Жул Ренар е френски писател-реалист, роден на 22.02.1864 г. Детството

Жул Ренар е френски писател-реалист, роден на 22.02.1864 година Детството му е изпълнено с злощастие (което той назовава „ огромната алена тишина “) – татко му се прострелва с ловна пушка, а скоро по-късно и властната му и душевен неуравновесена майка пада в бунар и умира.

От деветгодишен Ренар живее в колеж и макар че не съумява да учи във висше образователно заведение, любовта към литературата господства целия му живот. Започва да чете в литературни кафенета и да написа колони за вестници. Запознава се с Тулуз-Лотрек, който илюстрира сборника му „ Естествени истории “. По текстове от книгата му с миниатюри „ Естествени истории ” написа музика Морис Равел.

Успехът му е огромен, даже става член на академията „ Гонкур ”, с помощта на Октав Мирбо. Вдъхновява доста писатели след себе си, като Съмърсет Моъм, Гилбърт Сорентино и Джулиан Барнс.

През целия си живот страда от високо кръвно налягане и умира на 46-годишна възраст от артеросклероза на 22.05.1910 година в Париж. 

Не би трябвало да казвате постоянно цялата истина, само че би трябвало да казвате единствено истината.

Ние не познаваме Отвъдното, тъй като незнанието ни е належащо изискване за съществуването ни. Както ледът може да познае пламъка единствено при изискване, че се разтопи и изчезне. 

Не е наложително да живеете, само че сте задължени да живеете щастливо.

Смъртта е благотворна – тя ни избавя от мисълта за гибел.

Представете си живот без гибел. От обезсърчение всеки ден ще желаеме да се самоубием.

Религията е направила от гибелта нещо извънредно и неуместно.

Класиката не е наложително да е нещо, което е съвършено; просто значи, че на човек понякога му се отдава да сътвори нещо прелестно.

Представете си за минута, че е починал – и ще забележите какъв брой е надарен.

На двадесет години хората мислят надълбоко и зле.

Егоист? Безусловно; моят личен живот ме интересува повече, в сравнение с живота на Юлий Цезар.

По-лесно е да бъдеш великодушен, в сравнение с след това да не съжаляваш за това.

Попитахте ме по какъв начин съм, единствено с цел да имате правото да ми разказвате за своите несгоди.

Да пишеш е необикновен метод да разговаряш: приказваш и никой не те прекъсва.

Работата от време на време е нещо като лов на риба в места, където сигурно няма риба.

Поглеждайки красива жена, не мога да не се влюбя в нея, да полудея по нея. Това е като гръмотевична стихия и продължава тъкмо толкоз - един момент.

Има интервали в живота, когато ориста, събитията и дори хората са благосклонни към нас. Не би трябвало да се вълнувате. Ще мине.

Любовта, която в живота заема единствено едно малко ъгълче, в театъра заема цялата сцена.

Добре подхождащата си двойка е тази, в която и двамата съпрузи по едно и също време усещат потребността от скандал.

Не казвайте на жена, че е прелестна: кажете й, че друга такава жена няма на света, и ще ви се отворят всички порти.

Феминизъм е тогава, когато не разчитат на Прекрасния Принц.

Колкото повече четеш, толкоз по-малко подражаваш.

Ако познавате живота, дайте ми адреса си.

Животът. Разбирам го все по-малко и по-малко, и го обичам от ден на ден и повече.

Винаги да оставаш незадоволен – в това е същността на творчеството.

В очите се отразява душата. В езика се отразява обществото...

Бог сполучливо е основал природата, само че с човек е претърпял крушение.

Хората биха видели доста красиви неща към себе си, в случай че не бяха толкоз зли.

Безразлични сме към непознатото злощастие, в случай че то не ни доставя наслаждение.

Да бъдеш откровен значи предумишлено да настъпвате другите по краката.

Щастието е най-краткото от всички усещания.

Приятел е този, който всякога, когато се нуждаеш от него, самичък се досеща за това.

На моя мозък му би трябвало да мечтае не по-малко от два часа – тогава мога да го накарам да работи в течение на петнадесет минути.

Да бъдеш благополучен значи да внушаваш на другите злоба. А постоянно ще има човек, който ще ви завижда. Главното е да разберете кой е той.

Човек, на който му е провървяло е човек, който е правил това, което другите единствено са желали да създадат.

Ако се построи къща на щастието, най-голямото помещение ще е чакалнята.

Малко ненавист почиства положителното.

По-трудно е да бъдеш в течение на седмица редовен човек, в сравнение с воин в течение на петнадесет минути.

Всяка наша рецензия се свежда до укор към близък за това, че той не има достолепията, които ние си приписваме.

Даже най-хубавият от нас има на съвестта си няколко дребни убийства.

Животът е кутия, цялостна с пробождащи и режещи принадлежности. Всеки час ние обезобразяваме ръцете си до кръв.

Идеалът на спокойствието въплъщава седящата котка.

Всички знаят, че егоизмът има граници, че има минути, когато го отхвърляме.

Не разчитайте изключително на обществото в смисъл на промени: постарайте се да реформирате самите себе си.

Опитът е потребен подарък, който в никакъв случай не се употребява.

На земята няма парадайс. Това са единствено части, разпръснати по света.

Ех, какъв брой е добър този Бог: разкрил ни е такива пространства, а не ни е дал крила!

Какво е нашата фикция спрямо фантазията на дете, което мисли да построи железопътна линия от аспержи!

Птицата не усеща болежка, когато й подрязват крилете, само че тя не може към този момент да лети.

Животът може да си разреши разкоша да се освободи от логичност, литературата в никакъв случай.

Когато мисля за всички книги, които са ми останали да прочета, се смятам за щастливец.

Свободомислещ. Достатъчно е просто „ мислещ ".

За да преуспеете, би трябвало да творите подлости или шедьоври. На кое от двете сте по-способни?

Романтиците са хора, които в никакъв случай не са виждали противоположната страна на нещата.

Съвсем не желая да знам доста неща: желая да знам единствено това, което обичам.

Чашата на живота е прелестна! Каква нелепост е да негодуваш, единствено тъй като виждаш нейното дъно.

Всяко утро при събуждането ти си задължен да кажеш: „ Аз виждам, аз слушам, аз се движа, аз не пострадвам! Благодаря! Животът е прелестен! “

Нищо не е приключено за този, който е жив.

Пийте всяка заран на чаша слънце и яжте парче ръж.

Снимка: Jules Renard, c.1893, commons.wikimedia.org