Кабинетите на Стефан Янев са пример за това как служебното

...
Кабинетите на Стефан Янев са пример за това как служебното
Коментари Харесай

Цеков пред Тribune: Идеята за президентска република в български условия е вредна и опасна


Кабинетите на Стефан Янев са образец за това по какъв начин служебното държавно управление излезе отвън територията, която му отрежда Конституцията, счита конституционалистът

Интервю на Тribune с юриста и експерт по конституционно право доктор Борислав Цеков

Г-н Цеков, в петък Слави Трифонов изиска референдум, посредством който народът да каже дали България да стане президентска република или да остане парламентарна. Какво смятате за тази концепция?

Абсурдна концепция! Една партия, която се бори да преодолее 4-процентната преграда, няма нито политическата легитимност, нито моралната легитимност да се занимава с Конституцията и с формата на държавно ръководство в България. Но по-важното в тази ситуация е, че от конституционно и юридическо становище самата концепция е безусловно неприемлива. Национален референдум не може да се създава по въпроси, които са в изключителната подготвеност на Великото национално заседание. Формата на държавно ръководство, т.е. президентска или парламентарна република, е точно подобен въпрос. И тъй като слушам от всякакви самодейци с юридически дипломи да фантазират по какъв начин можело да се формулира въпросът, тъй че да принудили Народното събрание да вземе решение за привикване на Велико национално заседание, бих ги посъветвал преди да приказват следващата порция некомпетентни и невежествени приказки, с които да заблуждават жителите, да прочетат решението на Конституционния съд от 2016 година, в което категорично се преглежда и сходен въпрос и се акцентира, че не може да има подобен референдум, защото референдумът има решаваща власт.

Той би трябвало да вземе решение, с което има ясна правна последица. В случая за президентска република решението би трябвало да бъде такова, че непосредствено провокира ангажимент за съответната институция да промени Конституцията в такава посока. В случая само Велико национално заседание може да има такова пълномощие. Не може да задължаваме Народното събрание да свика Велико национално заседание и да считаме, че по този начин ще създадем обвързване за него. Абсолютно неприемливо! Но това е от позиция на недопустимостта на подобен референдум. По огромният въпрос е, че самата концепция за президентска република в български условия, в европейски условия в случай че щете, е нездравословна и рискова! Неслучайно на никое място в Европа няма президентски републики. Полупрезидентският модел във Франция е национална специфичност. Когато имаме партии, политици и демократични обичаи като във Франция, можем да мислим за такива позволения, само че нямаме и надали скоро ще имаме. Неслучайно българската олигархия и мрежата на държавна сигурност, от доста години мечтаят за президентска република, тъй като това значи еднолична власт, копчето на властта е в един човек и в случай че контролираш този един човек, контролираш цялата власт, а жителите не могат да управляват нищо. Още повече, че в конституционната теория от дълго време е изяснено, че парламентарното ръководство е поръчител на плурализма и демокрацията. Ето за какво е видно, че с изключение на националната специфичност на Съединени американски щати, което е обособен проблем, президентските модели в третия свят, в Централна и Южна Америка, Средна Азия в някогашната постсъветска зона и така нататък, на всички места се израждат наложително в властнически режими. Американският образец е нещо напълно друго. Там властта на президента е мощно лимитирана от федералния темперамент на страната. Отделните щати имат суверенни права, законодателства и институции, които са недосегаеми за Белия дом. Има самостоятелна правосъдна власт, има самостоятелни медии, има дълбока демократична традиция и висока политическа просвета на обществото …. Съединени американски щати са сполучлив президентски модел, само че те са голямото и само изключение в международната конституционна процедура и право.     

Оптимист ли сте за идните предварителни парламентарни избори на 2 октомври? Какви са възможностите да бъде формирано държавно управление след тях?

По-скоро съм черноглед, че може да се образува държавно управление след тези нови избори, в случай че не надделее висок държавнически разсъдък и всичките тези партийни опити от сбиротоци от стартъпи, адвокатски канторки и всевъзможни самодейци, които унищожиха страната за няколко месеца, не бъдат изолирани, и партиите със сериозен управнически потенциал като ГЕРБ, като Движение за права и свободи, че даже изранената и дискредитирана от взаимната коалиция с „ Демократична България “ и Политическа партия – Българска социалистическа партия, намерят държавническа отговорност и излъчат едно солидно експертно държавно управление от хора с биографии, с управнически опит, а не довчерашни стажанти, които да са се учили на гърба на страната в изискванията на най-големите рецесии, в които се намираме от Втората международна война насам.  

Каква роля ще изиграят машините?

За мен машините са голям рисков фактор. Не за първи път го споделям. Централната изборна комисия в този си състав е изцяло некомпетентна и неспособна – юридически, механически, организационно, да подсигурява, че машините няма да бъдат манипулирани. Неслучайно на никое място в Европа няма машинно гласоподаване в народен мащаб. Неслучайно в Германия, Холандия и Ирландия вкараха машинния избор, само че се отхвърлиха, тъй като машините са лесноманипулируеми. И ние виждаме по какъв обикновен метод се пробват да компрометират изборния развой. Партийни експертчета на „ Демократична България “ и „ Продължаваме Промяната “ на предните избори боравеха със софтуера. Сега тъй като паднаха от власт и се дискредитираха, и сякаш и президентът, който доскоро ги поддържаше, спря да ги поддържа, внезапно се вслушаха в гласовете на всички – медии, специалисти и партии, които посочваме този проблем. И Слава Богу, по искане на ДАНС ЦИК изгони тези партийно подвластни момчета и ще предложения, уповавам се, съществени потенциали, самостоятелни професори от Българска академия на науките, за които най-малко има някаква гаранция за интегритета им и че не са свързани с една или друга партия. Но машинното гласоподаване е заредено с доста опасности, тъй като ЦИК аутсорсна (бел.ред. разпореди на външни изпълнители) безусловно целия развой – поддръжката на машините, съхранението на машините, софтуерът, всичко е обещано на частни компании. Това са частни избори надали не. Държавата абдикира. Аз персонално като жител, а и като човек, който има задоволително огромен опит и в политика, и в избори, и в право, нямам никакво доверие в този избирателен развой и нямам надлежно доверие на това, че резултатите ще дават отговор на волята на българските жители, както не вярвам и в това, че и при предните избори не е имало операции.  

Как бихте коментирали пълномощията на служебните държавни управления, като цяло какво би следвало да е държанието на органа „ служебно държавно управление “? В момента следим голям брой смени на фрагменти, които актуалното държавно управление прави на разнообразни равнища в държавната администрация. За какво приказва всичко това?

„ Замисълът на служебното държавно управление по принцип е в интервала преди изборите, когато остарялата власт е паднала вследствие на избор на съмнение, т.е. изгубила е парламентарното доверие, да имаме едно ръководство, което е дистанцирано от партиите и без да се намесва в предизборната акция да провежда изборите и да поддържа настоящите държавни каузи без, несъмнено, да ангажира страната с дълготрайни решения, без да кадрува от портиера до шефа и така нататък Това е замисълът. Той е сходен и в доста от останалите страни от парламентарната система в Европа, както и в Уестминстърския модел на парламентаризъм във Англия и страните от Британската общественост като Канада, Австралия, Нова Зеландия и така нататък Само че там не се назначава от президента едно служебно държавно управление, както е при нас, а настоящото държавно управление продължава да действа като служебно, само че има ограничавания в своите пълномощия. И те са в тази посока – да не ангажира бюджетно страната дълготрайно, да не подписва интернационалните контракти, да не се меси в политиката. И у нас тази конституционна философия се спазваше повече или по-малко през годините, само че за жалост през последната година сме очевидци на доста неприятна процедура. Става въпрос за двата служебни кабинета на Стефан Янев, а явно и актуалният върви в такава посока, въпреки и по-сдържано, по-умерено. Кабинетите на Стефан Янев обаче, са образец за това по какъв начин служебното държавно управление излезе отвън територията, която му отрежда Конституцията. Започна да кадрува в страната, в системата за национална сигурност и така нататък И в случай че аз като конституционалист постоянно съм се противопоставял на съществуващи отзиви, че институтът на служебното държавно управление е непотребен, защото до момента постоянно той е бил потребен, постоянно е спазвал тази конституционна рамка, в този момент, когато видяхме, че на процедура не ги интересува Конституцията и вършат каквото пожелаят, с цел да реализиран някакви свои конюнктурни политически цели, стартирам да си мисля, че при един предстоящ по-голям парламентарен спор въпросът за това да се отстрани института на служебното държавно управление и правото на президента да назначава такова би трябвало да се разиска доста задълбочено.

Каква е ролята на Съединени американски щати във връзка с България – там предстоят президентски избори през 2024 година? Как процесите в Съединени американски щати въздействат на политическата обстановка у нас, има ли някакви директни зависимости, съгласно Вас?

В България има такива зависимости, не толкоз тъй като Вашингтон се пробва непосредствено да въздейства, колкото поради това, че една част от нашите партийни елити не смеят да въздъхнат без да попитат и да изискат позволение от Вашингтон. Просто ние имаме изострен недостиг на политици и държавници със лично национално самочувствие и със суверенно мислене. Разбира се, че Съединени американски щати са наш сътрудник, несъмнено, че можем и би трябвало да съгласуваме огромните външнополитически цели и планове с тях, и по този начин е редно, само че би трябвало да имаме самочувствието да водим своята национална политика вътре в България независимо. Така че, от тази позиция е доста значимо в действителност по какъв начин ще се развие политическата обстановка в Съединени американски щати. А това, което сега може да се каже е, че за смут на либерал прогресивците и на това, което у нас назоваваме „ соросоидна общественост “ Доналд Тръмп, както приказвах и аз самият като един от неговите популяризатори в България още преди години, не си остави каруцата в калта. Това, че излезе от Белия дом през 2020 година, както предвиждах още тогава, значи, че той ще превземе Републиканската партия изцяло и ще върви към кандидатиране през 2024 година персонално или посредством про Тръмп претендент. Това се случи. Ние видяхме, в първичните избори в този момент, че всички гневни съперници на Тръмп в Републиканската партия бяха отстранени. На 8 ноември пък предстоят избори за двете камари на Конгреса, за губернатори, за част от сенаторите. Очакванията са, че Републиканската партия, доминирана от Тръмп или както към този момент ги назовават „ Тръмп републиканците “ ще завоюват като най-малко най-малко една от двете камари на Конгреса на Съединени американски щати, т.е. ще се завърнат в законодателната власт и това ще бъде една причина за триумф на Републиканската партия на президентските избори през 2024 година. Това, което е значимо за България, само че и за света е, че идеологическият поврат, който донесе Тръмп по време на своя мандат от 2017 до 2020 година, освен ще се възобнови, само че и поради това, което имам като разбор и като персонални усещания и информация, този път те ще бъдат безкомпромисни в прочистването на държавния уред – държавния департамент, службите за сигурност, този управнически хайлайф, който десетилетия господства там и който без значение от това коя партия ръководи във външнополитически проект осъществяваше една и съща глобалистка и хегемонистична политика. Образно казано служителите, които местят досиетата за България, и в Държавния департамент, и в Централно разузнавателно управление на САЩ, ще бъдат уверено сменени с специалисти, които споделят доктрината „ Тръмп “ и които ще организират външната политика на Тръмп, а не на неолибералните глобалисти. Там ще има нов вид връзки и нов вид политика, което непосредствено ще засегне „ соросоидната общественост “ в България и тяхната рекламация да монополизират, надали не, демократичния дискурс в България и да се изживяват като монополни представители на Съединени американски щати.   

Източник: tribune.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР