Д-р Тихомира Георева, гастроентеролог: Врагът е в хаоса, яжте с мяра и без чувство за вина
Как да се храним по празниците без да преаждаме?
Интервю за предаването " Цветовете на Пловдив " по Радио ФОКУС с доктор Тихомира Георева, гастроентеролог и диетолог.
Започвам от постите, защото идва времето, когато те свършват и доста хора в този момент се питат по какъв начин да се направи този равномерен преход към обикновено хранене. Изобщо, Вие какво мислите за постенето? Доколко е здравословно то?
Повечето хора си мислят, че постенето пречиства тялото и храносмилателния тракт. Но постната софра постоянно включва ориз, картофи, фасул, самун, сладки, а това са все въглехидратни артикули в една паница. И при хората, изключително при проблеми с инсулина, това се получава като мощен тласък за привършване на инсулина от панкреаса. И когато инсулина се вдигне, тялото стартира да складира и мазнини, даже храната да е постна. И при пациенти, изключително със болести на стомашно-чревния тракт и на червата, може да докара до нараснала пропускливост и надлежно да се изявят избрани, даже скрити болести, за които те не подозират. Така че не постоянно постно значи здравословно.
Много хора споделят: Аз ще си хапна едни картофки, пък това ми е задоволително. И като стартират да си хапват, почват да прекаляват. А в действителност, какво вършат по този метод? Какво щадят?
Да, картофите сами по себе си не щадят. Те подвигат инсулина, изключително когато те в никакъв случай не са единствено картофи. Ако са единствено картофи, не е проблем. Проблемът е, че постоянно към картофите има и лой, има и различен тип храна, тесто, което още по-силно довежда до интензивно привършване на инсулина от панкреаса и развиване на инсулинова устойчивост, и надлежно до диабет. И тук е извънредно значимо, преди да ядем тези картофки, да включим салата. Т.е. би трябвало да постелем с фибри, с цел да понижим усвояването на тези въглехидрати и внезапния инсулинов пик в кръвта, който се получава. И за това аз разгадавам на фазовото хранене, подредбата на храните. Като гастроентеролог виждам, че по този метод пациентите не се лишават от нито един нужен макронутриент в организма и получават всички нужни хранителни субстанции, без да качват непотребни килограми така и така да им се отразява на здравословното положение.
Да, ще запитвам особено и за това. Но още малко за постенето и по какъв начин да стане този равномерен преход към естественото хранене, откакто примерно човек е постил дълго време?
След като човек е постил дълго време, след това би трябвало да включва последователно, за локалните артикули най-много става въпрос, да ги включва последователно, веднъж дневно, да не е късно вечер, тъй като късно вечер самите мазнини доста по-трудно се разграждат. Да няма композиция с въглехидрати, тъй като това е най-тежката и най-лоша композиция за организма, т.е. да ги включат с една огромна салата – фибрите в допълнение забавят усвояването на глюкозата и усъвършенстват самото храносмилане и емулгирането на мазнините от съответната месна храна.
Нека в този момент поговорим за празничната софра: от какво да се пазим? Какво да ядем, какво да не ядем, по какъв начин да го ядем, в каква поредност? Вие заговорихте за това. Това са значими неща, които ние българите сякаш не владеем въобще, или пък ги подценяваме някак си. И ядем всичко, каквото ни падне, по най-безобразния метод гледаме да го натъпчем. Какво да вършим, по какъв начин да подходим с храненето на празничната софра?
Има си съществени правила на хранене по време на празниците. На първо място е хубаво да има по-малко ястия. Т.е. може да опитаме от всичко, само че по малко. Храненето би трябвало да е постепенно, да не седим на масата до късно вечер, да не прекарваме повече от един час на масата. Все отново по опция да не смесваме повече от едно-две ястия.
Или може да се придържаме към така наречен фазово хранене, което е моят метод към всичките ми пациенти. То е обосновано и физиологично, и гастроентерологичното, тъй като неговата поредност включва първо салата - дали ще е малко кисело зеле, дали ще е туршия, само че хубаво е да не е доста солена и богата на оцет, повече зеленчуци. След 20-30 минути е добре да хапнем малко бобови, дребна порция. Накрая може малко месо, само че хубаво е да няма повече от две ястия, да няма включени в композиция. Като цяло фазовото хранене не не разрешава храните, то ги подрежа по този начин, че организмът да реагира по-спокойно и инсулина да се повиши по-бавно. Затова би трябвало да има разстояние най-малко от 20-30 минути сред тях. А тестото постоянно би трябвало да е в края, тъй наречените да не се стартира с ориз, да не се стартира с картофи, да не се стартира с бобови. А тестото би трябвало да е в края, въпреки всичко бобовите са богати и на въглехидрати и на белтъчини. Допълнително би трябвало да отбележим, че тази композиция от въглехидрати и белтъчини много нарушава храносмилането, и при пациенти с проблеми, може да ги докара до незабавно поделение. А тези, които желаят да си запазят фигурата, те също могат да се придържат към фазовото хранене. По този метод шансът за депозиране на мазнини е по-нисък.
Вие казахте да се храним през 20-30 минути, да се хапва по малко?
Ако приказваме съответно за празничната софра, да, хубаво е да хапнем първо една салата, по-късно примерно печена пуйка с кисело зелено по малко, по-късно да си създадем отмора, малко разходка, примерно да измием чиниите, дребни такива ритуали, само че да не се опитваме от всичко да се натъчем и да преядем, тъй като както знаем на празничната вечеря на Коледа има и алкохол. А самото комбиниране и с алкохол усилва резултата на тежката храна и се получава мощно натоварване на черния дроб, панкреаса и жлъчката. Увеличава се жлъчната секреция.
Да, обаче аз съм чувала да споделят, че когато организмът непрестанно работи и смила нещо, хапва се непрестанно, въпреки и на паузи, това също не е добре за организма? Има ли такова нещо?
Има разнообразни теории по въпроса. В случая приказваме за празничната вечеря, по какъв начин да не обидим домакинята, по какъв начин да опитаме от всичко и по този метод всички сме привикнали по време на празниците и когато има вкусна храна. Въпросът е в умереността. Организмът не е основан да поема като цяло подобен огромен товар от храна. По принцип дребните похапвания държат инсулина висок. Този случай е годен когато имаме дребни похапвания през целия ден. Но в тази ситуация вниманието ни е върху празничната софра.
И в този случай казвате, че е доста значимо да започваме със салатата, с цел да подложим фибрите. Това е хубаво да го запомним. Но, в случай че въпреки всичко преядем, по какъв начин да се оправим по-късно? С хапчета ли става, или с нещо друго?
Първото и най-важното нещо е да не се наказваме. Проблемът не е в една по-обилна вечеря, а идващия ден по какъв начин да го компенсираме. В никакъв случай това не би трябвало да става с апетит, или с крайности. Ето какво можем да направим - още същата вечер, както към този момент споделих, е добре да се раздвижим с една 10-15 минутна разходка, да подредим масата, да измием чините. Това ще ни помогне за храносмилането и по този метод понижава подуването. Не е хубаво да се застоим на масата и не е хубаво да си легнем незабавно след такава по-обилна софра, защото по този метод ще увеличим риска от киселини, тежест, отичане. И най-голямата неточност е да дояждаме от почитание.
А ето и какво би трябвало да създадем на идващия ден като съвет: добре е да успокоим организма си и да дадем рестарт на нашето храносмилане. И най-хубавият детокс, по този начин да го назовем, след празниците е лека храна на идващия ден, повече течности, хидратация, защото алкохолът от предната вечер в допълнение ни е дехидратирал, малко придвижване и ред в храненията. Нека сутринта да стартираме с чаша топла вода, или чаша чай. Ще дам образци за положителни комбинации от чай - чай от мента работи добре, понижава тежестта и газовете, лайката пък ще е добра при гастрити и колити, както и чай от резине при отичане. За обяд може да хапнем лека зеленчукова чорба или друга някаква лека храна, 30 минути по-късно може отново да изпием един чай.
За следобяд кисело мляко, в случай че нямаме непоносимости, печена тиква и плод в малко количество. И вечерята наложително би трябвало да бъде лека и без тестени храни, без въглехидратни храни.
А какво мислите за пробиотиците, доколко са потребни и какъв брой постоянно да ги пием?
Пробиотиците са извънредно потребни, защото имунната система е в нашите вътрешности. Т.е. когато имаме здрави вътрешности, имаме здрав имунитет. Но когато ядем в верния ред, с подобаващите храни, пробиотиците не могат като цяло да навредят. Но когато получаваме нужните нутриенти, нямаме потребност от пробиотици. Такъв натурален пробиотик, с който българите се гордеем, това е туршията. Стига да не е доста солена и да нямаме проблеми с червата.
А в този момент и за количеството на едно хранене – какъв брой може да поеме човек и от какво зависи какъв брой да е количеството поета храна?
Има едно предписание – когато ни е най-сладко, би трябвало да станем от масата. Това е главно предписание. И като приказваме за количество, да вмъкна нещо занимателно. Има една сентенция – и в храната, и в секса, количеството не е равно на удоволствието, тъй като тялото обича мярката. Т.е. всичко би трябвало да става с мярка. Както са споделили хората - прекомерно хубаво не е на хубаво и прекомерно вкусно също не е на хубаво.
Вие казахте нещо и за тиквата, която е по-лека като храна. Обаче на мен персонално доста постоянно тиквата да не ми понася добре. Т.е. може би количествата, които изяждаме, са значими, нали по този начин?
Да, тиквата е извънредно потребна. Тя съдържа витамини, антиоксиданти, също по този начин извънредно доста фибри, които чистят червата и хранят потребните бактерии. И единствено с едно парче тиква дневно, добре сварена, получаваме нужното за организма, усилваме микробното число на потребните бактерии в червата. По този метод това влияе и на имунитета. По-скоро непоносимостта може да се дължи на погрешно комбиниране и погрешно време на изразходване на тиквата.
А какво мислите за гладуването? Кога да го вършим и изобщо " за " или " срещу " него сте?
Аз съм срещу гладуването, изключително при пациенти, които имат хронични болести, тъй като покачва секрецията - и жлъчната секреция, и панкреасните ензими, и при гастрит в допълнение пък покачва киселинността. Гладуване не би трябвало да има. Хубаво е храната да е сепарирана през целия ден. И едната, и другата прекаленост – както преяждането, по този начин и гладуването, са нездравословни за организма. Както дребните похапвания водят до увеличение на инсулина, по този начин гладът, изключително при диабетици, още повече усилва инсулина, защото се приема като стрес за организма, усилва се производството на кортизол. Същевременно става един циничен кръг – кортизолът подтиква секрецията от надбъбречните жлези, надлежно инсулина, и се получават хиперинсулинови пикове с нараснала кръвна захар. И в следствие при диабетици това не се отразява добре, както и при здрави хора. Стимулира се по този метод кортизола. Ако ние гладуваме през по-голямата част от деня, като де прибираме се у дома имаме заплашителен апетит към лой, към брашно, а това в допълнение води до заболявания и до усилване на този циничен кръг.
Всичко прекомерно не е положително.
Точно. Както споделих, количеството не е равно на удоволствието, никога.
А кои са зимните храни, които не трябва да пропущаме, и за какво?
Зимните храни, които не трябва да пропущаме, това са храните, които са богати на витамини. Един от плодовете, който е златен стандарт, е кивито. За кивито се приказва малко, а кивито е богато на фибри. Кивито води до възстановяване на инсулиновата сензитивност. Любопитен факт е, че едно киви дневно ни вкарва нужната доза витамин С. Т.е. не е нужно да пием витамин С на хапчета в допълнение за стимулиране на имунитета.
Кивито, тиквата, киселото зеле, отново да кажа – не при всеки се отразява добре, само че то е една супер храна, която е хубаво да участва, даже по малко, даже веднъж на две седмици, в нашето меню. Това е един прекрасен, натурален пробиотик, който ускорява имунната система.
Сега е доста съвременно авокадо да се яде. Зимата целесъобразно ли е да се яде авокадо?
Да, авокадото спада към мазнините. Това е супер храна, която има своите потвърдени изгоди. Това е една от потребните мазнини. Мазнините по същия метод съдържат витамини, само че би трябвало въпреки всичко да знаем към каква лой да се насочим, тъй като има нездравословни и потребни мазнини.
А какво ще кажете за сланината? Много се яде сланина по това време на годината.
Да, обичаната сланина на българите. Аз съм писала за нея. Трябва да се използва в дребни количества, да не се комбинира никога с тесто и сладко. Тя е най-хубавата даже за пържене в дребни количество, не се отделят токсични радикали при нейната обработка, за разлика от зехтина. Тя е доста по-добра от олиото. Сланината е доста богата и на мастноразтворими витамини, само че не трябва да се прекалява и с нея. В никакъв случай не би трябвало да се яде по доста и да е прекомерно солена. Малко парче сланина усъвършенства имунитета. Тя има и доста други изгоди. Аз съм ги казвала - за либидото, за потентността. На някои хора може да им се коства малко комично, само че е по този начин. Има доказателства, че при хора с репродуктивни проблеми сланината усъвършенства функционалността. Тези доказателства не съм ги измислила аз, има изследвания по тази тематика.
Но в случай че имат, да кажем, проблеми с панкреаса, такива хора може ли да ядат сланина?
Хора с проблеми в панкреаса и жлъчката постоянно са жертви на празниците и на този зимен интервал. Панкреасът страда най-вече от мазните храни. Хубаво е въпреки всичко при хора с такива проблеми да се заобикаля. Но отново споделям, когато се подготвя храната, даже при хора с панкреатит, в случай че сменим олиото с малко сланина, по този метод рискът от повреди и от персистиране на симптоматиката е доста по-малък и в доста по-малка степен се поврежда панкреаса, в сравнение с при приложимост на олио и други трансмазнини.
Т.е. Вие препоръчвате сланината или маста пред олиото? Казахте даже и пред зехтина?
Да, изрично, даже и пред зехтина, тъй като има доста повече процентно съответствие на потребни витамини в сланината, в сравнение с са в зехтина. За жал, зехтинът е растителна лой.
Това е доста любопитно, което казахте! Стигнахме до алкохола. Не може да не приказваме за празник и за алкохол разграничено. Как по-големите количества изпит алкохол въздействат на организма ни?
Алкохолът усилва резултата на тежката храна, натоварва по едно и също време, както споделих, черния дроб, панкреаса и жлъчката. Проблемът е, че организма не може да се оправи с целия този товар, тъй като се получава комбинацията въглехидрат, месо и прекалено много захар от алкохола. Организмът ни не е основан да поема подобен товар и може да остави действителни последици. Т.е. възможно е една чаша, най-много чаша и половина и когато усетим напълно леко замайване, би трябвало да прекратим.
Точно когато ни е най-сладко?
Да, защото алкохолът съдържа прекалено много захар, той покачва апетита, покачва още повече желанието за тестено и за мазно и се получава един циничен кръг. Рязко се подвига инсулинът. Особено при диабетици може да бъде прекомерно рисково, тъй като последва внезапен спад на глюкозата и в следствие – до тежка хипогликемия, а при някои – до кетоацидоза, може да се стигне до незабавно положение.
А какво ще кажете за десерта? Плод или нещо друго сладичко – какво препоръчвате?
Тук въпросът е в умереността. Ако се изчаква от порядъка 20-30 минути, с цел да преминем този внезапен инсулинов пик, т.е. изчакваме 20-30 минути и по-късно хапваме, в случай че приказваме за празничната вечеря, плод или тиквеник. Тук един ден няма да е толкоз съдбовен. Въпросът е да не го вършим всеки ден. Иначе като цяло плод след вечеря е изцяло противопоказен.
Нека да разбираем за какво, какво се случва с тялото ни!
В тялото се случва една атомна бомба, в случай че се одобряват прекалено много нутриенти в едно хранене. Това в следствие води до конвулсии и възприятие за тежест. И отново споделям, при хора с проблеми в червата и при нараснала пропускливост на червата може да бъде съдбовно, да докара до стоп, до остри положения, които аз като гастроентеролог ги виждам всекидневно в моята процедура.
Ще Ви помоля най-после за едно благопожелание, обаче то да бъде благопожелание от гастроентеролог и диетолог към всички хора по празниците.
Искам посланието да е по-лежерно и да кажа на вашите слушатели, че след изобилна софра не би трябвало да се наказваме. Трябва да подходим с лекост, грижа, една лека топла храна. Това е най-хубавият детокс. Никакви внезапни неща не е хубаво да се вършат, защото организмът знае по какъв начин да се възвърне, в случай че му дадем равномерен преход, както споделих, с леки супички. След празниците не търсим пречистване, а по-скоро възобновяване. Хубаво е върху тялото да има по-малко експанзия и повече грижа, тъй като врагът е в хаоса - т.е. смесването на всичко, ястие до късно, неналичието на темп и мярка. И когато храненето е подредено, тялото реагира умерено. Може си хапнем умерено малко баничка, малко тиквеник. И както обичам да споделям, без възприятие за виновност!
Интервю за предаването " Цветовете на Пловдив " по Радио ФОКУС с доктор Тихомира Георева, гастроентеролог и диетолог.
Започвам от постите, защото идва времето, когато те свършват и доста хора в този момент се питат по какъв начин да се направи този равномерен преход към обикновено хранене. Изобщо, Вие какво мислите за постенето? Доколко е здравословно то?
Повечето хора си мислят, че постенето пречиства тялото и храносмилателния тракт. Но постната софра постоянно включва ориз, картофи, фасул, самун, сладки, а това са все въглехидратни артикули в една паница. И при хората, изключително при проблеми с инсулина, това се получава като мощен тласък за привършване на инсулина от панкреаса. И когато инсулина се вдигне, тялото стартира да складира и мазнини, даже храната да е постна. И при пациенти, изключително със болести на стомашно-чревния тракт и на червата, може да докара до нараснала пропускливост и надлежно да се изявят избрани, даже скрити болести, за които те не подозират. Така че не постоянно постно значи здравословно.
Много хора споделят: Аз ще си хапна едни картофки, пък това ми е задоволително. И като стартират да си хапват, почват да прекаляват. А в действителност, какво вършат по този метод? Какво щадят?
Да, картофите сами по себе си не щадят. Те подвигат инсулина, изключително когато те в никакъв случай не са единствено картофи. Ако са единствено картофи, не е проблем. Проблемът е, че постоянно към картофите има и лой, има и различен тип храна, тесто, което още по-силно довежда до интензивно привършване на инсулина от панкреаса и развиване на инсулинова устойчивост, и надлежно до диабет. И тук е извънредно значимо, преди да ядем тези картофки, да включим салата. Т.е. би трябвало да постелем с фибри, с цел да понижим усвояването на тези въглехидрати и внезапния инсулинов пик в кръвта, който се получава. И за това аз разгадавам на фазовото хранене, подредбата на храните. Като гастроентеролог виждам, че по този метод пациентите не се лишават от нито един нужен макронутриент в организма и получават всички нужни хранителни субстанции, без да качват непотребни килограми така и така да им се отразява на здравословното положение.
Да, ще запитвам особено и за това. Но още малко за постенето и по какъв начин да стане този равномерен преход към естественото хранене, откакто примерно човек е постил дълго време?
След като човек е постил дълго време, след това би трябвало да включва последователно, за локалните артикули най-много става въпрос, да ги включва последователно, веднъж дневно, да не е късно вечер, тъй като късно вечер самите мазнини доста по-трудно се разграждат. Да няма композиция с въглехидрати, тъй като това е най-тежката и най-лоша композиция за организма, т.е. да ги включат с една огромна салата – фибрите в допълнение забавят усвояването на глюкозата и усъвършенстват самото храносмилане и емулгирането на мазнините от съответната месна храна.
Нека в този момент поговорим за празничната софра: от какво да се пазим? Какво да ядем, какво да не ядем, по какъв начин да го ядем, в каква поредност? Вие заговорихте за това. Това са значими неща, които ние българите сякаш не владеем въобще, или пък ги подценяваме някак си. И ядем всичко, каквото ни падне, по най-безобразния метод гледаме да го натъпчем. Какво да вършим, по какъв начин да подходим с храненето на празничната софра?
Има си съществени правила на хранене по време на празниците. На първо място е хубаво да има по-малко ястия. Т.е. може да опитаме от всичко, само че по малко. Храненето би трябвало да е постепенно, да не седим на масата до късно вечер, да не прекарваме повече от един час на масата. Все отново по опция да не смесваме повече от едно-две ястия.
Или може да се придържаме към така наречен фазово хранене, което е моят метод към всичките ми пациенти. То е обосновано и физиологично, и гастроентерологичното, тъй като неговата поредност включва първо салата - дали ще е малко кисело зеле, дали ще е туршия, само че хубаво е да не е доста солена и богата на оцет, повече зеленчуци. След 20-30 минути е добре да хапнем малко бобови, дребна порция. Накрая може малко месо, само че хубаво е да няма повече от две ястия, да няма включени в композиция. Като цяло фазовото хранене не не разрешава храните, то ги подрежа по този начин, че организмът да реагира по-спокойно и инсулина да се повиши по-бавно. Затова би трябвало да има разстояние най-малко от 20-30 минути сред тях. А тестото постоянно би трябвало да е в края, тъй наречените да не се стартира с ориз, да не се стартира с картофи, да не се стартира с бобови. А тестото би трябвало да е в края, въпреки всичко бобовите са богати и на въглехидрати и на белтъчини. Допълнително би трябвало да отбележим, че тази композиция от въглехидрати и белтъчини много нарушава храносмилането, и при пациенти с проблеми, може да ги докара до незабавно поделение. А тези, които желаят да си запазят фигурата, те също могат да се придържат към фазовото хранене. По този метод шансът за депозиране на мазнини е по-нисък.
Вие казахте да се храним през 20-30 минути, да се хапва по малко?
Ако приказваме съответно за празничната софра, да, хубаво е да хапнем първо една салата, по-късно примерно печена пуйка с кисело зелено по малко, по-късно да си създадем отмора, малко разходка, примерно да измием чиниите, дребни такива ритуали, само че да не се опитваме от всичко да се натъчем и да преядем, тъй като както знаем на празничната вечеря на Коледа има и алкохол. А самото комбиниране и с алкохол усилва резултата на тежката храна и се получава мощно натоварване на черния дроб, панкреаса и жлъчката. Увеличава се жлъчната секреция.
Да, обаче аз съм чувала да споделят, че когато организмът непрестанно работи и смила нещо, хапва се непрестанно, въпреки и на паузи, това също не е добре за организма? Има ли такова нещо?
Има разнообразни теории по въпроса. В случая приказваме за празничната вечеря, по какъв начин да не обидим домакинята, по какъв начин да опитаме от всичко и по този метод всички сме привикнали по време на празниците и когато има вкусна храна. Въпросът е в умереността. Организмът не е основан да поема като цяло подобен огромен товар от храна. По принцип дребните похапвания държат инсулина висок. Този случай е годен когато имаме дребни похапвания през целия ден. Но в тази ситуация вниманието ни е върху празничната софра.
И в този случай казвате, че е доста значимо да започваме със салатата, с цел да подложим фибрите. Това е хубаво да го запомним. Но, в случай че въпреки всичко преядем, по какъв начин да се оправим по-късно? С хапчета ли става, или с нещо друго?
Първото и най-важното нещо е да не се наказваме. Проблемът не е в една по-обилна вечеря, а идващия ден по какъв начин да го компенсираме. В никакъв случай това не би трябвало да става с апетит, или с крайности. Ето какво можем да направим - още същата вечер, както към този момент споделих, е добре да се раздвижим с една 10-15 минутна разходка, да подредим масата, да измием чините. Това ще ни помогне за храносмилането и по този метод понижава подуването. Не е хубаво да се застоим на масата и не е хубаво да си легнем незабавно след такава по-обилна софра, защото по този метод ще увеличим риска от киселини, тежест, отичане. И най-голямата неточност е да дояждаме от почитание.
А ето и какво би трябвало да създадем на идващия ден като съвет: добре е да успокоим организма си и да дадем рестарт на нашето храносмилане. И най-хубавият детокс, по този начин да го назовем, след празниците е лека храна на идващия ден, повече течности, хидратация, защото алкохолът от предната вечер в допълнение ни е дехидратирал, малко придвижване и ред в храненията. Нека сутринта да стартираме с чаша топла вода, или чаша чай. Ще дам образци за положителни комбинации от чай - чай от мента работи добре, понижава тежестта и газовете, лайката пък ще е добра при гастрити и колити, както и чай от резине при отичане. За обяд може да хапнем лека зеленчукова чорба или друга някаква лека храна, 30 минути по-късно може отново да изпием един чай.
За следобяд кисело мляко, в случай че нямаме непоносимости, печена тиква и плод в малко количество. И вечерята наложително би трябвало да бъде лека и без тестени храни, без въглехидратни храни.
А какво мислите за пробиотиците, доколко са потребни и какъв брой постоянно да ги пием?
Пробиотиците са извънредно потребни, защото имунната система е в нашите вътрешности. Т.е. когато имаме здрави вътрешности, имаме здрав имунитет. Но когато ядем в верния ред, с подобаващите храни, пробиотиците не могат като цяло да навредят. Но когато получаваме нужните нутриенти, нямаме потребност от пробиотици. Такъв натурален пробиотик, с който българите се гордеем, това е туршията. Стига да не е доста солена и да нямаме проблеми с червата.
А в този момент и за количеството на едно хранене – какъв брой може да поеме човек и от какво зависи какъв брой да е количеството поета храна?
Има едно предписание – когато ни е най-сладко, би трябвало да станем от масата. Това е главно предписание. И като приказваме за количество, да вмъкна нещо занимателно. Има една сентенция – и в храната, и в секса, количеството не е равно на удоволствието, тъй като тялото обича мярката. Т.е. всичко би трябвало да става с мярка. Както са споделили хората - прекомерно хубаво не е на хубаво и прекомерно вкусно също не е на хубаво.
Вие казахте нещо и за тиквата, която е по-лека като храна. Обаче на мен персонално доста постоянно тиквата да не ми понася добре. Т.е. може би количествата, които изяждаме, са значими, нали по този начин?
Да, тиквата е извънредно потребна. Тя съдържа витамини, антиоксиданти, също по този начин извънредно доста фибри, които чистят червата и хранят потребните бактерии. И единствено с едно парче тиква дневно, добре сварена, получаваме нужното за организма, усилваме микробното число на потребните бактерии в червата. По този метод това влияе и на имунитета. По-скоро непоносимостта може да се дължи на погрешно комбиниране и погрешно време на изразходване на тиквата.
А какво мислите за гладуването? Кога да го вършим и изобщо " за " или " срещу " него сте?
Аз съм срещу гладуването, изключително при пациенти, които имат хронични болести, тъй като покачва секрецията - и жлъчната секреция, и панкреасните ензими, и при гастрит в допълнение пък покачва киселинността. Гладуване не би трябвало да има. Хубаво е храната да е сепарирана през целия ден. И едната, и другата прекаленост – както преяждането, по този начин и гладуването, са нездравословни за организма. Както дребните похапвания водят до увеличение на инсулина, по този начин гладът, изключително при диабетици, още повече усилва инсулина, защото се приема като стрес за организма, усилва се производството на кортизол. Същевременно става един циничен кръг – кортизолът подтиква секрецията от надбъбречните жлези, надлежно инсулина, и се получават хиперинсулинови пикове с нараснала кръвна захар. И в следствие при диабетици това не се отразява добре, както и при здрави хора. Стимулира се по този метод кортизола. Ако ние гладуваме през по-голямата част от деня, като де прибираме се у дома имаме заплашителен апетит към лой, към брашно, а това в допълнение води до заболявания и до усилване на този циничен кръг.
Всичко прекомерно не е положително.
Точно. Както споделих, количеството не е равно на удоволствието, никога.
А кои са зимните храни, които не трябва да пропущаме, и за какво?
Зимните храни, които не трябва да пропущаме, това са храните, които са богати на витамини. Един от плодовете, който е златен стандарт, е кивито. За кивито се приказва малко, а кивито е богато на фибри. Кивито води до възстановяване на инсулиновата сензитивност. Любопитен факт е, че едно киви дневно ни вкарва нужната доза витамин С. Т.е. не е нужно да пием витамин С на хапчета в допълнение за стимулиране на имунитета.
Кивито, тиквата, киселото зеле, отново да кажа – не при всеки се отразява добре, само че то е една супер храна, която е хубаво да участва, даже по малко, даже веднъж на две седмици, в нашето меню. Това е един прекрасен, натурален пробиотик, който ускорява имунната система.
Сега е доста съвременно авокадо да се яде. Зимата целесъобразно ли е да се яде авокадо?
Да, авокадото спада към мазнините. Това е супер храна, която има своите потвърдени изгоди. Това е една от потребните мазнини. Мазнините по същия метод съдържат витамини, само че би трябвало въпреки всичко да знаем към каква лой да се насочим, тъй като има нездравословни и потребни мазнини.
А какво ще кажете за сланината? Много се яде сланина по това време на годината.
Да, обичаната сланина на българите. Аз съм писала за нея. Трябва да се използва в дребни количества, да не се комбинира никога с тесто и сладко. Тя е най-хубавата даже за пържене в дребни количество, не се отделят токсични радикали при нейната обработка, за разлика от зехтина. Тя е доста по-добра от олиото. Сланината е доста богата и на мастноразтворими витамини, само че не трябва да се прекалява и с нея. В никакъв случай не би трябвало да се яде по доста и да е прекомерно солена. Малко парче сланина усъвършенства имунитета. Тя има и доста други изгоди. Аз съм ги казвала - за либидото, за потентността. На някои хора може да им се коства малко комично, само че е по този начин. Има доказателства, че при хора с репродуктивни проблеми сланината усъвършенства функционалността. Тези доказателства не съм ги измислила аз, има изследвания по тази тематика.
Но в случай че имат, да кажем, проблеми с панкреаса, такива хора може ли да ядат сланина?
Хора с проблеми в панкреаса и жлъчката постоянно са жертви на празниците и на този зимен интервал. Панкреасът страда най-вече от мазните храни. Хубаво е въпреки всичко при хора с такива проблеми да се заобикаля. Но отново споделям, когато се подготвя храната, даже при хора с панкреатит, в случай че сменим олиото с малко сланина, по този метод рискът от повреди и от персистиране на симптоматиката е доста по-малък и в доста по-малка степен се поврежда панкреаса, в сравнение с при приложимост на олио и други трансмазнини.
Т.е. Вие препоръчвате сланината или маста пред олиото? Казахте даже и пред зехтина?
Да, изрично, даже и пред зехтина, тъй като има доста повече процентно съответствие на потребни витамини в сланината, в сравнение с са в зехтина. За жал, зехтинът е растителна лой.
Това е доста любопитно, което казахте! Стигнахме до алкохола. Не може да не приказваме за празник и за алкохол разграничено. Как по-големите количества изпит алкохол въздействат на организма ни?
Алкохолът усилва резултата на тежката храна, натоварва по едно и също време, както споделих, черния дроб, панкреаса и жлъчката. Проблемът е, че организма не може да се оправи с целия този товар, тъй като се получава комбинацията въглехидрат, месо и прекалено много захар от алкохола. Организмът ни не е основан да поема подобен товар и може да остави действителни последици. Т.е. възможно е една чаша, най-много чаша и половина и когато усетим напълно леко замайване, би трябвало да прекратим.
Точно когато ни е най-сладко?
Да, защото алкохолът съдържа прекалено много захар, той покачва апетита, покачва още повече желанието за тестено и за мазно и се получава един циничен кръг. Рязко се подвига инсулинът. Особено при диабетици може да бъде прекомерно рисково, тъй като последва внезапен спад на глюкозата и в следствие – до тежка хипогликемия, а при някои – до кетоацидоза, може да се стигне до незабавно положение.
А какво ще кажете за десерта? Плод или нещо друго сладичко – какво препоръчвате?
Тук въпросът е в умереността. Ако се изчаква от порядъка 20-30 минути, с цел да преминем този внезапен инсулинов пик, т.е. изчакваме 20-30 минути и по-късно хапваме, в случай че приказваме за празничната вечеря, плод или тиквеник. Тук един ден няма да е толкоз съдбовен. Въпросът е да не го вършим всеки ден. Иначе като цяло плод след вечеря е изцяло противопоказен.
Нека да разбираем за какво, какво се случва с тялото ни!
В тялото се случва една атомна бомба, в случай че се одобряват прекалено много нутриенти в едно хранене. Това в следствие води до конвулсии и възприятие за тежест. И отново споделям, при хора с проблеми в червата и при нараснала пропускливост на червата може да бъде съдбовно, да докара до стоп, до остри положения, които аз като гастроентеролог ги виждам всекидневно в моята процедура.
Ще Ви помоля най-после за едно благопожелание, обаче то да бъде благопожелание от гастроентеролог и диетолог към всички хора по празниците.
Искам посланието да е по-лежерно и да кажа на вашите слушатели, че след изобилна софра не би трябвало да се наказваме. Трябва да подходим с лекост, грижа, една лека топла храна. Това е най-хубавият детокс. Никакви внезапни неща не е хубаво да се вършат, защото организмът знае по какъв начин да се възвърне, в случай че му дадем равномерен преход, както споделих, с леки супички. След празниците не търсим пречистване, а по-скоро възобновяване. Хубаво е върху тялото да има по-малко експанзия и повече грижа, тъй като врагът е в хаоса - т.е. смесването на всичко, ястие до късно, неналичието на темп и мярка. И когато храненето е подредено, тялото реагира умерено. Може си хапнем умерено малко баничка, малко тиквеник. И както обичам да споделям, без възприятие за виновност!
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ