Как е представена историята на партизанското движение, филтрирана ли е

Как е показана историята на партизанското придвижване, филтрирана ли е тя и от кого, по какъв начин митовете изместват обстоятелствата? С това запитване по плана ни " 100 въпроса за тоталитарната страна "  Калина Йорданова от Ловеч ни споделя следната история от нейния роден край:

" Най-известните двама партизани в Ловеч - Христо Кърпачев и Стоян Едрев - в действителност са убити малко преди 1944 година от сподвижници. В страницата на Кърпачев в Уикипедия написа, че " На 23 май 1943 година в местността „ Сливешки ливади " край гр. Ловеч, дружно с Борис Копчев и Дочо Шипков, след изменничество води яростна престрелка с полицейско и армейско поделение и умира на 32-годишна възраст. "  Според мемоари на близки до Копчев и Шипков, Кърпачев е ранен тежко и Шипков се постанова да го носи, само че откакто той също е ранен, тримата вземат решение Копчев и Шипков да гръмнат Кърпачев, с цел да не бъде хванат ранен дружно с тях. По мотив гибелта на Стоян Едрев отново в Уикипедия написа, че " На 19 юни 1944 година взе участие в акция за завладяването на с. Беглеж. В състава на атакуваща фронтално щурмова група на общината е тежко ранен. В същото време на мостчето умират и двама командири на чети от партизанския отряд " Дунав ". Предсмъртните му страдания са прекъснати от бойните му приятели по негова молба. " Отново локалната памет споделя за неизясненост при гибелта му, при която той не е бил осведомен за заменена ключова дума в отряда му и е умрял от другарски огън ".

По тематиката за партизанското придвижване фактически има доста неясноти. В интервала 1944 – 1989 година пропагандата на комунистическата страна величаеше партизаните като герои. На тях бяха отдадени книги, филми, картини, стихотворения, монументи. И до през днешния ден партизанското придвижване е обрасло с фалш, легенди и митове.
В България е имало гневни фашисти на власт и партизанското придвижване е било опозиция против тях
Това изказване е изрично погрешно. Този мотив обаче към момента се употребява от бранителите на Паметника на Съветската войска, по-известен като МОЧА (Монумент на окупационната Червена армия).

Факт е, че България влиза във Втората международна война на страната на Хитлер, само че това е било единствено и само под напора на събитията.

Що се отнася до това, че Българска комунистическа партия се е съпротивлявала против фашизма, водена от кардинални съображения, това също не е правилно. Българска комунистическа партия става зложелател на фашизма чак, откакто Хитлер атакува Съюз на съветските социалистически републики.

Дотогава комунистите даже провеждат  пропаганда в интерес на това България да бъде съдружник на Германия. Защо? Много просто. Защото по това време Съюз на съветските социалистически републики е съдружник на Германия - по силата на така наречен пакт " Рибентроп - Молотов ", пакт за ненападение сред двете страни, с който те си поделят Полша. Този пакт е подписан на 23 август 1939 година и е окончателното " развързване на ръцете " на Хитлер.

Дни по-късно, на 1 септември 1939 година той атакува Полша, с което стартира Втората международна война. Две седмици след Хитлер Съюз на съветските социалистически републики също атакува Полша, с цел да завземе полагащите ѝ се по пакта територии.

Ето обстоятелствата. Към края на 1940 година - по това време Хитлер и Сталин към момента са съдружници - в София идва основният секретар на руското външно министерство, Аркадий Соболев. Той предлага подписване на пакт за взаимопомощ и разполагане на съветски военни бази в България. Предложението на Соболев и неговата задача в страната се съпровождат от шумна акция на комунистическата партия, която събира подписки в поддръжка на руското предложение.

Съюз на съветските социалистически републики даже предлага след подписване на пакта двете страни дружно да се причислят към Оста. Но българското държавно управление - същото държавно управление, в което съгласно бранителите на МОЧА влизат гневни фашисти - се притеснява от преждевременното включване на страната във войната и отклонява поканата.

Въобще Българска комунистическа партия постоянно е работила редом с Москва. Този факт е годен и до през днешния ден, що се отнася до партии като Българска социалистическа партия, " Възраждане " и други така наречен " бранители на националния интерес ".
Партизанското придвижване е било всеобщо. Колко тъкмо са били партизаните?
Въпросът с точния брой на партизаните, работили на територията на България в интервала 1941–1944 година, остава противоречив.

Една година след завладяване на властта, съгласно доклада на организационния отдел на (к) от 17 октомври 1945 година, броят на партизаните на 9 септември 1944 година е бил 7000 души. Десет дни по-късно, евентуално под натиска на висшето партийно управление, от същия отдел се популяризират нови данни – броят на участниците е към този момент 50 000 души.

Според историографията по време на режима, съществувала до 1989 година, общият брой на партизаните и участниците в бойните групи се приема за към 30 000, а на ятаците и помагачите им – към 200 000.

От есента на 1943 година броят, съставът и организацията на партизаните съставляват интерес както за държавните, по този начин и за външните сили. Като при оценките за моментната бройка се вземат поради както загубите, по този начин и новите попълнения. През ноември 1943 година немското разузнаване прави оценка броя на партизаните излезли в планините кръгло на 7000 бойци.

На 31 май 1944 година същото разузнаване регистрира нарастване и твърди, че става дума за 16 000 – 18 000 бойци. Данните за числеността на партизаните са предмет на внимание от британското разузнаване в България в самия завършек на 1943 година Оценката е за не-повече от 5000 души.

През февруари 1944 година същото разузнаване регистрира нарастване до 12 000 човека и планува доставки на оръжие за този брой партизани. Същият брой партизани, групирани в 11 въстанически оперативни зони с 60 отряда, е маркиран и в отчетите на военната задача с пълководец Мостин Дейвис.

Любопитна е и оценката на тяхната организация: партизански сили,  милиция и " ядки " в Българската войска. По тази организационна конструкция образуват своята оценка и американското разузнаване, както и българската полиция. Към май 1944 година съгласно американското разузнаване броят на партизаните по данни на българска полиция е сред 16 000 и 18 000 души. Тези разследващи оценки се одобряват като мощно пресилени от актуалните откриватели.

Участници в партизанското придвижване са партизани, ятаци, помагачи, членове на бойни групи и незаконни. Държавната власт и нейните поддръжници употребяват за партизаните и наименованието " шумкари " (хванали шумката, т.е. хванали гората - бел. ред.)

Партизанското придвижване не е било изключително известно по разнообразни аргументи. Факт е, че по време на Втората международна война посредством съюза си с Хитлер България съумява - въпреки и за малко, както и с някои условности - да осъществя идеала си за национално обединяване на всички българи в Мизия, Тракия и Македония. Поради тази причина по-голямата част от публичното мнение не е одобрявала съпротивата против властта, която е осъществила националния блян.
Какво тъкмо са правили партизаните?
Първите основани партизански групи и чети през лятото и есента на 1941 година са в региона на Разлог, Дупница, Батак, Ловеч и Средна гора, а първите дейности са палежи на снопи на селяни в Сливенско, Карнобатско и Новозагорско. Смята се, че най-рано проведена е тази на Никола Парапунов, с пръв въстаник Иван Козарев. Командването се реализира от Централна военна комисия на Българска работническа партия (к).
Никола Парапунов и Иван Козарев. Снимки Уикипедия

През първата година на въоръжените дейности Българска работническа партия се осланя най-много на бойните групи, а не на четите. Те правят саботажни акции: палежи и взривяване на хранилища за оръжие, облекло и горива, на информационни връзки, предприятия, железопътни линии. Дело на бойните групи са и терористични акции - убийства на видни ръководители на политическия уред, полицията, армията и Вермахта. Властите разкриват и обезвреждат огромна част от участниците в тях.

При опция партизанските подразделения правят набези против железопътни линии и други инфраструктурни обекти, само че забележителна част от активността им е обвързвана със личното им доставяне с храни, гориво, облекло и оръжие. Често това става за сметка на локалното население, само че като цяло партизаните се въздържат от ненужни грабежи, защото разчитат за оцеляването си на поддръжката на хора от същите тези села.

Значителна част от активността на партизаните е пропагандата, като отрядите постоянно разполагат с пишещи машини и даже циклостили, с които печатат позиви и други пропагандни материали. Когато е допустимо, партизаните завземат за малко дребни обитаеми места, с цел да организират манифестации и да основават локални комитети на Отечествения фронт. При такива акции постоянно да унищожавани данъчни и други архиви, раздавани са на селяните открити реквизирани артикули, ограбвани и убивани са непопулярни държавни служители. Партизаните постоянно изпращат заплашителни писма до локални служители, като за тази цел даже разполагат със общоприети бланки, като има случаи, в които след такива закани кметове и данъчни служители напущат селата, в които са назначени.

Чест обект на партизански набези са мандрите. Смятало се, че разрушаването на мандрите удряло по износа за Германия, а в същото време обезсмисляло реквизициите. Нападенията на мандри разрешавали елементарно постижими триумфи с отзив измежду хората и по този начин замествали акции против по-добре въоръжени съперници, за които партизанските отряди нямали потенциал.

Настъплението на Съветската войска дава подтик на напъните на комунистическото управление за масовизиране на партизанското придвижване, което се прави и по принудителен метод. Както отбелязва Георги Марков изборът постоянно се свежда до " партизански или полицейски патрон ".

Поради нараствания брой на партизанските чети и отряди и участниците в тях, през април 1943 година се основава незаконната Народоосвободителна въстаническа войска (). По това време военното разузнаване прави оценка броя на партизаните на към 750 – 760 души.

През зимата на 1943-1944 година и лятото на 1944 година държавното управление взема решение да ликвидира партизанското придвижване.

Сблъсъкът е без всевъзможни правила и придобива извънредно нечовечен темперамент и за двете страни, като по-големи са опциите на армията, полицията и жандармерията, в това число посредством репресивни дейности против невъоръжени ятаци и помагачи на Народоосвободителна въстаническа армия. От своя страна партизаните също си служат със заплашванията, както и с убийства на представители на властта, закани към ятаци, в това число и взимане на заложници. Резултатът от държавната атака е непълен. Народоосвободителна въстаническа армия претърпява загуби, само че резервира главния си състав.

С наближаването на Червената войска към границите на България повече хора се причисляват към партизанските формирования. Най-масово това става през август и септември 1944 година.

Деветосептемврийският прелом в София е осъществен от малочислени военни елементи със съдействието на военния министър Иван Маринов и с фактическия неутралитет на полицията и армията.

След оповестяването му по радиото на 9 септември сутринта, на доста места в страната локалните организации на Отечествения фронт стартират да откриват без особена опозиция надзор над локалната администрация.

Ролята на партизаните в завземането на властта след Деветосептемврийския прелом е лимитирана. В главните селища те най-често идват откакто локалните комунисти към този момент са открили надзор.

Непосредствено след преврата партизанските елементи са сложени на предписание на локалните комитети на Отечествения фронт. През втората половина на септември те са преобразувани в гвардейски елементи към локалните военни подразделения, най-често в гвардейски роти към пехотните полкове, Софийската народоосвободителна дивизия става основа на Първа гвардейска дивизия с три полка. В тези гвардейски елементи включват към половината от партизаните, само че също и превишаващи ги по брой нови доброволци. Гвардейските елементи не са предопределени за бойни дейности, а извършват основно охранителни функционалности, като служат и като средство за заплашване на останалите военни подразделения. Има изключения, като Първа гвардейска дивизия, която с пропагандна цел е изпратена за няколко месеца на фронта, след което е върната в София като военна опора на държавното управление.

Главният щаб на Народоосвободителна въстаническа армия продължава да действа до края на 1944 година, помещавайки се в постройката на Военното министерство. Основната му активност са чистките в армията и назначението в нея на лоялни фрагменти.

С цел преодоляване на армията досегашни партизани всеобщо са назначени в голям брой военни елементи на авторитетния политически пост „ помощник-командир “ по време на присъединяване на България във Втората международна война на страната на Обединените народи.

Ограничени са и дейностите на партизаните против немски военни елементи на територията на България. Най-значима измежду тях е Жабокрекската акция против санаториум за немски офицери, осъществена в последните дни на партизанското придвижване.

На 24 август 1944 година в местността Жабокрек в Рила планина така наречен Рило-Пирински партизански отряд атакува почивната станция на немски бойци, обезоръжават и убиват българските бойци, пазещи станцията и по-късно убиват към 20 немски бойци.

Войниците на Вермахта са били заболели или тежко ранени и не са носили оръжие. Избити са без опозиция, а станцията бива запалена.

Същата група бяга под паника и подпалва станцията, след което атакува инцидентно минаващ по посока към Рилския манастир рейс. Партизаните стрелят по него, след това смъкват пасажерите, възпламеняват го и бягат.

До ден сегашен Българска комунистическа партия, преименувала се на Българска социалистическа партия, празнува това действие с неразбираема гордост и събира свои членове на мястото на събитието.
Обобщение
Партизанското придвижване не е било изключително всеобщо. То е обслужвало ползите на Москва, а не на България. В партизанските отряди несъмнено е имало и хора идеалисти, които са вярвали, че това, което вършат, е за основаването на един по-добър и по-справедлив свят. Имало е обаче и най-обикновени партийни кариеристи, както и търсещи избавление от закона престъпни детайли.

Емблематичен образец в това отношение е някогашният първи държавен, държавен и партиен началник Тодор Живков. Той " се включва " в партизанското придвижване под незаконното име Янко, само че още преди 1989 година въпреки и импровизирано съществуват съществени подозрения за това " присъединяване ". Според формалната му биография от това време на 9 септември Живков бил в Градската градина със задачата да превземе Министерството на войната. Тази теза не се удостоверява от  доста участници в събитията, а някои даже непосредствено я отхвърлят като биографична имитация.

Срещу партизаните е имало ненужни изстъпления от страна на представители на властта. Но партизаните също има с какво да се похвалят в това отношение - и преди, и след 9 септември 1944 година

В други страни също е имало сходни придвижвания, само че те са били ориентирани против немските окупатори. В България партизанското придвижване е ориентирано против личната страна.

Що се отнася до МОЧА той би трябвало да изчезне от центъра на София допустимо най-скоро. Защото символизира съветското иго, в което България попада в интервала 1944-1989 година През това време страната ни де факто е колония на Москва. Управители на колонията, назначени от Кремъл, са ръководителите на Българска комунистическа партия, някои от които са с партизанско минало.

---

Ако вие сте младеж, който има интерес към най-новата ни история и желае да научи обстоятелства за времето отпреди 1989 година, можете да ни зададете своите въпроси на имейл [email protected], в Тема/Subject напишете: 100 въпроса за тоталитарната страна.

Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.