Къде създава първите си шедьоври Леонардо Да Винчи? Самотен ли

Къде основава първите си шедьоври Леонардо Да Винчи? Самотен ли е бил Едвард Мунк, до момента в който рисува „ Викът “? Тези и още забавни обстоятелства ще разберете от изявлението на Цвети Петрунова с известния биограф Атле Нес, който пристигна в България за панаира на книгата.

– Несъмнено един от най–великите създатели на италианския Ренесанс е Леонардо Да Винчи , чиито главен биограф сте . Доколкото знам той е бил много конфликтна персона , само че с какво съумя да ви изненада ?

– Знаете ли, написал съм много биографии и мога да кажа, че всяка велика историческа персона е построена от спорове. Защото с цел да основат своето изкуство по този начин както са си го представяли, безспорно е изниквал спор с досегашните правила. В началото постоянно е имало съмнение към създателя, към новото. И с Леонардо е било по този начин. Много постоянно благородници му поръчвали картини, които откакто да Винчи е рисувал са били неприемливи за тях. Но той не приемал тяхната рецензия и продължавал да следва единствено и само своя жанр.

– Какво открихте , вървешком по неговите стъпки към родното му място епохи след като точно там той е създавал едни от най–великите си творби?

– Основна задача на биографа е да сътвори връзката сред създателя и картините му и да ги придвижи в съвремието. Да осланям се на разкази, писмени доказателства и исторически обстоятелства, само че всяка една биография е значително интерпретация на самия създател. Минало е толкоз време и аз работя по този начин сформирам една обща картина на героя и по-късно просто сядам и пиша, и пиша. Стремя се към оптималната меродавност, само че няма по какъв начин да не намеся и своя прочит.

– Как наподобява вашият портрет на Леонардо?

– В моята биография той е доста мощен. Животът му не е бил лек. Родителите му са нямали брак и по тази причина той не е могъл да върви на учебно заведение, да учи латински. Трябвало е да откри метод за развиване и по този начин е разкрил геният си за изобразяване. От ранна възраст в селцето Винчи хората виждали гения му...09.35 по тази причина взех решение да покажа какъв брой пореден е бил Леонардо в преследването на своите цели. Просто е могъл да прави всичко добър публицист, художник, ваятел и даже е правил нещо нетипично за времето си: дисекция на трупове с здравна цел.

– Ако имате опция да изпиете чаша вино с него в този момент , какво бихте го попитали?

– Как е съумял да се оправи макар не толкоз положителния старт в живота, макар ситуацията на родителите му, по какъв начин е имал куража да се изправи пред едно цяло консервативно общество и да направи своята ренесансова гражданска война. Ще се върна към дисекцията на трупове. Това не е било срещу закона тогава, само че е било срещу религиозните канони, т.е. той се е противопоставил на най–здравата институция за времето си, без боязън. Бунтар.

– Друг по–съвременен бунтовник е Едвард Мунк , какво преоткрихте за него ?

– Може да назовем Мунк най-големия норвежки художник. За него се написа доста у нас, всеки се интересува от него изключително през последните десетилетия с " Викът "...това, което мога да кажа за него сигурно е, че е бил уединен в душата си, само че е имал доста другари и поддръжници в обществото. През огромна част от живота му един от най–големите му врагове е бил алкохола. И на инат на всички изказвания, че е бил уединен гении, аз открих какъв брой обичан е бил той от своите близки другари. Митът за самотата не важи за Мунк, да той е търсил душата си като всеки актьор, само че е имал и на кого да споделя.

– Тогава   говорите ли другарски със своите герои до момента в който пишете за тях ?

– Да, от време на време, даже имаше прочут интервал, в който сънувах Мунк. Рядко им приказвам, само че се пробвам оптимално да се доближа до тях, да ги обрисувам с думи и постоянно се запитвам по какъв начин да вземем за пример би реагирал Караваджо в случай че това или това се случи в живота му.

– Какво успяхте да си вземете от всички тези велики мозъци ?

– Един от най–големите уроци, които научих, е, че великите актьори не са щастливи. Те имат прекомерно огромен спор вътре в себе си, имат непримирими упоритости, желаят да реализират нови и нови висоти и постоянно не ги реализират, тъй като обществото не им разрешава да доближат венеца на своето творчество. Например Мунк кръщава автопортрета си „ Автопортрет в пъкъла “. Очевидно е бил малтретиран от душевни терзания. Но елементарните хора като мен, а може би и Вие, ние сме щастливи с нашето всекидневие. С елементарното. Великите художници не са по този начин.

– Тоест те по–скоро намират своя парадайс в пъкъла?

– Да, и те имат потребността да бъдат там, с цел да покажат гения си.