Как се срути къщичката от карти в Афганистан
Кадър francetvinfo.fr
Светът още не може да разбере по какъв начин по този начин въоръжената за милиарди с съвременна техника войска на Афганистан изгуби съвсем без пердах цялата страна бързо след отдръпването на НАТО.
От 2001 година Америка е похарчила милиарди долари за построяването на афганистанска страна и войска. Само за няколко дни всичко се разпадна, със страдание установи някогашният френски дипломат в Съединени американски щати и Организация на обединените нации Жерар Аро, предава
Съединени американски щати и техните съдружници не се скъпиха в Афганистан, с цел да завоюват: двадесетгодишна война, водена от западните сили, които доближиха през 2011 година 140 хиляди души; над трилион $, изразходвани за умиротворяването на страната, само че също по този начин за построяването на инфраструктури и учебни заведения и за развиване на икономиката; подготовка и въоръжение за националната армия; избори, проведени допустимо най-добре. Целта беше да се даде на Афганистан модернизиращо държавно управление и администрация, способни да предотвратят завръщането на талибаните.
И въпреки всичко няколко хиляди американски бойци се изтеглиха и държавното управление в Кабул се срина като къща от карти. Врагът, който допреди няколко месеца контролираше единствено 15 на 100 от страната, върви бързо от победа към победа и превзема провинциалните столици една след друга. Армията се разпада, оставяйки след себе си впечатляваща техника, която ѝ бе доставена от американците. Чужденците бързо напущат страната. Този неуспех неизбежно припомня за пролетта на 1975 година в Южен Виетнам, сега на комунистическото настъпление в Сайгон. Образът на американския дипломат, с байрак под мишница, който се качва в хеликпотер на покрива на посолството си, под ужасения взор на южновиетнамците, които оставя зад себе си, още веднъж обзема американците.
Потьомкинските села
От друга страна, никой не слага под въпрос обстоятелството, че едно държавно управление, което от десетилетия се радваше на голяма интернационална подкрепа и което знаеше, че рано или късно американците ще си тръгнат, днес не е в положение нито да спре талибаните, несъмнено закалени, само че без тежко въоръжение, нито даже да се възползва от лоялността на популацията. През ХVIII век Потьомкин посочил на любовницата си Екатерина II села, издигнати в неотдавна изтръгнатите от турците провинции. В реалност те били единствено фасади. Днес можем да се запитаме дали афганистанското държавно управление със своята администрация и войска не е било единствено “Потьомкинско село ”, което, като създание и марионетка на непознати сили, не е било вкоренено нито в локалните обичаи, нито признато от общностите. Едно почукване и фасадата, която не се опира на никаква конзола, рухва… Това е ситуацията.
Посетих Афганистан със Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, когато представлявах Франция. Спомням си успокояващото усещане, което създаваше политическата класа, която ни споделяше това, което се надявахме да чуем, на съвършен английски; припомням си френски чиновник на Организация на обединените нации, който ми показа изумлението си от равнището на корупция на локалните управляващи, макар опита си в сходни условия. Всяка година милиарди долари изчезват в природата, ми сподели той и добави: никой не е угрижен за общото богатство. Освен това в американски отчет се споделяше, че корупцията е по-опасна за страната, в сравнение с талибаните, да не приказваме за парите от опиати, чийто трафик в никакъв случай не е бил толкоз преуспяващ, както след началото на западното настъпление: счита се, че през днешния ден Афганистан доставя близо 90 на 100 от международния опиат.
И най-после, би трябвало ли да си припомняме, че чужденецът постоянно си остава чужденец, изключително в толкоз горда и обичайната страна, като Афганистан, и че всяка освободителна мощ става окупационна с течение на времето, особено след двадесет години? С риск да скандализирам читателите, бих добавил, че талибаните безспорно са доста по-близки като нрави, вярвания и практики до болшинството от страната, в сравнение с елитът в Кабул.
Страните в района да поемат отговорността си
В този подтекст можем, несъмнено, да подлагаме на критика решението на Джо Байдън, но външната политика често е избор сред две неприятни варианти. В случая, другият вариант на алтернативата би бил безкрайното продължение на военната интервенция без надеждна вероятност за победа след двадесетгодишни напразни военни, политически и финансови усилия; безкрайна война с от ден на ден цивилни жертви. Трябва да можем да спрем разноските.
Заминаването на американските военни елементи ще върне същинското локално и районно измерение на спора. Досега всички играчи се нареждаха по отношение на Съединени американски щати. Отсега нататък това към този момент не е допустимо: афганистанците ще би трябвало да уредят сами сметките между тях, а прилежащите сили да подсигуряват сами сигурността си. Китайците, руснаците, иранците, индийците и пакистанците би трябвало да поемат своята отговорност. Те също като американците нямат интерес от превръщането на Афганистан в терористична база и можем да считаме, че ще бъдат по-големи реалисти от Запада в упованията си към локалните сили. В последна сметка, рухването на Сайгон нямаше никакво голямо последствие отвън Индокитай… Далеч не е несъмнено че ще бъде по-различно при рухването на Кабул.
Превод от френски: Галя Дачкова
Проверка на обстоятелствата: Съобщете ни, в случай че видите фактологични неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Светът още не може да разбере по какъв начин по този начин въоръжената за милиарди с съвременна техника войска на Афганистан изгуби съвсем без пердах цялата страна бързо след отдръпването на НАТО.
От 2001 година Америка е похарчила милиарди долари за построяването на афганистанска страна и войска. Само за няколко дни всичко се разпадна, със страдание установи някогашният френски дипломат в Съединени американски щати и Организация на обединените нации Жерар Аро, предава
Съединени американски щати и техните съдружници не се скъпиха в Афганистан, с цел да завоюват: двадесетгодишна война, водена от западните сили, които доближиха през 2011 година 140 хиляди души; над трилион $, изразходвани за умиротворяването на страната, само че също по този начин за построяването на инфраструктури и учебни заведения и за развиване на икономиката; подготовка и въоръжение за националната армия; избори, проведени допустимо най-добре. Целта беше да се даде на Афганистан модернизиращо държавно управление и администрация, способни да предотвратят завръщането на талибаните.
И въпреки всичко няколко хиляди американски бойци се изтеглиха и държавното управление в Кабул се срина като къща от карти. Врагът, който допреди няколко месеца контролираше единствено 15 на 100 от страната, върви бързо от победа към победа и превзема провинциалните столици една след друга. Армията се разпада, оставяйки след себе си впечатляваща техника, която ѝ бе доставена от американците. Чужденците бързо напущат страната. Този неуспех неизбежно припомня за пролетта на 1975 година в Южен Виетнам, сега на комунистическото настъпление в Сайгон. Образът на американския дипломат, с байрак под мишница, който се качва в хеликпотер на покрива на посолството си, под ужасения взор на южновиетнамците, които оставя зад себе си, още веднъж обзема американците.
Потьомкинските села
От друга страна, никой не слага под въпрос обстоятелството, че едно държавно управление, което от десетилетия се радваше на голяма интернационална подкрепа и което знаеше, че рано или късно американците ще си тръгнат, днес не е в положение нито да спре талибаните, несъмнено закалени, само че без тежко въоръжение, нито даже да се възползва от лоялността на популацията. През ХVIII век Потьомкин посочил на любовницата си Екатерина II села, издигнати в неотдавна изтръгнатите от турците провинции. В реалност те били единствено фасади. Днес можем да се запитаме дали афганистанското държавно управление със своята администрация и войска не е било единствено “Потьомкинско село ”, което, като създание и марионетка на непознати сили, не е било вкоренено нито в локалните обичаи, нито признато от общностите. Едно почукване и фасадата, която не се опира на никаква конзола, рухва… Това е ситуацията.
Посетих Афганистан със Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, когато представлявах Франция. Спомням си успокояващото усещане, което създаваше политическата класа, която ни споделяше това, което се надявахме да чуем, на съвършен английски; припомням си френски чиновник на Организация на обединените нации, който ми показа изумлението си от равнището на корупция на локалните управляващи, макар опита си в сходни условия. Всяка година милиарди долари изчезват в природата, ми сподели той и добави: никой не е угрижен за общото богатство. Освен това в американски отчет се споделяше, че корупцията е по-опасна за страната, в сравнение с талибаните, да не приказваме за парите от опиати, чийто трафик в никакъв случай не е бил толкоз преуспяващ, както след началото на западното настъпление: счита се, че през днешния ден Афганистан доставя близо 90 на 100 от международния опиат.
И най-после, би трябвало ли да си припомняме, че чужденецът постоянно си остава чужденец, изключително в толкоз горда и обичайната страна, като Афганистан, и че всяка освободителна мощ става окупационна с течение на времето, особено след двадесет години? С риск да скандализирам читателите, бих добавил, че талибаните безспорно са доста по-близки като нрави, вярвания и практики до болшинството от страната, в сравнение с елитът в Кабул.
Страните в района да поемат отговорността си
В този подтекст можем, несъмнено, да подлагаме на критика решението на Джо Байдън, но външната политика често е избор сред две неприятни варианти. В случая, другият вариант на алтернативата би бил безкрайното продължение на военната интервенция без надеждна вероятност за победа след двадесетгодишни напразни военни, политически и финансови усилия; безкрайна война с от ден на ден цивилни жертви. Трябва да можем да спрем разноските.
Заминаването на американските военни елементи ще върне същинското локално и районно измерение на спора. Досега всички играчи се нареждаха по отношение на Съединени американски щати. Отсега нататък това към този момент не е допустимо: афганистанците ще би трябвало да уредят сами сметките между тях, а прилежащите сили да подсигуряват сами сигурността си. Китайците, руснаците, иранците, индийците и пакистанците би трябвало да поемат своята отговорност. Те също като американците нямат интерес от превръщането на Афганистан в терористична база и можем да считаме, че ще бъдат по-големи реалисти от Запада в упованията си към локалните сили. В последна сметка, рухването на Сайгон нямаше никакво голямо последствие отвън Индокитай… Далеч не е несъмнено че ще бъде по-различно при рухването на Кабул.
Превод от френски: Галя Дачкова
Проверка на обстоятелствата: Съобщете ни, в случай че видите фактологични неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ