Как естетиката на потребителството преформатира понятията богати“ и богатство“ -

Как естетиката на потребителството преформатира понятията „ богати “ и „ благосъстояние “ - споделено от известния полски социолог и мъдрец Зигмунт Бауман (1925 ~ 2017) в книгата му „ Глобализацията. Последиците за индивида “.

Преместването през света против света, който се реалокира

Както Джеръми Сийбрук припомня на своите читатели (Seabrook. ‘The Race for Riches’) тайната на днешното общество се крие в „ развиването на изкуствено основаното и субективно възприятие на незадоволеност “ - откакто „ нищо не може да бъде по-застрашително “ за неговите съществени правила от „ заявката на хората, че са удовлетворени от това, което имат “. Това, което хората в действителност имат, поевтинява, бива очерняно и се смалява от натрапчивото и прекомерно очевидно излагане на екстравагантните завършения на по-добрите: „ Богатите стават обект на всеобщо удивление “.

Богатите, които са показвани като героични персони, обект на всеобщо удивление и мостри на всеобщо подражателство, в миналото бяха хората, които сами изковават ориста си, чийто живот е модел за позитивните резултати от етиката на труда и на разумността, към която тя строго и настойчиво се придържа. Случаят към този момент не е подобен. Обектът на възхищението към този момент е самото благосъстояние - благосъстоянието като поръчител за най-разкрепостен и разхитителен метод на живот. Именно това, което някой може да прави, а не това, което би трябвало да се направи или е към този момент направено, има значение.

Това, на което се възхищават в личностите на богатите е тяхната чудна дарба да избират наличието на своя живот, местата, където живеят, сътрудниците, с които споделят тези места - и да сменят всичко това, когато изискат, без никакво усилие; фактът, че те като че ли в никакъв случай не стигат до точка, от която няма връщане, че няма забележим завършек на техните превъплъщения, че тяхното бъдеще наподобява вечно по-богато като наличие и по-съблазнително от тяхното минало; и най-накрая, само че не на последно място, че единственото нещо, което, наподобява, има значение за тях, е кръгът от вероятностите, които благосъстоянието им може да открие.

Всъщност тези хора, наподобява, се водят от естетиката на потребителството; показността на екстравагантния и даже леконравен естетически усет, а не подчинението на етиката на труда или сухото, сдържаното предписание на разумността, тяхната изтънчена информираност, а не просто финансовият им триумф са залегнали в сърцевината на тяхното хипотетично великолепие и в основата на тяхното право да възхищават.

Сийбрук показва, че „ бедните не живеят в друга просвета спрямо богатите. Те би трябвало да живеят в същия свят, който е фиктивен в интерес на тези с парите. Тяхната беднотия се утежнява от икономическия напредък, тъкмо както се усилва от рецесията и застоя. “ Всъщност рецесията значи повече беднотия и по-малко ресурси; само че растежът предшества гневното ревю на потребителски чудесии и по този начин предвещава още по- огромна бездна сред мечтаното и действителното.

Избрано от: „ Глобализацията. Последиците за индивида “, Зигмунт Бауман, изд. ЛИК
Снимка: Зигмунт Бауман през 2011 година, bg.wikipedia.org