&format=webp)
Мускулна памет: Защо влизаме по-бързо във форма дори след дълга почивка
Как и по кое време съумяваме още веднъж да влезем във форма, откакто сме претърпели контузия, болест или просто сме си взели дълга отмора? Това е един от въпросите, които всеки деен човек си е задавал. Знаем, че мускулите порастват, когато ги упражняваме, и отслабват, когато бездействаме. Но какво, в случай че самите ни мускули помнят по какъв начин да порастват?
Тази концепция е в основата на работата на доктор Адам Шарпълс – академик, чиято кариера стартира не в лабораторията, а на ръба на ръгби терена, написа WIRED.
В продължение на години той играе като предна линия в професионалната Ръгби лига на Англия – позиция, която, както той самичък споделя, изисква да си „ много квалифициран “. На 12 години Шарпълс към този момент подвига тежести, а на 19 скъсва предна кръстна връзка на коляното в тежък мач на кален терен. Контузията го изкарва от играта за години, само че тъкмо това му дава време да размишления и да премисли живота си.
Той приключва магистратура по човешка физиология и поема по нов път, където учи за мускулите, вместо да ги тренира.
Какво в действителност съставлява „ мускулната памет “?
В всекидневието нормално използваме този израз, когато приказваме за способността на тялото да си спомни по какъв начин се прави обещано придвижване – като каране на колело или танц, който сме научили в детството си. Този тип памет живее в моторните неврони – тези, които ръководят придвижването ни. Но Адам стартира да се интересува от нещо по-различно: има ли късмет самата мускулна тъкан да запомня, че е била мощна?
През 2018 година неговата изследователска група в Норвежката школа по спортни науки в Осло става първата в света, която потвърждава, че скелетният мускул при индивида има епигенетична памет за напредък след натоварване.
Епигенетиката е просвета, която изследва по какъв начин държанието и средата трансформират интензивността на гените, без да трансформират самия генетичен код. Когато упражняваме, дребни молекули – метилови групи – се отделят от повърхността на избрани гени, като по този метод ги „ отключват “ и разрешават на мускула да създава повече протеини, свързани с напредък. Тези промени се резервират даже след месеци отмора.
Когато още веднъж се върнем към постоянните тренировки, мускулите в действителност реагират по-бързо и много по-ефективно, тъй като към този момент имат построена молекулна „ памет “ за усилието, което в миналото са полагали. А това изяснява за какво от време на време влизаме във форма надалеч по-бързо след втората, третата или петата ни подготвителна пауза.
Освен епигенетична, съществува и клетъчна мускулна памет. По време на подготовка в мускулите се задействат стволови кафези, които прибавят ядра към мускулните нишки. Дори след дълъг интервал на бездейност тези спомагателни ядра не изчезват. Когато още веднъж стартираме да упражняваме, тъкмо те форсират процеса на възвръщане на мощ и размер.
Това, което знаят спортистите – и по какъв начин науката стартира да го потвърждава
Атлетите постоянно са усещали, въпреки и неофициално, че мускулите им „ помнят “. След травма или дълга пауза множеството от тях се връщат във форма по-бързо, в сравнение с са предполагали. Ставите – както научава и самият Адам Шарпълс след интервенция на скъсаната си връзка – обаче не следват същата логичност. Те имат потребност от повече време и по-голямо самообладание.
Адам изкарва още един сезон на професионалната ръгби сцена с реконструираното си коляно, преди дефинитивно да се отдръпна и да насочи цялата си сила към науката.
В лабораторията той стартира да търси научната формулировка на това, което тялото му към този момент знае – че мускулната мощ се възстановява относително по-лесно и по-бързо. В този развой той намира освен това от академична истина. Намира нов метод да разбере какво значи да остаряваш като състезател – и като човек.
„ Като се замисля, евентуално съм се натоварвал с тренировки, до момента в който се пробвах да бъда най-хубавият “, признава той пред WIRED. „ Но в случай че можем да открием тъкмо коя подготовка основава най-дълготрайна мускулна памет, или кой вид натоварване кара мускулите да реагират по-добре при наново връщане – след травма или пауза – тогава можем да реализираме същите резултати с по-малко изпитание. “
С тази философия доктор Шарпълс премисля метода си към личната си кариера и в това време задава нова посока за проучванията в спортната просвета. Тъй като културата към момента стои зад мантрата, че „ повече е по-добре “, работата му припомня нещо значимо: от време на време отговорът не е в това да упражняваме до безспир, а да го вършим мъдро.
Тази концепция е в основата на работата на доктор Адам Шарпълс – академик, чиято кариера стартира не в лабораторията, а на ръба на ръгби терена, написа WIRED.
В продължение на години той играе като предна линия в професионалната Ръгби лига на Англия – позиция, която, както той самичък споделя, изисква да си „ много квалифициран “. На 12 години Шарпълс към този момент подвига тежести, а на 19 скъсва предна кръстна връзка на коляното в тежък мач на кален терен. Контузията го изкарва от играта за години, само че тъкмо това му дава време да размишления и да премисли живота си.
Той приключва магистратура по човешка физиология и поема по нов път, където учи за мускулите, вместо да ги тренира.
Какво в действителност съставлява „ мускулната памет “?
В всекидневието нормално използваме този израз, когато приказваме за способността на тялото да си спомни по какъв начин се прави обещано придвижване – като каране на колело или танц, който сме научили в детството си. Този тип памет живее в моторните неврони – тези, които ръководят придвижването ни. Но Адам стартира да се интересува от нещо по-различно: има ли късмет самата мускулна тъкан да запомня, че е била мощна?
През 2018 година неговата изследователска група в Норвежката школа по спортни науки в Осло става първата в света, която потвърждава, че скелетният мускул при индивида има епигенетична памет за напредък след натоварване.
Епигенетиката е просвета, която изследва по какъв начин държанието и средата трансформират интензивността на гените, без да трансформират самия генетичен код. Когато упражняваме, дребни молекули – метилови групи – се отделят от повърхността на избрани гени, като по този метод ги „ отключват “ и разрешават на мускула да създава повече протеини, свързани с напредък. Тези промени се резервират даже след месеци отмора.
Когато още веднъж се върнем към постоянните тренировки, мускулите в действителност реагират по-бързо и много по-ефективно, тъй като към този момент имат построена молекулна „ памет “ за усилието, което в миналото са полагали. А това изяснява за какво от време на време влизаме във форма надалеч по-бързо след втората, третата или петата ни подготвителна пауза.
Освен епигенетична, съществува и клетъчна мускулна памет. По време на подготовка в мускулите се задействат стволови кафези, които прибавят ядра към мускулните нишки. Дори след дълъг интервал на бездейност тези спомагателни ядра не изчезват. Когато още веднъж стартираме да упражняваме, тъкмо те форсират процеса на възвръщане на мощ и размер.
Това, което знаят спортистите – и по какъв начин науката стартира да го потвърждава
Атлетите постоянно са усещали, въпреки и неофициално, че мускулите им „ помнят “. След травма или дълга пауза множеството от тях се връщат във форма по-бързо, в сравнение с са предполагали. Ставите – както научава и самият Адам Шарпълс след интервенция на скъсаната си връзка – обаче не следват същата логичност. Те имат потребност от повече време и по-голямо самообладание.
Адам изкарва още един сезон на професионалната ръгби сцена с реконструираното си коляно, преди дефинитивно да се отдръпна и да насочи цялата си сила към науката.
В лабораторията той стартира да търси научната формулировка на това, което тялото му към този момент знае – че мускулната мощ се възстановява относително по-лесно и по-бързо. В този развой той намира освен това от академична истина. Намира нов метод да разбере какво значи да остаряваш като състезател – и като човек.
„ Като се замисля, евентуално съм се натоварвал с тренировки, до момента в който се пробвах да бъда най-хубавият “, признава той пред WIRED. „ Но в случай че можем да открием тъкмо коя подготовка основава най-дълготрайна мускулна памет, или кой вид натоварване кара мускулите да реагират по-добре при наново връщане – след травма или пауза – тогава можем да реализираме същите резултати с по-малко изпитание. “
С тази философия доктор Шарпълс премисля метода си към личната си кариера и в това време задава нова посока за проучванията в спортната просвета. Тъй като културата към момента стои зад мантрата, че „ повече е по-добре “, работата му припомня нещо значимо: от време на време отговорът не е в това да упражняваме до безспир, а да го вършим мъдро.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ