Ало, мамо…Забравих!
„ Къде си? Каза, че ще дойдеш още преди два часа! “. Репликата като че ли е патент на всеки родител с часовник и правила, само че в тази ситуация местата са разменени. Телефонът бе в 10-годишната ми щерка, която единствено час по-рано изпратих на ваучър за Нова година. Замотах се с 30 минути и към този момент ми четеше конско. Очаквах столът ми да наподобява на гнездо от бенгалски огън, а към пържолата ми да се мъдри главата на едно попово прасе от каучук, което 3-годишно гостенче по-рано беше сбъркало със снакс.
Истината е, че попита с какъв брой шоколад разполагаме, и не се видяхме цяла вечер. Имаше си компания и за нея бях единствено одухотворен фикус, който постоянно поливаха с вино. В всекидневен режим обаче ми звънка с проблеми, които от време на време ме докарват пред микроинфаркт, а различен път просто ми демонстрират какъв брой разтеглива мога да бъда като родител. Ето три от тях.
Да вземем баба за мезе
Дъщеря ми обича да режисира баба си. Тя е скарана тотално с новите технологии и съм я виждала с величествената външност на стоте ѝ килограма да върви на пръсти като балерина, с изтънчено обтегнат черпак над главата си.
На котлона къкреше зеле. Детето я снимаше за Tik Tok. За това не се учудих, когато един ден тя призна, че звъняла на баба си с привиден глас. Предложила ѝ работа в огромна верига сладкарници. Не знайно за какво, като чистачка.
Следващото позвъняване по тематиката не беше доста занимателно, само че ме накара да се запитам коя от двете е по-голямото дете – дамата на прага на 60, или положителната актриса на 10. Майка ми хлипаше, смутена, тъй като щерка ми вдигнала моя телефон и ѝ заявила, че са ме отвлекли.
Вдигнала кръвно. Наложи се да проведа сериозен диалог с детето, в който да му обясня:
- Баба ти може и да не е най-хубавата на света, само че ти е единствена и не заслужава такива смешки.
- Знаеш, че е малко наивна и много болна. Не си играй със здравето ѝ.
- Не вдигай персоналния ми телефон, в случай че аз не съм те помолила.
