Кадрите са ясни, времето – конкретно, мястото – посочено. И

Кадрите са ясни, времето – съответно, мястото – посочено. И все пак резултатът е прочут до болежка: „ полицията отхвърля да се занимава със случая “. Така в резюме може да се заключи следващият сигнал от столичния квартал Сухата река, оповестен от гражданин в обществените мрежи.

По думите на хората от региона, еднакъв мъж е направил обири от кооперация и още няколко места в квартала. Има видеозаписи от охранителни камери, има различим маршрут, има даже съответен предмет на закононарушението – велосипед, който по-късно е открит. Това обаче не е довело до нищо повече от… повдигане на плещи.

Камери има, реакция – не

София все по-често наподобява като град, в който жителите влагат в камери, домофони и групи във Фейсбук, а институциите – в безмълвие. Хората разпознават лица, придвижвания, привички. Полицията обаче постоянно отхвърля да образува действителни дейности по случаи, определяни като „ дребни “.

Проблемът е, че дребните обири не са малък проблем. Те са всекидневен сигнал, че разпоредбите не важат еднообразно за всички. Че можеш да влезеш в непозната кооперация, да вземеш непозната движимост и най-лошото, което ще ти се случи, е да се появиш в квартална Фейсбук група.

Кварталите се самопазят – по насила

Когато страната абдикира, хората стартират да се пазят сами. Със фотоси, предизвестия, „ имайте едно мислено “. Това не е правораздаване. Това е обществена самозащита, родена от неналичието на институционална реакция.

И тук идва най-опасният миг: нормализирането на безнаказаността. Днес е велосипед. Утре е мазе. После вход. После апартамент. Всеки отвод „ да се занимаваме “ в действителност е покана за идващото закононарушение.

Кой носи отговорност?

Не кварталът. Не хората, които си заплащат налозите, входните такси и камерите. Отговорността е на системата, която вижда, само че не работи. И до момента в който институциите вземат решение кое е „ задоволително значимо “, жителите остават с чувството, че сигурността им е персонален проблем.

Сухата река не е изключение. Това е признак. И до момента в който случаите се натрупат, а реакцията липсва, въпросът към този момент не е кой е този човек от фрагментите, а какъв брой още пъти ще го забележим – и какъв брой още ще го последват.