Как да бъдеш в хармония със себе си
Как да бъдеш в естетика със себе си, в безспорен баланс със себе си и с другите? Да се рееш свободно и щастливо без проблеми в своя живот. Хармония, баланс, равновесие – постижими ли са? Има ли решение за твоите вътрешни терзания и въпроси, които ти пречат да живееш щастливо?
Какво би трябвало да направиш?
Известна мъдрост ни разкрива тайната на трите НЕ-та:
Не се оплаквай
Не се обвинявай
Не се оправдавай
Колко добре казано и какъв брой уместно за всички, които търсят нравствен мир със себе си.
Как да бъдеш в естетика със себе си?
Първо, не се оплаквай – за нищо и на никого
Осъзнай своите вътрешни проблеми и ги разрешавай. Не се надявай, че като споделиш с някого, ще решиш казуса. Нещастието обича да си има компания. Колкото повече се оплакваш, толкоз по-зле се чувстваш и усилваш негативната страст. Думите не поправят сложната обстановка. Да, от време на време имаме потребност да поплачем, само че дано да бъде в рационалните граници. Потърси повода за твоето непрекъснато неодобрение. Ако през днешния ден вали дъжд и той е причина за тъмно въодушевление, не се оплаквай, а си кажи: „ Утре всичко ще бъде наред “. Мислите се материлизират, думите – също. Мисли, че си добре и ще бъдеш добре.
Една потребна процедура за отбягване на недоволството е като заменяш отрицателната мисъл с позитивна. Например: „ О, какъв противен дъжд “, заменяш с „ Би било добре, да седнем и да изпием по едно кафе “. Говори положително и ще предизвикаш положително!
Това ще ти даде утешение, ще те докара до вътрешно равновесие.
Второ, не се обвинявай – за нищо
Ако чувстваш виновност, в случай че не можеш да си простиш, то не постигаш естетика със себе си.
Най-важното е: първо, би трябвало да си простиш и второ, да поемеш отговорност за своя живот. Отговорност – да откриеш грешката си и да я поправиш. Сама изграждаш своя свят и сама вземаш решения. Другите не са отговорни пред теб. Не се обвинявай за позволени неточности, за твоите дейности и реакции. Животът е преплитане на черно и бяло, на положително и зло, на мрачевина и светлина. Няма никой отговорен за несправедливостите, просто преминаваш през самия живот в цялото му разнообразие.
Прошката е най-важна, с цел да се освободиш от виновността. Като простиш, ти може да продължиш да се развиваш духовно. Прощавайки на себе си, ти отваряш път към израстване, самоусъвършенстване и напредък.
Трето, не се оправдавай – пред никого
Не се опитвай да коригираш обстановката с думи, в случай че си сбъркала. Не обяснявай за какво си постъпила тъкмо по този начин, страхувайки се, че ще нараниш някого. Ако има спор, оправданието единствено ще утежни обстановката. Не е належащо да убеждаваш някого за държанието и речта си, тъй като по този начин единствено ще отслабиш позициите си. Много извинения единствено ще обезценят твоите думи. Не се отхвърляй от своите думи, подтикната от страдание и боязън, че ще нараниш някого.
Оправданието в действителност е липса на отговорност и вреди на теб.
Няма потребност да се отказваш от позицията си, единствено с цел да изглеждаш по-добра и блага. Така ще загубиш доверие в правотата на думите си. Човекът от другата страна на спора може да си намерения, че се отказваш от думите си, че си със слаб темперамент. И че даже зависиш от мнението му. За да не допуснеш това, промени тематиката на диалога или остави индивида да си мисли, че си била груба в диалога. Да, страстите те превземат, само че те са вътре в теб, а не в хората към теб. Бъди деликатна и виновна идващия път.
Както твърди античната мъдрост: не можеш да влезеш два пъти в една и съща река, тъй като тя непрекъснато се трансформира. Така и в живота не можеш да пренапишеш остарялото още веднъж. Можеш единствено да създадеш ново, което да промени остарялото. За това би трябвало време. По-добре да замълчиш, да изчакаш, преди.
Важно е да поемеш отговорност и да не допускаш да се стигне до опрощение идващия път.
