Верлен и Рембо: хроника на една предизвестена бедствена любов
Кадър от кино лентата " Пълно затъмнение " (1995), където в ролята на Рембо влиза Леонардо Дикаприо, а в тази на Верлен - Дейвид Тюлис.
Previous Next Верлен и Рембо: хроника на една предизвестена бедствена обич 11 май, 2019 12:05 | от Вучето | Арт„ Ако имам вяра, че съм в пъкъла, значи съм. “
„ Аз съм империята в края на упадъка. “
Не съм от хората, които се захласват по Лондон, тъй като е вселенски, цветен, постоянно се случва нещо ново и удивително. Нито тъй като в някой от петте слънчеви дни през годината можеш да срещнеш Кейт Мос, Юън Макгрегър и даже Сър Пол Маккартни на разходка из Риджънтс парк.
Напротив, намирам Лондон за препълнен, несправедливо безценен, блудкав, замърсен и рисков. Има едно място обаче, което постоянно, когато съм в Лондон, навестявам на драго сърце. Камдън Таун. Вълшебно място, където в някогашна конюшна можеш да си купиш истинска дреха на локален дизайнер, а от Камдън Лок – доста храна от целия свят.
Освен че пазарът тук е четвъртата по известност туристическа атракция на Лондон, Камдън таун е квартал с изключително историческо значение за международната литература, тъй като тук са живели Чарлз Дикенс, Мери Шели и Джордж Оруел.
Къщата на Роял Колидж Стрийт 8
О, и по какъв начин единствено са живели!!! Ако стените на къщата в Камдан можеха да приказват, сигурно щяха да опишат ужасяващи истории за пристрастеност, полуда и самоизтребление. Защото случилото се през трите месеца, които двама от най-великите поети символисти прекарват дружно там, бележат върховете и спадовете на една от най-интензивните и невероятни любовни истории в международната литература.
Рембо е на 17, Верлен – на 27. И двамата са интелигентни, главите им са в облаците и са подготвени на всевъзможни дързости, с цел да откриват нови и нови провокации в изкуството и живота. По това време Рембо е в търсене на патрон, някой, който да го направлява в духовните му и литературни търсения. Прицелва се във Верлен, към този момент одобрен стихотворец, на чиято креативност откровено се възхищава, и му написва дълго писмо, към което ползва и някои от стиховете си.
Рембо и Верлен
По някакво идеално стичане на събитията Верлен е в търсене на свежо “агнешко ”, което да го разсее от досадния и отегчителен брак с Матилда. Изпраща на младия си обожател от дребното североизточно градче Шарлевил билет за влака и не след дълго Рембо цъфва на вратата му. Видът му е повече от плачевен: косата му е рошава и виси на мазни кичури, а дрипавите му облекла – напълно несъответствуващи за студеното време на открито. Въпреки безобидната му осанка, деверът на Верлен като че ли надушва приближаваща заплаха и не престава да назовава нахалното провинциално хлапе “неприятно, злобно, непоносимо и вулгарно гимназистче ”. Верлен обаче нехае за неговото мнение, тъй като вижда в рошавия, с благ красиво лице малчуган само едно “изящно създание ”. Изобщо не му пука, че Рембо рядко се къпе и че обича да се гаври с връстниците си като слага буболечки под възглавниците им и сипва сярна киселина в напитките им. Да не приказваме, че постоянно демонстрира необясними прояви на принуждение по отношение на самия Верлен, забивайки нож в бедрото му или нарязвайки китката му с джобно ножче.
Верлен великодушно вкарва Рембо във авторитетните интелектуални кръгове на Париж. Приятелите обаче му не знаят по какъв начин да реагират в наличието на младото му протеже. Да, геният на младежа е неоспорим, обаче ужасното му държание отблъсква всички. Съпругата Матилда също не може да понася Рембо и упорства мъжът й да го изхвърли от вкъщи им. Верлен първо наема стая за “скъпия си другар ”. Отношенията им минават от другарски в полови. Цял Париж е скандализиран от безсрамната им спекулация, в допълнение подсилена от реки от абсент и забулена в гъст пушек от хашиш. През септември 1872 година двамата “скъсват синджира ” и отпътуват за Брюксел. През пролетта на идната година се реалокират в Лондон, където заживяват в станалата в следствие скандално известна къща на Роял Колидж Стрийт 8.
Артюр Рембо
Той разказва Лондон като видимо “пуритански, само че в положение да предложи за обмен всеки тип недостатък ”. Верлен е и отвратен от това, че всички са “постоянно фиркани, макар високите цени на алкохола ”. Леко двулична е тази констатация поради обстоятелството, че той и Рембо също са “нонстоп фиркани ”. Те са непрекъснати клиенти в долнопробните кръчми в Сохо и Френския квартал, където всяка вечер гълтам големи количества бира, джин и положителния остарял абсент. Забележителният сонет на Рембо “Гласните ”, който мигновено се трансформира в произведение, представено от тълпата, е инспириран от опитите му с разнообразни наркотични вещества.
Безспорно лондонският интервал е най-плодотворен и за двамата поети. Но единствено в креативно отношение. В персонален проект връзката им рисково балансира на ръба на лудостта и садо-мазохизма. У дома поетите постоянно се бият като побеснели котараци, от време на време даже с ножове, увити с кърпи. Нараняването на обичания наподобява им носи нужното задоволство, тъй като, откакто взаимно са си предизвикали физическа болежка, любовниците още веднъж се целуват буйно, и,хванати на разположение, поемат към кръчмата за нова доза абсент и други опиати.
Рембо се надвесва над перваза на прозореца на втория етаж и вижда обичания си да се прибира от пазара с бутилка лой за готвене под мишницата и една херинга, която държи за опашката сред палеца и показалеца си. Рембо, развеселен от комичната панорама, която Верлен съставлява в този миг, и към този момент солидно накиснат, подвиква саркастичен коментар по негов адрес. В този миг чашата на търпението на Верлен прелива и той удря гаджето си през лицето с трансформирала се в обект на присмиване риба. След това небрежно нахвърля малко багаж в две пътни чанти и хваща такси, което го откарва до пристанището. Верлен се качва на първия транспортен съд за Белгия и повече не се обръща обратно.
Пол Верлен
Открива го в занемарен хотел в Брюксел и там, в мизерно обзаведената хотелска стая, обречената им обич завършва дефинитивно. Двамата се напиват и се скарват грубо. Верлен прострелва Рембо в ръката с револвер. Вторият изстрелян патрон рикошира в стената и засяда в комина. (През 2016 година револверът е продаден на търг от къща “Сотбис ” за 54 хиляди паунда. бел. авт.)
След като получава здравна помощ, Рембо още веднъж моли обичания да не го изоставя, обаче “любимият ” не желае и да чуе повече. Отново вади оръжие, този път посред улицата, и го насочва към Рембо. Последният моли инцидентно преминаващ служител на реда да арестува Верлен и вследствие на тази преживелица, поетът е наказан и прекарва в пандиза две години. Докато е зад решетките, Верлен написва 32 стихотворения и се обръща към католицизма.
Последната среща на двойката е през 1875 година, когато Верлен към този момент е на независимост. Междувременно Рембо се е отказал от стихоплетството. Следват няколко години на странствания по света, до момента в който най-после се открива в Хараре, Етиопия, където се показва за търговец на кафе. Биографите му обаче настояват, че през този интервал в действителност се е занимавал с незаконна търговия на оръжие. През 1891 година израстък сковава десния му крайник. В болница в Марсилия ампутират крайници, само че ракът към този момент е завладял тялото му и Рембо умира. Той е едвам 37-годишен.
След освобождението си от пандиза Верлен става преподавател в Линкълншир, Англия. Когато през 1877 година се връща в Париж, с удивление открива, че поетическата му популярност претърпява втори подем. Въпреки това обаче, той скоро затъва в беднотия, опиати и пиене. Прекарва дните си в наливане с абсент и спи, където завари. И по този начин до гибелта си през 1896 година
Relationships have all been bad
Mine’ve been like Verlaine’s and Rimbaud
But there’s no way I can compare
( You Gonna Make Me Lonesome When You Go)
“Ситуациите свършват зле./Всички връзки са кофти/ Моите са като тази сред Верлен и Рембо. /Само че няма по какъв начин да се съпоставям с тях.
