Как философията на материализма осакатява нравствените устои на семейства и

Как философията на материализма осакатява нравствените устои на фамилии и общества, и води към сигурна крах актуалната цивилизация. Освен в случай че не спасим душите си. Споделено от книгата „ Възпитание на родителите “ на съветския психолог, врач и биоенергетик Сергей Лазарев, успявал да изследва дълбочинните структури на душата, които дефинират нашето здраве и орис. 

♥ Хомеостаза на Душата 

За разлика от бактериите и животните, в комплицираното съставно създание, каквото е индивидът, би трябвало да се поддържа освен елементарна хомеостаза, обвързвана с тялото, само че и неповторима хомеостаза, обвързвана с възприятията. Тоест, би трябвало да се поддържа освен физичното, химичното, температурното и осведомителното единение, само че и прочувственото единение, обвързвано с понятието „ добродетелност “. И колкото е по-високо равнището на духовна сила на индивида, толкоз по-непоклатими за него би трябвало да са нравствените закони. Трябва да се поддържа хомеостаза на душата. 

Преди три и половина хиляди години Мойсей получил заповедите на хомеостазата на душата. Оказва се, че човек не би трябвало да граби и завижда, не би трябвало да убива различен човек, с цел да стане по-богат, би трябвало да почита и обича близък. Това било напълно ново равнище на взаимоотношения сред хората, и то давало шансове за оцеляване в бъдеще. Оказва се, че хората, изповядващи Единния Бог, при всички външни разлики могат да са единни. Принадлежността към друга народност, т.е. към друго племе, други традиции, облекла, метод на живот, не би трябвало наложително да провокират спор, гибелен за една от страните, тъй като при външните разлики има опция за вътрешно обединяване. Всеки чуждоземец, идващ в земята на Израел, е имал опцията да се сплоти с народа й, приемайки единобожието и спазвайки нравствените заповеди. Всъщност, това е била стъпка към спасението на цялата човешка цивилизация в бъдеще. Защо тогава в Тора е разказано такова необикновено грубо отношение към езическите племена? Разбрах това по-късно, още веднъж и още веднъж препрочитайки Светото Писание. Племената на езичниците кардинално не желали да одобряват единобожието. Те се отказвали от вътрешното развиване. Те оставяли за себе си правото на безнравствено държание, закриващо за душата опцията да обича и да се усъвършенства. Затова били обречени на измиране или заличаване. Тези племена така и така са щели да загинат. Тези цивилизации е трябвало да бъдат изтрити от лицето на земята. Времето им е било свършило. За пригаждане към новите условия на живот на планетата е била нужна доста повече вътрешна сила, в сравнение с преди.

Всеки предмет съхранява информация за стопанина си. Енергията на всеки предмет има избрана устременост, тя е структурирана. Много пъти съм оценявал енергетиката на откраднати движимости. Оказа се, че тя е много неприятна и може да е рискова за новия собственик. Казано с елементарен език, купуващият крадени движимости и компетентен за това не може да бъде благополучен. Полето на индивида съхранява безусловно цялата информация за държанието му. Предметите също пазят цялата информация, и тя влияе върху околния свят. Между другото, през вчерашния ден в Интернет се натъкнах на изумителен случай на диагностика, извършен от Ванга, българска ясновидка. При нея пристигнал мъж и споделил тъгата си. Родили му се няколко деца и всички се оказали неми. Лекарите нищо не могли да схванат и да обяснят. „ За какво ме наказа Бог? - питал мъжът Ванга. – Защо децата ми не могат да приказват? “ - „ Когато още си нямал деца - дала отговор му ясновидката - си живял на село. - Веднъж през нощта в обора, който е бил до къщата ти, почнал да блее овен. И ти толкоз си се ядосал, че измежду нощ си отишъл в обора, хванал си този овен и си му отрязал езика. “ Поразеният мъж бил заставен да признае, че е станало тъкмо по този начин. Омразата, жестокостта, подбудена от личното себелюбие, неизбежно се натрупват в душата и се предават на потомците. За езическия светоглед такива понятия като принуждение, кражба и злоба са нормални и привични. Но законите на Вселената са справедливи и е невероятно да ги отменим.

Защитата на душата би трябвало да изисква доста повече старания, в сравнение с отбраната на тялото. Духовната хомеостаза се поддържа доста по-трудно, в сравнение с физическата. За това би трябвало доста повече сила. 

В последно време при мен все по-често идват на обзор хора, които описват за това, че ненадейно стартират да умират първо техни близки хора, а по-късно и далечни родственици. „ Струва ми се, че е дадена команда свише да се изтреби целият ни жанр! “ - сподели един път една жена. Вселената е единна, и развиването - това е повишение на единството с околния свят. Значи ние сме виновни освен по тази причина, което се случва в фамилията ни и освен за това, което ще се случи с децата и внуците ни. Ние сме виновни и за това, което се случва в двора на съседа, за това, което става на планетата ни и за това, което се случва в цялата Вселена. За своето физическо закононарушение човек може да заплати самичък, за нравственото му закононарушение могат да платят роднините му и дори целият народ. Теоретично, за нравственото закононарушение на един човек може да заплати с изродяване и крах цялото човечество. Физическото закононарушение може да се съпостави с обрулване на листата на дървото, а нравственото - с унищожаването му до корен. Ние дори не подозираме какъв брой мощно нравственото закононарушение се вкоренява в подсъзнанието и какъв брой дълго време се предава на потомците. Отказът от любовта, разрушаването на вътрешното единение с различен човек - всичко това е отвод от Твореца и от силата, без която е невероятно да се живее. Хората с насъбрани в подсъзнанието белези от ненавист, свирепост и принуждение имат малко сила. Възможностите на душата им са стеснени и доста са орязани мащабите на допустимото човешко благополучие. Нравственото закононарушение, убиващо в душата любовта, единението с Твореца и околния свят, произтича от мирогледа и характера на индивида. Спазването на основните заповеди разрешава вярно да се отнасяме към хората, света и себе си. Човек, неуважаващ родителите си, подсъзнателно не почита Бог, и значи към този момент е подготвен да наруши останалите заповеди. Изглежда, че всичко е ясно и разумно. Защо тогава в доста западни страни децата са престанали да почитат родителите си, а и в Израел също? Нали това води до изродяване на обществото! На първо място би трябвало да се разбере, че това е законосъобразен развой, и би трябвало да се търсят не отговорни, а аргументите, породили дадената обстановка. Изводите ми се получиха любопитни. Оказа се, че това е обвързвано с философията на материализма и с нашето подсъзнание. Да стартираме с подсъзнанието. Една жена наскоро ми заяви любопитна информация. По целия свят нерядко се случват набези на бойни кучета против хора, и най-често кучетата раздират деца. И повода не е в това, че детето е едва, тук има някакъв различен механизъм. От тази тематика съществено се заинтересували японците. Феномена на нахлуване на кучета против хора нарекли синдром „ алфа “ и доста съществено анализирали всички случаи на набези, включително и изискванията на живот на такива животни. Оказало се, че кучетата-агресори изпитват пренебрежение към стопанина си, отвращение да му се подчиняват, също така е доста мощно развито желанието да подтиснат всичко към себе си. Тъй като във връзка с детето възрастните показват нараснало внимание и грижи, нападайки дете, кучето се усеща двойно повече водач. В края на краищата учените стигнали до изумителен факт. Преставало да почита стопанина си това куче, което стопанинът хранил преди самият той да се е нахранил. Ако стопанинът първо закусвал самичък, а по-късно хранил кучето, животното не било нападателно. Причината за това се криела в подсъзнанието. Кучето е обществено животно, то би трябвало абсолютно да се подчинява на лидера, който се държи задоволително сурово, поддържайки водачеството. Един от основните фактори за одобряване на водачеството е в това, че лидерът яде пръв и чак по-късно разрешава да ядат останалите членове на глутницата. Същото е и във всяко съобщество от животни. Нито едно животно няма да посмее да се нахвърли върху храната, избутвайки лидера. Ако това се случи, глутницата ще се унищожи, съобществото ще стане нежизнеспособно. Затова лидер е, като предписание, мъжкарят с най-силна енергетика. Защо мъжага? Защото за ръководство на глутницата, отбраната й, поддържането на реда отиват доста сили. Водачът е по едно и също време арбитър и педагог, помагайки да се уреди всеки спор и с това помагайки да се съхраняват и развиват връзките в глутницата. При женската силата би трябвало да отива за раждане и образование на дребните, т.е. нейният кръг от ползи е преместен към материалната страна.

Та ето, в случай че стопанинът първо храни кучето, а по-късно яде самичък, то животното престава да го счита за лидер и за основен счита себе си. Животното не може да се усеща наедно с индивида. То или му се подчинява, или незабележимо стартира да изпитва възприятие на предимство и търпи индивида единствено поради това, че го храни. Във всяка непредвидена обстановка такова животно излиза отвън послушание. Стотиците милиони години еволюция твърдо са се открили в подсъзнанието ни. И в случай че детето в фамилията се усеща преди всичко, в случай че то всичко, в това число храната, получава първо, на равнище на подсъзнанието при него стартира да поражда пренебрежение към родителите. През всичко, което в този момент се случва в западния свят, Русия към този момент е минала. В началото на предишния век болшевиките оповестили, че в руската страна единствената привилегирована класа са децата. Правата им били сложени над правата на родителите. Заради наказването на дете е можело да се попадне в пандиза. А по-късно почнало стремглаво разрушение на фамилията и нравствеността, и на руската власт се наложило начаса да завива в напълно друга посока. Материализмът от поклонението на парите, на къшея самун, неизбежно в края на краищата минава към поклонение на живота като най-главната съставна на човешкото благополучие. Символ на живота е дамата. Затова рано или късно материализмът като езическо течение би трябвало да стартира да се покланя на дамата, сексуалността и висшия знак на живота, който е И. Но в случай че в езическите племена поклонението на дамата, секса и живота е било резултат от неразвитостта на духа, в актуалния свят то е резултат от деградация на духа, т.е. от намаляване на вярата и струпване на вътрешна порочност.

В Кавказ детето в никакъв случай не е било преди всичко в фамилията. Там постоянно е съществувало абсолютно почитание освен към родителите, само че и изобщо към по-големите, преди всичко към бащата, като това е било обвързвано не толкоз с религията, колкото с интуитивното предпочитание да се оцелее. На незначителен народ му е доста по-трудно да запази себе си, своята целокупност. И там, където е слаб физическият аспект, би трябвало да бъде засилен нравственият. Своята малочисленост планинските нации са компенсирали със сурова дисциплинираност и интуитивно съблюдаване на вселенските закони. Уважението към родителите и законите на гостоприемството постоянно са се поддържали абсолютно. Кражбата и блудството са се наказвали грубо. Защитата на нравствеността постоянно е била по-важна от физическата отбрана. Животът в никакъв случай не е бил преди всичко. Именно за това през деветнадесети век в един от адигейските аули се случило нещо, което западният човек в никакъв случай няма да разбере. А се случило следното. Един от жителите на селото умъртвил собствен посетител, тъй като се съблазнил от парите му и богатата му конска екипировка. Когато за това научили жителите на близките аули, те се събрали и умъртвили всички поданици на това село дружно с нарушителя. Фактите са настойчиво нещо и свидетелстват единствено за едно: незабавно щом за човек или общество духовните и нравствените понятия останат настрана, а тялото, материалистическата логика на психиката победят, въпросът с изгубването на подобен човек или страна от лицето на земята е въпрос единствено на време. При това задоволително малко време. Главната сила, нужна за съществуването, развиването и обезпечаването на бъдещето е силата на духа, а не на тялото.

Любопитното е, че в Кавказ постоянно са били задоволително мощни езическите обичаи, и основният духовен фактор там са били не толкоз християнството или ислямът, колкото локалните традиции. Именно те най-силно са влияели върху племенното, клановото схващане на планинците. Но нравствените устои освен това са били доста по-високи, в сравнение с в цивилизована Европа. Христос има алегория за двама сина, на които бащата поръчал да изпълнят несъмнено задание. Единият се съгласил, само че не направил нищо, другият пък дал отговор с отвод, само че по-късно отишъл и направил всичко, за което го молил татко му. Съвременната западна цивилизация се е уподобила на първия наследник. Външно всичко е благопристойно и цивилизовано. А от това, което става вътре в душата, се интересуват малко на брой. И ето, министърът на културата на Франция идва на откриването на ефирен канал за хомосексуалисти, и това към този момент не учудва никого! А най-малките стопански проблеми довеждат до лудо отвращение националните маси. Франция е разтърсена от стачки с претенции да се увеличи заплатата. Та ето, в случай че човек умишлено или неумишлено нарушава висшите закони, които са отразени в заповедите, в последна сметка заплаща за това със загуба на духовната си сила. В продължение на към този момент няколко хиляди години хората знаят, че безнравственият човек или общество са нежизнеспособни, за какво тогава те въпреки всичко стигат до това? Излиза, че дори строгото съблюдаване на заповедите не подсигурява, че душата ще бъде избавена от греховете. 

От: „ Възпитание на родителите “, Сергей Лазарев, изд. Странпрес
Снимка: Facebook