Истинската грешка от драмата „Вера Су“ е, че Министерството на транспорта НЕ научи НИЩО
К-н Румен Георгиев, някогашен Генерален шеф на Параходство БМФ
Времето тече и случая с м/к Вера Су от ден на ден избледнява и комфортно се не помни от държавните институции. Имаше малко звук в ефира; раздадоха се предизборно похвали; ИА “Морска администрация “ гордо разгласи, че е избавила Черно море от сериозна екокатастрофа, откакто в началото се кълнеше какъв брой безопасен е товара от урея (да не се бърка с пикочна киселина) за морето.
Сред способената морска общественост „ Вера Су “ стана синоним за некомпетентни организационни дейности и изявления от страна на държавните институции.
Този случай в действителност би трябвало да влезе в образователни стратегии и курсове и да се учи като образец
по какъв начин НЕ би трябвало да се ръководи рецесия
А можеше ли случая със снемането на „ Вера Су “ да протече по различен метод? Определено ДА, единствено че съответните органи трябваше да бъдат готови.
Представете си, че Министерството на превоза имаше направена методология и хипотетично, на някакъв ранен стадий, е направила оценка на риска от дейности на ИА “Морска администрация “, профилирани по разнообразни морски сюжети. Например: „ Готовност, реакция и възобновяване при положение на рецесия /засядане на кораб/ и така нататък “.
Тогава сигурно авансово щяха да се открият огромните пробойни в организацията и успеваемостта на системата за ръководство, както и пропуските в практическите умения и познания на управлението на ИА “Морска администрация “. Може би тогава министерството щеше да види действителността, да се разтревожи и вероятно да работи самодейно за премахване на пропуските?
Звучи ви химерно, нали?
Особено на фона на безспорното неглижиране /от десетилетия/ на морската промишленост като значителен детайл от националната ни сигурност.
Не знам дали министър-председателят от второто служебно държавно управление /2021 г./, че и актуалният, са обърнали задоволително внимание на казаното от министър Христо Алексиев в изявление пред Mediapool.bg от 04 ноември 2021 година по отношение на случая „ Вера Су “.
Цитирам:
„ Още първоначално бяха позволени доста неточности. …… Като цяло страната не беше готова за реакция следователно. Няма техника и подготвени експерти, липсваха написани процедури какво да се прави. ……Така в придвижване трябваше да вършим процедури, проекти, да ремонтираме техника и да осъществяваме сполучлива избавителна интервенция … “.
Тежки думи, казани от министър за подопечната му Изпълнителна организация " МОРСКА АДМИНИСТРАЦИЯ ".
На процедура се сподели: „ царят е дибидюс гол “! Обиди ли се някой? Опроверга ли някой казаното? Безмълвие в ефира!
Въпросът е: Наистина ли обстановката с морското администриране е толкоз отчайващо забатачена?
Да, истината коства скъпо и с цел да бъде открита, съответният министър би трябвало да има куража и решимостта да се изправи пред обстоятелствата, да ги проучва и тогава ще забележим какъв брой е смела истината.
Все чакаме държавните морски институции да преглътнат най-малко част от егото си, да осъзнаят и кажат истината
за какво БГ морска промишленост е зачеркната изцяло от тактиката за национална сигурност
и дали ще подхващат дейности за нейното възобновяване.
Но да се върнем към тематиката … тия дни един 30 мин филм на Българска национална телевизия подсети за „ Вера Су “. Режисьорът използва повече време да покаже какъв брой е потърпевш кораба, пробойни, раздрана облицовка, положение на машинно отделение….. ; имаше и няколко коментара, само че усещане ми направи едно умозаключение на специалист от Националния ръб за следствие на катастрофи в превоза към Министерския съвет. Той съобщи, изтъквам:
„ Главна причина за засядането на кораба, това е ЗАСПИВАНЕТО НА ВАХТЕНИЯ ОФИЦЕР “, т.е. човешка неточност.
Грешно, доста неверно!
Веднъж към този момент разясних нещастието с гибелта на водача подполковник Терзиев с МиГ-29, където също бе посочена „ човешка неточност “ /обяснено като загуба на пространствена ориентировка на пилота/ като ОСНОВНА причина за злополуката на изтребителя. Също неверно!
С риск да отегча уважаемият четец е належащо да философствувам малко тази тематика за да поясня за какво ЧОВЕШКАТА ГРЕШКА не може да бъде ОСНОВЕН фактор /ROOT CAUSE/ в тези случаи.
Известни са редица дефиниции за „ съществена причина “ за възникването на даден случай. Следното определение, съгласно мен, отразява най-разбираемо дадения въпрос:
Липсата на най-хубава процедура или неприлагането на познания, които биха предотвратили случай или евентуален случай /near miss/. "
Виждаме, че човешката неточност НЕ се вписва в горното определение и затова НЕ може да се категоризира като ОСНОВЕН /главен/ фактор за възникването на случай.
Вместо това, човешка неточност е по-добре дефинирана като СПОМАГАТЕЛЕН фактор.
„ Грешката “ и тя си има своите разновидности; да вземем за пример едно е „ error “, друго е „ mistake “ и трето е „ неуспех “ /failure/.
“Mistake” е неверен метод да се направи нещо, неприятна преценка, неверно държание, неприятна тактика.
“Error” въпреки това, е нещо, което не знаете, не знаете по какъв начин да реагирате в дадена обстановка, т.е. липса на познания в множеството случаи.
Защо е значимо сходни произшествия да бъдат разследвани и каква е тъкмо ролята на Националния ръб за следствие на катастрофи в превоза в сходни случаи?
Ролята на Борда е от извънредно значение, тъй като изводите от вярно разследван случай способства за сигурността на море. Той дефинира аргументите и събитията за морски катастрофи, изготвя доклад и го разпространява за понижаване вероятността сходни повреди да се повторят в бъдеще. Разследванията на произшествията се организират само в полза на бъдещата сигурност и по тази причина би трябвало да са професионално направени.
Морският бизнес е комплицирано комбиниране на просвета и процедура, и подценявайки голямата роля и значение на „ УПРАВЛЕНИЕ на СЛОЖНОСТТА “ ще продължим да чакаме случаи и като „ Вера Су “, и като танкера „ Бадр “ (в комбиниране с правна некомпетентност), разрушил изцяло нежния морски престиж на България.
„ УПРАВЛЕНИЕТО на СЛОЖНОСТТА “ е способността за навременно анализиране, обзор и усъвършенстване на сложността в организациите.
Това е сложна просвета, не става с използване на метода на налучкване, където можеш инцидентно да стигнеш до вярното решение; веднъж интуицията ще помогне, може и повторно, само че на третия ще те съобщи.
Налучквания не оказват помощ, би трябвало ЗНАНИЕ; то е сила; то усъвършенства компетентността; то дава опция да се вземат решение комплицирани проблеми; то е безусловно наложително за хората на управителни позиции, другояче резултатите са плачевни /виждаме ги и ги коментираме/. Е, и опит би трябвало да се добави.
Говорим за „ УСТОЙЧИВО МОРСКО РАЗВИТИЕ “. За да реализираме това, би трябвало да се отърсим от старите модели на мислене и да преминем на последващо, по-високо ниво; да се вгледаме какво вършат морските народи!
Започва се от „ главата “, т.е. от Министерството на превоза.
Готови ли сме за сходен НОВ НАЧИН на МИСЛЕНЕ?
Категорично НЕ!
Имаме ли готови морски хора да заемат управителни длъжности? Цитираното изявление на министъра, отстраняването на изпълнителния шеф на Морска администрация, стъписването и изчакването, първичните безредни дейности за снемане на м/к „ Вера Су “ приказват, че сме нямали. А в този момент?
Има ли рецесия в назначението на способени фрагменти на управителни държавни длъжности в морския бранш?
Не отговаряйте, това е реторичен въпрос!
Времето тече и случая с м/к Вера Су от ден на ден избледнява и комфортно се не помни от държавните институции. Имаше малко звук в ефира; раздадоха се предизборно похвали; ИА “Морска администрация “ гордо разгласи, че е избавила Черно море от сериозна екокатастрофа, откакто в началото се кълнеше какъв брой безопасен е товара от урея (да не се бърка с пикочна киселина) за морето.
Сред способената морска общественост „ Вера Су “ стана синоним за некомпетентни организационни дейности и изявления от страна на държавните институции.
Този случай в действителност би трябвало да влезе в образователни стратегии и курсове и да се учи като образец
по какъв начин НЕ би трябвало да се ръководи рецесия
А можеше ли случая със снемането на „ Вера Су “ да протече по различен метод? Определено ДА, единствено че съответните органи трябваше да бъдат готови.
Представете си, че Министерството на превоза имаше направена методология и хипотетично, на някакъв ранен стадий, е направила оценка на риска от дейности на ИА “Морска администрация “, профилирани по разнообразни морски сюжети. Например: „ Готовност, реакция и възобновяване при положение на рецесия /засядане на кораб/ и така нататък “.
Тогава сигурно авансово щяха да се открият огромните пробойни в организацията и успеваемостта на системата за ръководство, както и пропуските в практическите умения и познания на управлението на ИА “Морска администрация “. Може би тогава министерството щеше да види действителността, да се разтревожи и вероятно да работи самодейно за премахване на пропуските?
Звучи ви химерно, нали?
Особено на фона на безспорното неглижиране /от десетилетия/ на морската промишленост като значителен детайл от националната ни сигурност.
Не знам дали министър-председателят от второто служебно държавно управление /2021 г./, че и актуалният, са обърнали задоволително внимание на казаното от министър Христо Алексиев в изявление пред Mediapool.bg от 04 ноември 2021 година по отношение на случая „ Вера Су “.
Цитирам:
„ Още първоначално бяха позволени доста неточности. …… Като цяло страната не беше готова за реакция следователно. Няма техника и подготвени експерти, липсваха написани процедури какво да се прави. ……Така в придвижване трябваше да вършим процедури, проекти, да ремонтираме техника и да осъществяваме сполучлива избавителна интервенция … “.
Тежки думи, казани от министър за подопечната му Изпълнителна организация " МОРСКА АДМИНИСТРАЦИЯ ".
На процедура се сподели: „ царят е дибидюс гол “! Обиди ли се някой? Опроверга ли някой казаното? Безмълвие в ефира!
Въпросът е: Наистина ли обстановката с морското администриране е толкоз отчайващо забатачена?
Да, истината коства скъпо и с цел да бъде открита, съответният министър би трябвало да има куража и решимостта да се изправи пред обстоятелствата, да ги проучва и тогава ще забележим какъв брой е смела истината.
Все чакаме държавните морски институции да преглътнат най-малко част от егото си, да осъзнаят и кажат истината
за какво БГ морска промишленост е зачеркната изцяло от тактиката за национална сигурност
и дали ще подхващат дейности за нейното възобновяване.
Но да се върнем към тематиката … тия дни един 30 мин филм на Българска национална телевизия подсети за „ Вера Су “. Режисьорът използва повече време да покаже какъв брой е потърпевш кораба, пробойни, раздрана облицовка, положение на машинно отделение….. ; имаше и няколко коментара, само че усещане ми направи едно умозаключение на специалист от Националния ръб за следствие на катастрофи в превоза към Министерския съвет. Той съобщи, изтъквам:
„ Главна причина за засядането на кораба, това е ЗАСПИВАНЕТО НА ВАХТЕНИЯ ОФИЦЕР “, т.е. човешка неточност.
Грешно, доста неверно!
Веднъж към този момент разясних нещастието с гибелта на водача подполковник Терзиев с МиГ-29, където също бе посочена „ човешка неточност “ /обяснено като загуба на пространствена ориентировка на пилота/ като ОСНОВНА причина за злополуката на изтребителя. Също неверно!
С риск да отегча уважаемият четец е належащо да философствувам малко тази тематика за да поясня за какво ЧОВЕШКАТА ГРЕШКА не може да бъде ОСНОВЕН фактор /ROOT CAUSE/ в тези случаи.
Известни са редица дефиниции за „ съществена причина “ за възникването на даден случай. Следното определение, съгласно мен, отразява най-разбираемо дадения въпрос:
Липсата на най-хубава процедура или неприлагането на познания, които биха предотвратили случай или евентуален случай /near miss/. "
Виждаме, че човешката неточност НЕ се вписва в горното определение и затова НЕ може да се категоризира като ОСНОВЕН /главен/ фактор за възникването на случай.
Вместо това, човешка неточност е по-добре дефинирана като СПОМАГАТЕЛЕН фактор.
„ Грешката “ и тя си има своите разновидности; да вземем за пример едно е „ error “, друго е „ mistake “ и трето е „ неуспех “ /failure/.
“Mistake” е неверен метод да се направи нещо, неприятна преценка, неверно държание, неприятна тактика.
“Error” въпреки това, е нещо, което не знаете, не знаете по какъв начин да реагирате в дадена обстановка, т.е. липса на познания в множеството случаи.
Защо е значимо сходни произшествия да бъдат разследвани и каква е тъкмо ролята на Националния ръб за следствие на катастрофи в превоза в сходни случаи?
Ролята на Борда е от извънредно значение, тъй като изводите от вярно разследван случай способства за сигурността на море. Той дефинира аргументите и събитията за морски катастрофи, изготвя доклад и го разпространява за понижаване вероятността сходни повреди да се повторят в бъдеще. Разследванията на произшествията се организират само в полза на бъдещата сигурност и по тази причина би трябвало да са професионално направени.
Морският бизнес е комплицирано комбиниране на просвета и процедура, и подценявайки голямата роля и значение на „ УПРАВЛЕНИЕ на СЛОЖНОСТТА “ ще продължим да чакаме случаи и като „ Вера Су “, и като танкера „ Бадр “ (в комбиниране с правна некомпетентност), разрушил изцяло нежния морски престиж на България.
„ УПРАВЛЕНИЕТО на СЛОЖНОСТТА “ е способността за навременно анализиране, обзор и усъвършенстване на сложността в организациите.
Това е сложна просвета, не става с използване на метода на налучкване, където можеш инцидентно да стигнеш до вярното решение; веднъж интуицията ще помогне, може и повторно, само че на третия ще те съобщи.
Налучквания не оказват помощ, би трябвало ЗНАНИЕ; то е сила; то усъвършенства компетентността; то дава опция да се вземат решение комплицирани проблеми; то е безусловно наложително за хората на управителни позиции, другояче резултатите са плачевни /виждаме ги и ги коментираме/. Е, и опит би трябвало да се добави.
Говорим за „ УСТОЙЧИВО МОРСКО РАЗВИТИЕ “. За да реализираме това, би трябвало да се отърсим от старите модели на мислене и да преминем на последващо, по-високо ниво; да се вгледаме какво вършат морските народи!
Започва се от „ главата “, т.е. от Министерството на превоза.
Готови ли сме за сходен НОВ НАЧИН на МИСЛЕНЕ?
Категорично НЕ!
Имаме ли готови морски хора да заемат управителни длъжности? Цитираното изявление на министъра, отстраняването на изпълнителния шеф на Морска администрация, стъписването и изчакването, първичните безредни дейности за снемане на м/к „ Вера Су “ приказват, че сме нямали. А в този момент?
Има ли рецесия в назначението на способени фрагменти на управителни държавни длъжности в морския бранш?
Не отговаряйте, това е реторичен въпрос!
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ