"Още един ден в музея": Когато бръмбари и антилопи те водят на разходка из софийските музеи
Къде в София има предмети от приказното царство Бенин или фосил от муха? Отговори на тези въпроси дава книжката " Още един ден в музея " на Зорница Христова, Тодор Петев и Сияна Захариева. Тримата основават книга-пътешествие, която води децата и техните родители през софийските музеи и галерии. След триумфа на " Един ден в музея " () те вземат решение да основат още един справочник на музеите в столицата.
Разходка из градските музеи и галерии: Книгата " Още един ден в музея "
Да отвориш сетивата и въображението си за предметите в музея
Разходката в книжката стартира от етажа с буболечките в Националния природонаучен музей, където има " страшни зверове ", а по-късно минава през Археологическия музей: " Знаем за усвояването на света през каменните и медните сечива, само че праисторията крие доста загадки, които искахме да оставим отворени и да разбираем на децата какво е догадка и какво е научно познание. В зала " Етнография " в Националния исторически музей, където има луксозни носии, искахме да поговорим за това какъв брой пъстър е фолклорът и по какъв начин не трябва да го слагаме под една шапка и едно факсимиле. Той е прекомерно разнолик и си коства човек да го схваща. След това отиваме до Африка през " Квадрат 500 " и зала " Африканско изкуство ", с цел да опровержим различен фатализъм - за дивата безусловно Африка и с цел да забележим какъв брой свързани са ритуалите по света, тъй като както при нашите кукери, по този начин и там има маски, танци и вълшебен придвижвания. След това отиваме в криптата на " Св. Александър Невски ", където тръгваме на един виртуален хаджилък измежду иконите. Благодарни сме на Национален фонд " Култура " и Столичната община, че финансираха това странствуване ", споделя Зорница Христова.
Пътешествието минава и през Националния военноисторически музей, с цел да приключи в Докторската градина, където се срещат природата и културата: " Това е по едно и също време и ботаническа градина, и археологически парк навън с римски, древногръцки и османски средновековни остатъци. Той е част от всекидневието на хората с цялото си разнообразие и за нас това беше забавен мотив да поговорим за това по какъв начин природата и културата са свързани ", споделя Зорница Христова. Макар и " Още един ден в музея " да е самобитно продължение на " Един ден в музея ", в книгата има и нови детайли. В самия завършек на книжката създателите насочат покана към децата да си създадат сами собствен музей у дома и да извърнат внимание на предметите, които се пазят от тяхното семейство и са значими за тях.
Тодор Петев, който е учител по изкуствознание и музейно дело в Нов български университет, споделя, че с цел да основат книжката, всичките трима създатели са обикаляли музеите: " След като изберем избран музей, който си коства и считаме, че ще съставлява интерес за децата, се впускаме без каквито и да било предубеждения или предварителни упования. Отваряме сетивата и въображението си, избираме си предмети и по-късно се построява поредност ". Зорница Христова основава разказа, а Сияна Захариева облича историите в илюстрации.
Основното изискване, които им разрешава да се сработят, е това, че всички, сходно на децата, са ужасно отворени към света и другите хора. Търсят разнообразни форми на другарство както между тях, по този начин и с предметите, и с бъдещите читатели.
© Иван Шишиев
Зорница Христова е създател на детски книги, публицист и преводач от британски език.
" Тайните съставки " на това да твориш за деца
И защото вниманието на децата не се задържа толкоз елементарно, творенето за тях си има своите секрети, които в действителност се оказват напълно елементарни: " Децата по природа са естествени откриватели, на тях всичко им е забавно, любопитно, питат, следят. Ние би трябвало просто да поемем топката, да подтикваме този интерес, да предизвикваме още въпроси и може би да стартираме да построяваме връзки сред предметите, събитията и прекарванията ", разяснява Тодор Петев.
Зорница Христова от своя страна прибавя историите и разговора с децата: " Предметите влизат в разговор с децата. Винаги има един преподавател на деня, който е водещ през въпросната зала. Тъй като това е книга и дава воля на въображението, можем да си представим, че през Природонаучния музей ни води един бръмбар, през етнографската позиция ни води иглата, в Африка ни води антилопа и така нататък Гледаме да използваме любовта на възрастните и децата към историите, в които всеки предмет е част от един по-голям роман, да има смях и ангажиране на оптимално доста сетива както в музея, по този начин и по-късно. Всяка глава приключва с нещо, което човек може да направи у дома или пък някъде другаде, да измайстори нещо. "
Тодор Петев прибавя един значим подробност към думите на Зорница Христова, а точно че историите не са изфабрикувани, а действителни, част от предметния свят.
Освен вроденото любознание на децата, което чака да бъде предизвикано, както и стремежът към разговор посредством истории, създателите на книжката прибавят още една " загадка съставна част " към сполучливото творене за деца - колекционирането. Според Тодор Петев колекционирането също е нещо естествено за децата и е обвързвано с истории. Децата колекционират всевъзможни предмети и постоянно обичат да описват по какъв начин са ги придобили. Затова и музейният свят не им е непознат, а просто би трябвало да бъде открит верният метод, с цел да им бъде разказан.
© Личен списък
Тодор Петев е учител по изкуствознание и музейно дело в Нов български университет.
За бавното вглеждане и построяването на нюх
Една от задачите, които създателите си слагат, е да изградят връзки сред деца и родители, сред децата и музейния свят: " На премиерата на книжката искахме всяко дете да донесе по един предмет от у дома. За мен една от изненадите беше, че част от родителите донесоха предмети - споделени книги, вестници на дядо, прародител. Опитваме се да предизвикваме интерес на децата към експонатите, само че в действителност той си съществува при доста от възрастните по натурален метод. Идеята в действителност е посредством предметите, посредством този музеен свят, да се изградят ценностни връзки сред другите генерации и да се подтиква разговор ", споделя Тодор Петев. Цел на създателите е също по този начин да изградят по-различно отношение към предметния свят, а точно по-бавно вглеждане в него: " В наше време децата се ориентират доста бързо в предметния свят поради цифровите устройства, само че те оферират бърз и лекомислен взор. Това не е рецензия към децата, това е методът, по който действат цифровите устройства - те оферират бързо изображение за бърза консумация. Докато музейният свят допуска различен вид вглеждане, постепенно гледане, което се надявам посредством облиците, които Сияна Захариева е направила в книжката, да подтиква един вид по-внимателно вглеждане и съотнасяне сред текст и изображение. Това по-късно ще се прояви в самата музейна среда, когато децата отидат там ", споделя още Тодор Петев.
Зорница Христова добавя, че построяването на интерес към музеите или други културни институции се образува още от ранна детска възраст: " На мен ми се коства напълно естествено, когато родителят има работа в библиотека или музей, да вземе детето със себе си, а не да търси баба или дядо да го гледат. Дори когато е прекомерно малко и към момента бързо му доскучава, то ще развие един натурален табиет. "
Авторите споделят, че разходките в " Още един ден в музея " са за деца от пет години, тъй като те имат малко по-фиксирано внимание. И припомнят, че това не е учебник и най-важното е на дребните и огромните читатели да им е радостно и да изпитат наслаждение от знанието.
© Иван Шишиев
" Още един ден в музея " е справочник за музеите в столицата.
Зорница Христова е създател на детски книги, публицист и преводач от британски език. Превела е на български език създатели като Джон Ланчестър, Тони Джъд и Джулиан Барнс. През 2010 година основава лично издателство " Точица " за занимателна и просветителна детска литература.
Тодор Петев е учител по изкуствознание и музейно дело в Нов български университет. Той е един от основателите на фондация " Моят музей ", която е отдадена на развиването на просветителния и отзивчивия капацитет на българските музеи.
Сияна Захариева приключва Националната художествена академия в София със компетентност " Книга и печатна графика ". Работи в региона на илюстрацията и графичния дизайн.
Разходка из градските музеи и галерии: Книгата " Още един ден в музея " Да отвориш сетивата и въображението си за предметите в музея
Разходката в книжката стартира от етажа с буболечките в Националния природонаучен музей, където има " страшни зверове ", а по-късно минава през Археологическия музей: " Знаем за усвояването на света през каменните и медните сечива, само че праисторията крие доста загадки, които искахме да оставим отворени и да разбираем на децата какво е догадка и какво е научно познание. В зала " Етнография " в Националния исторически музей, където има луксозни носии, искахме да поговорим за това какъв брой пъстър е фолклорът и по какъв начин не трябва да го слагаме под една шапка и едно факсимиле. Той е прекомерно разнолик и си коства човек да го схваща. След това отиваме до Африка през " Квадрат 500 " и зала " Африканско изкуство ", с цел да опровержим различен фатализъм - за дивата безусловно Африка и с цел да забележим какъв брой свързани са ритуалите по света, тъй като както при нашите кукери, по този начин и там има маски, танци и вълшебен придвижвания. След това отиваме в криптата на " Св. Александър Невски ", където тръгваме на един виртуален хаджилък измежду иконите. Благодарни сме на Национален фонд " Култура " и Столичната община, че финансираха това странствуване ", споделя Зорница Христова.
Пътешествието минава и през Националния военноисторически музей, с цел да приключи в Докторската градина, където се срещат природата и културата: " Това е по едно и също време и ботаническа градина, и археологически парк навън с римски, древногръцки и османски средновековни остатъци. Той е част от всекидневието на хората с цялото си разнообразие и за нас това беше забавен мотив да поговорим за това по какъв начин природата и културата са свързани ", споделя Зорница Христова. Макар и " Още един ден в музея " да е самобитно продължение на " Един ден в музея ", в книгата има и нови детайли. В самия завършек на книжката създателите насочат покана към децата да си създадат сами собствен музей у дома и да извърнат внимание на предметите, които се пазят от тяхното семейство и са значими за тях.
Тодор Петев, който е учител по изкуствознание и музейно дело в Нов български университет, споделя, че с цел да основат книжката, всичките трима създатели са обикаляли музеите: " След като изберем избран музей, който си коства и считаме, че ще съставлява интерес за децата, се впускаме без каквито и да било предубеждения или предварителни упования. Отваряме сетивата и въображението си, избираме си предмети и по-късно се построява поредност ". Зорница Христова основава разказа, а Сияна Захариева облича историите в илюстрации.
Основното изискване, които им разрешава да се сработят, е това, че всички, сходно на децата, са ужасно отворени към света и другите хора. Търсят разнообразни форми на другарство както между тях, по този начин и с предметите, и с бъдещите читатели.
© Иван Шишиев
Зорница Христова е създател на детски книги, публицист и преводач от британски език.
" Тайните съставки " на това да твориш за деца
И защото вниманието на децата не се задържа толкоз елементарно, творенето за тях си има своите секрети, които в действителност се оказват напълно елементарни: " Децата по природа са естествени откриватели, на тях всичко им е забавно, любопитно, питат, следят. Ние би трябвало просто да поемем топката, да подтикваме този интерес, да предизвикваме още въпроси и може би да стартираме да построяваме връзки сред предметите, събитията и прекарванията ", разяснява Тодор Петев.
Зорница Христова от своя страна прибавя историите и разговора с децата: " Предметите влизат в разговор с децата. Винаги има един преподавател на деня, който е водещ през въпросната зала. Тъй като това е книга и дава воля на въображението, можем да си представим, че през Природонаучния музей ни води един бръмбар, през етнографската позиция ни води иглата, в Африка ни води антилопа и така нататък Гледаме да използваме любовта на възрастните и децата към историите, в които всеки предмет е част от един по-голям роман, да има смях и ангажиране на оптимално доста сетива както в музея, по този начин и по-късно. Всяка глава приключва с нещо, което човек може да направи у дома или пък някъде другаде, да измайстори нещо. "
Тодор Петев прибавя един значим подробност към думите на Зорница Христова, а точно че историите не са изфабрикувани, а действителни, част от предметния свят.
Освен вроденото любознание на децата, което чака да бъде предизвикано, както и стремежът към разговор посредством истории, създателите на книжката прибавят още една " загадка съставна част " към сполучливото творене за деца - колекционирането. Според Тодор Петев колекционирането също е нещо естествено за децата и е обвързвано с истории. Децата колекционират всевъзможни предмети и постоянно обичат да описват по какъв начин са ги придобили. Затова и музейният свят не им е непознат, а просто би трябвало да бъде открит верният метод, с цел да им бъде разказан.
© Личен списък
Тодор Петев е учител по изкуствознание и музейно дело в Нов български университет.
За бавното вглеждане и построяването на нюх
Една от задачите, които създателите си слагат, е да изградят връзки сред деца и родители, сред децата и музейния свят: " На премиерата на книжката искахме всяко дете да донесе по един предмет от у дома. За мен една от изненадите беше, че част от родителите донесоха предмети - споделени книги, вестници на дядо, прародител. Опитваме се да предизвикваме интерес на децата към експонатите, само че в действителност той си съществува при доста от възрастните по натурален метод. Идеята в действителност е посредством предметите, посредством този музеен свят, да се изградят ценностни връзки сред другите генерации и да се подтиква разговор ", споделя Тодор Петев. Цел на създателите е също по този начин да изградят по-различно отношение към предметния свят, а точно по-бавно вглеждане в него: " В наше време децата се ориентират доста бързо в предметния свят поради цифровите устройства, само че те оферират бърз и лекомислен взор. Това не е рецензия към децата, това е методът, по който действат цифровите устройства - те оферират бързо изображение за бърза консумация. Докато музейният свят допуска различен вид вглеждане, постепенно гледане, което се надявам посредством облиците, които Сияна Захариева е направила в книжката, да подтиква един вид по-внимателно вглеждане и съотнасяне сред текст и изображение. Това по-късно ще се прояви в самата музейна среда, когато децата отидат там ", споделя още Тодор Петев.
Зорница Христова добавя, че построяването на интерес към музеите или други културни институции се образува още от ранна детска възраст: " На мен ми се коства напълно естествено, когато родителят има работа в библиотека или музей, да вземе детето със себе си, а не да търси баба или дядо да го гледат. Дори когато е прекомерно малко и към момента бързо му доскучава, то ще развие един натурален табиет. "
Авторите споделят, че разходките в " Още един ден в музея " са за деца от пет години, тъй като те имат малко по-фиксирано внимание. И припомнят, че това не е учебник и най-важното е на дребните и огромните читатели да им е радостно и да изпитат наслаждение от знанието.
© Иван Шишиев
" Още един ден в музея " е справочник за музеите в столицата.
Зорница Христова е създател на детски книги, публицист и преводач от британски език. Превела е на български език създатели като Джон Ланчестър, Тони Джъд и Джулиан Барнс. През 2010 година основава лично издателство " Точица " за занимателна и просветителна детска литература.
Тодор Петев е учител по изкуствознание и музейно дело в Нов български университет. Той е един от основателите на фондация " Моят музей ", която е отдадена на развиването на просветителния и отзивчивия капацитет на българските музеи.
Сияна Захариева приключва Националната художествена академия в София със компетентност " Книга и печатна графика ". Работи в региона на илюстрацията и графичния дизайн.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ