Как да се погрижим за себе си, споделят психолози. Нека

Как да се погрижим за себе си, споделят психолози. Нека да разберем коя част от личността е виновна за грижата за себе си, какво е „ подправена грижа “ и какво ни пречи да се поддържаме.

Как да се погрижим за себе си?

Кой дава отговор за вътрешните грижи?

Както при вътрешното принуждение, тук би трябвало да разгледаме частта от личността, наречена Вътрешен родител. Като същинските родители, той може да се държи по разнообразни способи: да подлага на критика и наранява или да поддържа и да оказва помощ за развиването ни.

Тъй като Вътрешният родител се образува посредством прекопирване на държанието на тези хора, които са ни заобикаляли в детството, техният модел на грижа се трансформира в наш вътрешен стандарт. От нашите родители (както и баби, дядовци и други значими възрастни) ние „ наследяваме “ правила (дали е допустимо да се грижим за себе си и в каква ситуация) и способи (как тъкмо да се грижим за себе си).

Практическа задача: Спомнете си по какъв начин вашите родители (или тези, които ги заместиха, които бяха до вас в детството) демонстрираха грижа за вас? И в какви случаи? Беше ли това постоянно събитие „ единствено тъй като “ или единствено, когато сте заболели или смутени от нещо? Как са се грижили за себе си? Обърнаха ли внимание на потребностите си? Или предпочитахте да играете ролята на Жертвата и очаквахте грижи от другите?

Как „ фалшифицираме “ грижата за себе си??

Как да се погрижим за себе си

В нашата просвета съжалението към другите и себе си заема огромно място. Но съжалението несъмнено не е грижа. Каква е разликата? Хората съжаляват този, който считат за беззащитен, трагичен, некадърен на нищо. Проявяват грижа към тези, които ценят. На кого желаят да оказват помощ да пораства и да се развива. Много повече религия човек има в грижата, в сравнение с в съжалението.

Когато човек има малко благоприятни условия да получи грижи (и не знае по какъв начин да се грижи за себе си), той елементарно се съгласява да съжалява. А с цел да те съжаляват хората, би трябвало непрекъснато да си в положение на Жертва, т.е. избягвате отговорността и даже не се пробвате да разрешите проблемите си. Може би това е един от факторите, които играят роля за появяването на така наречен „ проблематични “ и „ постоянно боледуващи “ деца, както и възрастни, живеещи живота си в статуса на „ несретник “.

Друг фалшификат на угриженост е навикът да се „ държат крепко юздите “ с „ най-хубави планове “. По създание, това е психическо принуждение, маскирано като грижа. Грижата за себе си не значи непрекъснато снабдяване на наслаждение, само че в никакъв случай не кара човек да се усеща „ погрешен “, „ ненужен “ или още по-малко „ неприятен “. Ако се чувствате по този начин вследствие на някакви дейности (свои или на другите), спрете и намерете метод да се отбраните.

Третата версия на „ псевдогрижата “ е бягство от проблемите. В този случай човек поставя „ розовите очила “ и се убеждава, че проблеми не съществуват. Или „ се крие под одеялото “ с вярата, че „ това ще се позволи от единствено себе си “. Тази тактика се възприема от възрастен, в случай че в детството му родителите избират да не виждат компликациите или постоянно „ бягат “ от тях посредством алкохол, работа или други зависимости. В резултат на такова „ деликатно отношение към душeвността “, човек пропуща опциите за решение на проблемите в точния момент.

Какво ни пречи да се погрижим за себе си? Идентифицирани са три аргументи:

Не разбираме за какво би трябвало да се грижим за себе си (може да живеем и без това).

Как да се погрижим за себе си

И в действителност, за какво? На първо място, тъй като единственият човек, който е с нас през целия ни живот, сме ние самите. И като отхвърляме да се погрижим за себе си, ние замязваме на човек, който потегля на дълъг път с кола, само че даже не налива бензин, не сменя маслото и не ревизира налягането в гумите. Докъде ще стигне? В същото време, пътуването може да бъде освен дълго, само че и комфортно, в случай че в действителност се грижите за колата.

Второ, човек, който не се грижи за себе си, има дребна дарба да се грижи за другите. Това е изключително значимо за родителите, тъй като ние сме тези, които даваме образец на децата си и задаваме стандарти за самообслужване. Има една алегория за това, вижте я:

Живяло едно време оскъдно еврейско семейство. Имало доста деца, само че малко пари. Бедната майка се трудела доста – готви, пере и чисти, раздава плесници и шумно се оплаква от живота. Накрая, изтощена, тя отишла при равина за съвет: по какъв начин да стане добра майка?

Той я изпратил замислена. Оттогава животът в фамилията е заменен. Не, то нямало повече пари. И децата не станали по-послушни. Но в този момент майката не им се карала, другарската усмивка не слизала от лицето й. Веднъж седмично тя ходела на пазар и когато се прибирала, се затваряла в стаята си за цяла вечер.

Децата били измъчвани от любознание. Един ден те нарушили възбраната и влезнали при майка си. Тя седяла на масата и… пиела чай със сладка кифла!

Как да се погрижим за себе си

„ Мамо, какво правиш? Ами ние? “, крещели възмутени децата.

„ Спокойно, деца! – значимо отвърнала тя. – Правя ви щастливи родители! “

Основата на това държание са възбраните за грижа за себе си, произхождащи от родителското семейство. Може да звучат като „ да се грижиш за себе си е непристойно “, „ да се грижиш за себе си е нарцисизъм “, „ би трябвало да мислиш за другите, а не за себе си “, „ аз съм последната писмен знак от писмеността “ и така нататък Подобни хрумвания би трябвало да бъдат подкрепени от действителното държание на родителите (живеене в позицията на Жертвата, отнемане от удоволствия и релаксация и т.н.).

Практическа задача: Ако смятате, че грижата за себе си е някак си „ неправилна “, отговорете на въпросите: „ Какво ще стане, в случай че стартира да се грижа за себе си? Как ще наподобява животът ми след седмица, месец, година? Ще бъдат ли следствията ужасни или противоположното? “ И тогава просто пробвайте. Живейте ден, седмица, месец, като се грижите за себе си. И тогава направете умозаключение дали би трябвало да продължите или не. Вашето умозаключение от позицията на възрастни и вашият избор. Понякога превъзмогването на задръжките за самообслужване лишава време, само че си заслужава.

Да, в този момент се приказва и написа доста за грижата за себе си, само че, както написа нагоре, не всички имат съответни образци за такава грижа пред очите си (мнозинството ги няма).

Практическа задача: Ето ви домашното: най-малко през седмицата си задавайте въпроса допустимо най-често: „ Какво желая сега? “ Дали ще реализирате това предпочитание или не, зависи от вас, смисълът на задачата е просто да започнете да „ чувате “ вашите потребности.