Ако знаех що сака България от РСМ, щях да съм много щастлив човек -
Как да се реши спорът сред България и Северна Македония? " Добро начало би било двамата министър председатели на взаимна среща просто да кажат: " Българите не са фашисти и македонците не са българи " ", споделя Евгений Дайнов в изявление за македонската секция на " Дойче Веле "
Дъждовни води: Македонско-българските връзки към този момент няколко години вървят надолу и наподобява са близо до най-ниската си точка, в случай че към този момент не са я достигнали. Как стигнахме дотук?
Не съм експерт и нямам визия какво се е случвало в Северна Македония по този въпрос. Знам обаче какво се случваше в България:
А. През 1992 година България първа призна независимостта на Република Македония с ангажимента, че не признава македонска нация и македонски език. Още тогава се видя, че в това непризнаване е заложена бомба, която рано или късно ще гръмне. Причината е елементарна: съгласно интернационалното право всеки самичък взема решение каква нация е и по какъв начин назовава езика си.
Б. Впоследствие държавното управление на Иван Костов постави старания да обезвреди тези бомби с Декларацията от 1999 година, която наблягаше на добросъседството.
В. През 2017 година, до момента в който се гримираше като проевропеец, проруският популист Бойко Борисов вкара главните поанти от Декларацията в Договора с Македония.
Г. Впоследствие, когато България бе ротационен ръководител на Съвета на Европейски Съюз, тя пое уговорката да оказва помощ на Западните Балкани да станат членове на Европейски Съюз. Всички си помислихме, че щом този популист Борисов поема подобен ангажимент, значи бомбите в връзките със Северна Македония няма да гръмнат. Но:
Д. През 2020 година, след месеци митинги против ръководството на ГЕРБ-ВМРО се видя, че при идващите избори Вътрешна македонска революционна организация няма да може да влезне в Народното събрание. И Вътрешна македонска революционна организация реши, подкрепена от ГЕРБ, да активизира националистически избор като наложи ветото върху Северна Македония поради " антибългарско " държание на тази страна. Народното събрание, в което тогава нямаше нито една проевропейска и естествена партия, гласоподава Рамкова позиция против Северна Македония. Най-тъмните български инстинкти бяха събудени и в границите на няколко месеца над 60 % от българите застанаха срещу участието на РСМ в Европейски Съюз, въпреки преди ветото 80 % да подкрепяха това участие.
Не знам всичко, само че от това което знам е явно, че отговорността и виновността за утежняване на връзките сред двете страни е на Република България, което проличава от гореизброените от мен събития. Проблемът е, че тъмната страна на българската психика продължава да е разбунена и не позволява никой български политик да се върне към обикновено държание към РСМ.
Дъждовни води: Българският президент Румен Радев съобщи преди няколко седмици в Берлин, че няма да допусне " легитимиране на македонизма в Европа ". Защо " македонизмът " е толкоз рисков за България?
Има понятия и концепции, развивани от екстремистки идеолози, които аз не разбирам. Не разбирам да вземем за пример какво имат поради европейските левичари, когато приказват за " милитаризъм ". Също по този начин не разбирам какво имат поради българските националисти, когато приказват за " македонизъм ". Подозирам, че това е някакъв първичен идеологически конструкт, с който да бъдат заклеймявани " враговете ". Мен персонално всякакви националисти ме упрекват в " македонизъм ", само че никой до момента не ми е обяснил какво е това и за какво е неприятно. По същия метод в края на комунизма ме упрекваха в " космополитство " - по този начин и не разбрах какво е и за какво е неприятно.
Дъждовни води: От приемането на рамковата позиция в българския парламент през 2019 година до през днешния ден тя по някакъв метод остава котвата, към която се води политиката на София към Скопие. Но от изказванията на българските политици остава неразбираемо какво тъкмо желае България от Северна Македония. Знаете ли какво би трябвало да направи Скопие, с цел да може София да се съгласи да анулира ветото си в Европейски Съюз?
Ако знаех " що сака " България от РСМ, щях да съм доста благополучен човек. Аз, както и всички българи, не знам какво желае България от РСМ. В Рамковата позиция има странни неща, като да вземем за пример РСМ да трансформира текстове на паметни плочи и монументи, да признае македонския език " със звездичка " (т.е. всякога, когато се спомене " македонски език ", изпод под линия да се изяснява, че става дума за акцент на българския), да организира лустрация на хората от някогашните югославски специфични служби (нещо, което самата България не е направила със своите чиновници на комунистическата Държавна сигурност). Тези неща за мен са провокация.
Не би трябвало да позволяваме легитимацията на македонизма, на идеологеми от някогашна Югославия и Коминтерна, да намират място в Европейски Съюз, съобщи Румен Радев в Берлин.
" Не би трябвало да позволяваме легитимацията на македонизма, на идеологеми от някогашна Югославия и Коминтерна, да намират място в Европейски Съюз ", съобщи Румен Радев в Берлин.
Провокация е и слагането на целия контрактуван развой сред РСМ и Европейски Съюз върху резултатите от договарянията сред историците от двете страни. Над 90 на 100 от тези историци, и от двете страни, не са историци, а националистически идеолози: т.е. те не се управляват от исторически документи, а от политически съображения. Няма по какъв начин да се чака единодушие, върху което след това да стъпи преговорният развой с Брюксел.
Това не е допустимо и по принцип: историята е диалог за предишното, политиката е диалог за бъдещето. Няма по какъв начин от първото да изведеш второто - нещо, което създателите на Европейски Съюз са разбирали, по тази причина в Европейски Съюз се приказва за политики, а не - за история. Ако бъдещето беше сложено под властта на предишното, нямаше да има нито Европейски Съюз, нито мир в Европа. Ситуацията е неуместна: европейското бъдеще на РСМ да зависи от единодушие сред пишман историци за народността на Гоце Делчев. Няма по какъв начин това да е сериозна политика или даже - каквато и да е политика.
Големият проблем е, че от всичката тази каша българският народ разбра следното: " Няма да пуснем македонците в Европейски Съюз, до момента в който не си признаят, че са българи ". Което, несъмнено, прави обстановката нерешима.
Новото държавно управление явно желае да завърши въпроса по европейски метод - без нервности, без история, без ескалация на настояванията, само че сегашната политическа среда тук е мрачно-балканска и не им разрешава сходно европейско държание. Не бих желал да съм на мястото на българското държавно управление, оградено отвред от озъбени балкански муцуни.
Дъждовни води: Впечатлението е, че българският министър председател Кирил Петков е заинтригуван от разрешаване на разногласието, само че не намира поддръжка от президента Радев и някои от съдружните сътрудници в държавното управление. Има ли метод да се преодолее този спор?
Проблемът не е единствено Радев, той единствено въплъщава казуса.
Проблемът е, че онази отровна националистическа кал, която преди години подвигна от дъното Рамковата декларация, продължава да трови политическата атмосфера. Днес и остарели, и нови партии застават на проруски и националистически позиции и няма да позволен повдигане на ветото по какъвто и да е мотив. Това са партиите Има Такъв Народ, " Възраждане ", Българска социалистическа партия, ГЕРБ, плюс нови сходни партии - " Български напредък ", " Развитие " - които са срещу участието на РСМ в Европейски Съюз. Повечето от тези партии и политици са и пропутински, което прави обстановката в България много несигурна: в случай че тези партии и политици стартират антимакедонска нервност, ще активизират много гласове в поддръжка, де факто, на съветската политика на Балканите.
Дъждовни води: Блокадата на европейския път на Северна Македония основава доста проблеми за страната, само че и за интернационалните сътрудници (ЕС, САЩ), които желаят да завършат геополитическото и икономическото си въздействие в района. Какъв е ползата на България да блокира това? Или по-точно кой в България има интерес от блокадата и за какво?
България няма интерес да блокира РСМ. Интерес имат тези кръгове в България, които обслужват съветската политика на Балканите. А тя е явна: Сърбия да е съветски спътник, РСМ да остане отвън Европейски Съюз, с цел да стане съветски спътник, в бъдеще България да бъде извадена от Европейски Съюз и от НАТО. Проблемът е, че тези съветски мрежи са извънредно авторитетни - тук те бяха на власт в продължение на 12 години и сега държат властта на по-ниските равнища, както и в медиите.
Убеден съм, че тия мрежи ги има и в РСМ, само че към този момент не са доста забележими. Ще станат забележими сега, в който РСМ въпреки всичко стартира договаряния за участие в Европейски Съюз. Ще се учудите какви хора ще се разкрият като съветски сътрудници, както ние тук се чудим от началото на украинската война.
Дъждовни води: Кога съгласно Вас ще бъде решен казусът?
Мислил съм какви ли не сюжети, само че те могат да проработят единствено тогава, когато и от двете страни на границата:
А. Решително обезвредят съветската агентура и нейните кръгове на корупционери. В някаква степен в България това към този момент се случва: оставени без съветски газ, проруските кръгове са лишени от главното си финансиране и губят мощ.
Б. Решително изоставят провинциално-балканските кавги и постъпят като бащите на Европейски Съюз: да градят бъдещето, а не да се карат поради предишното. И българският, и македонският народ са прилични, честни и доброжелателни в своята същина, те с облекчение ще изоставят взаимната ненавист и националистическите нервности. Добро начало би било двамата министър председатели на взаимна среща просто да кажат: " Българите не са фашисти и македонците не са българи ".
В. Решително реформират учебното обучение в европейска посока. Националистическата отрова, която се лее в учебните заведения, остава за цялостен живот и деформира метода, по който българите възприемат света и РСМ - уверен съм, че в РСМ ситуацията е същото.
Дори и това да се случи, ще отнеме години, в случай че в това време някой не измисли ефикасна интервенция на Великите сили. Кирил Петков се опита да направи нещо такова посредством среща с Макрон, само че пък Радев незабавно съобщи, че нямал какво да си каже с френския президент - ужасна дипломатическа неучтивост, която разкрива интензитета на националистическата нервност в България във връзка РСМ.
В умозаключение: тук се занимавах единствено с българската страна на спора, защото нея я разбирам. Знам, че и от страна на РСМ има кой да подклажда националистически нервности – " за сборичкване са нужни двама ", както споделят руснаците. Но осветляването на македонските нервности въпреки всичко е работа на македонските сътрудници.
Дъждовни води: Македонско-българските връзки към този момент няколко години вървят надолу и наподобява са близо до най-ниската си точка, в случай че към този момент не са я достигнали. Как стигнахме дотук?
Не съм експерт и нямам визия какво се е случвало в Северна Македония по този въпрос. Знам обаче какво се случваше в България:
А. През 1992 година България първа призна независимостта на Република Македония с ангажимента, че не признава македонска нация и македонски език. Още тогава се видя, че в това непризнаване е заложена бомба, която рано или късно ще гръмне. Причината е елементарна: съгласно интернационалното право всеки самичък взема решение каква нация е и по какъв начин назовава езика си.
Б. Впоследствие държавното управление на Иван Костов постави старания да обезвреди тези бомби с Декларацията от 1999 година, която наблягаше на добросъседството.
В. През 2017 година, до момента в който се гримираше като проевропеец, проруският популист Бойко Борисов вкара главните поанти от Декларацията в Договора с Македония.
Г. Впоследствие, когато България бе ротационен ръководител на Съвета на Европейски Съюз, тя пое уговорката да оказва помощ на Западните Балкани да станат членове на Европейски Съюз. Всички си помислихме, че щом този популист Борисов поема подобен ангажимент, значи бомбите в връзките със Северна Македония няма да гръмнат. Но:
Д. През 2020 година, след месеци митинги против ръководството на ГЕРБ-ВМРО се видя, че при идващите избори Вътрешна македонска революционна организация няма да може да влезне в Народното събрание. И Вътрешна македонска революционна организация реши, подкрепена от ГЕРБ, да активизира националистически избор като наложи ветото върху Северна Македония поради " антибългарско " държание на тази страна. Народното събрание, в което тогава нямаше нито една проевропейска и естествена партия, гласоподава Рамкова позиция против Северна Македония. Най-тъмните български инстинкти бяха събудени и в границите на няколко месеца над 60 % от българите застанаха срещу участието на РСМ в Европейски Съюз, въпреки преди ветото 80 % да подкрепяха това участие.
Не знам всичко, само че от това което знам е явно, че отговорността и виновността за утежняване на връзките сред двете страни е на Република България, което проличава от гореизброените от мен събития. Проблемът е, че тъмната страна на българската психика продължава да е разбунена и не позволява никой български политик да се върне към обикновено държание към РСМ.
Дъждовни води: Българският президент Румен Радев съобщи преди няколко седмици в Берлин, че няма да допусне " легитимиране на македонизма в Европа ". Защо " македонизмът " е толкоз рисков за България?
Има понятия и концепции, развивани от екстремистки идеолози, които аз не разбирам. Не разбирам да вземем за пример какво имат поради европейските левичари, когато приказват за " милитаризъм ". Също по този начин не разбирам какво имат поради българските националисти, когато приказват за " македонизъм ". Подозирам, че това е някакъв първичен идеологически конструкт, с който да бъдат заклеймявани " враговете ". Мен персонално всякакви националисти ме упрекват в " македонизъм ", само че никой до момента не ми е обяснил какво е това и за какво е неприятно. По същия метод в края на комунизма ме упрекваха в " космополитство " - по този начин и не разбрах какво е и за какво е неприятно.
Дъждовни води: От приемането на рамковата позиция в българския парламент през 2019 година до през днешния ден тя по някакъв метод остава котвата, към която се води политиката на София към Скопие. Но от изказванията на българските политици остава неразбираемо какво тъкмо желае България от Северна Македония. Знаете ли какво би трябвало да направи Скопие, с цел да може София да се съгласи да анулира ветото си в Европейски Съюз?
Ако знаех " що сака " България от РСМ, щях да съм доста благополучен човек. Аз, както и всички българи, не знам какво желае България от РСМ. В Рамковата позиция има странни неща, като да вземем за пример РСМ да трансформира текстове на паметни плочи и монументи, да признае македонския език " със звездичка " (т.е. всякога, когато се спомене " македонски език ", изпод под линия да се изяснява, че става дума за акцент на българския), да организира лустрация на хората от някогашните югославски специфични служби (нещо, което самата България не е направила със своите чиновници на комунистическата Държавна сигурност). Тези неща за мен са провокация.
Не би трябвало да позволяваме легитимацията на македонизма, на идеологеми от някогашна Югославия и Коминтерна, да намират място в Европейски Съюз, съобщи Румен Радев в Берлин.
" Не би трябвало да позволяваме легитимацията на македонизма, на идеологеми от някогашна Югославия и Коминтерна, да намират място в Европейски Съюз ", съобщи Румен Радев в Берлин.
Провокация е и слагането на целия контрактуван развой сред РСМ и Европейски Съюз върху резултатите от договарянията сред историците от двете страни. Над 90 на 100 от тези историци, и от двете страни, не са историци, а националистически идеолози: т.е. те не се управляват от исторически документи, а от политически съображения. Няма по какъв начин да се чака единодушие, върху което след това да стъпи преговорният развой с Брюксел.
Това не е допустимо и по принцип: историята е диалог за предишното, политиката е диалог за бъдещето. Няма по какъв начин от първото да изведеш второто - нещо, което създателите на Европейски Съюз са разбирали, по тази причина в Европейски Съюз се приказва за политики, а не - за история. Ако бъдещето беше сложено под властта на предишното, нямаше да има нито Европейски Съюз, нито мир в Европа. Ситуацията е неуместна: европейското бъдеще на РСМ да зависи от единодушие сред пишман историци за народността на Гоце Делчев. Няма по какъв начин това да е сериозна политика или даже - каквато и да е политика.
Големият проблем е, че от всичката тази каша българският народ разбра следното: " Няма да пуснем македонците в Европейски Съюз, до момента в който не си признаят, че са българи ". Което, несъмнено, прави обстановката нерешима.
Новото държавно управление явно желае да завърши въпроса по европейски метод - без нервности, без история, без ескалация на настояванията, само че сегашната политическа среда тук е мрачно-балканска и не им разрешава сходно европейско държание. Не бих желал да съм на мястото на българското държавно управление, оградено отвред от озъбени балкански муцуни.
Дъждовни води: Впечатлението е, че българският министър председател Кирил Петков е заинтригуван от разрешаване на разногласието, само че не намира поддръжка от президента Радев и някои от съдружните сътрудници в държавното управление. Има ли метод да се преодолее този спор?
Проблемът не е единствено Радев, той единствено въплъщава казуса.
Проблемът е, че онази отровна националистическа кал, която преди години подвигна от дъното Рамковата декларация, продължава да трови политическата атмосфера. Днес и остарели, и нови партии застават на проруски и националистически позиции и няма да позволен повдигане на ветото по какъвто и да е мотив. Това са партиите Има Такъв Народ, " Възраждане ", Българска социалистическа партия, ГЕРБ, плюс нови сходни партии - " Български напредък ", " Развитие " - които са срещу участието на РСМ в Европейски Съюз. Повечето от тези партии и политици са и пропутински, което прави обстановката в България много несигурна: в случай че тези партии и политици стартират антимакедонска нервност, ще активизират много гласове в поддръжка, де факто, на съветската политика на Балканите.
Дъждовни води: Блокадата на европейския път на Северна Македония основава доста проблеми за страната, само че и за интернационалните сътрудници (ЕС, САЩ), които желаят да завършат геополитическото и икономическото си въздействие в района. Какъв е ползата на България да блокира това? Или по-точно кой в България има интерес от блокадата и за какво?
България няма интерес да блокира РСМ. Интерес имат тези кръгове в България, които обслужват съветската политика на Балканите. А тя е явна: Сърбия да е съветски спътник, РСМ да остане отвън Европейски Съюз, с цел да стане съветски спътник, в бъдеще България да бъде извадена от Европейски Съюз и от НАТО. Проблемът е, че тези съветски мрежи са извънредно авторитетни - тук те бяха на власт в продължение на 12 години и сега държат властта на по-ниските равнища, както и в медиите.
Убеден съм, че тия мрежи ги има и в РСМ, само че към този момент не са доста забележими. Ще станат забележими сега, в който РСМ въпреки всичко стартира договаряния за участие в Европейски Съюз. Ще се учудите какви хора ще се разкрият като съветски сътрудници, както ние тук се чудим от началото на украинската война.
Дъждовни води: Кога съгласно Вас ще бъде решен казусът?
Мислил съм какви ли не сюжети, само че те могат да проработят единствено тогава, когато и от двете страни на границата:
А. Решително обезвредят съветската агентура и нейните кръгове на корупционери. В някаква степен в България това към този момент се случва: оставени без съветски газ, проруските кръгове са лишени от главното си финансиране и губят мощ.
Б. Решително изоставят провинциално-балканските кавги и постъпят като бащите на Европейски Съюз: да градят бъдещето, а не да се карат поради предишното. И българският, и македонският народ са прилични, честни и доброжелателни в своята същина, те с облекчение ще изоставят взаимната ненавист и националистическите нервности. Добро начало би било двамата министър председатели на взаимна среща просто да кажат: " Българите не са фашисти и македонците не са българи ".
В. Решително реформират учебното обучение в европейска посока. Националистическата отрова, която се лее в учебните заведения, остава за цялостен живот и деформира метода, по който българите възприемат света и РСМ - уверен съм, че в РСМ ситуацията е същото.
Дори и това да се случи, ще отнеме години, в случай че в това време някой не измисли ефикасна интервенция на Великите сили. Кирил Петков се опита да направи нещо такова посредством среща с Макрон, само че пък Радев незабавно съобщи, че нямал какво да си каже с френския президент - ужасна дипломатическа неучтивост, която разкрива интензитета на националистическата нервност в България във връзка РСМ.
В умозаключение: тук се занимавах единствено с българската страна на спора, защото нея я разбирам. Знам, че и от страна на РСМ има кой да подклажда националистически нервности – " за сборичкване са нужни двама ", както споделят руснаците. Но осветляването на македонските нервности въпреки всичко е работа на македонските сътрудници.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ