Фандъкова е доста свястна жена. При нея съм водил доста хора – и българи, и чужденци. София има късмет с нея, тя е извънреден човек. Запомнете това от мен – доста е значимо в каква среда живееш. Чух тези дни за едни дървета към площад „ Славейков “, които ги засаждали в бетон. Представяте ли си? Идиоти! Обезлюдването на страната ни пречи и на развиването на бизнеса. Оказа се, че с изключение на некачествени здания, ние строим и некачествени пътища. Все едно си играем на някаква игра. Няма детски градини… А могат да се създадат типови детски градини. Не мога да си показва какво мъчно има да направиш една детска градина на 2 или 3 етажа!
– Какво мислите за това опълчване и омразата, които са ни обзели от 30-ина години насам след измененията? Защо вместо да се единяваме, все се разделяме непрестанно?
– Ние извънредно се ненавиждаме, напряко страховито… Знаете каква ненавист има сред съседите в един вход, камо ли в един град и в цяла страна. Виждам с очите си всичко това. И тази ненавист ще ни докара до такава степен, докъдето сме стигнали в този момент. Алчността след 10 ноември 1989-а взе връх и тя изяде България. Някои хора схванаха свободата като кражба, желаеха да падат огромни пари. Махнаха Бай Тошо и изпълзяха всякакви дървеници като Андрей Луканов и други като него. А през днешния ден все се хвалят, че има произвеждане, само че ми е чудно къде са хората. Те избягаха на запад, тъй като желаят да работят, да се развиват, какво ще вършат тук? Сега търсят служащи от чужбина, но е късно, доста късно. Трябват незабавни дейности, само че не виждам проект за тях. Навремето всеки имаше работа. Като кмет започнах със заплата от 500 лева, след това стана 600, а като министър таванът ми беше 800 лв.. Толкова.
– На 89 години сте, имате ли фантазии?
– Мечтая, несъмнено. Мечтая за това, което върша и ви демонстрирам, да работя и новите хрумвания, които изобретявам, а те да се осъществят.
– Откъде тази сила, проектант Стоилов?
– Всеки има сила, значимо е в какво има религия и доверие. Животът ми мина като на кино. Срещал съм се с доста забавни хора. Като започнеш от партизаните – споделят че съм най-малкият партизанин, бях на 15 години, когато отидох с револвер в гората, след това се бих на фронта, та до в този момент. И не спирам да работя и да имам фантазии. Животът е подобен, какъвто ти си го направиш, и с какви очи го гледаш.
Нашият посетител
Арх. Георги Стоилов е роден в село Кондофрей, Радомирско, през 1929 година Учи архитектура в Москва, специализира във Франция. Кмет на София (1967-1971), министър на архитектурата и благоустройството (1971-1973), ръководител на Съюза на българските архитекти (1964-1983). Бил е президент на Международния съюз на архитектите в цяла Европа, а в този момент оглавява Международната академия за архитектура.
– Господин Стоилов, били сте столичен кмет и министър, президент на Международния съюз на архитектите в цяла Европа, харесва ли ви София, това, което виждате от прозореца?
– Вие самата виждате какво има пред прозореца ми – катедралата „ Св. Александър Невски “ и златните й кубета в цялото им великолепие и хубост. Това сигурно доста ми харесва. Но останалото… – не всичко.
– В София в този момент доста неща се трансформират, има поправки, огромен взрив на строителството. Какво ще каже сериозното ви око?
– Центърът на София ми харесва, мога да кажа, че е прекрасен. Е, самият аз съм взел участие в изработката му – Ларгото, хотел „ Рила ”, БНР, комплекс „ Орбита “ и други. София към този момент е огромен град – над милион и половина души живеят в него. По време на моето кметуване – 1967-1971 година, столицата беше 600 хиляди души. Тогава отидох в Централен комитет на партията и им споделих: парите, които ми давате са нищо, малко са. „ Добре, строй каквото искаш, ние всичко ще платим ” – ей това ми споделиха. И аз започнах – докарах ги до 2 милиарда лв. годишно.
– Два милиарда за 600-хилядна столица! Но това е повече в сравнение с днешният бюджет на София?
– Да, по този начин е, само че ние тогава строяхме доста. Метрото бе утвърдено по мое време. Сега то е гордостта на София. Бяхме създали три лъча, само че нямахме опция да строим, тъй като беше доста скъпо. Дойде Софиянски и стартира да строи, само че обърка схемата на метрото – трасето вместо да върви по „ Цариградско шосе “, той отклони диаметъра изток-запад на юг, като го изпрати към постройката на БНР и бул. „ Драган Цанков “. Лъчът трябваше да мине под „ Цариградско шосе “, където е градският превоз, само че той го заби по кварталите. Това разбъркване не беше добре, само че към този момент е станало и не трябва да плачем.
– Различните квартали към този момент имат някакъв образ. Ето, централната улица „ Витоша ”, към този момент е пешеходна зона, цялостна с кафенета и магазини.
– Булевард „ Витоша “ за София е като „ Шанз-елизе “ за Париж, въпреки и в смален тип. Кой огромен европейски град като Лондон, Париж или Рим е затворил основната си ос? Тръгваш до Съдебната палата, след това обикаляш по всякакви улички – това е извънредно. Колко души от 1,5 милиона вървят по „ Витошка “ – 100 000 вървят ли? Не, към 20-ина хиляди въпреки всичко минават там да пият кафе. Добре е, че най-малко по „ Граф Игнатиев ” оставиха трамвая. Но станалото е станало, да гледаме напред. Напоследък не се занимавам със София, а с Международната академия на архитектурата, с огромни градове в света – включително в Русия, Китай, Арабския свят. Бъдещето в този момент е в Изтока, тъй като той се развива най-силно. Никой в Европа не строи. А не строят, тъй като всичко е издигнато, хората не се усилват.
– Е, в този момент стотици хиляди, милиони мигранти са ни „ на посетители ”…
– Вярно е това, само че толкоз напущат Европата, тъй че няма приръст. Във всички случаи Европа е издигната още на времето, на места се появи някоя стърчаща постройка, с доста стъкло и това е.
– Много хора приказват в този момент, че Европа загивала, че се самоунищожавала. Вие сте били по целия свят – какво й пречи на Европа в този момент?
– Европа не се самоунищожава, само че остарява. Причината е, че вие младите не раждате повече от едно дете (смее се). Като отидете в Китай, в Индия, в Латинска Америка – по пет-шест деца минимум раждат. Тук по две да са – отново ще е добре, само че множеството европейци са с по едно дете и то раждат след 30-годишна възраст. Аз имам един наследник, само че той пък има 3 деца – значи се е отчел (усмихва се).
– Казвате, че бъдещето е на Изток, там ли се реалокира центърът на света или още е рано това да се каже?
– Сега и в бъдеще индустрията и бизнесът са тези, които теглят развиването на света. На Изток в този момент стартират, след 15-20 години може би ще догонят Европа и Америка. И по този начин ще бъде най-малко 50 години. Сега на Изток, в арабските петролни страни строят небостъргачи. Китай също – от 30 до 80-100 етажа. И мога да ви кажа, че се живее доста хубаво на 98-ия етаж да вземем за пример, идеално даже. Територията на Китай не е толкоз огромна, а хората би трябвало да има къде да живеят.
– Да върнем диалога отново у нас – ето, в София и на доста места в България е цялостно с термални извори. А от балнеотуризма могат да се печелят милиони. Ние обаче сякаш не разбираме доста защо става дума?
– А кой да го разбере? Кой схваща от балнеология в държавното управление? Термалните води са такова голямо благосъстояние, което може не милиони, а милиарди левове да ни носи. Това е благосъстояние за здравето на хората. Ако бяхме разбрали това до момента, цяла Европа към този момент щеше да е пристигнала тук да се лекува. Трябва да създадем ей такива балнеологични комплекси като този (бел. авт. – арх. Стоилов незабавно демонстрира цялостен план, който е направил). Това е СПА-център с жилища и стаи за 700 души в една промяна. В София има 16 термални извора – Панчарево, Горна баня, Княжево, Банкя. Притежаваме златна мина тук в София, а и в цялата страна. И за това съм решил да отида при министъра на опазването на здравето и да му кажа следното: „ Взимате пари от Европа и не знам защо ги харчите. Ето ви план – реализирането му ще коства към 20 милиона, подготвен съм да ви го подаря. Дайте да построим този съвременен комплекс ” (бел. авт. – а комплексът в действителност наподобява на чертеж великолепно). Ще стартират да идват и французи, и германци, хора от Северните страни, може да се създадат още 20-30-50 такива комплекси. Знаете ли какъв парадайс ще стане България!. Няма да има и кой знае каква потребност от произвеждане, парите ще се изкарват от туризъм. Той е златната неразработена мина на Родината ни, а огромният късмет са минералните води, които тук са хиляди. Морета, океани има колкото щеш. Но минерални извори има на малко места. Повече от нас има единствено в Колумбия.
– Е, някои споделят, че в Исландия били повече от нашите.
– Може и по този начин да е, само че кой ще върви в тоя мраз там! При нас има всичко, хубаво време най-много и те могат да работят целогодишно.
– Вие сте създали емблематични здания в София. Да не приказваме за така наречен паница на Бузлуджа, за която и в този момент не престават да спорят какво да я вършат. Докато тя се разрушава, Холивуд и чужденците й се възхищават.
– Нашите не мога да ги схвана. Не схващат или се вършат на дебили. Холивуд умира от екстаз, европейците също. Ей в този момент да отидете на Бузлуджа, ще видите какъв брой доста хора идват там. Поне по 50-100 души дневно и то от Западна Европа. Спомням си единствено по какъв начин преди няколко години отидох там с една полска журналистка, която пристигна да ми взима изявление и искаше да отиде на върха. На Бузлуджа беше цялостно с туристи – европейци, канадци. Като схванаха кой съм, всички започнаха да ми желаят подписи, да приказват какъв брой доста им харесва. Сега обаче към този момент не можеш да влезеш вътре.
– Опасно е, може да стане трагичен случай…
– Ами! Страхуват се, че някой ще вземе да поправи чинията, да я ремонтира. Нищо рисково няма там, има потрошени мозайки. Но те са я затворили. Написах едно писмо до Корнелия Нинова, тя го изпратила на Министерския съвет, събрали се и почнали да умуват: „ Ама какво е това, Бузлуджа я няма в нито един лист. Това не е монумент и не е нужно да се грижим за него. ” Решили да го дадат на Стара Загора. Но от там нищо не могат да създадат.
– Имали ли сте концепция за Бузлуджа през годините, по какъв начин да я спасите? Колко може да коства нейният ремонт?
– Ооо, несъмнено, че съм пресметнал какъв брой може да коства ремонтът й – най-вече 4-5 милиона лв.. Колкото коства една права от автомагистрала. Дават се пари защо ли не, а за целия ремонт на Бузлуджа – няма. Работата е там, че покривът е свален, окраден поради метала, той беше от бакър. След измененията бяха изпратени банди да го бастисат, с бухалки е пробиван тавана, с цел да тече дъжд и сняг, нека самичък да се събори. Но желая да кажа – не е ужасно и всичко може да се построи и ремонтира единствено за едно лято.
– Как ви пристигна на мозъка концепцията за тази паница? Изглежда толкоз съвременно и през днешния ден.
– Бузлуджа е един от плановете на живота ми и случилото се там в действителност е закононарушение. Когато получих картбланш за градежа му, предварителният план, който беше много по-различен, трябваше да бъде ревизиран. Тогава бяха на мода летящите чинии. Скицирах някъде към 2-3 месеца и на финала се получи комплексът със сферичното тяло с петолъчния стълб. Отидох при Живков с фотомонтаж на паметника. Той незабавно се въодушеви и подреди градежът да стартира. Направихме инженерните проекти и цялостната инфраструктура на комплекса. Сега и на американците, а и на всички чужденци, които идват, доста им харесва. Е, там има Маркс, Енгелс, Ленин, Бай Тошо също е там. Знаете ли за какво и Живков е там? Тогава пристигна една жена при мен – беше заместител завеждащ отдел – идеологически, и ме пита: „ Ами другарят Живков, за какво не го сложите? ” И нямаше накъде – сложих го.
– Да оставим предишното обратно, я кажете какво стана с плана ви за пекинската кула, който бяхте създали?
– Занесох плана на посланика на Китай преди три месеца – тази кула е висока 1500 метра, доста повече от най-високата в този момент, която е 800 метра, и се намира в една от Арабските страни. Господин посланикът беше доста удовлетворен, одобри ме с наслада, само че отговор още няма. За реализацията на този план ще са нужни три милиарда. Тя е доста огромно нещо, в нея са основно офиси. След този план направих още един – той е за Москва и е още по-голяма кула – 1600 метра. На руснаците показах даже 4-5 разновидността. Сега съм поканен там на конгрес за северния град Урбия – по какъв начин да се строи на север. Събират се архитекти да измислят нов модел за град от 30 000 индивида. Моят план е за град къща!
– Къща ли? Кажете освен това за тази ваша концепция.
– Да, това е е голяма постройка за 30 хиляди индивида. За нея най-интересното е, че отоплението ще коства доста малко. Ще се сложат тръби, които ще отиват надолу на 100 метра в земята. На всеки 10 метра температурата знаете, че се подвига с 1-2 градуса. Нужни са помпи, които да въртят водата. Чудя се по какъв начин може до през днешния ден никой да не се е сетил. Защото никой не е ходил толкоз на север да строи. Там са минусови температури.
– Вие сте комшия с кметицата, живеете до общината. Виждате ли се с нея, търсела ли е препоръките ви като някогашен сътрудник?
– Ооо, госпожа Фандъкова е доста свястна жена. При нея съм водил доста хора – и българи, и чужденци. София има късмет с нея, тя е извънреден човек. Запомнете това от мен – доста е значимо в каква среда живееш. Чух тези дни за едни дървета към площад „ Славейков “, които ги засаждали в бетон. Представяте ли си? Идиоти! Обезлюдването на страната ни пречи и на развиването на бизнеса. Оказа се, че с изключение на некачествени здания, ние строим и некачествени пътища. Все едно си играем на някаква игра. Няма детски градини… А могат да се създадат типови детски градини. Не мога да си показва какво мъчно има да направиш една детска градина на 2 или 3 етажа!
– Какво мислите за това опълчване и омразата, които са ни обзели от 30-ина години насам след измененията? Защо вместо да се единяваме, все се разделяме непрестанно?
– Ние извънредно се ненавиждаме, напряко страховито… Знаете каква ненавист има сред съседите в един вход, камо ли в един град и в цяла страна. Виждам с очите си всичко това. И тази ненавист ще ни докара до такава степен, докъдето сме стигнали в този момент. Алчността след 10 ноември 1989-а взе връх и тя изяде България. Някои хора схванаха свободата като кражба, желаеха да падат огромни пари. Махнаха Бай Тошо и изпълзяха всякакви дървеници като Андрей Луканов и други като него. А през днешния ден все се хвалят, че има произвеждане, само че ми е чудно къде са хората. Те избягаха на запад, тъй като желаят да работят, да се развиват, какво ще вършат тук? Сега търсят служащи от чужбина, но е късно, доста късно. Трябват незабавни дейности, само че не виждам проект за тях. Навремето всеки имаше работа. Като кмет започнах със заплата от 500 лева, след това стана 600, а като министър таванът ми беше 800 лв.. Толкова.
– На 89 години сте, имате ли фантазии?
– Мечтая, несъмнено. Мечтая за това, което върша и ви демонстрирам, да работя и новите хрумвания, които изобретявам, а те да се осъществят.
– Откъде тази сила, проектант Стоилов?
– Всеки има сила, значимо е в какво има религия и доверие. Животът ми мина като на кино. Срещал съм се с доста забавни хора. Като започнеш от партизаните – споделят че съм най-малкият партизанин, бях на 15 години, когато отидох с револвер в гората, след това се бих на фронта, та до в този момент. И не спирам да работя и да имам фантазии. Животът е подобен, какъвто ти си го направиш, и с какви очи го гледаш.
Нашият посетител
Арх. Георги Стоилов е роден в село Кондофрей, Радомирско, през 1929 година Учи архитектура в Москва, специализира във Франция. Кмет на София (1967-1971), министър на архитектурата и благоустройството (1971-1973), ръководител на Съюза на българските архитекти (1964-1983). Бил е президент на Международния съюз на архитектите в цяла Европа, а в този момент оглавява Международната академия за архитектура.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ