Как държавите от Източна Европа успяха да договорят субсидии за

Как страните от Източна Европа съумяха да договорят дотации за прекъсване на въглищните им централи? Полша и Чехия са образец за сложни, само че сполучливи договаряния с Еврокомисията.

„ Това, което чакам да се случи, е следващото замазване на очите на работещите в този бранш “, сподели някогашният енергиен министър

Коментарите пристигнаха от разнообразни политически групи, само че си приличаха по няколко критерия: Всички страни, получили дотации от Брюксел, т.е. всички, с изключение на България, са съумели към този момент да изведат изгоди за самите тях от Зеления преход; Всички страни, получили дотации, водят разговор от години с работещите във въглищната енергетика; Проблеми не е имало в страните, които са заложили на самостоятелна поддръжка за всеки обиден чиновник от прехода; Европа няма са откаже от климатичните си упоритости и мощностите ни ще би трябвало да бъдат заменени. Ние избираме дали да е с европейски пари в този момент.

Причината е растежът в броя на идващите мигранти

Брюксел дава 25 милиарда и 400 милиона евро на държавите-членки, с цел да компенсира всички райони и чиновници от въглищната енергетика. Субсидиите към този момент са получени от другите, единствено България, поради закъснението си, чака зелена светлина за 1 милиард и 300 милиона европейски пари.

„ Ако ние излезем от тези договаряния ще бъдем изправени пред тежък колапс на въглищната енергетика през 2025-та година – съкращения без обезщетения и енергийна рецесия “, сподели Радан Кънев от ЕНП.

Всички дават за образец Полша, която е съумяла да изясни на всеки обиден

„ Как той ще премине прехода, какво ще получи като обезщетения. Какво ще получи като поддръжка, в случай че се преквалифицира, всичко това беше несъмнено за всеки обособен човек. Затова нямаше проблеми в Полша “, уточни Искра Михайлова от групата на  „ Обнови Европа “.

Според него настояванията на протестиращите могат да бъдат признати без колосални взаимни отстъпки

Вторият сполучлив образец е Чехия. „ Те направиха доста сериозен стопански разбор. До кой миг ще бъде стопански рентабилно да купуват тока, създаван от въглищните централи “, акцентира Цветелина Пенкова от Прогресивен алианс на социалисти и демократи

„ Бяха доста сложни договаряния и в двете направления. От една страна показахме всички страни на енергийна тактика и по какъв начин вървим към прекъсване на въглищните централи до 2035-та година или по-рано. Ще имаме временен интервал, през който да създадем най-хубавото и да създадем нова нуклеарна централа. Това е пътят за влизането на чистата енергетика у нас. Няма различен метод “, съобщи Томаш Здеховски от Европейска национална партия.

България чака отговор от Брюксел за дотациите до края на годината.

Амбициите на Европа за нулеви парникови излъчвания са за 2050 година. Останалите държави-членки към този момент употребяват дотациите от Брюксел за тази цел.

А ето и опитът на германците.

Берлин би трябвало дефинитивно да се откаже от въглищата до 2038-ма година, а „ в идеалния случай “ - до 2030-та.

Въпреки мощната си взаимозависимост от електрическата енергия от въглища –  през последните години Германия стартира поетапно затваряне на част от мините си. В бранша са заети хиляди, изключително в Западна Германия, и първоначално властта се сблъсква с неодобрение, споделя икономическият публицист Бригит Ветцел.

Предстои период от четири месеца за разбор

Според нея, две от най-важните стъпки са били директният разговор сред държавното управление, локалната власт и общественост във въглищните райони, и откриването на образователни стратегии. По този метод на служащите е разяснено, че опция има.

Германската стопанска система обаче се оказа неподготвена за войната в Украйна и последвалата енергийна рецесия. Зависимостта й от съветски газ, неналичието на атомна сила и задоволително други други възможности, принудиха Берлин да се върне краткотрайно към въглищата.

Отварянето още веднъж на част от мините и даже разширението на някои от тях провокира огромни митинги на екоактивисти.