Държавата ни не залага на културното наследство, а вижте само как го правят Италия и Турция
Къде са новите обекти? Докато умуваме кое по какъв начин да създадем, доста от възрожденските къщи в Ловеч, Котел, Търново, си отпътува
И по този начин, прибрахме се! Благодарим, както постоянно, туроператорите бяха на равнище. Но с риск да заприличам на следващия графоман във Facebook, не мога да не споделя някои усещания... до момента в който не ме грабне българската реалност. За повторно съм в Италия напълно целеустремено – освен да пъшкам и ахкам от хубостите на природата и от хубавата храна, прелестните хора и уредения живот. А да виждам по какъв начин се отнасят там към културното си завещание. И за следващ път се изумих от визията на страната им – те са сложили културата в основата на туризма си, само че и в основата на националната си еднаквост. Навсякъде видях една мощна страна и едни мощни общини, които се грижат посредством закони и вложения за своите културни обекти. Които целеустремено извършват своята стратегия за пропагандиране на културното си завещание, само че не реклама на едро, а реклама на съответните обекти – проучени, консервирани, реставрирани, социализирани и експонирани. За това пари явно се намират там.
Едни напълно незнайни никому местенца са се трансформирали в обекти на ЮНЕСКО единствено за няколко десетки години. Но са се трансформирали с години труд, преди който стои желанието и визията. Там няма обекти без паркинг и инфраструктура – нещо напълно просто, само че жизненоважно за културния туризъм; това е обикновен образец. Налице е и публично-частното партньорство, налице е поддръжката на страната и общините при консервационно-реставрационни работи на културните обекти, в случай че са частни.
И по този начин, стъпка по стъпка, те са си свършили работата, и не престават! И ние имаме обекти, и ние имаме какво да покажем, само че – не можем да стоим единствено на остарели лаври. Да не пропуснем елементарния факт – културните обекти, експонирани преди 1989 година, са най-посещаваните в България до ден-днешен! И не става въпрос единствено за археология като Плиска, Мадарски конник, Царевец – ами и за възрожденските комплекси в Копривщица, Котел, Трявна, Банско, Пловдив... На тези места се поддържа, и популярност Богу!
Но къде са новите обекти? Докато умуваме кое по какъв начин да създадем, доста от възрожденските къщи в Ловеч, Котел, Търново, си отпътуват! А това са обекти, които изчезнат ли – няма връщане обратно! Да не приказваме за археологията! И макар сериозните старания на нашето Министерство на културата в тази посока, в което персонално съм се уверил няколко пъти, нещата не се получават заради една проста причина – страната като цяло не залага на културното завещание! Напротив! То става все по-неглижирано! А по този начин изчезва експертният капацитет окончателно, освен обектите! А по какъв начин ще градиш културни политики без специалисти – не е ясно...
Може би просто би трябвало нещата да станат по-зле, с цел да станат по-добре. В тази посока има и общини, чиито управления от дълго време са разбрали силата на културното завещание. Горд съм, че работя в такава община, само че е тъжно, че това е единствено една от дребното бели лястовици. Но без мощната страна не става!
Друг образец ще дам и завършвам. И този образец е Турция. Там сега всички вероятни музеи желаят да минат на държавна прехрана. Защото тяхното министерство на културата е богато, влага и извършва държавната политика в областта на културното завещание. Държавна политика, която още през 2009 година даде умопомрачителните 18% от Брутният вътрешен продукт единствено от туризма!
*Коментар от фейсбук профила на шефа на Регионалния исторически музей в Бургас Милен Николов.
И по този начин, прибрахме се! Благодарим, както постоянно, туроператорите бяха на равнище. Но с риск да заприличам на следващия графоман във Facebook, не мога да не споделя някои усещания... до момента в който не ме грабне българската реалност. За повторно съм в Италия напълно целеустремено – освен да пъшкам и ахкам от хубостите на природата и от хубавата храна, прелестните хора и уредения живот. А да виждам по какъв начин се отнасят там към културното си завещание. И за следващ път се изумих от визията на страната им – те са сложили културата в основата на туризма си, само че и в основата на националната си еднаквост. Навсякъде видях една мощна страна и едни мощни общини, които се грижат посредством закони и вложения за своите културни обекти. Които целеустремено извършват своята стратегия за пропагандиране на културното си завещание, само че не реклама на едро, а реклама на съответните обекти – проучени, консервирани, реставрирани, социализирани и експонирани. За това пари явно се намират там.
Едни напълно незнайни никому местенца са се трансформирали в обекти на ЮНЕСКО единствено за няколко десетки години. Но са се трансформирали с години труд, преди който стои желанието и визията. Там няма обекти без паркинг и инфраструктура – нещо напълно просто, само че жизненоважно за културния туризъм; това е обикновен образец. Налице е и публично-частното партньорство, налице е поддръжката на страната и общините при консервационно-реставрационни работи на културните обекти, в случай че са частни.
И по този начин, стъпка по стъпка, те са си свършили работата, и не престават! И ние имаме обекти, и ние имаме какво да покажем, само че – не можем да стоим единствено на остарели лаври. Да не пропуснем елементарния факт – културните обекти, експонирани преди 1989 година, са най-посещаваните в България до ден-днешен! И не става въпрос единствено за археология като Плиска, Мадарски конник, Царевец – ами и за възрожденските комплекси в Копривщица, Котел, Трявна, Банско, Пловдив... На тези места се поддържа, и популярност Богу!
Но къде са новите обекти? Докато умуваме кое по какъв начин да създадем, доста от възрожденските къщи в Ловеч, Котел, Търново, си отпътуват! А това са обекти, които изчезнат ли – няма връщане обратно! Да не приказваме за археологията! И макар сериозните старания на нашето Министерство на културата в тази посока, в което персонално съм се уверил няколко пъти, нещата не се получават заради една проста причина – страната като цяло не залага на културното завещание! Напротив! То става все по-неглижирано! А по този начин изчезва експертният капацитет окончателно, освен обектите! А по какъв начин ще градиш културни политики без специалисти – не е ясно...
Може би просто би трябвало нещата да станат по-зле, с цел да станат по-добре. В тази посока има и общини, чиито управления от дълго време са разбрали силата на културното завещание. Горд съм, че работя в такава община, само че е тъжно, че това е единствено една от дребното бели лястовици. Но без мощната страна не става!
Друг образец ще дам и завършвам. И този образец е Турция. Там сега всички вероятни музеи желаят да минат на държавна прехрана. Защото тяхното министерство на културата е богато, влага и извършва държавната политика в областта на културното завещание. Държавна политика, която още през 2009 година даде умопомрачителните 18% от Брутният вътрешен продукт единствено от туризма!
*Коментар от фейсбук профила на шефа на Регионалния исторически музей в Бургас Милен Николов.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ