Не бива да се допуска газовата зависимост от Русия да продължи с други играчи
Кадровите промени в енергетиката би трябвало да са обвързани с дълготрайна визия, с осъществяване на съответни цели. В момента има заплаха държавното управление да падне в клопката на политическите или икономическите обвързаности в бранша. Изборът на членове на КЕВР да е измежду по-широки самостоятелни кандидатури и да по-бавен, с цел да се осветлят изцяло кандидатите пред обществото. Ако не се приключи интерконекторът с Гърция най-малко до септември-октомври, ще имаме извънредно слаба преговорна позиция за новия контракт с " Газпром ".
Това разяснява в изявление за Mediapool Мартин Владимиров, шеф на на програмата " Енергетика и Климат " на Центъра за проучване на демокрацията (ЦИД).
Според него клаузата " вземай или плащай " в азерския газов контракт е повода за сключването на анекса за по-малките количества, получавани от " Булгаргаз ". Не е ужасно да се разбие монополът на държавния газов снабдител, само че до освобождавания пазарен дял би трябвало да имат еднакъв достъп всички частни търговци. Иначе има заплаха газовата взаимозависимост от Русия да продължи с други играчи, счита още Владимиров.
Г-н Владимиров, по какъв начин оценявате протичащото се в последните седмици в " Булгаргаз ", промяната на ръководителя на Комисията за енергийно и водно контролиране?
Това, което се случва, сме го виждали към този момент три десетилетия – а точно отвращение да се поеме стратегически курс към структурни промени в целия енергиен бранш. Вместо това се работи на парче, без дълготрайна визия за развиване. Съответно, още веднъж изпъква главният проблем в държавната енергетика – завладяването от частни ползи и борбата сред тях за повече въздействие . Обезпокоително е, че вместо да се промени наложеният модел и да се разбият добре бетонираните олигархични кръгове и техните представители в институциите, сега се ползват същите или сходни механизми. Това контрастира с гръмките поръчки за смяната на порочните модели. Може би не приказваме за целенасочена тактика, а по-скоро некадърност и липса на политическа воля да се скъсат връзките с частните ползи, определящи толкоз години енергийната политика.
Толкова ли е мъчно да се скъсат тези връзки!
От една страна, липсва административен и професионален потенциал. Все отново огромна част от ръководещите са с малко политически опит и надлежно се трансформират в лесна жертва на потока от събития . Те могат и елементарно да бъдат подведени от заинтригуваните страни в бранша по отношение на избора на метод. И в опита си за реализиране на бързи и ефикасни политически резултати, от време на време, както се случи незабавно след встъпването в служба на държавно управление, да попаднеш в клопката с мораториума върху цените на тока и парното.
От друга страна, сходни ходове обслужват краткосрочния политически интерес, опция за реализиране на политически триумф още при започване на мандата. Но прибързани решения, по-скоро артикул на инерцията и страстта, сходно на волатилността на финансовите пазари, не разрешава намирането на дълготраен път за промени. Управлението на енергетиката не би трябвало да прилича държанието на финансовите пазари, тъй като едно решение през днешния ден може да има евентуално влияние за идващите 10 години. Затова когато се вземат решения, те би трябвало да стъпват на дълготрайна тактика и рамка.
В този подтекст протичащото се в " Булгаргаз " демонстрира неналичието на визия за това по какъв начин би трябвало да наподобява газовият пазар на България. Желанието да бъде заменено непременно управлението е в правото на всяко ново ръководство, само че е значимо по какъв метод става. Преди да се случат кадровите промени има потребност от ясна поръчка от политическото управление по какъв начин желае да наподобява газовият бранш след пет или 10 години. А още през 2009 година с немалката роля на Центъра за проучване на демокрацията, който наложи термина енергийна сигурност в политическия спор в България, всички политически сили се сплотиха към стратегически цели като диверсификация, понижаване на зависимостта от енергиен импорт и на енергийната беднотия, районната съгласуваност на електроенергийния и газов пазар.
Тези цели не са се трансформирали и беше добре да бъдат ясно препотвърдени като индикативна рамка за новото управление на " Булгаргаз ", като неговата работа да бъде оценена в бъдеще съгласно съответни критерии – да вземем за пример след две години природният газ ще се внася от най-малко три източника. В по-общ проект на газовия пазар приоритет би трябвало да бъде завършването за не повече от една година на всички газови връзки с Гърция, Сърбия и Турция, да се разшири газохранилището в Чирен и да се сключат нужните съглашения със прилежащите оператори за безпроблемна районна търговия. Когато няма визия какво желае да реализира, всяко държавно управление би било уязвимо на офанзивите на опозицията и на частните кръгове , които са се възползвали от статуквото. Когато има само кадрови промени, най-лесно е за ползите, свързани с предходното ръководство, да настояват, че има политическа кавга с тях.
Нали преди съставянето на ръководещата коалиция имаше работни групи по браншове, в които се реализира единодушие за енергетиката. Не трябваше ли тази визия да се разиска с актуалните управления на държавните енергийни предприятия. Нали те са определени по Закона за обществените предприятия, сякаш да се избегнат партийни назначения и да има професионален мениджмънт?
В този подтекст е хубаво да посочим някои от условията на Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР), към която България е декларирала, че желае да се причисли. Едно от тях е положителното ръководство на държавните компании, като има подробни насоки по какъв начин да се подсигурява тяхната самостоятелност и да се ограничи политическото вмешателство в работата им. Налагането на транспарантни и ясни правила за назначението на бордовете на тези компании, с цел да се избегнат спорове на ползи и вмешателство и изпълняването на стратегически цели също е измежду условията. Назначенията не би трябвало да са основани на политическа преданост или такава по отношение на избран бизнес кръг . Трябва бистрота и конкурентност при назначението на шефове на държавни компании, което да се случва през спазването на закона. Този за ръководството на обществените предприятия, който може би бе употребен за бетониране на фрагменти на предходното държавно управление или близки до тях в държавните сдружения, въпреки всичко в своята праволинейност е по-правилният метод за назначение на бордовете на държавните компании. По-скоро би трябвало да се работи по подобряването на неговото действие и премахването на евентуалните опасности той да бъде употребен непозволено, в сравнение с да се откажем напълно от разпоредбите.
Същото се отнася и за Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР). Тя е самостоятелен държавен орган и условията за назначенията би трябвало да са близки до тези в държавните сдружения – ясни условия за безпристрастност и липса на директна или индиректна партийна обязаност. Членовете на Комисията би трябвало да са или адвокати, или хора с дълъг стаж в другите афектирани браншове, като по този метод се подсигурява, че са самостоятелни арбитри на протичащото се в енергетиката. Регулаторите в последна сметка извършват ролята на квази съдии, като задачата им е да интерпретират закона, тъй че да запазят салдото на ползите и да подобрят успеваемостта при ръководството на енергетиката, с цел да получават потребителите най-ниските цени, само че без това да води до тежки загуби при останалите участници на пазара.
Когато се подхожда на правилото стани, с цел да седна, и за задачата се трансформират разпоредбите, тъй че те да подхождат на профила на хората, които имаме сега, тогава влизаме с двата крайници в клопката на политическата обязаност. Никой не би трябвало да се заблуждава - това е дълготраен риск и за самите ръководещи, които в бъдеще могат да станат жертва на личните си назначения, в случай че те не се водят от безпристрастност в решенията си.
Повечето шефове на държавни сдружения към този момент са заменени до провеждането на нов конкурс, което не е ясно по кое време ще стане.
Именно по тази причина е доста значимо да има критерии за оценка на работата на управленията на държавните сдружения. Всички енергийни компании са били ръководени под мощния напън на олигархични ползи през годините. При всички тях има потребност от промени, само че би трябвало предварителна оценка. Например в " Електроенергийния систематичен оператор " видяхме покъртителни публични поръчки и би трябвало ясно да се съобщи, че в идващите една, две или пет години ще промени политиката за централизация на публичните поръчки в няколко свързани компании, както и да се подсигурява осъществяването съзнателно на капиталовата стратегия, ще причислява декларираните ВЕИ мощности в точния момент и без оказване на административен и корупционен напън. И в случай че тези критерии не са изпълнени, това да е причина за промяна на управлението. Оценка за свършената работа може да прави КЕВР, или Агенцията за държавна финансова ревизия, или различен самостоятелен или квази самостоятелен от изпълнителната власт орган. Оценката би трябвало да е безпристрастна и да не се манипулира от самия ръб на фирмите или държавното управление.
Може ли да се промени методът за избиране на членовете на КЕВР? Да не се избират или издигат от Народното събрание. Защото както в този момент е планувано, те са политически номинации. Възможно ли е да бъдат самостоятелни от партиите?
Попадна ми една екзотична концепция неотдавна. В Австрия правосъдната власт избира шефа на енергийния регулатор – той е арбитър , тъй като се счита, че би трябвало да е доста безпристрастна персона, която изсъхнало да пояснява закона и наредбите, без да се въздейства от политически или корпоративни ползи.
Това евентуално мъчно би се приложило в България, само че би трябвало да вървим може би най-малко към двустепенен развой на избор. Първо състезанието да е доста отворен за разнообразни претенденти – от академичната общественост, от неправителствения бранш, несъмнено с съответни критерии за подготовка и опит. Не политиците да оферират само кандидатури, а да има опция за външни такива. Да се разиска кой да прави избора след пресявката по доста критерии и да има чувания в Народното събрание. Процесът по запознаване с кандидатурите, осветяването на биографиите им, техните концепции може да е по-бавен, с цел да се увери обществото, че те са свободни от спор на ползи, задоволително са уважавани в бранша и обществото, както и имат поредна и безпристрастна експертиза . Когато процесът се случва на закрито и с хипотетични политически измами, по този начин мечтаната смяна остава мираж. Освен това първичният асортимент би трябвало да се случва отвън Народното събрание от различен самостоятелен орган, а Народното събрание да организира чувания по към този момент добре селектирани кандидатури.
Всички заявки на енергийния министър за разбори какво се е случвало в предишното, с цел да забележим какво ще вършим в бъдеще, както и на новия началник на КЕВР за възможни промени в ценообразуването, не са ли просто туптене на топката, до момента в който се ориентират и има ли заплаха да няма разбори и нещата да продължат постарому?
Честно казано е късно да се приказва занапред за разбор. Ако до момента няма познаване на системата и е нужна единствено малко повече информация за осъществяване на съответни промени, провеждането на разбори по-скоро припомня похищение на вниманието. Освен това може да се изтълкува и като хватка за прекачване на виновността на предходното управление и подготовка на обществото, че проблемите няма да се решат, само че не е наша виновността. Този метод беше употребен към този момент от държавното управление на ГЕРБ, и може би издава липса на професионален, политически опит.
Разбира се, заложени са безпределно доста мини в българската енергетика. Забавяне на процесите по приобщаването на България към уговорките, свързани с Европейския зелен пакт, за реализиране на енергийна и климатична сигурност, за диверсификация и либерализация на газови и електроенергиен пазар. Европейска комисия към този момент не може да толерира в допълнение отсрочване и ще стартира всеобщо наказателни процедури.
Рискуваме да изпуснем последния трен на декарбонизацията и при липса на ясна тактика за енергиен преход и приемане на политическата платформа за тежките решения, които ще понижат въглеродните ни излъчвания, инертността на краткосрочните решения ще взема превес както до момента. След 10 години ще забележим, че сме изостанали ужасно доста. Ако до момента сме били горди, че сме свили парниковите си излъчвания с 40 % от 1990 година, с помощта на разпада на промишлеността, след 10 години този мотив към този момент няма да е годен. Всички механизми за прикриване на същинската картина ще лъснат с цялата си хубост. Междувременно, ще пропилеем и доста средства, които са налични, само че не за продължение на настоящия модел, а за промяна освен на енергетиката, само че и на стопанската система ни.
Не може да тупаме топката за въглищните централи и да считаме, че един ден от единствено себе си ще се затворят и с това енергийният преход ще приключи . Необходими си ограничения в превоза, промишлеността, земеделието, тематики, които са толкоз надалеч от политическия спор. Да не приказваме, че администрацията въобще не желае да се захваща с това, тъй като следва мощен конфликт с обществото и с частните ползи, които поддържат статуквото.
Трябва да се положат основите на новата енергийна и климатична тактика на България в европейската рамка. Планът " Енергетика и климат " би трябвало да бъде пренаписан, би трябвало дълготрайна тактика за декарбонизация, да се одобри директивата за енергийна успеваемост и ВЕИ и след транспонирането на този базов пакет от европейски правила да се стартира съответен спор бранш по бранш. Да не приказвам за пакета " Готови за 55 " за понижаване на излъчванията с 55% до 2030 година, против който към този момент има опозиция от страна на контролиращите обособени пазари бизнеси. Само при споменаването на тази тактика, те заплашват с митинги. Представете си при реализиране на съответни решения, какъв отпор ще има? И когато държавното управление няма ясна визия, няма с какво да застане против тези мрежи от ползи и елементарно ще се огъне под координирания напън.
Завладяването на страната е предмет на доста разбори на Центъра за проучване на демокрацията и най-много за въздействието на Русия. Предстоят значими договаряния с " Газпром " за нов контракт за газовите доставки от 2023 година Говори се един път за еластичност, повторно за непоклатимост на доставките, не е елементарно да се напаснат газовите потоци, количествата, цените. Има ли нещо, което да може да изиграе неприятна смешка на ръководещите в тази договаряния?
Необходимо е стратегическо решение - ще използваме ли газа като преходно гориво, по какъв начин да се реализира дълготрайно сигурност на газовите доставки. Най-спешно е завършването на интерконектора с Гърция. Азерският газ и в този момент може да се внася през съществуващата мрежа, само че има спънки – договорни, свързани с азерските стратегически ползи и с неналичието на вярна преценка по отношение на най-изгодния микс, който " Булгаргаз " може да купува. Но значимото е интерконекторът да бъде издигнат, с цел да имаме мощна преговорна позиция с " Газпром " за новия дълготраен контракт . Защото рискуваме в случай че не е подготвен най-малко до септември-октомври т.г., да сме принудени да приемем изискванията на " Газпром ".
Газовият колос към този момент даде поръчка, че не желае да продължи актуалните условия по контракта , в това число по този начин структурираното ценообразуване 70:30 спотова и петролна съставния елемент, което като изключим последните шест месеца, е преференциално в дълготраен проект. Сегашният контракт, който бе подписан от " Булгаргаз " и макар съпротивата на предходното държавно управление, е добър. Но " Газпром " не желае да продължи тези условия и за какво да го прави, откакто България остава съвсем изцяло подвластна от Русия, няма резистентен и елементарен достъп до различни доставки? Тогава за " Газпром " става приоритет премахването на спотовата индексация.
Експерти настояват, че е по-добре да е 50:50.
Според мен цената би трябвало да е напълно спотова. Повечето клиенти на " Газпром " в Европа имат 100 % спот цена в договорите си, тъй като конкуренцията газ с газ в дълготраен проект води до по-оптимални резултати от позиция на ликвидност, на цени, на непоклатимост и предвидимост.
И сходно наблюдаване може да се направи макар тези шест-осем месеца на енергийна рецесия. Не би трябвало да постановяваме протичащото се в този момент към ценообразуването и какво ще забележим в бъдеще. За газовата рецесия в Европа има структурни и геополитически аргументи, като най-много потреблението на зависимостта на Европа от съветския газ за увеличение на политическото въздействие. Но дано не забравяме, че единствено преди осем месеца цените на газа бяха на рекордно ниски равнища и този интервал евентуално ще се върне. Трябва и да се отстранен всички спънки пред реекпорта на съветския газ, тъй като не е загадка, че сега " Газпром " е блокирал огромна част от потенциала за транспорт на входно-изходните ни точки.
От друга страна, при азерския контракт цената освен е 100 % индексирана към петрола, само че включва и 100% уговорка " вземай или плащай " и то за интервал от 25 години. Такива контракти към този момент не съществуват и са немислими в днешно време. Газовите контракти са за две, най-много пет години, като се изключи тези в нашия район, където политическите зависимости оказват въздействие. Затова и би трябвало да вървим към краткосрочни контракти, без уговорка " вземай или плащай ", която бе оспорена сполучливо към този момент няколко пъти пред Стокхолмския трибунал от Украйна. Тази уговорка беше оспорена и от Европейската комисия, която проверява " Газпром " точно поради такива клаузи за ограничение на конкуренцията на пазарите в Централна и Източна Европа..
Подобна уговорка не би трябвало да съществува нито в съветския, нито в азерския контракт. Заради нея " Булгаргаз " евентуално се е съгласил да подписа неизгодния анекс към контракта с азерския консорциум. По-високите цени на азерския газ през 2020/2021 година спрямо тези на съветския може да са стимулирали решението да не се одобряват цялостните количества по контракта. За интернационалния консорциум сходно развиване евентуално е било в техен интерес, тъй като е по-изгодно той да изнася газа в Италия, Турция или даже да остава в Гърция. Нека да не забравяме, че опцията да се изнася газ през ТАП и гръцкия интерконектор можеше да не се реализира, в случай че не беше натискът на Съединени американски щати да избави по някакъв метод най-малко отчасти замисъла на плана " Набуко " и да се сътвори изход на азерски газ към Европа. Знаете, 8 милиарда куб. м от азерския газ по Южния газов кулоар са за Италия и по 1 милиарда куб. м годишно – за Гърция и България. Ако газовата връзка с Гърция беше издигната, евентуално целият контрактуван азерски газ щеше да се получава и нямаше да се постанова сключването на анекс.
Трябва да си дадем сметка, че над 12 години този привидно елементарен план не може да се реализира. Ако има един приоритет в газовия бранш за държавното управление, то това е бързото дотъкмяване на тръбопровода и започването на договаряния за смяна на контракта с консорциума. За това " Булгаргаз " е упорствал още преди пет години, само че не е срещнал поддръжката на държавното управление и по този начин се е запазило преференциалното за " Газпром " състояние, при което съветският газ при новото ценообразуване по-често ще се търгува на по-ниска цена.
Ако желаеме по-добър контракт с " Газпром ", би трябвало да използваме и тежестта на Европейската комисия , която по силата на антимополното съглашение с съветската компания може да е съдия при разногласия, свързани с предоговаряне на изискванията и да е посредник, в случай че някоя от страните не е задоволена от изискванията. Ако " Газпром " ни предложи доста тежки условия, е редно " Булгаргаз " да се обърне към Брюксел.
Все отново, в случай че задачата е да се промени съществено ролята на " Булгаргаз ", това би трябвало да се съобщи ясно - желаеме Булгаргаз да извършва напълно обществени обвързване , да продава на загуба за бита, да не си търси задълженията от " Топлофикация-София ". Да се каже, че " Булгаргаз " няма да е конкурентен търговец и ще се знае, че смяната в управлението цели това. Сега остава горчивото чувство, че в борда влизат хора в прям спор на ползи, които желаят " Булгаргаз " да загуби монополното си състояние и огромния си дял на пазара за сметка на трети частни играчи.
Защо пък да е ужасно да се разбие монополът на " Булгаргаз "?
Не може да имаме либерализация на пазара, до момента в който имаме един източник на газ от една тръба. Има заплаха " Газпром " да трансферира количествата, които в този момент продава на " Булгаргаз ", към други търговци по двустранни съглашения и това да се показа като либерализация. Как ще подсигуряваме, че по този начин " Газпром " няма да продължава да оказва своето въздействие просто през други компании?
Кой може да подсигурява, че " Енергико Трейдинг " на Валентин Златев ще бъде по-честен и по-прозрачен състезател на пазара, знаейки ролята на Златев и някогашната му компания " Лукойл " във образуването на българската енергийна политика? Как ще се подсигурява, че назначението на някогашен шеф в " МЕТ Енерджи " за шеф на " Булгаргаз " в действителност не служи за това при договарянията с " Газпром " " МЕТ Енерджи " да получи най-хубавите клиенти на държавното сдружение?
Целта може да е раздробяването на " Булгаргаз ", само че в случай че това е по този начин, дано да се случи транспарантно и всички търговци да имат еднакъв старт и равна опция да вземат част от тези количества. Затова програмата за освобождение на количества от " Булгаргаз " на Газов хъб " Балкан " е добър механизъм. Прилагаме го като принцип за основаване на конкуренция при съществуването на естествени монополи посредством регулации и липса на многообразие на доставчиците. Ако процесът на освобождение на количества не се случва транспарантно, работа е на регулаторите да ръководят процеса, не толкоз на управлението на " Булгаргаз ".
Защо да не се предложи даже 100 % освобождение на количествата през борсата? Тогава всички ще имат еднакъв късмет да наддават за тях. При налагане на задоволително бистрота и условия на търговия, които да подсигуряват, че няма да има вътрешна търговия с информация (insider trading), което да се управлява от КЕВР, сходно решение има своята логичност.
В момента, КЕВР не има задоволително огромен административен потенциал да ревизира действието на тържищата? Бюджетът на КЕВР е комичен на фона на функционалностите ѝ и спрямо бюджетите на други институции. Например на КЕВР бюджетът е 10 млн. лева, а на НСО – 44 млн. лева Защо НСО би трябвало да има четири пъти по-голям бюджет за защита на политиците, в сравнение с един от най-важните регулатори в българската стопанска система да има качествени специалисти на високи заплати? Овластяването на КЕВР и Комисията за защита на конкуренцията ще помогне доста за положителното и транспарантно действие на пазарите. Не може сигналите за злоупотребите да идват от търговски организации с интерес в дадени покупко-продажби. Не може и бизнес организациите да постановат дневния ред в енергетиката. Не може решения да се вземат въз основата кой крещи по-високо в публичното пространство.
Как гледате на концепцията за общ снабдител на ток за общини, лечебни заведения, учебни заведения, обществени заведения, който да купува от борсата? Ако цената там е 700 лева./МВтч, не е ли все едно дали един снабдител или доста ще купят ток за тези обекти?
Фундаменталният въпрос, който от дълго време повдигаме, е обвързван с енергийната беднотия, в чийто обсег попадат и общините и обществените заведения . Реално техните доходи са административно избрани и всяко повишаване на цените на енергийните запаси им се отразява извънредно отрицателно. Става въпрос и за енергийно интензивните предприятия, които нямат потенциал да трансформират бизнес моделите си.
Подходът, без значение дали става въпрос за тях, за общини или за семейства, би трябвало да не включва интервенция на пазара, основаване на нови играчи или ценообразуване за разнообразни групи. По-безболезнено било, в случай че обезщетенията са под формата на директни прехвърляния от бюджета до най-уязвимите консуматори. Но тези дотации да са обвързани с цели за стесняване на потреблението и повишение на енергийната успеваемост. Голяма част от общинските лечебни заведения са в окаяно инфраструктурно положение. Нека бюджетът покрие нарастването на цените, само че отпусканите средства да са обвързани с критерии да вземем за пример след 5 години енергийното им ползване да е паднало с 30 %, с цел да може при последваща сходна рецесия помощта да е доста по-малка. Този принцип може да се ползва и при енергийно уязвимите семейства.
При изкуствено натискане на цената надолу постоянно някой губи – дали ще е производител, дали ще е преносител на сила. Как при мораториум върху цените на тока мрежовите оператори да влагат в инфраструктурата и да причисляват ВЕИ като всяко присъединение им коства разноски, които те не могат да си възстановят
Когато страната се меси на пазара, участниците понасят финансови загуби, или стартират да не се преценяват с разпоредбите. Намесата на пазара запушва и енергийният преход.
Защо държавните енергийни сдружения да не се държат като частни енергийни търговци. " Българският енергиен холдинг " да стане " БЕХ Трейдинг ". БЕХ има към 6 гигавата мощности за произвеждане на електрическа енергия – извънредно ефикасни централи, с изключение на Топлоелектрическа централа " Марица Изток 2 ". Мощности, които създават както базова, по този начин и пикова електрическа енергия посредством Водноелектрическа централа. БЕХ може да завладее пазарите на Югоизточна Европа, в случай че има далновидно управление, което цели реализиране на пазарен дял и високи цени. Но облагата след това не би трябвало да служи за запълване на бюджета или преразпределяне към губещи предприятия, а в противен случай да се употребяват за вложения, рационализация на АЕЦ " Козлодуй ", на ПАВЕЦ Чаира..
Какъв тласък имат тези сдружения да усъвършенстват своите облаги и пазарното си държание, в случай че техните облаги административно се лишават?
Вече засегнахте тематиката за енергийната беднотия, за какво съгласно Вас се бави толкоз време дефинирането ѝ, просто всяка есен се дават едни към 500 лева на обществено слабите, без по-конкретни критерии за помощите? Има ли предумисъл в това, непросветеност ли е или е нещо друго?
Енергийните помощи сега обгръщат под една десета от в действителност нуждаещите се. Спешно би трябвало да се дефинира енергийната беднотия. Не мисля, че става въпрос за непросветеност. Казва се, че ще се върви към либерализация на пазара, само че незабавно се вметва, че това ще стане, единствено в случай че са предпазени всички уязвими групи. Целта е да се предотврати обществено напрежение, само че либерализацията не може да се бави повече, в случай че не желаеме да рискуваме наказания от Комисията, която към този момент десетилетие приема доводите за закъснение на процеса.
Сега поръчката ни е за цялостна либерализация от 1 януари 2025 година През 2015 година пък беше заложена 2020 година като последна дата. Ако чак през 2024 година се стартира работа за реализиране на тази цел, ще има дежурното напрежение и ще стигне до следващото отсрочване. Затова от в този момент би трябвало да се приготви обществото и дефиницията за енергийна беднотия да стъпва на съответни критерии като да вземем за пример каква част от прихода на семейството отива за покриване на енергийните потребности. По този критерии 50 % от българските семейства имат потребност от енергийни помощи . Ключови са анализите на домакинските разноски, с цел да може дотациите да се таргетират по-правилно, като размера на бюджетните прехвърляния да се трансформират според от тежестта на енергийните разноски за обособените семейства.
Но у нас публичният напън за егалитарни ограничения – всеки консуматор да получи идентична отплата - е прекомерно мощен. Това е проблем и с обезщетенията за бизнеса поради скъпата електрическа енергия. Не е обикновено голямо, високо енергийно интензивно дружество да получава безусловно същата помощ като един фризьорски салон или офис с дребна консумация. Провери ли да вземем за пример някой дали получаващите обезщетения нямат дълготрайни контракти за покупка на електрическа енергия при цени доста под пазарните?
Това разяснява в изявление за Mediapool Мартин Владимиров, шеф на на програмата " Енергетика и Климат " на Центъра за проучване на демокрацията (ЦИД).
Според него клаузата " вземай или плащай " в азерския газов контракт е повода за сключването на анекса за по-малките количества, получавани от " Булгаргаз ". Не е ужасно да се разбие монополът на държавния газов снабдител, само че до освобождавания пазарен дял би трябвало да имат еднакъв достъп всички частни търговци. Иначе има заплаха газовата взаимозависимост от Русия да продължи с други играчи, счита още Владимиров.
Г-н Владимиров, по какъв начин оценявате протичащото се в последните седмици в " Булгаргаз ", промяната на ръководителя на Комисията за енергийно и водно контролиране?
Това, което се случва, сме го виждали към този момент три десетилетия – а точно отвращение да се поеме стратегически курс към структурни промени в целия енергиен бранш. Вместо това се работи на парче, без дълготрайна визия за развиване. Съответно, още веднъж изпъква главният проблем в държавната енергетика – завладяването от частни ползи и борбата сред тях за повече въздействие . Обезпокоително е, че вместо да се промени наложеният модел и да се разбият добре бетонираните олигархични кръгове и техните представители в институциите, сега се ползват същите или сходни механизми. Това контрастира с гръмките поръчки за смяната на порочните модели. Може би не приказваме за целенасочена тактика, а по-скоро некадърност и липса на политическа воля да се скъсат връзките с частните ползи, определящи толкоз години енергийната политика.
Толкова ли е мъчно да се скъсат тези връзки!
От една страна, липсва административен и професионален потенциал. Все отново огромна част от ръководещите са с малко политически опит и надлежно се трансформират в лесна жертва на потока от събития . Те могат и елементарно да бъдат подведени от заинтригуваните страни в бранша по отношение на избора на метод. И в опита си за реализиране на бързи и ефикасни политически резултати, от време на време, както се случи незабавно след встъпването в служба на държавно управление, да попаднеш в клопката с мораториума върху цените на тока и парното.
От друга страна, сходни ходове обслужват краткосрочния политически интерес, опция за реализиране на политически триумф още при започване на мандата. Но прибързани решения, по-скоро артикул на инерцията и страстта, сходно на волатилността на финансовите пазари, не разрешава намирането на дълготраен път за промени. Управлението на енергетиката не би трябвало да прилича държанието на финансовите пазари, тъй като едно решение през днешния ден може да има евентуално влияние за идващите 10 години. Затова когато се вземат решения, те би трябвало да стъпват на дълготрайна тактика и рамка.
В този подтекст протичащото се в " Булгаргаз " демонстрира неналичието на визия за това по какъв начин би трябвало да наподобява газовият пазар на България. Желанието да бъде заменено непременно управлението е в правото на всяко ново ръководство, само че е значимо по какъв метод става. Преди да се случат кадровите промени има потребност от ясна поръчка от политическото управление по какъв начин желае да наподобява газовият бранш след пет или 10 години. А още през 2009 година с немалката роля на Центъра за проучване на демокрацията, който наложи термина енергийна сигурност в политическия спор в България, всички политически сили се сплотиха към стратегически цели като диверсификация, понижаване на зависимостта от енергиен импорт и на енергийната беднотия, районната съгласуваност на електроенергийния и газов пазар.
Тези цели не са се трансформирали и беше добре да бъдат ясно препотвърдени като индикативна рамка за новото управление на " Булгаргаз ", като неговата работа да бъде оценена в бъдеще съгласно съответни критерии – да вземем за пример след две години природният газ ще се внася от най-малко три източника. В по-общ проект на газовия пазар приоритет би трябвало да бъде завършването за не повече от една година на всички газови връзки с Гърция, Сърбия и Турция, да се разшири газохранилището в Чирен и да се сключат нужните съглашения със прилежащите оператори за безпроблемна районна търговия. Когато няма визия какво желае да реализира, всяко държавно управление би било уязвимо на офанзивите на опозицията и на частните кръгове , които са се възползвали от статуквото. Когато има само кадрови промени, най-лесно е за ползите, свързани с предходното ръководство, да настояват, че има политическа кавга с тях.
Нали преди съставянето на ръководещата коалиция имаше работни групи по браншове, в които се реализира единодушие за енергетиката. Не трябваше ли тази визия да се разиска с актуалните управления на държавните енергийни предприятия. Нали те са определени по Закона за обществените предприятия, сякаш да се избегнат партийни назначения и да има професионален мениджмънт?
В този подтекст е хубаво да посочим някои от условията на Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР), към която България е декларирала, че желае да се причисли. Едно от тях е положителното ръководство на държавните компании, като има подробни насоки по какъв начин да се подсигурява тяхната самостоятелност и да се ограничи политическото вмешателство в работата им. Налагането на транспарантни и ясни правила за назначението на бордовете на тези компании, с цел да се избегнат спорове на ползи и вмешателство и изпълняването на стратегически цели също е измежду условията. Назначенията не би трябвало да са основани на политическа преданост или такава по отношение на избран бизнес кръг . Трябва бистрота и конкурентност при назначението на шефове на държавни компании, което да се случва през спазването на закона. Този за ръководството на обществените предприятия, който може би бе употребен за бетониране на фрагменти на предходното държавно управление или близки до тях в държавните сдружения, въпреки всичко в своята праволинейност е по-правилният метод за назначение на бордовете на държавните компании. По-скоро би трябвало да се работи по подобряването на неговото действие и премахването на евентуалните опасности той да бъде употребен непозволено, в сравнение с да се откажем напълно от разпоредбите.
Същото се отнася и за Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР). Тя е самостоятелен държавен орган и условията за назначенията би трябвало да са близки до тези в държавните сдружения – ясни условия за безпристрастност и липса на директна или индиректна партийна обязаност. Членовете на Комисията би трябвало да са или адвокати, или хора с дълъг стаж в другите афектирани браншове, като по този метод се подсигурява, че са самостоятелни арбитри на протичащото се в енергетиката. Регулаторите в последна сметка извършват ролята на квази съдии, като задачата им е да интерпретират закона, тъй че да запазят салдото на ползите и да подобрят успеваемостта при ръководството на енергетиката, с цел да получават потребителите най-ниските цени, само че без това да води до тежки загуби при останалите участници на пазара.
Когато се подхожда на правилото стани, с цел да седна, и за задачата се трансформират разпоредбите, тъй че те да подхождат на профила на хората, които имаме сега, тогава влизаме с двата крайници в клопката на политическата обязаност. Никой не би трябвало да се заблуждава - това е дълготраен риск и за самите ръководещи, които в бъдеще могат да станат жертва на личните си назначения, в случай че те не се водят от безпристрастност в решенията си.
Повечето шефове на държавни сдружения към този момент са заменени до провеждането на нов конкурс, което не е ясно по кое време ще стане.
Именно по тази причина е доста значимо да има критерии за оценка на работата на управленията на държавните сдружения. Всички енергийни компании са били ръководени под мощния напън на олигархични ползи през годините. При всички тях има потребност от промени, само че би трябвало предварителна оценка. Например в " Електроенергийния систематичен оператор " видяхме покъртителни публични поръчки и би трябвало ясно да се съобщи, че в идващите една, две или пет години ще промени политиката за централизация на публичните поръчки в няколко свързани компании, както и да се подсигурява осъществяването съзнателно на капиталовата стратегия, ще причислява декларираните ВЕИ мощности в точния момент и без оказване на административен и корупционен напън. И в случай че тези критерии не са изпълнени, това да е причина за промяна на управлението. Оценка за свършената работа може да прави КЕВР, или Агенцията за държавна финансова ревизия, или различен самостоятелен или квази самостоятелен от изпълнителната власт орган. Оценката би трябвало да е безпристрастна и да не се манипулира от самия ръб на фирмите или държавното управление.
Може ли да се промени методът за избиране на членовете на КЕВР? Да не се избират или издигат от Народното събрание. Защото както в този момент е планувано, те са политически номинации. Възможно ли е да бъдат самостоятелни от партиите?
Попадна ми една екзотична концепция неотдавна. В Австрия правосъдната власт избира шефа на енергийния регулатор – той е арбитър , тъй като се счита, че би трябвало да е доста безпристрастна персона, която изсъхнало да пояснява закона и наредбите, без да се въздейства от политически или корпоративни ползи.
Това евентуално мъчно би се приложило в България, само че би трябвало да вървим може би най-малко към двустепенен развой на избор. Първо състезанието да е доста отворен за разнообразни претенденти – от академичната общественост, от неправителствения бранш, несъмнено с съответни критерии за подготовка и опит. Не политиците да оферират само кандидатури, а да има опция за външни такива. Да се разиска кой да прави избора след пресявката по доста критерии и да има чувания в Народното събрание. Процесът по запознаване с кандидатурите, осветяването на биографиите им, техните концепции може да е по-бавен, с цел да се увери обществото, че те са свободни от спор на ползи, задоволително са уважавани в бранша и обществото, както и имат поредна и безпристрастна експертиза . Когато процесът се случва на закрито и с хипотетични политически измами, по този начин мечтаната смяна остава мираж. Освен това първичният асортимент би трябвало да се случва отвън Народното събрание от различен самостоятелен орган, а Народното събрание да организира чувания по към този момент добре селектирани кандидатури.
Всички заявки на енергийния министър за разбори какво се е случвало в предишното, с цел да забележим какво ще вършим в бъдеще, както и на новия началник на КЕВР за възможни промени в ценообразуването, не са ли просто туптене на топката, до момента в който се ориентират и има ли заплаха да няма разбори и нещата да продължат постарому?
Честно казано е късно да се приказва занапред за разбор. Ако до момента няма познаване на системата и е нужна единствено малко повече информация за осъществяване на съответни промени, провеждането на разбори по-скоро припомня похищение на вниманието. Освен това може да се изтълкува и като хватка за прекачване на виновността на предходното управление и подготовка на обществото, че проблемите няма да се решат, само че не е наша виновността. Този метод беше употребен към този момент от държавното управление на ГЕРБ, и може би издава липса на професионален, политически опит.
Разбира се, заложени са безпределно доста мини в българската енергетика. Забавяне на процесите по приобщаването на България към уговорките, свързани с Европейския зелен пакт, за реализиране на енергийна и климатична сигурност, за диверсификация и либерализация на газови и електроенергиен пазар. Европейска комисия към този момент не може да толерира в допълнение отсрочване и ще стартира всеобщо наказателни процедури.
Рискуваме да изпуснем последния трен на декарбонизацията и при липса на ясна тактика за енергиен преход и приемане на политическата платформа за тежките решения, които ще понижат въглеродните ни излъчвания, инертността на краткосрочните решения ще взема превес както до момента. След 10 години ще забележим, че сме изостанали ужасно доста. Ако до момента сме били горди, че сме свили парниковите си излъчвания с 40 % от 1990 година, с помощта на разпада на промишлеността, след 10 години този мотив към този момент няма да е годен. Всички механизми за прикриване на същинската картина ще лъснат с цялата си хубост. Междувременно, ще пропилеем и доста средства, които са налични, само че не за продължение на настоящия модел, а за промяна освен на енергетиката, само че и на стопанската система ни.
Не може да тупаме топката за въглищните централи и да считаме, че един ден от единствено себе си ще се затворят и с това енергийният преход ще приключи . Необходими си ограничения в превоза, промишлеността, земеделието, тематики, които са толкоз надалеч от политическия спор. Да не приказваме, че администрацията въобще не желае да се захваща с това, тъй като следва мощен конфликт с обществото и с частните ползи, които поддържат статуквото.
Трябва да се положат основите на новата енергийна и климатична тактика на България в европейската рамка. Планът " Енергетика и климат " би трябвало да бъде пренаписан, би трябвало дълготрайна тактика за декарбонизация, да се одобри директивата за енергийна успеваемост и ВЕИ и след транспонирането на този базов пакет от европейски правила да се стартира съответен спор бранш по бранш. Да не приказвам за пакета " Готови за 55 " за понижаване на излъчванията с 55% до 2030 година, против който към този момент има опозиция от страна на контролиращите обособени пазари бизнеси. Само при споменаването на тази тактика, те заплашват с митинги. Представете си при реализиране на съответни решения, какъв отпор ще има? И когато държавното управление няма ясна визия, няма с какво да застане против тези мрежи от ползи и елементарно ще се огъне под координирания напън.
Завладяването на страната е предмет на доста разбори на Центъра за проучване на демокрацията и най-много за въздействието на Русия. Предстоят значими договаряния с " Газпром " за нов контракт за газовите доставки от 2023 година Говори се един път за еластичност, повторно за непоклатимост на доставките, не е елементарно да се напаснат газовите потоци, количествата, цените. Има ли нещо, което да може да изиграе неприятна смешка на ръководещите в тази договаряния?
Необходимо е стратегическо решение - ще използваме ли газа като преходно гориво, по какъв начин да се реализира дълготрайно сигурност на газовите доставки. Най-спешно е завършването на интерконектора с Гърция. Азерският газ и в този момент може да се внася през съществуващата мрежа, само че има спънки – договорни, свързани с азерските стратегически ползи и с неналичието на вярна преценка по отношение на най-изгодния микс, който " Булгаргаз " може да купува. Но значимото е интерконекторът да бъде издигнат, с цел да имаме мощна преговорна позиция с " Газпром " за новия дълготраен контракт . Защото рискуваме в случай че не е подготвен най-малко до септември-октомври т.г., да сме принудени да приемем изискванията на " Газпром ".
Газовият колос към този момент даде поръчка, че не желае да продължи актуалните условия по контракта , в това число по този начин структурираното ценообразуване 70:30 спотова и петролна съставния елемент, което като изключим последните шест месеца, е преференциално в дълготраен проект. Сегашният контракт, който бе подписан от " Булгаргаз " и макар съпротивата на предходното държавно управление, е добър. Но " Газпром " не желае да продължи тези условия и за какво да го прави, откакто България остава съвсем изцяло подвластна от Русия, няма резистентен и елементарен достъп до различни доставки? Тогава за " Газпром " става приоритет премахването на спотовата индексация.
Експерти настояват, че е по-добре да е 50:50.
Според мен цената би трябвало да е напълно спотова. Повечето клиенти на " Газпром " в Европа имат 100 % спот цена в договорите си, тъй като конкуренцията газ с газ в дълготраен проект води до по-оптимални резултати от позиция на ликвидност, на цени, на непоклатимост и предвидимост.
И сходно наблюдаване може да се направи макар тези шест-осем месеца на енергийна рецесия. Не би трябвало да постановяваме протичащото се в този момент към ценообразуването и какво ще забележим в бъдеще. За газовата рецесия в Европа има структурни и геополитически аргументи, като най-много потреблението на зависимостта на Европа от съветския газ за увеличение на политическото въздействие. Но дано не забравяме, че единствено преди осем месеца цените на газа бяха на рекордно ниски равнища и този интервал евентуално ще се върне. Трябва и да се отстранен всички спънки пред реекпорта на съветския газ, тъй като не е загадка, че сега " Газпром " е блокирал огромна част от потенциала за транспорт на входно-изходните ни точки.
От друга страна, при азерския контракт цената освен е 100 % индексирана към петрола, само че включва и 100% уговорка " вземай или плащай " и то за интервал от 25 години. Такива контракти към този момент не съществуват и са немислими в днешно време. Газовите контракти са за две, най-много пет години, като се изключи тези в нашия район, където политическите зависимости оказват въздействие. Затова и би трябвало да вървим към краткосрочни контракти, без уговорка " вземай или плащай ", която бе оспорена сполучливо към този момент няколко пъти пред Стокхолмския трибунал от Украйна. Тази уговорка беше оспорена и от Европейската комисия, която проверява " Газпром " точно поради такива клаузи за ограничение на конкуренцията на пазарите в Централна и Източна Европа..
Подобна уговорка не би трябвало да съществува нито в съветския, нито в азерския контракт. Заради нея " Булгаргаз " евентуално се е съгласил да подписа неизгодния анекс към контракта с азерския консорциум. По-високите цени на азерския газ през 2020/2021 година спрямо тези на съветския може да са стимулирали решението да не се одобряват цялостните количества по контракта. За интернационалния консорциум сходно развиване евентуално е било в техен интерес, тъй като е по-изгодно той да изнася газа в Италия, Турция или даже да остава в Гърция. Нека да не забравяме, че опцията да се изнася газ през ТАП и гръцкия интерконектор можеше да не се реализира, в случай че не беше натискът на Съединени американски щати да избави по някакъв метод най-малко отчасти замисъла на плана " Набуко " и да се сътвори изход на азерски газ към Европа. Знаете, 8 милиарда куб. м от азерския газ по Южния газов кулоар са за Италия и по 1 милиарда куб. м годишно – за Гърция и България. Ако газовата връзка с Гърция беше издигната, евентуално целият контрактуван азерски газ щеше да се получава и нямаше да се постанова сключването на анекс.
Трябва да си дадем сметка, че над 12 години този привидно елементарен план не може да се реализира. Ако има един приоритет в газовия бранш за държавното управление, то това е бързото дотъкмяване на тръбопровода и започването на договаряния за смяна на контракта с консорциума. За това " Булгаргаз " е упорствал още преди пет години, само че не е срещнал поддръжката на държавното управление и по този начин се е запазило преференциалното за " Газпром " състояние, при което съветският газ при новото ценообразуване по-често ще се търгува на по-ниска цена.
Ако желаеме по-добър контракт с " Газпром ", би трябвало да използваме и тежестта на Европейската комисия , която по силата на антимополното съглашение с съветската компания може да е съдия при разногласия, свързани с предоговаряне на изискванията и да е посредник, в случай че някоя от страните не е задоволена от изискванията. Ако " Газпром " ни предложи доста тежки условия, е редно " Булгаргаз " да се обърне към Брюксел.
Все отново, в случай че задачата е да се промени съществено ролята на " Булгаргаз ", това би трябвало да се съобщи ясно - желаеме Булгаргаз да извършва напълно обществени обвързване , да продава на загуба за бита, да не си търси задълженията от " Топлофикация-София ". Да се каже, че " Булгаргаз " няма да е конкурентен търговец и ще се знае, че смяната в управлението цели това. Сега остава горчивото чувство, че в борда влизат хора в прям спор на ползи, които желаят " Булгаргаз " да загуби монополното си състояние и огромния си дял на пазара за сметка на трети частни играчи.
Защо пък да е ужасно да се разбие монополът на " Булгаргаз "?
Не може да имаме либерализация на пазара, до момента в който имаме един източник на газ от една тръба. Има заплаха " Газпром " да трансферира количествата, които в този момент продава на " Булгаргаз ", към други търговци по двустранни съглашения и това да се показа като либерализация. Как ще подсигуряваме, че по този начин " Газпром " няма да продължава да оказва своето въздействие просто през други компании?
Кой може да подсигурява, че " Енергико Трейдинг " на Валентин Златев ще бъде по-честен и по-прозрачен състезател на пазара, знаейки ролята на Златев и някогашната му компания " Лукойл " във образуването на българската енергийна политика? Как ще се подсигурява, че назначението на някогашен шеф в " МЕТ Енерджи " за шеф на " Булгаргаз " в действителност не служи за това при договарянията с " Газпром " " МЕТ Енерджи " да получи най-хубавите клиенти на държавното сдружение?
Целта може да е раздробяването на " Булгаргаз ", само че в случай че това е по този начин, дано да се случи транспарантно и всички търговци да имат еднакъв старт и равна опция да вземат част от тези количества. Затова програмата за освобождение на количества от " Булгаргаз " на Газов хъб " Балкан " е добър механизъм. Прилагаме го като принцип за основаване на конкуренция при съществуването на естествени монополи посредством регулации и липса на многообразие на доставчиците. Ако процесът на освобождение на количества не се случва транспарантно, работа е на регулаторите да ръководят процеса, не толкоз на управлението на " Булгаргаз ".
Защо да не се предложи даже 100 % освобождение на количествата през борсата? Тогава всички ще имат еднакъв късмет да наддават за тях. При налагане на задоволително бистрота и условия на търговия, които да подсигуряват, че няма да има вътрешна търговия с информация (insider trading), което да се управлява от КЕВР, сходно решение има своята логичност.
В момента, КЕВР не има задоволително огромен административен потенциал да ревизира действието на тържищата? Бюджетът на КЕВР е комичен на фона на функционалностите ѝ и спрямо бюджетите на други институции. Например на КЕВР бюджетът е 10 млн. лева, а на НСО – 44 млн. лева Защо НСО би трябвало да има четири пъти по-голям бюджет за защита на политиците, в сравнение с един от най-важните регулатори в българската стопанска система да има качествени специалисти на високи заплати? Овластяването на КЕВР и Комисията за защита на конкуренцията ще помогне доста за положителното и транспарантно действие на пазарите. Не може сигналите за злоупотребите да идват от търговски организации с интерес в дадени покупко-продажби. Не може и бизнес организациите да постановат дневния ред в енергетиката. Не може решения да се вземат въз основата кой крещи по-високо в публичното пространство.
Как гледате на концепцията за общ снабдител на ток за общини, лечебни заведения, учебни заведения, обществени заведения, който да купува от борсата? Ако цената там е 700 лева./МВтч, не е ли все едно дали един снабдител или доста ще купят ток за тези обекти?
Фундаменталният въпрос, който от дълго време повдигаме, е обвързван с енергийната беднотия, в чийто обсег попадат и общините и обществените заведения . Реално техните доходи са административно избрани и всяко повишаване на цените на енергийните запаси им се отразява извънредно отрицателно. Става въпрос и за енергийно интензивните предприятия, които нямат потенциал да трансформират бизнес моделите си.
Подходът, без значение дали става въпрос за тях, за общини или за семейства, би трябвало да не включва интервенция на пазара, основаване на нови играчи или ценообразуване за разнообразни групи. По-безболезнено било, в случай че обезщетенията са под формата на директни прехвърляния от бюджета до най-уязвимите консуматори. Но тези дотации да са обвързани с цели за стесняване на потреблението и повишение на енергийната успеваемост. Голяма част от общинските лечебни заведения са в окаяно инфраструктурно положение. Нека бюджетът покрие нарастването на цените, само че отпусканите средства да са обвързани с критерии да вземем за пример след 5 години енергийното им ползване да е паднало с 30 %, с цел да може при последваща сходна рецесия помощта да е доста по-малка. Този принцип може да се ползва и при енергийно уязвимите семейства.
При изкуствено натискане на цената надолу постоянно някой губи – дали ще е производител, дали ще е преносител на сила. Как при мораториум върху цените на тока мрежовите оператори да влагат в инфраструктурата и да причисляват ВЕИ като всяко присъединение им коства разноски, които те не могат да си възстановят
Когато страната се меси на пазара, участниците понасят финансови загуби, или стартират да не се преценяват с разпоредбите. Намесата на пазара запушва и енергийният преход.
Защо държавните енергийни сдружения да не се държат като частни енергийни търговци. " Българският енергиен холдинг " да стане " БЕХ Трейдинг ". БЕХ има към 6 гигавата мощности за произвеждане на електрическа енергия – извънредно ефикасни централи, с изключение на Топлоелектрическа централа " Марица Изток 2 ". Мощности, които създават както базова, по този начин и пикова електрическа енергия посредством Водноелектрическа централа. БЕХ може да завладее пазарите на Югоизточна Европа, в случай че има далновидно управление, което цели реализиране на пазарен дял и високи цени. Но облагата след това не би трябвало да служи за запълване на бюджета или преразпределяне към губещи предприятия, а в противен случай да се употребяват за вложения, рационализация на АЕЦ " Козлодуй ", на ПАВЕЦ Чаира..
Какъв тласък имат тези сдружения да усъвършенстват своите облаги и пазарното си държание, в случай че техните облаги административно се лишават?
Вече засегнахте тематиката за енергийната беднотия, за какво съгласно Вас се бави толкоз време дефинирането ѝ, просто всяка есен се дават едни към 500 лева на обществено слабите, без по-конкретни критерии за помощите? Има ли предумисъл в това, непросветеност ли е или е нещо друго?
Енергийните помощи сега обгръщат под една десета от в действителност нуждаещите се. Спешно би трябвало да се дефинира енергийната беднотия. Не мисля, че става въпрос за непросветеност. Казва се, че ще се върви към либерализация на пазара, само че незабавно се вметва, че това ще стане, единствено в случай че са предпазени всички уязвими групи. Целта е да се предотврати обществено напрежение, само че либерализацията не може да се бави повече, в случай че не желаеме да рискуваме наказания от Комисията, която към този момент десетилетие приема доводите за закъснение на процеса.
Сега поръчката ни е за цялостна либерализация от 1 януари 2025 година През 2015 година пък беше заложена 2020 година като последна дата. Ако чак през 2024 година се стартира работа за реализиране на тази цел, ще има дежурното напрежение и ще стигне до следващото отсрочване. Затова от в този момент би трябвало да се приготви обществото и дефиницията за енергийна беднотия да стъпва на съответни критерии като да вземем за пример каква част от прихода на семейството отива за покриване на енергийните потребности. По този критерии 50 % от българските семейства имат потребност от енергийни помощи . Ключови са анализите на домакинските разноски, с цел да може дотациите да се таргетират по-правилно, като размера на бюджетните прехвърляния да се трансформират според от тежестта на енергийните разноски за обособените семейства.
Но у нас публичният напън за егалитарни ограничения – всеки консуматор да получи идентична отплата - е прекомерно мощен. Това е проблем и с обезщетенията за бизнеса поради скъпата електрическа енергия. Не е обикновено голямо, високо енергийно интензивно дружество да получава безусловно същата помощ като един фризьорски салон или офис с дребна консумация. Провери ли да вземем за пример някой дали получаващите обезщетения нямат дълготрайни контракти за покупка на електрическа енергия при цени доста под пазарните?
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ