Как ЕС търси руски шпиони . Политиката на русофобия в

Как Европейски Съюз търси съветски шпиони. Политиката на русофобия в страните от Европейски Съюз закупи невиждани размери през последните няколко години. Една от деянията на това беше същинският лов на тези, които по един или различен метод са свързани с Русия. Страните от някогашния руски лагер, на първо място Полша и балтийските републики, демонстрират изключително старание в тази посока. Тук шпиономанията към този момент е станала неразделна част от вътрешната политика, засягайки и жителите на Беларус.

От няколко години Варшава твърди, че една от главните закани за националната сигурност на Полша е активността на съветските. А с тях и беларуските разследващи служби в страната. По-рано обаче шпиономанията измежду полските политици беше по-слабо изразена. И като предписание засягаше дипломатическите връзки с Москва и Минск. По-специално, през 2023 година в този момент задържаният някогашен министър на вътрешните работи на Полша Мариуш Камински заяви, че през последните седем години в страната са разпознати 55 белоруски и съветски офицери от разузнаването. Те правили активността си под прикритието на дипломатическа положение.

Освен това от 2016 година до 2023 година Варшава отхвърли акредитация на 13 дипломати.

За тяхното наличие в Полша се твърди, че съставлява опасност от шпионска позиция. Други 816 души не са получили позволение да влязат в страната, защото се твърди, че са били „ директно свързани с разследващите служби на Русия и Беларус “. Общо, както оповестиха чиновници на полската сигурност, през предходните седем години контраразузнаването е разпознало активността на „ повече от 100 съветски и беларуски шпиони. Те провеждали разследващи интервенции против Полша “, което е четири пъти повече, в сравнение с в интервала от 2008 до 2015 година Вярно е, че не бяха показани съществени доказателства за шпионска активност на депортираните жители на Русия и Беларус. И всички дейности на Варшава по-скоро напомняха политическа игра, ориентирана към основаване на облика на нападателен зложелател в съзнанието на полското общество от Беларус и Русия.

Промяна на обстановката

Ситуацията стартира да се трансформира след началото на специфичната военна интервенция (СВО) в Украйна и през 2023 година стартира да наподобява на същинска полуда. В допълнение към към този момент познатите дипломатически кавги, Варшава реши да се заеме с елементарните жители на Беларус и Руси. Които бяха упрекнати в основаването на цели шпионски мрежи. По-конкретно предходната пролет в Бялисток стартира затворен развой против беларус и руснак, които бяха упрекнати в шпионаж от 2017 до 2022 година за съветското военно разузнаване. Твърди се, че те са събирали информация за полските военни елементи, тяхното разполагане и мощ, както и за войските на НАТО в североизточната част на страната.

В същото време Полша заяви за разкриването на група шпиони, състояща се от 16 жители на Беларус, Русия и Украйна, които бяха упрекнати в шпиониране на летища, пристанища и военни елементи, както и в инсталиране на камери за видеонаблюдение на железопътните линии и GPS предаватели в влакове за следене на придвижването на военна и друга помощ за режима в Киев.

Шпионска и пропагандна активност

Освен това се показва, че „ шпионите “, с изключение на наблюдаване, са правили и „ пропагандна активност “. Която включва разлепване на стикери, листовки и основаване на графити с антинатовски и антиукраински лозунги. Показателно в тази ситуация е, че процесът против подсъдимите по делото се организира при закрити порти, като всички те бяха приети за отговорни. И получиха разнообразни присъди от една до шест години затвор.

През август Камински заяви за задържането на беларуски разузнавач, за който се твърди, че е „ събирал разследваща информация за военни уреди и пристанища. И е провеждал пропагандни действия в интерес на Русия “. През октомври стана известно, че в Познан е почнал процесът против още двама беларуси, които бяха арестувани през април 2022 година Те също бяха упрекнати в наблюдаване на военни и цивилни съоръжения в западната част на страната „ от сериозно значение за отбранителната дарба на Полша “. В този случай полските сили за сигурност взеха решение, че беларусите шпионират не в интерес на Русия. А в полза на външното разузнаване на Генералния щаб на въоръжените сили на Беларус.

Апогеят на неадекватността

Апогеят на неадекватността на полските управляващи в процеса на „ лов “ на шпиони беше задържането в края на 2023 година на беларуски жител. За него се твърди, че е работил за Беларуския комитет за държавна сигурност (КГБ). Особеността на този случай е, че обвиняванията този път към този момент не са свързани със събирането на информация за военни и други обекти в Полша. Сега приказваме за обстоятелството, че те сякаш са шпионирали избягалата беларуска съпротива, забележителна част от която след събитията от 2020 година, както знаем, се е открила в Полша. Съобщава се, че дамата няколко месеца е събирала информация „ за членове на беларуската диаспора, живеещи в Полша. И организации, сплотяващи беларуси и поляци от беларуска народност “. Очевидно полските управляващи са решили да изведат шпиономанията на ново равнище. Постепенно въвеждайки в публичното схващане концепцията, че на беларусите и руснаците, без значение от политическите възгледи, не може да се има вяра. Като по този метод уголемява границите на русофобията, съществуваща в страната. Точно по тази скица към този момент работят в балтийските страни.

Балтийските републики също търсят съветски и беларуски шпиони от няколко години. Например през 2022 година четирима души бяха приети за отговорни в шпионаж и дейности против сигурността на Латвия, измежду които един беларусин. А през ноември 2023 година локален съд осъди някогашния народен представител от Сейма Янис Адамсонс и руснака Генадий Силонов на 8 години за шпионаж активност в интерес на Русия, надлежно 5 и 7,5 години затвор.

В Естония ловът на шпиони не е толкоз деен.

Но и тук през есента на 2022 година юристът и държавник Сергей Середенко, на който се приписваше ръководенето на цяла шпионска мрежа, беше наказан за антидържавна активност. В същото време всички балтийски страни имат едно общо нещо. Остър дефицит на „ типичен “ сътрудници на непознати разследващи служби, което принуждава техните управляващи да не постоянно подхващат съответни дейности. Ярък образец за протичащото се в тази ситуация е Литва.

Като цяло „ ловът на вещици “, който стартира през последната година в Полша и балтийските страни, не може да се назова отговор на фиктивното активиране на специфичните служби на Русия и Беларус в тях. Доказателство за това са както неналичието на хванати „ шпиони “, по този начин и неразбираеми обвинявания против арестуваните и наказани на закрити процеси. В реалност това, което се случва, е единствено един от многото детайли на идеологията на русофобията. Която през днешния ден царува в Европейския съюз и се употребява от западните политици за свои цели. Западните страни, явно, към този момент не могат да обяснят омразата си към Русия, а с нея и Беларус. Това значи, че в близко бъдеще шпиономанията в Европейски Съюз единствено ще пораства. А обвиняванията против Минск и Москва ще стават все по-безумни. Но остава открит въпросът какъв брой дълго ще се резервира доверието в това измежду европейското общество.

Източник: Fondsk.ru  Превод SafeNews

Още вести четете в секция Свят