Как да се грижим за розите след цъфтежа – въпреки

Как да се грижим за розите след цъфтежа – макар многогодишните старания на водещите ландшафтни дизайнери да вкарат натурален жанр в цветните градини, производителите на цветя настойчиво не престават да отглеждат декоративни растения с ярки огромни цветове. В същото време те изискват доста внимание, грижи, разноски и постоянно основават проблеми.

Например розите непрекъснато боледуват, все някой ги яде, не са издръжливи задоволително, само че ние ги отглеждаме настойчиво, радвайки се на всяко цветче. Розите не се отпускат даже след цъфтежа при започване на лятото. Дори след първата вълна би трябвало да се грижите вярно за вашите домашни растения, тъй че идващият разцвет да е несметен. Сега ще разгледаме тънкостите на лятното подрязване, нюансите на подхранването и детайлностите за грижите като цяло.

Тънкостите на лятното подразвяне – по какъв начин да се грижим за розите след цъфтежа

Първата вълна на разцвет при всички рози е изобилна, от дребните типове до катерещите се рози. И растенията през този интервал изразходват доста запаси. Основната задача на розата не е да ни радва с цъфтежа си, а да продължи рода. Но градинарите, след години на твърдоглав труд, са създали декоративни сортове с буйни цветове, които на практика не дават плодове. Розите обаче не престават да се надяват да пуснат семена и да удължат цъфтежа. Или цъфтят още веднъж.

Навременното премахване на избледнелите цветове ще подтиква храста да цъфти още веднъж. Дори премахването на всяко настрана цвете, откакто е избледняло, ще удължи декоративния резултат на останалите. Но това събитие е осъществимо единствено на млади шубраци или в случай че има по-малко от дузина от тях. Повтарящият се разцвет може да бъде друг: или мощни издънки с огромни цветове, или обраснал шубрак с доста дребни клони, които дават дребни цветове с дребни венчелистчета. Самата хубост е безполезна за розата.

Важно е розите да се подрязват незабавно след цъфтежа на по-голямата част от издънките.

В противоположен случай розите от горните пъпки ще пуснат доста млади дребни кълнове, ще образуват пъпки и ще бъде тъпо да се режат. Храстът ще наподобява дълъг с рошави върхове, носещи дребни цветове. Такива растения са доста по-склонни да се разболеят скоро.

Основните правила на подкастряне за другите райони са разнообразни. За по-топлите региони е изцяло допустимо да се отреже целият шубрак на височина 20-30 см от земята. А за по-студените региони, където лятото е по-кратко, избледнялата издънка се отрязва до първия същински лист (състоящ се от пет листа). При повече листна маса образуването на цветни дръжки става по-бързо.

Изискването „ до първият същински лист “ се поправя на място: листът би трябвало да е ориентиран на открито от храста, в противоположен случай храстът ще се сгъсти. Новата издънка нормално израства от горната пъпка. Или от няколко от най-хубавите.

На храстите има “слепи ” издънки, т.е. издънки без дръжки, с непълни листа на върха, състоящи се от три дяла. Те би трябвало да бъдат съкратени, оставяйки 3-4 същински листа на всеки. Понякога се среща издънка от поставка – дива издънка. Различава се в седем листа (обикновено 5 при сортовите рози), такива издънки би трябвало да бъдат изцяло отстранени.

Ако при подкастряне един или два листа са посочили признаци на заболяване, задоволително е просто да премахнете такива листа, без да прибягвате до цялостно напръскване с пестициди. Изчистен лек шубрак, добре осветлен и вентилиран, към този момент е изцяло кадърен самичък да се оправи с заболяванията.

Нюанси на подхранването – по какъв начин да се грижим за розите след цъфтежа

След подрязването нормално даваме на розите нещо за отплата. Масовото премахване на филизите, макар че разтоварва храста, е мощен стрес за растението. То се приготвя за плододаване, настройва се за финалната фаза на вегетацията, а градинарят с ножицата отрязва и скапва всичко (от позиция на розата). Освен това той отрязва единствено върховете на издънките, където са складирани доста запаси за плододаването.

Подобно на живите същества, растението би трябвало да бъде успокоено и нахранено. Отдавна специалистите удостоверяват, че растенията интензивно реагират на положителните грижи и положителните думи също. И подхранването има свои лични нюанси. Най-бързо усвояеми са листните торове. Чрез листното торене растенията всмукват неведнъж повече хранителни субстанции, в сравнение с от кореновите наторявания. Един от най-хубавите разновидности за листно поддържане е пръскането с инфузия на пепел. Това е екологичен вид две в едно: както поддържане, по този начин и лекуване от патогенни гъбички.

Наторяване на розите – по какъв начин да го създадем по най-хубавия метод

За да извършите домашния тор, залейте две чаши пепел с литър вряща вода и оставете по този начин в продължение на един ден. Инфузията се филтрира, разрежда се в 10-литрова кофа с вода и подрязаните шубраци се напръскват с този разтвор.

За да може разтворът да се задържи по-добре върху листата и стъблата, коства си да добавите някакъв тип лепило към него. Желатинът работи добре в това си качество. За 10-литрова кофа с разтвор се нуждаете от две супени лъжици. Желатинът, както и пепелната отвара, се подготвя за един ден – първо се залива с вода, с цел да набъбне, по-късно се загрява до разтваряне, филтрира се и се смесва с пепелния разтвор.

Как да вкореним и отгледаме рози

Розите се нуждаят от азот, с цел да порастват нови издънки. Тъй като азотът не се прибавя към пепелния разтвор – те взаимно обезвреждат потребните свойства – по-добре е да го добавите под корена на растението. Един елементарен и наличен вид е билкова инфузия. Между другото, когато приготвяте билкова инфузия, е доста добре да хвърлите парче чим в кофа / варел – с цел да обогатите разтвора с потребни микроорганизми. Такава инфузия се подготвя за седмица и половина, само че е доста ефикасна, оказва помощ да се отървете от плевелите с изгода.

Напълнете половин кофа или половин варел с бурени, прибавете парче чим и допъленете с вода до горе. Затворете капакът и оставете на слънце за седмица и половина. 10-литрова кофа с вода ще се нуждае от литър инфузия, като една кофа е задоволителна за две огромни рози.

Подробности за грижите – по какъв начин да се грижим за розите след цъфтежа

Многобройните опити с розови шубраци демонстрират, че леко сухите почви са по-добри за розите, в сравнение с леко влажните. По добре рядко да поливате розите, даже и в жегата. Само при месечно засушаване. И то единствено в корена. Честото поливане, изключително пръскането, мощно “развъжда ” патогенни гъбички по листата.

Всички шубраци през лятото е добре да са мулчирани с много гъста окосена трева. Има алтернатива картон + окосена трева. Под мулча почвата не изсъхва бързо, розите имат задоволително влага даже при суша. И не се нуждаят от прекалено много. Добавете окосена трева към розите след цъфтежа – това е по едно и също време пласт за задържане на влага и поддържане с минерали, органични субстанции и въглероден диоксид, които са жизненоважни за растенията.

Как да подготвим розите за зимата

В декоративните цветни лехи, мулчирани на три пласта, поливайте розите след цъфтежа с инфузия от трева и билки като поддържане. Можете да мулчирате с трева, смесена с борови иглички и шишарки. В допълнение към тревата, подхранвайте с пепел – като предписание, през есента и през ранната пролет.

Между другото, розите в цветните лехи, мулчирани по разказаният метод, съвсем в никакъв случай не страдат от гъбични болести. Не би трябвало да ги обработвате с нищо, единствено от време на време да отрежете някой недоверчив лист или клонка. Ако въпреки всичко се появят първите признаци на заболяване или в случай че целият шубрак е болен, ще ви трябват фунгициди: съдържащи мед.

Добрите грижи постоянно ще се отблагодарят с красива приказност от розови цветове. Желаем Ви триумф!