Докъде се докарахме в България?
Където и да погледнеш - блокаж, задънена улица, патова обстановка. В 60 реда проф. Ивайло Дичев рисува картина на днешна България, която още веднъж е рисково разграничена. Коментарът е оповестен в .
Вижте единствено какъв абсурдизъм. Управлява ни коалиция от проевропейските (в смисъл: ръководещи посредством еврофондове) ГЕРБ в съюз с антиевропейските националпопулисти. А всички подозират, че в действителност конците дърпат Пеевски и Доган, които сякаш са в съпротива.
Гражданите към този момент не могат да ги търпят, единствено дето все не стигат заветните 3,5% протестиращи, които съгласно американската политоложка Ерика Чиновет обезпечено смъкват държавни управления (към 200 хиляди за страна от 6 милиона). Добре, не се събираме едновременно, само че може би ще компенсираме с твърдоглавие?
Разни хора във властта желаеха милицията, пардон, полицията да бие още повече, на Борисов обаче му се къса сърцето от жал. Въобще, тече гневна битка за това кой е бил по-голяма жертва: набитите жители или ранените служители на реда.
сякаш всеки ден замира, само че кой знае по какъв начин отново продължава. За провокаторите по този начин и не разбрахме кой ги праща, сякаш половината са с престъпни регистрации, сякаш футболните агитки от дълго време са следени от полицията, само че по този начин и не откриха поръчителите. Оставаме си на логиката от престъпните сериали: кой има изгода? Интерпретациите са две огледално противоположни, съответстващи на разграниченото ни общество.
По същия метод сглобяваме уликите, с които ни залива новинарският поток. Бомби в палатките на „ Орлов мост “ - не, пиротехника. Жената с белия автомобил била нападната - не, тя желала да гази протестиращите. Полицаите били напръскани със спрей срещу мечки - не, те пръскали публицисти. Поругани били жълти павета - да, но тия павета виж общината по какъв начин ги е запуснала.
На всеки е обезпечена опция да си откри опрощение за мнението, което си има и без друго: ето рецептата за мъчителната радикализация на обществото в ерата на интернет. В резултат се стягат редиците на твърдите ядра, фейсбукарите ънфрендват ненадейно опротивели им другари, политолози манифестират преданост към съответните си тимове.
При институциите ситуацията също напълно не е по-добро. Президент и изпълнителна власт не си приказват - Радев смъкна доверие от държавното управление, то пък му прати тежко въоръжената прокуратура. Движение за права и свободи прибавиха нов колорит към патовата обстановка, като желаеха оставка и на двете страни. Малко като учителката, която дърпа ушите и на двамата калпазани, на своя глава кой е почнал пръв.
Вкопчени обезверено във властта, ГЕРБ измислиха тази хлапащина с новата конституция, потвърждавайки, че отстъпват пред настояванията на народа. Народът обаче сподели, че не желае никаква нова конституция, а желае първо ръководещите да си вървят.
Последва процедурна хватка - събиране на 120 подписа за внасяне на плана. Разбираме, че поддръжката на „ Воля “ е била купена с концесията на плажа " Кабакум север 2 ", деятел на НФСБ пък получил плаж в Несебър.
А към този момент е ясно, че Велико национално заседание няма по какъв начин да бъде свикано, тъй като не се събират 160 гласа - заради отхвърли на Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи да го поддържат. (Макар че кой знае, може да има още плажове за концесия?) И в този момент от нас, българските жители, се чака да гледаме жалко по какъв начин месеци наред разискват нещо, което не може да се случи. Процедурна хватка, спектакъл на парадокса.
Сред безбройните задънени улици, които си устроихме, свети референдумът, спазарен от Вътрешна македонска революционна организация (наместо плаж) за въвеждане на учебен ценз, разбирай - елиминиране на ромите от изборния развой. Това би било противоконституционно и може да ни извади от Европа. Но нали разбрахме, че в тази страна не се вземат решение проблеми, а се помпат мускули. Една порция безсмислено говорене ни чака значи и във връзка това безумство.
![Румен Радев: Незабавната оставка на кабинета е единственият излаз от рецесията]( "Румен Радев: Незабавната оставка на кабинета е единственият излаз от рецесията")
Румен Радев: Незабавната оставка на кабинета е единственият излаз от рецесията
" Незабавната оставка на кабинета е единственият излаз от рецесията. " Това съобщи президентът Румен Радев в особено изказване. " През изм...
Междувременно прокуратурата даже не благоволява да предложи сама някаква форма на надзор над активността си. Ей по този начин, от гражданско възпитание. Изобщо в тази страна колчем заговорим за право, незабавно настъпва един подобен мразовит педантизъм - има там едни запетайки, които пречат да имаме чувство за правдивост, само че единствено бог може да ги махне. Алелуя!
Където и да погледнеш - блокаж, задънена улица, патова обстановка. Вземете бъдещите ръководства на тази страна - кой с кого би могъл да се съчетае? Никой няма да желае с ГЕРБ, както и през днешния ден не желаят с демонизираното Движение за права и свободи. Едните отхвърлят да си приказват с „ комунистите “, другите се гнусят от „ чалгаря “, третите заобикалят наследниците на „ приватизатора “ Костов...
Разбира се, нормализирането на тази страна минава през оставка и нови избори. Но дали единствено това ще ни помогне да се върнем към прагматичния здрав разсъдък, който управлява пристрастеностите и търси решения?
Темата продължава.
Вижте единствено какъв абсурдизъм. Управлява ни коалиция от проевропейските (в смисъл: ръководещи посредством еврофондове) ГЕРБ в съюз с антиевропейските националпопулисти. А всички подозират, че в действителност конците дърпат Пеевски и Доган, които сякаш са в съпротива.
Гражданите към този момент не могат да ги търпят, единствено дето все не стигат заветните 3,5% протестиращи, които съгласно американската политоложка Ерика Чиновет обезпечено смъкват държавни управления (към 200 хиляди за страна от 6 милиона). Добре, не се събираме едновременно, само че може би ще компенсираме с твърдоглавие?
Разни хора във властта желаеха милицията, пардон, полицията да бие още повече, на Борисов обаче му се къса сърцето от жал. Въобще, тече гневна битка за това кой е бил по-голяма жертва: набитите жители или ранените служители на реда.
сякаш всеки ден замира, само че кой знае по какъв начин отново продължава. За провокаторите по този начин и не разбрахме кой ги праща, сякаш половината са с престъпни регистрации, сякаш футболните агитки от дълго време са следени от полицията, само че по този начин и не откриха поръчителите. Оставаме си на логиката от престъпните сериали: кой има изгода? Интерпретациите са две огледално противоположни, съответстващи на разграниченото ни общество.
По същия метод сглобяваме уликите, с които ни залива новинарският поток. Бомби в палатките на „ Орлов мост “ - не, пиротехника. Жената с белия автомобил била нападната - не, тя желала да гази протестиращите. Полицаите били напръскани със спрей срещу мечки - не, те пръскали публицисти. Поругани били жълти павета - да, но тия павета виж общината по какъв начин ги е запуснала.
На всеки е обезпечена опция да си откри опрощение за мнението, което си има и без друго: ето рецептата за мъчителната радикализация на обществото в ерата на интернет. В резултат се стягат редиците на твърдите ядра, фейсбукарите ънфрендват ненадейно опротивели им другари, политолози манифестират преданост към съответните си тимове.
При институциите ситуацията също напълно не е по-добро. Президент и изпълнителна власт не си приказват - Радев смъкна доверие от държавното управление, то пък му прати тежко въоръжената прокуратура. Движение за права и свободи прибавиха нов колорит към патовата обстановка, като желаеха оставка и на двете страни. Малко като учителката, която дърпа ушите и на двамата калпазани, на своя глава кой е почнал пръв.
Вкопчени обезверено във властта, ГЕРБ измислиха тази хлапащина с новата конституция, потвърждавайки, че отстъпват пред настояванията на народа. Народът обаче сподели, че не желае никаква нова конституция, а желае първо ръководещите да си вървят.
Последва процедурна хватка - събиране на 120 подписа за внасяне на плана. Разбираме, че поддръжката на „ Воля “ е била купена с концесията на плажа " Кабакум север 2 ", деятел на НФСБ пък получил плаж в Несебър.
А към този момент е ясно, че Велико национално заседание няма по какъв начин да бъде свикано, тъй като не се събират 160 гласа - заради отхвърли на Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи да го поддържат. (Макар че кой знае, може да има още плажове за концесия?) И в този момент от нас, българските жители, се чака да гледаме жалко по какъв начин месеци наред разискват нещо, което не може да се случи. Процедурна хватка, спектакъл на парадокса.
Сред безбройните задънени улици, които си устроихме, свети референдумът, спазарен от Вътрешна македонска революционна организация (наместо плаж) за въвеждане на учебен ценз, разбирай - елиминиране на ромите от изборния развой. Това би било противоконституционно и може да ни извади от Европа. Но нали разбрахме, че в тази страна не се вземат решение проблеми, а се помпат мускули. Една порция безсмислено говорене ни чака значи и във връзка това безумство.
" Незабавната оставка на кабинета е единственият излаз от рецесията. " Това съобщи президентът Румен Радев в особено изказване. " През изм...
Междувременно прокуратурата даже не благоволява да предложи сама някаква форма на надзор над активността си. Ей по този начин, от гражданско възпитание. Изобщо в тази страна колчем заговорим за право, незабавно настъпва един подобен мразовит педантизъм - има там едни запетайки, които пречат да имаме чувство за правдивост, само че единствено бог може да ги махне. Алелуя!
Където и да погледнеш - блокаж, задънена улица, патова обстановка. Вземете бъдещите ръководства на тази страна - кой с кого би могъл да се съчетае? Никой няма да желае с ГЕРБ, както и през днешния ден не желаят с демонизираното Движение за права и свободи. Едните отхвърлят да си приказват с „ комунистите “, другите се гнусят от „ чалгаря “, третите заобикалят наследниците на „ приватизатора “ Костов...
Разбира се, нормализирането на тази страна минава през оставка и нови избори. Но дали единствено това ще ни помогне да се върнем към прагматичния здрав разсъдък, който управлява пристрастеностите и търси решения?
Темата продължава.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ