“Душевните граници” на турския президент
Kабинетите „ Борисов-1 “ и „ Борисов-2 “ бяха подложени на критика, че в региона на външната политика са били много пасивни, изключително по отношение на Балканите, където България би могла да прави стойностна политика, в интерес освен на района, само че и на Европейски Съюз като цяло. Кабинетът „ Борисов-3 “ като че ли поправя това и се нагърби с такива съществени провокации, които биха могли – нагледно казано – „ да счупят зъбите “ и на страни със доста по-голям запас от нашия.
Ролята на България като ротационен ръководител на Съвета на Европейски Съюз безспорно спомага за увенчаване с триумф на напъните в тази посока. В деяние бе приложена известната максима, че България няма капацитет да диктува световната политика, само че от време на време може – най-малко от време на време! – да планува какво биха поискали от нас „ огромните играчи “ и преди да са ни го наложили силово, ние самите да им го предложим, само че в модифициран тип, по този начин щото в решението да е вплетен и нашият интерес. След продължителна работа на българската дипломация на приблизително изпълнителско ниво, както и на самия министър-председател във „ високия сегмент “ в Европейски Съюз, бе признат като приоритет на българското председателство „ пътят към Европейски Съюз на страните от Западните Балкани “ (тези страни през последните години бяха някак оставени на самотек, а от получилия се вакуум се възползваха външни на района сили) и бе планувана среща по тези въпроси за месец май в София. Бе проведена също по този начин среща на Европейски Съюз с турския президент Ердоган на 26 март във Варна. И двете начинания са цялостни с подводни камъни.
Нека разгледаме срещата във Варна. Тя се организира в доста спорна атмосфера. Вътрешнополитически въпроси, свързани с референдума в Турция (април 2017 година, след него Реджеп Тайип овладя изпълнителната, законодателната и правосъдната власти) за преобразяване на страната от парламентарна в президентска република, подтикна Ердоган към непремерени дейности и обществени изявления по отношение на страни със обилни турски общности – Федерална Република Германия, Австрия, Холандия и други Някои от тези страни, в които също предстояха избори, отвърнаха „ уместно “ и не позволиха на своя територия турски публични представители да пропагандират предизборно, а Ердоган ги назова „ фашисти “. След реализиране на желаните промени на референдума, Ердоган продължи натиска по линия на турските общности, като ги прикани – на изборите в страните, в които те живеят, да гласоподават за избрани про-турски партии, на процедура проксита на Анкара. Това, явно, донагнети атмосферата – с цел да си представим по-картинно, дано си спомним за нашите избори напролет на 2017 година, когато, поради флагрантната турска интервенция в интерес на една партия, се наложи служебното държавно управление на проф. Герджиков да подхваща серия от много непопулярни за дипломацията ограничения, като изпъждане на турски жители и други, а някои български политически сили физически заградиха българо-турската граница и не допускаха нашите изселници от Турция да влязат в страната.
Тези отрицателни трендове се следиха през цялата 2017 година, към тях се натрупаха и други обстоятелства – оповестяване на изключително състояние и серия от антидемократични дейности във вътрешен проект на режима в Турция по отношение на публицисти, юристи, държавни служители; арести на повече от 100 хиляди души с обвинявания в гюленизъм и съпричастност към опита за прелом от 2016 година, гнет по отношение на кюрдите в Югоизточна Турция, и в последна сметка – интервенцията „ Маслинова клонка “ на турските въоръжени сили в Сирия в нарушаване на Резолюция на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации за едномесечно преустановяване на огъня по филантропични съображения.
Нещо повече, Турция предприе вражески дейности по отношение на две страни от Европейски Съюз, а точно Гърция и Кипър. На два пъти турски боен катер провокира конфликт с гръцки катер, охраняващ границата в Егейско море, а турската страна отхвърли да върне гръцки граничари, заблудили се в мъглата и влезнали на турска територия. Преди броени месеци Ердоган, намиращ се на публично посещаване в Атина, в несъгласие с обикновената дипломация съобщи, че следва да се преразгледа Лозанският контракт (в него са разказани границите с Гърция, а и с България). Турски боен транспортен съд попречва изследване за естествени благосъстояния на компанията ЕНИ в изключителната икономическа зона на Кипър – страна, една трета от която към момента е окупирана от турски войски. Всичко това бе съпроводено с политически заявки на висок звук, на друго равнище. Междувременно Нидерландия дефинитивно изтегли посланика си от Анкара и съобщи, че Турция може да не бърза да изпрати собствен дипломат.
Буквално преди дни Ердоган – на партийно заседание в Сакария – направи следващо изявление за „ душевните граници “ на Турция, в които загатна места и градове, намиращи се на Балканите, в Близкия Изток (Сирия и Ирак), минаващи през Средна Азия и достигащи до Китай. Предвид граничните произшествия с Гърция, мераците за преразглеждане на Лозанския контракт, както и военната интервенция „ Маслинова клонка “ в Сирия с упоритости да продължи и в Ирак, тези „ душевни терзания “ на Ердоган получават несъмнено пагубен смисъл. България съобщи много дипломатична позиция във връзка с тези изявления, най-вероятно подбудена от усърдие да не нагнетява в допълнение атмосферата преди 26 март.
Очевидно, описаното до тук не благоприятства срещата във Варна. След като предизборните пристрастености отшумяха, се пристъпи към известно усмиряване. Направени бяха опити за някакво намаляване – посещаване на Ердоган във Франция, негови диалози с Меркел, „ совалки “ сред външните министри на Турция, Федерална Република Германия и Австрия и други Бяха освободени няколко публицисти, тържествено бе открита ремонтираната българска църква „ Св. Стефан “ в Истанбул (т.нар. „ Желязна църква “). Ердоган направи още веднъж изказвания, че участието на Турция в Европейски Съюз е приоритет, че страната ще съблюдава уговорките си по съглашението от април 2016 година за „ прекъсване на мигранти против финансиране на тяхното престояване в Турция “.
На Съвета на Европейски Съюз (22-23 март) въпросът за среща с Ердоган във Варна бе подложен на разискване, като бяха изказани разнообразни отзиви за целесъобразността от провеждането й в сегашния миг, без действителни дейности от турска страна за намаляване по отношение на Гърция и Кипър. В последна сметка въпросът бе решен – срещата ще се реализира, само че в същото време бе призната много остра декларация, призоваваща за промяна на турските дейности в Егейско море и Източното Средиземноморие. (Анкара неотложно разгласи тази декларация за „ пристрастна “ и „ едностранна “).
Очакванията са, че на срещата страните ще изложат позициите си по изброените остри въпроси – турските претенции са свързани с финансовите задължения на Европейски Съюз по съглашението за мигрантите от 2016 година (3+3 милиарда евро), възобновяване на Митническия съюз, действително продължение на договарянията за участие в Европейски Съюз (отваряне на нови преговорни глави), а европейските ръководители ще потвърдят желанието за продължение на Споразумението за мигрантите, както и ще слагат въпросите, свързани с Гърция и Кипър, а също за погазването на демократичните правила в Турция. Вероятно Турция ще изложи позициите си по интервенцията „ Маслинова клонка “ в Сирия, като се опита да обоснове нуждата от нейното продължение към източната част на страната и в Ирак, с оглед „ очистване на терористичната опасност “ (под това Анкара схваща „ зачистване “ от кюрдските бунтовници на кордон оттатък своите граници с тези страни).
В нашите медии постоянно се твърди, че България е медиатор в тези диалози, което е много попресилено. За едно същинско ходатайство е нужен забележителен запас и други „ тънкости “, които липсват в сегашния случай. В същото време, смисъла на срещата не трябва да се омаловажава по никакъв метод – българската страна много се постара за нейното реализиране, а този резултат самичък по себе си е заслужен за почитание.
Спекулира се също по този начин, че като „ медиатор “ България би трябвало да сложи пред Ердоган целия набор от двустранни проблеми. Това надали е осъществимо. Но на двустранната среща Борисов-Ердоган, за която се приказва, че ще има, нашата страна би могла да сложи в случай че не всички двустранни въпроси – а те не са по никакъв начин малко – то най-малко този за привикване на сесия на Комисията по нерешените въпроси (там е и въпросът за компенсиране на настояванията на тракийци), а също за „ душевните граници “ на турския президент, като му бъде обърнато внимание, че сходни „ щения “ няма да бъдат толерирани и в случай че не престанат, ще бъдем принудени да предприемем действителни дейности за тяхното секване.
Няма да е по никакъв начин елементарно. Към изброените компликации се прибавят и митинги от разнообразни партии и организации в България – нашата общност като че ли разбра, че времето на Председателството е най-удобно за митинги, тъй като са по-ефикасни и реализират претенции резултат.
Нека пожелаем триумф на тази среща. И дано помним, че това не е по никакъв начин лесна работа, че това не е one man show, не е работа единствено на дипломацията или единствено на политическите кабинети, а е взаимно изпитание, от които всички имаме интерес. Диалогът постоянно е по-добър от едностранните дейности, а компромисът е за предпочитане пред политиката на свършените обстоятелства.
Ролята на България като ротационен ръководител на Съвета на Европейски Съюз безспорно спомага за увенчаване с триумф на напъните в тази посока. В деяние бе приложена известната максима, че България няма капацитет да диктува световната политика, само че от време на време може – най-малко от време на време! – да планува какво биха поискали от нас „ огромните играчи “ и преди да са ни го наложили силово, ние самите да им го предложим, само че в модифициран тип, по този начин щото в решението да е вплетен и нашият интерес. След продължителна работа на българската дипломация на приблизително изпълнителско ниво, както и на самия министър-председател във „ високия сегмент “ в Европейски Съюз, бе признат като приоритет на българското председателство „ пътят към Европейски Съюз на страните от Западните Балкани “ (тези страни през последните години бяха някак оставени на самотек, а от получилия се вакуум се възползваха външни на района сили) и бе планувана среща по тези въпроси за месец май в София. Бе проведена също по този начин среща на Европейски Съюз с турския президент Ердоган на 26 март във Варна. И двете начинания са цялостни с подводни камъни.
Нека разгледаме срещата във Варна. Тя се организира в доста спорна атмосфера. Вътрешнополитически въпроси, свързани с референдума в Турция (април 2017 година, след него Реджеп Тайип овладя изпълнителната, законодателната и правосъдната власти) за преобразяване на страната от парламентарна в президентска република, подтикна Ердоган към непремерени дейности и обществени изявления по отношение на страни със обилни турски общности – Федерална Република Германия, Австрия, Холандия и други Някои от тези страни, в които също предстояха избори, отвърнаха „ уместно “ и не позволиха на своя територия турски публични представители да пропагандират предизборно, а Ердоган ги назова „ фашисти “. След реализиране на желаните промени на референдума, Ердоган продължи натиска по линия на турските общности, като ги прикани – на изборите в страните, в които те живеят, да гласоподават за избрани про-турски партии, на процедура проксита на Анкара. Това, явно, донагнети атмосферата – с цел да си представим по-картинно, дано си спомним за нашите избори напролет на 2017 година, когато, поради флагрантната турска интервенция в интерес на една партия, се наложи служебното държавно управление на проф. Герджиков да подхваща серия от много непопулярни за дипломацията ограничения, като изпъждане на турски жители и други, а някои български политически сили физически заградиха българо-турската граница и не допускаха нашите изселници от Турция да влязат в страната.
Тези отрицателни трендове се следиха през цялата 2017 година, към тях се натрупаха и други обстоятелства – оповестяване на изключително състояние и серия от антидемократични дейности във вътрешен проект на режима в Турция по отношение на публицисти, юристи, държавни служители; арести на повече от 100 хиляди души с обвинявания в гюленизъм и съпричастност към опита за прелом от 2016 година, гнет по отношение на кюрдите в Югоизточна Турция, и в последна сметка – интервенцията „ Маслинова клонка “ на турските въоръжени сили в Сирия в нарушаване на Резолюция на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации за едномесечно преустановяване на огъня по филантропични съображения.
Нещо повече, Турция предприе вражески дейности по отношение на две страни от Европейски Съюз, а точно Гърция и Кипър. На два пъти турски боен катер провокира конфликт с гръцки катер, охраняващ границата в Егейско море, а турската страна отхвърли да върне гръцки граничари, заблудили се в мъглата и влезнали на турска територия. Преди броени месеци Ердоган, намиращ се на публично посещаване в Атина, в несъгласие с обикновената дипломация съобщи, че следва да се преразгледа Лозанският контракт (в него са разказани границите с Гърция, а и с България). Турски боен транспортен съд попречва изследване за естествени благосъстояния на компанията ЕНИ в изключителната икономическа зона на Кипър – страна, една трета от която към момента е окупирана от турски войски. Всичко това бе съпроводено с политически заявки на висок звук, на друго равнище. Междувременно Нидерландия дефинитивно изтегли посланика си от Анкара и съобщи, че Турция може да не бърза да изпрати собствен дипломат.
Буквално преди дни Ердоган – на партийно заседание в Сакария – направи следващо изявление за „ душевните граници “ на Турция, в които загатна места и градове, намиращи се на Балканите, в Близкия Изток (Сирия и Ирак), минаващи през Средна Азия и достигащи до Китай. Предвид граничните произшествия с Гърция, мераците за преразглеждане на Лозанския контракт, както и военната интервенция „ Маслинова клонка “ в Сирия с упоритости да продължи и в Ирак, тези „ душевни терзания “ на Ердоган получават несъмнено пагубен смисъл. България съобщи много дипломатична позиция във връзка с тези изявления, най-вероятно подбудена от усърдие да не нагнетява в допълнение атмосферата преди 26 март.
Очевидно, описаното до тук не благоприятства срещата във Варна. След като предизборните пристрастености отшумяха, се пристъпи към известно усмиряване. Направени бяха опити за някакво намаляване – посещаване на Ердоган във Франция, негови диалози с Меркел, „ совалки “ сред външните министри на Турция, Федерална Република Германия и Австрия и други Бяха освободени няколко публицисти, тържествено бе открита ремонтираната българска църква „ Св. Стефан “ в Истанбул (т.нар. „ Желязна църква “). Ердоган направи още веднъж изказвания, че участието на Турция в Европейски Съюз е приоритет, че страната ще съблюдава уговорките си по съглашението от април 2016 година за „ прекъсване на мигранти против финансиране на тяхното престояване в Турция “.
На Съвета на Европейски Съюз (22-23 март) въпросът за среща с Ердоган във Варна бе подложен на разискване, като бяха изказани разнообразни отзиви за целесъобразността от провеждането й в сегашния миг, без действителни дейности от турска страна за намаляване по отношение на Гърция и Кипър. В последна сметка въпросът бе решен – срещата ще се реализира, само че в същото време бе призната много остра декларация, призоваваща за промяна на турските дейности в Егейско море и Източното Средиземноморие. (Анкара неотложно разгласи тази декларация за „ пристрастна “ и „ едностранна “).
Очакванията са, че на срещата страните ще изложат позициите си по изброените остри въпроси – турските претенции са свързани с финансовите задължения на Европейски Съюз по съглашението за мигрантите от 2016 година (3+3 милиарда евро), възобновяване на Митническия съюз, действително продължение на договарянията за участие в Европейски Съюз (отваряне на нови преговорни глави), а европейските ръководители ще потвърдят желанието за продължение на Споразумението за мигрантите, както и ще слагат въпросите, свързани с Гърция и Кипър, а също за погазването на демократичните правила в Турция. Вероятно Турция ще изложи позициите си по интервенцията „ Маслинова клонка “ в Сирия, като се опита да обоснове нуждата от нейното продължение към източната част на страната и в Ирак, с оглед „ очистване на терористичната опасност “ (под това Анкара схваща „ зачистване “ от кюрдските бунтовници на кордон оттатък своите граници с тези страни).
В нашите медии постоянно се твърди, че България е медиатор в тези диалози, което е много попресилено. За едно същинско ходатайство е нужен забележителен запас и други „ тънкости “, които липсват в сегашния случай. В същото време, смисъла на срещата не трябва да се омаловажава по никакъв метод – българската страна много се постара за нейното реализиране, а този резултат самичък по себе си е заслужен за почитание.
Спекулира се също по този начин, че като „ медиатор “ България би трябвало да сложи пред Ердоган целия набор от двустранни проблеми. Това надали е осъществимо. Но на двустранната среща Борисов-Ердоган, за която се приказва, че ще има, нашата страна би могла да сложи в случай че не всички двустранни въпроси – а те не са по никакъв начин малко – то най-малко този за привикване на сесия на Комисията по нерешените въпроси (там е и въпросът за компенсиране на настояванията на тракийци), а също за „ душевните граници “ на турския президент, като му бъде обърнато внимание, че сходни „ щения “ няма да бъдат толерирани и в случай че не престанат, ще бъдем принудени да предприемем действителни дейности за тяхното секване.
Няма да е по никакъв начин елементарно. Към изброените компликации се прибавят и митинги от разнообразни партии и организации в България – нашата общност като че ли разбра, че времето на Председателството е най-удобно за митинги, тъй като са по-ефикасни и реализират претенции резултат.
Нека пожелаем триумф на тази среща. И дано помним, че това не е по никакъв начин лесна работа, че това не е one man show, не е работа единствено на дипломацията или единствено на политическите кабинети, а е взаимно изпитание, от които всички имаме интерес. Диалогът постоянно е по-добър от едностранните дейности, а компромисът е за предпочитане пред политиката на свършените обстоятелства.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ