Инфлуенсърката Флора: Цялото даскало в Англия говореше за българските кебапчета, набодени на солети!
Журналистката и инфлуенсър Флора Стратиева показа много забавно свое прекарване, до момента в който е учила в Англия. Става въпрос за интернационално ревю в пансиона на учебното заведение, на което всеки един възпитаник е трябвало да показа страната си, научи Sofia24.bg . Оказва се, че кебапчетата най-вече са впечатлили дребните англичанчета, само че също така е имало и спор сред източноевропейците поради общо... гише. Публикуваме целия текст на инфлуенсърката без редакторска интервенция в този момент:
27 Април 2018
На този ден имахме интернационално ревю в панисона ми в Англия, на което всеки възпитаник трябваше да презентира страната си. В пансиона учеха деца от над 30 страни, тъй че имаше капацитет за опознаване на доста разнообразни култури.
На първото заседание на “Интернационалния комитет " (да, в действителност по този начин го бяха кръстили) с изключение на мен имаше черногорец, грузинец, украинка, руснак, словаци, сърби, румънка, молдовка. Учителката британка огледа стаята, погледна имената на компютъра (до името на всеки възпитаник излизаше малко флагче на страната, от която е) и отсече: “А вие тука източноевропейците не желаете ли да имате едно гише на ревюто, вместо всеки да си прави обособен щанд? "
Всички се спогледахме с учудване. Какво ни говореше тая жена? Как по този начин 1 шанд, ние сме разнообразни страни? “Ами вашите страни доста си наподобяват, имате идентична писменост, езиците ви звучат еднообразно, пък и сте били преди време в Съветския съюз…Това може да ви сплоти! "
“Аз в случай че би трябвало с България да съм на един щанд си потеглям от тука " - отсече сърбинът. Черногорецът незабавно се причисли към него, при което аз към този момент не устоях да не отвърна с това, че “поне като съм била раждана през 2000-та, страната ми е съществувала на картата, за разлика от вашата измислена Черна Гора, дето я има публично от 2006-та ". Предполагам няма потребност да доправям този диалог, само че общо взето, за по-малко 5 минути госпожа британката разбра, че няма да ѝ се получи “сплотяването " и отстъпи.
Мисля, че просто желаеха да пестят място. За нас източноевропейците обаче, едно такова предложение прозвуча извънредно безочливо и обидно, на фона на това, че Уелс, Англия, Северна Ирландия и Шотландия си имаха обособени щандове, щото по нейни думи " това били разнообразни култури ".
Дойде деня на ревюто. Изхарчих сума ти пари за храна, не спах няколко нощи да върша плакати и да диря исторически обстоятелства. Наистина доста се постарах. Първоначално дребните англичанчета идваха, гледаха страхливо кебапчетата и киселото мляко и не смееха да пробват нищо. След 10-20 минути се поизнервих малко и взех решение да нарежа кебапчетата на ситно, нима някой се престраши.
Понеже като типична българка бях не запомнила да купя вилици, нямаше с какво да ги бодат и едното момче реши своеволно да си набоде хапката на солета. Намерих го за необичайно, но на детето доста му хареса. Взе си още една хапка и ме пита дали по този начин се ядат по принцип. “Ъъъ да, да, в някои краища на страната, по остарял български бит. "
Не ме съдете прекомерно строго в този момент, средата беше конкурентна, а и имах още 50 кебапчета да прокарвам! Това дете отиде и сподели на приятелите си, те доведоха още и още и не след дълго опашката на българския щанд беше най-голяма поради измислените кебапчета, които се набождат на СОЛЕТИ. Англичаните, които по принцип нямат доста почитание към вкусовите си рецептори, одобриха много безрезервно тази информация и го намираха за изобретателно. Едно дете се върна най-малко 5 пъти с цел да си вземе още кебапчета и най-после майка му пристигна да ме пита за рецептата. Добре че другите балкански субекти бяха ситуирани по-далеч от мен, че нямаше да пропуснат опцията да ме разконспирират!
Дойде време за гласоподаване, а дечурлигата всеобщо идваха за последна хапка от българските кебапчетата, след което пишеха " Бългерия " на листчетата и идваха да ми рапортуват, че са дали своят вот за мен, след което ме изнудваха за още кебапчета. А даже не бяха хубави кебапчета!
На идващия ден броиха гласовете и България беше класирана на второ място след Нигерия. Разбира се, че оспорих резултатите по няколко аргументи. Първо, аз бях единствената българка в учебното заведение, а нигерийците бяха най-малко 17 души, сиреч сигурни гласове. Второ, комисията, която броеше гласовете се състоеше от трима възпитаници, като И ТРИМАТА БЯХА НИГЕРИЙЦИ! Цялото даскало говореше за българските кебапчета, а тия имаха един фиктивен щанд с неква люта чорба бълвоч с буболечки и никакви забавни обстоятелства за страната им не бяха приготвили! Айде моля…Имайки поради, че България загуби с тъкмо 2 гласа, имам съществени подозрения за честността на вота.
Всяка година ми излизат мемоари от този ден и не преставам да се нервирам, че не завоювах. От друга страна обаче, техническата победа нямаше изключително значение, защото моралната победа беше за България. Тия дребни деца не ни бяха чували и не знаеха къде се намираме на картата, а научиха толкоз забавни обстоятелства за страната. И още нещо - в случай че инцидентно някой ден видите англичанин да набожда кебапче на солета…знайте, че в този съответен случай виновността не е негова.
27 Април 2018
На този ден имахме интернационално ревю в панисона ми в Англия, на което всеки възпитаник трябваше да презентира страната си. В пансиона учеха деца от над 30 страни, тъй че имаше капацитет за опознаване на доста разнообразни култури.
На първото заседание на “Интернационалния комитет " (да, в действителност по този начин го бяха кръстили) с изключение на мен имаше черногорец, грузинец, украинка, руснак, словаци, сърби, румънка, молдовка. Учителката британка огледа стаята, погледна имената на компютъра (до името на всеки възпитаник излизаше малко флагче на страната, от която е) и отсече: “А вие тука източноевропейците не желаете ли да имате едно гише на ревюто, вместо всеки да си прави обособен щанд? "
Всички се спогледахме с учудване. Какво ни говореше тая жена? Как по този начин 1 шанд, ние сме разнообразни страни? “Ами вашите страни доста си наподобяват, имате идентична писменост, езиците ви звучат еднообразно, пък и сте били преди време в Съветския съюз…Това може да ви сплоти! "
“Аз в случай че би трябвало с България да съм на един щанд си потеглям от тука " - отсече сърбинът. Черногорецът незабавно се причисли към него, при което аз към този момент не устоях да не отвърна с това, че “поне като съм била раждана през 2000-та, страната ми е съществувала на картата, за разлика от вашата измислена Черна Гора, дето я има публично от 2006-та ". Предполагам няма потребност да доправям този диалог, само че общо взето, за по-малко 5 минути госпожа британката разбра, че няма да ѝ се получи “сплотяването " и отстъпи.
Мисля, че просто желаеха да пестят място. За нас източноевропейците обаче, едно такова предложение прозвуча извънредно безочливо и обидно, на фона на това, че Уелс, Англия, Северна Ирландия и Шотландия си имаха обособени щандове, щото по нейни думи " това били разнообразни култури ".
Дойде деня на ревюто. Изхарчих сума ти пари за храна, не спах няколко нощи да върша плакати и да диря исторически обстоятелства. Наистина доста се постарах. Първоначално дребните англичанчета идваха, гледаха страхливо кебапчетата и киселото мляко и не смееха да пробват нищо. След 10-20 минути се поизнервих малко и взех решение да нарежа кебапчетата на ситно, нима някой се престраши.
Понеже като типична българка бях не запомнила да купя вилици, нямаше с какво да ги бодат и едното момче реши своеволно да си набоде хапката на солета. Намерих го за необичайно, но на детето доста му хареса. Взе си още една хапка и ме пита дали по този начин се ядат по принцип. “Ъъъ да, да, в някои краища на страната, по остарял български бит. "
Не ме съдете прекомерно строго в този момент, средата беше конкурентна, а и имах още 50 кебапчета да прокарвам! Това дете отиде и сподели на приятелите си, те доведоха още и още и не след дълго опашката на българския щанд беше най-голяма поради измислените кебапчета, които се набождат на СОЛЕТИ. Англичаните, които по принцип нямат доста почитание към вкусовите си рецептори, одобриха много безрезервно тази информация и го намираха за изобретателно. Едно дете се върна най-малко 5 пъти с цел да си вземе още кебапчета и най-после майка му пристигна да ме пита за рецептата. Добре че другите балкански субекти бяха ситуирани по-далеч от мен, че нямаше да пропуснат опцията да ме разконспирират!
Дойде време за гласоподаване, а дечурлигата всеобщо идваха за последна хапка от българските кебапчетата, след което пишеха " Бългерия " на листчетата и идваха да ми рапортуват, че са дали своят вот за мен, след което ме изнудваха за още кебапчета. А даже не бяха хубави кебапчета!
На идващия ден броиха гласовете и България беше класирана на второ място след Нигерия. Разбира се, че оспорих резултатите по няколко аргументи. Първо, аз бях единствената българка в учебното заведение, а нигерийците бяха най-малко 17 души, сиреч сигурни гласове. Второ, комисията, която броеше гласовете се състоеше от трима възпитаници, като И ТРИМАТА БЯХА НИГЕРИЙЦИ! Цялото даскало говореше за българските кебапчета, а тия имаха един фиктивен щанд с неква люта чорба бълвоч с буболечки и никакви забавни обстоятелства за страната им не бяха приготвили! Айде моля…Имайки поради, че България загуби с тъкмо 2 гласа, имам съществени подозрения за честността на вота.
Всяка година ми излизат мемоари от този ден и не преставам да се нервирам, че не завоювах. От друга страна обаче, техническата победа нямаше изключително значение, защото моралната победа беше за България. Тия дребни деца не ни бяха чували и не знаеха къде се намираме на картата, а научиха толкоз забавни обстоятелства за страната. И още нещо - в случай че инцидентно някой ден видите англичанин да набожда кебапче на солета…знайте, че в този съответен случай виновността не е негова.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ