Политико: ЕС е следващият Афганистан
Кадър РТ
Съединени американски щати ясно обявиха, че няма да дават жертви за нации и страни, които те сами не са подготвени да водят война в името на демокрацията.
Макар и известено още преди години и контрактувано публично с талибаните от Доналд Тръмп отдръпването на Съединени американски щати от Афганистан провокира потрес в целия свят и даде неприятен сигнал за всички, които разчитат на военната мощност и протекция на щатите.
„ Стратегическата автономност “ значи да можеш да действаш, когато Вашингтон няма предпочитание
Трагичният ход на събитията в Афганистан би трябвало да послужи като сигнал за пробуждане на Европейския съюз. Когато Съединени американски щати едностранно взеха решение да прекратят наличието си в страната, Европа нямаше различен избор, с изключение на да последва образеца им. И до момента в който Афганистан бързо падаше под въздействието на талибаните, всичко, което Европейски Съюз можеше да направи, беше да стои в профил, беззащитен.
Лидерите на континента нямаха средства да вкарат сили в Афганистан, даже и да желаеха да го създадат, изобличавайки освен неуспехите на две десетилетия старания на Съединени американски щати и НАТО, само че и неуспеха на метода на алианса след 11 септември към отбраната на Европа, написа Макс Бергман за " Политико ", написа Блумбърг.
През последните няколко години в Брюксел имаше доста огромни диалози за „ геополитическа комисия “ и „ европейска стратегическа автономност “ - извънредно време е Европа да стартира да работи, а освен да приказва. Като цяло ЕС харчи толкоз средства за защита, колкото Русия и Китай, и все пак му липсват главните военни качества за поддържане на бойни интервенции в чужбина без помощта на Съединени американски щати
Европа не разполага с танкери за зареждане във въздуха или въздушни и морски транспортни средства, нужни за разполагане на сили. Освен това няма качествата за разузнаване и наблюдение(ISR), нужни за актуалната война, или голямата логистична мрежа, формирана от тези в поддържащи функции, която би трябвало да поддържа бойните сили. Дори в Сахел, където Франция управлява сили на Европейски Съюз, Съединени американски щати осигуриха сериозното зареждане на самолети във въздуха и ISR поддръжка.
Намаляването на европейската взаимозависимост от американската войска може да наподобява излишно, защото това е открита действителност от над 75 години. Развитието на тези качества е скъпо, лишава доста време и би било задължение за всяка обособена европейска страна, заради което през последните две десетилетия е реализиран дребен прогрес на този фронт.
И въпреки всичко има възходящо, само че естествено разминаване сред Европа и Съединени американски щати. Съединени американски щати с право се тревожат, че Европа не приема Китай съществено. От своя страна европейците с съображение се тормозят, че Вашингтон демонстрира дребна угриженост за все по-несигурния им район.
По време на дебатите във Вашингтон за изтеглянето от Афганистан съвсем не се обърна внимание на евентуалното влияние върху Европа - макар че идната бежанска рецесия може съществено да засегне Европа и нейните сили на терен. Европейците имаха право да се усещат подценени, само че изтощеният от войната Вашингтон знаеше, че континентът няма какво да предложи. Ако европейските водачи имаха способността да работят самостоятелно и бяха предложили да поемат задачата за поддръжка, Съединени американски щати щяха да бъдат в действителност удовлетворени.
Европейската стратегическа автономност не е обвързвана с отделянето на Европа от САЩ; става въпрос за Европа, която може да работи, когато Съединени американски щати не са заинтригувани от това. И става все по-лесно да се предвиждат сюжети, без значение дали в Близкия изток или Северна или Западна Африка, където сигурността и ползите на Европейски Съюз са застрашени, само че няма съвсем никакъв интерес за деяние от страна на Съединени американски щати.
Това не значи, че Съединени американски щати и Европа се отдалечават един от различен или че НАТО е остаряло. Напротив, това значи, че Съединени американски щати и Европа би трябвало да премислят трансатлантическото партньорство и концепцията за „ шерване на тежестта “.
В продължение на две десетилетия разпределението на тежестта е обвързвано с това, че европейците способстват повече за войните, ръководени от Съединени американски щати. Днес е нужен нов метод, построен върху по-балансирани взаимоотношения, при които Европа даже може от време на време да поеме водещата роля. Това на процедура би формирало европейски дирек в границите на НАТО. Това също ще изисква решение на големите структурни проблеми, които тормозят европейската защита.
Най-добрият метод да се направи това би бил посредством Европейски Съюз, където суверенитетът към този момент е споделен и страните членки могат да обединят запаси, да интегрират сили и да създадат стратегически „ европейски “ придобивания. Важното е, че развиването на защитата на Европейски Съюз би спомогнало за овластяването и укрепването на Европейски Съюз, което би разрешило на Брюксел да отстоява по-добре европейските ползи.
Като начало европейските политици би трябвало да си зададат един елементарен въпрос: Какво би било належащо на Европейски Съюз, с цел да вкара сили в Афганистан? Ако главният проблем в неналичието на въздушен превоз, Европейски Съюз можеше да закупи самолети и да притегли умел личен състав от целия блок, с цел да сътвори профилирано военно поделение, което да ги експлоатира - тъкмо както Европейската работа за външна активност изтегля дипломати от дипломатическия корпус на своите членове.
Развитието на притежаваните от Европейски Съюз качества ще изисква ново финансиране, промени във външната политика на Европейски Съюз и промяна на връзките сред Европейски Съюз и НАТО. Това също ще изисква благословията на Вашингтон.
Но в последна сметка повода за военната некомпетентност на Европа се крие в самата нея. Само заради военната взаимозависимост от Съединени американски щати, Вашингтон има дейно несъгласие върху напъните на Европейски Съюз за защита - и Съединени американски щати го употребяват, с цел да се опълчват на самодейностите на Европейски Съюз, и пламенно да лобират от името на американските отбранителни компании.
Въпреки че администрацията на Байдън не е направила доста за смяна на този метод, иронията е, че Съединени американски щати са изцяло изморени от статуквото, макар че настойчиво работят, с цел да попречат на Европейски Съюз да го промени.
За да промени тази динамичност, Европейски Съюз ще би трябвало да наложи диалога с Вашингтон, който в този момент е фокусиран напълно върху Азия. И с цел да направи това, съюзът би трябвало да излезе с осезаемо и амбициозно предложение за защита, тъкмо както го направи по въпросите за климата и цифровите технологии, и да изиска от администрацията на Байдън да ги поддържа.
Вместо непрекъснато да гледат към Съединени американски щати, европейците от ден на ден ще би трябвало да се вглеждат в себе си. Америка след две десетилетия война ще бъде разбираемо сдържана да се меси в бъдещи рецесии, изключително когато ползите на Съединени американски щати не са директно наранени. Време е стратегическата автономност да стане действителност. Трансатлантическият съюз ще стане по-силен поради нея.
Макс Бергман е старши помощник в Центъра за американски напредък. Той е бил старши консултант в Държавния департамент на Съединени американски щати от 2011 година до 2017 година
Проверка на обстоятелствата: Съобщете ни, в случай че видите фактологични неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Съединени американски щати ясно обявиха, че няма да дават жертви за нации и страни, които те сами не са подготвени да водят война в името на демокрацията.
Макар и известено още преди години и контрактувано публично с талибаните от Доналд Тръмп отдръпването на Съединени американски щати от Афганистан провокира потрес в целия свят и даде неприятен сигнал за всички, които разчитат на военната мощност и протекция на щатите.
„ Стратегическата автономност “ значи да можеш да действаш, когато Вашингтон няма предпочитание
Трагичният ход на събитията в Афганистан би трябвало да послужи като сигнал за пробуждане на Европейския съюз. Когато Съединени американски щати едностранно взеха решение да прекратят наличието си в страната, Европа нямаше различен избор, с изключение на да последва образеца им. И до момента в който Афганистан бързо падаше под въздействието на талибаните, всичко, което Европейски Съюз можеше да направи, беше да стои в профил, беззащитен.
Лидерите на континента нямаха средства да вкарат сили в Афганистан, даже и да желаеха да го създадат, изобличавайки освен неуспехите на две десетилетия старания на Съединени американски щати и НАТО, само че и неуспеха на метода на алианса след 11 септември към отбраната на Европа, написа Макс Бергман за " Политико ", написа Блумбърг.
През последните няколко години в Брюксел имаше доста огромни диалози за „ геополитическа комисия “ и „ европейска стратегическа автономност “ - извънредно време е Европа да стартира да работи, а освен да приказва. Като цяло ЕС харчи толкоз средства за защита, колкото Русия и Китай, и все пак му липсват главните военни качества за поддържане на бойни интервенции в чужбина без помощта на Съединени американски щати
Европа не разполага с танкери за зареждане във въздуха или въздушни и морски транспортни средства, нужни за разполагане на сили. Освен това няма качествата за разузнаване и наблюдение(ISR), нужни за актуалната война, или голямата логистична мрежа, формирана от тези в поддържащи функции, която би трябвало да поддържа бойните сили. Дори в Сахел, където Франция управлява сили на Европейски Съюз, Съединени американски щати осигуриха сериозното зареждане на самолети във въздуха и ISR поддръжка.
Намаляването на европейската взаимозависимост от американската войска може да наподобява излишно, защото това е открита действителност от над 75 години. Развитието на тези качества е скъпо, лишава доста време и би било задължение за всяка обособена европейска страна, заради което през последните две десетилетия е реализиран дребен прогрес на този фронт.
И въпреки всичко има възходящо, само че естествено разминаване сред Европа и Съединени американски щати. Съединени американски щати с право се тревожат, че Европа не приема Китай съществено. От своя страна европейците с съображение се тормозят, че Вашингтон демонстрира дребна угриженост за все по-несигурния им район.
По време на дебатите във Вашингтон за изтеглянето от Афганистан съвсем не се обърна внимание на евентуалното влияние върху Европа - макар че идната бежанска рецесия може съществено да засегне Европа и нейните сили на терен. Европейците имаха право да се усещат подценени, само че изтощеният от войната Вашингтон знаеше, че континентът няма какво да предложи. Ако европейските водачи имаха способността да работят самостоятелно и бяха предложили да поемат задачата за поддръжка, Съединени американски щати щяха да бъдат в действителност удовлетворени.
Европейската стратегическа автономност не е обвързвана с отделянето на Европа от САЩ; става въпрос за Европа, която може да работи, когато Съединени американски щати не са заинтригувани от това. И става все по-лесно да се предвиждат сюжети, без значение дали в Близкия изток или Северна или Западна Африка, където сигурността и ползите на Европейски Съюз са застрашени, само че няма съвсем никакъв интерес за деяние от страна на Съединени американски щати.
Това не значи, че Съединени американски щати и Европа се отдалечават един от различен или че НАТО е остаряло. Напротив, това значи, че Съединени американски щати и Европа би трябвало да премислят трансатлантическото партньорство и концепцията за „ шерване на тежестта “.
В продължение на две десетилетия разпределението на тежестта е обвързвано с това, че европейците способстват повече за войните, ръководени от Съединени американски щати. Днес е нужен нов метод, построен върху по-балансирани взаимоотношения, при които Европа даже може от време на време да поеме водещата роля. Това на процедура би формирало европейски дирек в границите на НАТО. Това също ще изисква решение на големите структурни проблеми, които тормозят европейската защита.
Най-добрият метод да се направи това би бил посредством Европейски Съюз, където суверенитетът към този момент е споделен и страните членки могат да обединят запаси, да интегрират сили и да създадат стратегически „ европейски “ придобивания. Важното е, че развиването на защитата на Европейски Съюз би спомогнало за овластяването и укрепването на Европейски Съюз, което би разрешило на Брюксел да отстоява по-добре европейските ползи.
Като начало европейските политици би трябвало да си зададат един елементарен въпрос: Какво би било належащо на Европейски Съюз, с цел да вкара сили в Афганистан? Ако главният проблем в неналичието на въздушен превоз, Европейски Съюз можеше да закупи самолети и да притегли умел личен състав от целия блок, с цел да сътвори профилирано военно поделение, което да ги експлоатира - тъкмо както Европейската работа за външна активност изтегля дипломати от дипломатическия корпус на своите членове.
Развитието на притежаваните от Европейски Съюз качества ще изисква ново финансиране, промени във външната политика на Европейски Съюз и промяна на връзките сред Европейски Съюз и НАТО. Това също ще изисква благословията на Вашингтон.
Но в последна сметка повода за военната некомпетентност на Европа се крие в самата нея. Само заради военната взаимозависимост от Съединени американски щати, Вашингтон има дейно несъгласие върху напъните на Европейски Съюз за защита - и Съединени американски щати го употребяват, с цел да се опълчват на самодейностите на Европейски Съюз, и пламенно да лобират от името на американските отбранителни компании.
Въпреки че администрацията на Байдън не е направила доста за смяна на този метод, иронията е, че Съединени американски щати са изцяло изморени от статуквото, макар че настойчиво работят, с цел да попречат на Европейски Съюз да го промени.
За да промени тази динамичност, Европейски Съюз ще би трябвало да наложи диалога с Вашингтон, който в този момент е фокусиран напълно върху Азия. И с цел да направи това, съюзът би трябвало да излезе с осезаемо и амбициозно предложение за защита, тъкмо както го направи по въпросите за климата и цифровите технологии, и да изиска от администрацията на Байдън да ги поддържа.
Вместо непрекъснато да гледат към Съединени американски щати, европейците от ден на ден ще би трябвало да се вглеждат в себе си. Америка след две десетилетия война ще бъде разбираемо сдържана да се меси в бъдещи рецесии, изключително когато ползите на Съединени американски щати не са директно наранени. Време е стратегическата автономност да стане действителност. Трансатлантическият съюз ще стане по-силен поради нея.
Макс Бергман е старши помощник в Центъра за американски напредък. Той е бил старши консултант в Държавния департамент на Съединени американски щати от 2011 година до 2017 година
Проверка на обстоятелствата: Съобщете ни, в случай че видите фактологични неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ