Как да постигнете равновесие между желанието да живеете в мирен

Как да постигнете равновесие сред желанието да живеете в кротичък свят и посланията за зло, които непрекъснато ви бомбардират.

Wayne Walter Dyer (1940 ~ 2015)

„ Да слушаш зли хора е начало на зло дело. “ ~ КОНФУЦИЙ

Всеки ден чуваме от всички страни, че светът се е обърнал наобратно, че злото е навсякъде… Новините по радиото, малкия екран и в интернет ни заливат с безконечни каскади от известия за безпощадно отношение на човек към индивида, за обезумели членове на фамилии, за младежи, извършващи всеобщи убийства в учебните заведения, и за разтърсващи съзнанието терористични актове на всички места - от железопътни гари до храмове… Изглежда живеем в изцяло небалансиран свят, където желанието ни за покой е застрашено от безчет неспокойни сили, популяризирани като вести. Но ние имаме избор - може да решим да останем в енергийна естетика с желанието си да живеем в този свят умерено, без значение от всичко в близост и макар насочваните към нас тревожни сили. Можем да стартираме с решението да поддържаме вътрешния си покой даже когато другите приказват за страха, гнева и омразата на нашата жестока планета. В края на краищата, през цялата история на човечеството груповото изпитание на властимащите е учило индивидите от кого да се опасяват и - което е по-лошо - кого да ненавиждат.

Дишанията на омразата продължава и продължава! Лицата се трансформират, само че посланието остава: споделят ни кого да ненавиждаме, без нито за момент да осъзнаваме, че врагът, който би трябвало да ненавиждаме, няма народност - врагът е самата ненавист!

В „ Излекуване от войната “ Артър Егендорф дава следния съвет, подобаващ за напъните ни да възстановим равновесието в живота си и да живеем неподвижен:
„ Само дружно ще създадем просвета, която ще замести цикъла битка/отбой - не посредством страха от войната, а посредством преодоляването на по-висш метод на живот “.
Семето на тази просвета е вътрешната решителност на обособени хора, а след това и на дребни групи и общности - да посветим живота си на най-великата концепция на всички времена: да не чакаме някой ден да пристигна избавител и да ни избави; да не чакаме държавното управление да одобри същински обективни закони; да не чакаме гражданска война да поправи несправедливостите на жестокия свят; и да не тръгваме на поход, с цел да надвием някакъв отдалечен източник на зло отвън самите нас. Всеки от нас поотделно и дружно с всички останали носи отговорността да основава наслада посредством метода си на живот тук и в този момент. И щом тази цел стане първостепенна, можем да се заемем с безкрайната работа да осигуряваме благоденствие на другите, да дадем правдивост и честност на държавното управление и да сътворяваме градивни стратегии за смяна. Когато сме въодушевени по този метод, няма за какво да чакаме окончателния резултат, с цел да изпитаме задоволство. Няма пo-съвършен метод да живеем и да умрем.

Мисля, че най-важното нещо, което можете да извършите поотделно, с цел да създавате наслада, е да изхвърлите омразата от съзнанието си. Дори това да ви изненадва, апелирам ви да го приемете. Мразещите войната са виновни за нейното битие също толкоз, колкото тези, които ненавиждат наложените им врагове и водят война, с цел да ги избиват. Мразещите престъпността са част от казуса с престъпността. Мразещите рака го трансформират във зложелател и стават част от казуса с рака.

Като при всичко останало в тази книга, с цел да възстановите равновесието в живота си, би трябвало не толкоз да измененията държанието си, едвам измененията себе си и да създадете просвета, която да замести цикъла битка/отбой. Винаги, когато използваме мощ, с цел да решим разногласията, незабавно пораждаме противопоставяне. Това значително е отговорно за безкрайните цикли на война, характеризирали човешката история. Сила, противопоставяне, още мощ и борбите не престават и не престават потомство след потомство. Същото важи и за вътрешната ви действителност: мисълта за ненавист поражда мисъл за възмездие и след това още ненавист в отговор. А същинският проблем е, че мислите за ненавист и възмездие стартират да характеризират съществуванието ни. Те се трансформират в точка на привличане. Желанието ви да живеете умерено в свят, за който медиите споделят, че е оглупял, е духовно уравновесено предпочитание. За да го реализирате, би трябвало да създавате мисли в сходство с силата на това предпочитание. Мислите на ненавист няма да породят стремежи от вас покой и повода за това подчертавахме неведнъж в казаното дотук: вие притегляте още и още от това, което желаете да изличите.

Можете да се дистанцирате от мислите за ненавист макар медийните вести, стимулирани от манталитета на облагата. Колкото повече се поддавате на омразата, толкоз по-голяма изгода имат продавачите на посланията. Но можете да решите да бъдете оръдие на насладата. Как реагира оръдието на насладата на какофонията от гръмогласни, смущаващи вести? Ако сте в равновесие, най-вероятно имате достъп до мястото на обич и покой, което представлявате самите вие. Помните своята задача и желаете равновесие и мир, като заявявате, че въпреки милиони други да избират омразата, това просто не е вашето предопределение.

Нека ви кажа по какъв начин предпочитам да отвръщам на бомбардировката от послания, фокусирани върху споровете в света. Първо, подсещам си, че паралелно с всяко злочинство има милиони актове на добрина. Избирам да имам вяра, че всъщност хората са положителни и че посредством своята религия в това способствам за разпространението на този вид схващане. Когато задоволително хора повярват в святата концепция, че всичко положително в нас е от Бога, ще се научим да живеем групово в тази спокойна осъзнатост.

Второ, знам сигурно, че омразата в сърцето ми в никакъв случай няма да ми донесе покой. Тя само ще ускори наличието на основаните от индивида разрушителни сили. Затова предпочитам да отправям вниманието си към това, което поддържам, и да се усещам добре, или да усещам Бога. Подкрепям мира, не войната. Както отбелязва Алберт Айнщайн, „ Аз съм освен пацифист, а активен пацифист... “ В „ Дългият път към свободата “ Нелсън Мандела написа: „ За да сключиш мир с врага, би трябвало да работиш с врага и този зложелател да стане твой сътрудник “. Аз знам, че като Божии деца всички ние сме сътрудници. Такова е моето мислене и когато видя безредието в света, тъй като мнозина са не запомнили, че сме сътрудници, отново предпочитам да чувствам Божието наличие в себе си и знам, че в последна сметка ще се научим да живеем по този метод групово. Но като начало всеки от нас би трябвало да откаже да бъде оръдие на безмирието в мислите си, а в следствие и във всичките си дейности.

В „ Нюрнбергски дневник “ са представени следните думи на Херман Гьоринг, избран за заместител на Адолф Хитлер: „ Разбира се, народът не желае война... Но в последна сметка водачите на страната дефинират политиката и постоянно е напълно просто да повлечеш хората, все едно дали живеят при народна власт, фашистка тирания, парламентарно ръководство или комунистическа тирания...все едно дали имат, или нямат право на глас, хората постоянно могат да бъдат принудени да откликнат на апела на водачите. Това е елементарно. Просто би трябвало да им кажеш, че са нападнати и да порицаеш пацифистите за неналичието на национализъм и за това, че излагат страната на заплаха. Това работи еднообразно във всяка страна. “

Аз предпочитам да не бъда един от повлечените хора. Отказвам да бъда заставен да откликна на апела на водачите, които се пробват да ме убедят, че вярата ми в мира не е патриотична. Когато попитали един чиновник в Пентагона за какво американските военни цензурират филмовия материал от войната в Залива, той дал отговор: „ Ако позволим хората да видят това, към този момент в никакъв случай няма да има война “.

Е, това е моята цел... да пребивавам в свят, където войнствените мисли са невъзможни, тъй като насочваме мисловната си сила към това, което поддържаме, а не към това, което ненавиждаме. Бившият президент и пълководец на съюзническите сили във Втората международна Война Дуайт Айзенхауер отбелязва: „ Всеки създаден патрон, всеки пуснат на вода боен транспортен съд, всяка изстреляна ракета съставляват - в последна сметка - кражба от тези, които гладуват и нямат храна, от тези, които мръзнат и нямат облекла. Въоръжаващият се свят не харчи единствено пари. Той прахосва потта на служащите, гения на учените, очакванията на децата си. Това не е метод на живот в същинския смисъл. “ Тези думи са апел да балансираме себе си и своя свят. Мирът има потребност от героично мислене и непорочност на съзнанието. Когато си го спомня, оставам правилен на персоналното си предпочитание животът ми да е изпълнен с Божествената сила.

Трето, когато виждам и слушам за злодеяния, аз си подсещам: „ Не съм пристигнал на този свят, с цел да бъда част от омразата. Макар други явно да не мислят по този начин, аз ще си подсещам да подкрепям вътрешното си чувство за покой, което ме зове, и ще обкръжа злосторниците със същата светла сила “. Просто отхвърлям да отида на война в мислите си. Избирам да бъда лъч светлина за местата, потънали в мрак и лишени от озаряваща сила.

И най-после, когато не преставам да слушам вести за принуждение, аз си подсещам още веднъж и още веднъж, че имаме избор да реагираме на всичко това. Знам, че като изпитвам ненавист в отговор на омразата, единствено способствам за съществуването на ненавист в света и се отдалечавам от Бога. Както гласи една антична китайска сентенция: „ Ако решиш да търсиш възмездие, по-добре - изкопай два гроба “.

Знам, че имаме избор да вложим силата си в това да демонстрираме своята обич към Бога, като се обичаме между тях. Знам също, че имам избора да виждам положителното в света, а не неуредиците. Когато ме заливат вести за принуждение и ненавист, аз изключвам звука или даже тв приемника и си напомням думите на Далай Лама: „ Състраданието или любовта не са просто разкош. Като източник на вътрешния и външния мир, те са основополагащи за оцеляването на нашия тип “. Това са извънредно скъпи думи и разказват потребността да бъдем в равновесие. Аз резервирам своя баланс по отношение на пребиваването в кротичък свят, като си ги дублирам още веднъж и още веднъж. Сега знам сигурно, че съм задължен да запазя съзнанието за съчувствие и обич освен с цел да подкрепям личното си равновесие, само че и с цел да оказа помощ за оцеляването на нашия тип. Едва ли може да има по-висше предопределение.

Из: „ Живот в равновесие “, Уейн Дайър, превод Станислава Миланова, изд. Кибеа, 2007 година
Снимка: Wayne Walter Dyer (1940-2015), goodreads.com