Как диктаторите се опитват да се скрият зад заклинания. Симптом

...
Как диктаторите се опитват да се скрият зад заклинания. Симптом
Коментари Харесай

Как диктаторите се опитват да се скрият зад заклинания

Как диктаторите се пробват да се скрият зад заклинания. Симптом за краха на една тирания е моментът, в който тя стартира да си служи с украсени статистики, агитация за величието на диктатора и заклинания. Точно това следим сега в Китай.

Всяко потомство рано или късно изпада в изкушението да мисли, че диктатурата с нейната афиширана дисциплинираност е по-ефективна класификация на публичните връзки от демокрацията с нейния ежедневно забележим безпорядък. Затова на всяко потомство е належащо да се припомнят следните три аксиоми.

Опитът за рационализация посредством тирания постоянно реализира противоположното

Йордан Цонев: Пеевски извади Движение за права и свободи от изолираност и партията седна на масата с огромните партии 18.07.24 08:38 Как диктаторите се пробват да се скрият зад заклинания 18.07.24 08:30 НА ЖИВО-Калин Стоянов: Хората бяха евакуирани от нас, имаше поданици, които отказваха да изоставен своите домове 18.07.24 08:05 ВНИМАНИЕ! СЗО предизвестява за подправени медикаменти на пазара, ето на коя марка! 18.07.24 07:53 Патриарх Даниил стартира чистка в църквата от търгаши и шмекери 18.07.24 07:44

Аксиома първа: В последна сметка всички опити обществата да бъдат осъвременени с диктаторски способи освен се провалят, само че дават тъкмо противоположния резултат: създават по-голяма степен на първичност, в сравнение с са заварили. Хлътването на Русия назад в Средновековието е един образец. Друг са арабските страни, в които диктаторските модернизации от втората половина на 20-ти век доведоха до ислямски фундаментализъм и затвориха милиони дами в пъкъла на бурките и рестриктивните мерки.

Никоя тирания не е в положение да организира скок от Третия свят до Първия. Защото диктатурата в допълнение ускорява главната характерност на обичайното общество – подчинението, и не позволява появяването на това, което прави Първия свят първи – свободата на индивида.

Икономиката изисква независимост

Аксиома втора: В последна сметка се провалят всички опити с диктаторски способи да бъде поддържан постоянен и дълготраен растеж на стопанската система. Причината е същата: стопанската система, с цел да се развива, изисква независимост – тъкмо това нещо, което диктатурата не дава.

В първите си години (може и десетилетия) диктатурата реализира величествен икономически растеж, защото активизира със мощ до тогава неизползвани запаси и стопански фактори. Когато тези запаси се изчерпат, следва дълга застоялост и неочакван провал.

Когато диктаторите се пробват да омагьосат действителността с думи

Аксиома трета: Разбираме, че стагнацията наближава точката на провал тогава, когато съответната тирания престане да се хвали с икономическите си достижения и стартира да: а) лъже и украсява статистиките с агитация за величието на съответния деспот, б) размени псевдо-научния мироглед с шамански подобен, като подмени доверието в науката и разсъдъка с паническа религия в магията и заклинанията.

В момента виждаме работата на тези аксиоми в тази ситуация с Китай.

От към 2019 година в Китай работи Аксиома втора. Китайската стопанска система е в застоялост, с тежки рецесии в съществени браншове, да вземем за пример в сторителния. През цялото това време китайският режим демонстрираше цялостно недоумение както за аргументите за застоя, по този начин и за вероятното лекуване. Хората на Си Дзинпин взеха решение, че става дума за краткотрайни усложнения и помпаха към този момент тежко задлъжнялата стопанска система с още заеми. В началото на тази година стопанската система леко се раздвижи, с цел да спре още веднъж във второто тримесечие. Междувременно, общият китайски дълг е близо 300 % от Брутният вътрешен продукт – едно невероятно за поддържане равнище.

Отговорът на режима на Си през днешния ден? Започналият на 15 юли „ Трети Пленум на Двадесетия Централен Комитет на Китайската комунистическа партия “. Виждаме действието на Аксиома трета: намекът за магьосничество – т.е. отбиване на неприятната реалност с думи – проличава още в това помпозно заглавие.

Паническото скриване в заклинания, до момента в който всичко се разпада

По-нататък е по-зле. В дните преди Третия Пленум цялата пропагандна машина на китайския режим тръбеше за небивали икономически триумфи на фона на застоя, който водещите икономисти регистрират. Държавната осведомителна организация Синхуа излезе със заглавия като „ Китайската стопанска система набира скорост благодарение на целенасочени политики “. Рових цяло денонощие, само че тъкмо политики не видях. Видях главно шаманстване. Магически заклинания и славословене на великия водач, който щял да оправи работата с неговата вълшебна мощ.

В несравним диктаторски жанр, Синхуа да вземем за пример написа, че „ ‘факторите, влияещи върху икономическия растеж станаха по-сложни, в сравнение с бяха, и затова оправянето с тези сложни проблеми изисква трезва преценка и явен разум “. Този жанр – „ Дайте да дадем, приятели! “ – го помним от личната си история. Помним и паническото скриване в заклинания, когато всичко стартира да се разпада.

Днес китайците вършат същото. Навръх Третия Пленум, събран с цел да се оправи с икономическите рецесии, пропагандата не дава систематизирани статистики или искрено заблуждава с числата, които дава. После струпва върху операциите публикации със заглавия като: „ Как трудовете на Си са ключ към декодирането на актуален Китай и неговата международна визия “ и „ Вдъхновяване на промените в Китай с жизнерадостни метафори “.

Планини, тигри, каруци…

Още в заглавията на двете публикации е закодирана паническата религия, че наближаващата стихия може да бъде спряна със словесни заклинания – или с магия. В първата публикация четем за извършено разискване на трудовете на Си в столицата на Таджикистан Душанбе. Статията цитира думите на тайландски професор: „ Всеки път, когато чета труда на Си Дзинпин „ Управлението на Китай “, аз диря и намирам мъдрост, споделена от един същински влъхва с големи познания, чувствам обичта на китайския водач към своето семейство и страната си посредством неговите елементарни, национални думи. “

Е, по какъв начин подобен величествен водач да не се оправи с каквито и да е икономически рецесии?

В идната публикация виждаме по какъв начин се оправя – с могъщи метафори. Например: „ Длъжни сме да изкачим планината, въпреки да знаем, че там има тигри “. Или: „ Да свирим на пианото с всичките си 10 пръста “, „ Всяка птица има потребност от две крила, както всяка каруца – от две колела “ и така нататък Изоставяйки птиците и каруците, Си употребява и вдъхновяващо индустриални метафори, като да вземем за пример: „ Ако технологиите са моторът на китайската стопанска система, то нововъведенията са стартерът “.

Рухването на Китай би заплашило целия свят

Заклинателската суматоха идва освен от задъхването на стопанската система. Китайското общество се свлича назад към Третия свят. Тия дни международните медии бяха заляти с репортажи от Пекин, в които виждаме големи тълпи безработни мъже, които се събират всяка заран в 5 часа, с цел да им даде някой някаква работа за деня.

Да забележим завръщането на варварството – това следва. Ако международната общественост не убеди Китай да одобри незабавна експертна помощ извън, задаващият се провал може да запокити милиард и половина китайци в най-диво безчовечие. Това би било, както знаем от рухването на Русия в дебрите на своето диво минало, извънредно рисково за съседите на Китай. Но в случай че почналото проваляне на китайската стопанска система не бъде овладяно и тя ненадейно рухне, както се случи в Източна Европа през 1989 година, частите ще хвърчат и по нашите глави.

Автор: Евгени Дайнов, dw

Позицията в този коментар отразява персоналното мнение на създателя и може да се разграничава от тази на SafeNews

Още вести четете в: Коментари За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News
Източник: safenews.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР