Как да се храним правилно Храната служи за възстановяване на

Как да се храним вярно

Храната служи за възобновяване на разрушените и остарели елементи на човешкия организъм. Тя е един от най-важните фактори на нашия живот. От огромно значение е храната да се взима в вярно несъмнено време, от което да не се вършат огромни отклонения. Като седи на масата, човек би трябвало да е спокоен и да има вкус. Ако е изтощен, по-добре е да се храни след известна отмора. Храната би трябвало да се сервира в чисти съдове, на чиста маса и в приятна форма.

Човек би трябвало да удовлетворява естествения апетит и да унищожава в себе си неестествения вкус. Глад и вкус са две разнообразни понятия. Гладът е естествена нужда за храна; апетитът е добита привичка да се яде и пие.

Правилното и постоянно хранене се състои в асортимент на съответните за организма артикули, сготвени или приготвени по най-опростен метод, без запържване, и приемане всеки път на прясна храна, в точния момент и единствено добре сдъвкана. Този развой би трябвало да се прави с мисълта, че храната внася живот, здраве, мощ и мощност в организма, дарба за продуктивна работа. Тялото би трябвало да бъде постоянно нахранено и годно всеки миг за работа, само че в никакъв случай охранено и угоено.

Ако хората ядат единствено тогава, когато са гладни, и се хранят с елементарна, чиста и здрава храна, те ще знаят доста по-малко заболявания. Затова и националната сентенция споделя: „ Стомахът е татко на здравето. “ Нормалното храносмилане допуска обикновено хранене. Всеки остатък и всеки дефицит на храна значи нарушаване на храненето, затова се отразява неподходящо на общото здравословно положение. Безспорно е, че поддържането на вярно хранене изисква себепроучване и индивидуализиране. Това, което подхожда на един организъм, не подхожда на различен. Ето за какво всеки би трябвало да постави старания да изследва естеството и особеностите на организма си, с цел да опознае и реши слабите и мощните му страни и съгласно с тях да настройки храненето и въобще живота си.

Добра храна за индивида са и плодове, орехи, лешници и други такива, също и сурови листа (салати), и корени (картофи, моркови и др.), а за кърмачетата - майчиното мляко, след това иде кравето мляко, мед и прочие Малко по-слаби са към този момент просто сготвените зеленчуци, ориз и прочие

За да бъдем постоянно здрави, би трябвало да ядем разнообразна храна, и то 3 пъти на ден, и да се научим да ядем и пием единствено толкоз, колкото е нужно за облекчаване на глада и жаждата. Ястията и питиетата не би трябвало да са доста горещи, тъй като ще повредят храносмилателните органи. Студените ястия възбуждат по-малко храносмилането, в сравнение с топлите, и провокират от време на време неприятно възприятие при преглъщане. Студени напитки би трябвало да се пият постепенно и в никакъв случай на празен корем. След ястие на плодове не трябва да се пие вода.

Бавното ястие и главното сдъвкване на храната са единствено от изгода на храносмилането, а незадоволителното сдъвкване на храната освен че пречи за положителното ѝ потребление, само че и предизвиква, с времето, повреди на стомаха и червата. Питиетата би трябвало да се пият на глътки, а не да се наливат в гърлото. Лошите зъби пречат на положителното дъвчене и могат да причинят храносмилателни разстройства и даже заболявания на тези органи. Не би трябвало да се пропуща поддържането на непорочност на устата и своевременното излекуване на зъбите. Освен това би трябвало да бъдем радостно настроени през време на хранене. Да не се храним с тлъста храна, топъл самун и доста сладки. Също да не се храним незабавно след сериозен мисловен или физически труд, а да изчакаме, до момента в който мускулите и нервите ни се успокоят изцяло. Изтощеният организъм се нуждае на първо място от отмора, а след това от храна. Сутринната закуска би трябвало да е лека, тъй като през това време организмът няма огромна възстановителна работа - той е отпочинал през нощта. Не би трябвало да ядем това, което опитът ни е посочил, че ни вреди. Трябва да използваме разнообразна храна. Да не използваме алкохолни питиета, тютюн и мощни подправки. При отпаднал организъм да използваме постоянно вместо вода плодов сок, зрели плодове, плодова лимонада, а при пиянство на вода да слагаме в нея малко лимонен сок.

Ако почувствате уталожване, не се опасявайте, че ще пропуснете един обяд или закуска - по-добре е да се даде опция на стомаха да се оправи с това, което не е могъл да смели. Човек може да прекара без храна няколко дни, без да има каквито и да било вреди от това. Ако здрав човек за два-три дни (тримирене) се откаже напълно от храна и единствено понякога утолява жаждата си с дребни глътки вода, то подобен апетит подмладява организма и усилва неговата сила.

Благодарение на такова недояждане организмът сякаш се почиства от признатите допълнително храни, храносмилателните органи си почиват. В края на първия ден може да се усеща звук в ушите и тежест в главата, болки под лъжичката, виене на свят. Това последователно минава, настава положение на уязвимост и покой. Две-три денонощия са задоволителни за ликвидиране на организма и възобновяване на силите. Само по себе си се схваща, че в тия дни човек не би трябвало да се преуморява с работа.

Също от доста огромна изгода за здравето е и периодическото недояждане - един ден в седмицата, примерно петък. И този ден най-добре е да не се сменя, с цел да свикне към него организмът ни. В този ден да не се използва никаква храна с изключение на заран, обед и вечер по 1 чаша топъл чай от липа, подсладена с малко мед. От това на другия ден човек има превъзходно самочувствие.

Основа на природолечението е природосъобразната храна, която е най-вече млечно-растителна с повече плодове и зеленчуци. Естествени храни за индивида са: мляко и млечни артикули, плодове, богати на витамини и минерални соли зеленчуци и грудкови растения, ядки на черупчести плодове, бобови и зърнени храни. Най-лека, здрава, потребна и в същото време най-ценна е суровата или просто сготвената плодова и зеленчукова храна. Хлябът (типовият и по-малко белият) дава останалото належащо количество въглехидрати, белтъчини и соли. Плодовете също набират въглехидрати и минерални соли. В тях има и огромно количество витамини. Чрез грахови и бобови зърна човек приема задоволително белтъчини, въглехидрати и витамини и малко мазнини, а посредством зеленчуци - витамини, минерални соли и малко въглехидрати. Такава храна с прибавени мляко, млечни артикули и яйца е задоволителна за организма на индивида, за поддържане на силите му, за заместване на изхабеното и за създаване на новото, което му е належащо, с цел да се развива и да укрепва. В другите краища на нашата страна националната ни медицина е основала някои общи правила за хранене. Те могат да бъдат обобщени по този начин:

1. Не яжте, в случай че не усещате апетит или пък не сте в положително въодушевление и изключително в случай че сте ядосани, тъй като принудително признатата храна не се употребява добре.

2. Дъвчете постепенно и грижливо храната си, до момента в който се ослюнчи добре и стане на каша в устата, тъй като недобре сдъвканата храна нервира стомаха и червата и може да провокира стомашно-чревен катар и продължителен колит.

3. Бъдете умерени във всичко и изключително в храненето! Народната мъдрост гласи: „ Малкото храна продължава живота. “ Тя важи основно за възрастни и остарели хора, а при децата и подрастващите е нужна храна в задоволително количество.

4. При приложимост на сготвена храна тя би трябвало постоянно да има почти температура на тялото - към 37°С, т. е. да бъде топла.

5. При неприятно храносмилане избягвайте честата приложимост на мъчно смилаеми храни: зеле, грах, леща, фасул, кромид лук, чесън и твърдо сварени яйца, изключително вечерно време. Тези храни образуват доста газове. Шушулкови плодове (фасул, грах, леща и др.) да се ядат 1-2 пъти седмично, добре сварени, и то единствено на обяд.

6. Избягвайте, изключително вечерно време, кисели и доста тлъсти ястия, пържени храни, трудносмилаеми типове сирене, мощно подсладени и доста солени ястия, пресни тестени храни, газирани напитки (сода, лимонада и др.).

7. За фалшификация употребявайте най-вече лимонен сок и при липса на лимони - кристална лимонена киселина, винена киселина (лимонтозу), чист винен или плодов оцет.

8. Ако организмът е отпаднал, вместо вода употребявайте плодов сок, зрели плодове, плодова лимонада, а във водата, която вероятно приемате, слагайте малко (5-10 капки) лимонен сок за чаша вода.

9. Консумирайте яйцата рохки и в неголямо количество (до 2-3 на ден), като броите и яйцата, поставени в яденето; при децата - 1/2 - 1 яйце дневно или през ден според от възрастта, а при старите хора - общо 2-3 яйца на седмица.

10. Ако не сте вегетарианци, постете по 1 ден в седмицата, тъй като запекът, като последица от преяждане, изключително с месна храна, се лекува най-добре посредством краткотрайно постене (гладуване).

11. При жадност пийте умерено и постоянно на глътки прясна хладна вода, изключително заран 1 час преди закуска, с цел да нямате запек, половин час преди обяд и вечеря и вечер преди лягане. Ако имате опция, утолявайте жаждата си най-вече с плодове.

12. Избягвайте лютите и мощно подправените с пипер, горчица и други подправки ястия. Те повреждат стомаха.

13. Избягвайте горещите храни, тъй като повреждат стомашната лигавица.

14. Хранете се ритмично 3 пъти на ден. Храната не би трябвало да е еднообразна. По-добре е да бъде топла и кашеста, в сравнение с гореща и твърда.

15. Ако обичате кафето, предпочитайте кафе от фий, тъй като то подкрепя храносмилането и успокоява нервите.

16. За предпочитане са липовият и вегетарианският (билков) чай.

17. Отбягвайте алкохола и тютюна - те съкратяват живота.

18. Не консумирайте по едно и също време храни, които си пречат при храносмилането, а точно:

а) прясна риба дружно с мляко;

б) солени и кисели дружно със сладки храни;

в) доста растителни белтъчини дружно с доста скотски, да вземем за пример боб, леща, соя дружно с яйца, сирене, кашкавал;

г) животинско масло дружно с растително;

д) сурови зеленчуци дружно с плодове.

Забележка: умереното изразходване на тези комбинации не е нездравословно.

19. По опция да не се употребяват наново мазнини, в които към този момент е пържено.

20. Никога да не се преяжда.

От: „ Българска национална медицина “ Том 1: Природолечение и природосъобразен живот “, Петър Димков, изд. „ Астрала “, 2001 година
Снимка: petardimkov.com