Бог е безмерно голям. Човешкото око не е способно да го съзре ♥ Халил ДЖУБРАН
(Kahlil Gibran, Illustration for The Prophet,1923)
♥ Пътеката
Живееха измежду хълмовете жена и синът и – нейна първородна и единствена рожба.
И момчето умря от тресчица в наличието на лекаря.
Обезумяла от тъга и обляна в сълзи, майката се замоли на доктора:
– Кажете ми, кажете, от какво притихна битката му за живот и замлъкна песента му?
А лекарят отвърна:
– От треската.
– Що е треската? – пророни дамата.
А лекарят рече:
– Не мога да обясня. Нещо безгранично мъничко, което прониква в тялото – човешкото око не е способно да го съзре.
Сетне той си потегли и я остави сама. А тя не спираше да повтаря:
– Нещо безгранично мъничко. Човешкото око не е способно да го съзре.
Привечер свещеникът пристигна да я утеши. Но тя единствено плачеше и стенеше:
– О, за какво изгубих сина си, единствения си наследник, първородния?
И свещеникът отвърна:
– Чадо мое, такава е била волята Божия. А дамата пророни:
– Що е Бог и къде е Бог? Искам да видя Бога и да разкъсам гръдта си пред Него, да облея нозете Му с кръвта на сърцето си. Кажете ми къде да Го намеря.
И свещеникът отговори:
– Бог е безгранично огромен. Човешкото око не е способно да го съзре.
А дамата извика:
– Безмерно дребното е погубило сина ми по волята на безгранично огромното! Тогава какво сме ние? Какво сме?
В същия момент влезе майката на дамата, която носеше саван за мъртвото момче, и чу думите на свещеника, а също и вопъла на щерка си. Тогава тя остави савана, пое ръката на щерка си в своята и промълви:
– Щерко, ние сме безгранично дребното и безгранично огромното – а също и пътеката сред двете.
Из: „ Странникът “, Халил Джубран, изд. „ Фама “, София, 2003
* Kahlil Gibran, Illustration for The Prophet,1923
