Митко Иванов за личността с изключително влияние в Бургас - Жозеф Бонал
Жозеф или Йосиф Бонал, авторитетен и самоуверен търговец, дошъл в Бургас през 1842 година и трансформирал стандарта и града, оставайки тук до гибелта си.
Неговият многопластов облик създателят на „ Старият Бургас “ по Дарик Югоизток, историографът, художник и публицист Митко Иванов показва в следващото издание на рубриката. На база голям брой исторически сведения, той прави картина на Бургас в средата на 19 век, която самият Бонал е трансформирал доста.
Консул в Бургас с търговски и политически функционалности на Италия, Франция, Австрия, Англия, а евентуално и на други страни, защото по думите на съавтора на „ История на Бургас “ е имало договаряния да съставлява и Русия. Бонал избира да се откри в града в смутни времена.
„ Може би за някои от нашите съграждани тогава града не е съществувал или е бил селце, само че истината е, че Бургас е бил значим търговски център, тъй като незабавно след отпадането на монопола върху житната търговия, най-стратегическата стока, която се е търгувала в Османската империя, западноевропейските търговци се концентрират главно във Варна и Бургас. За доста малко време Жозеф Бонал и неговият брат Анри, дружно с неколцина търговци от Европа развиват търговията в града. За доста малко време, макар че в Бургас са живеели не повече от 5, 6 хиляди души, съумява да изпревари по стокооборот Варна, която по население е била евентуално пет пъти по-голяма.
Следователно тук обрисуваме за подбуден път един от огромните явления на Бургас.
Грамадните размери търговия на този град не са били съответстващи на малобройното население. Изключителното географско и стратегическо състояние на града го изстрелват като значим търговски център и тук се търгуват колосални за времето си обороти. И аз мисля, че Бонал е една от ракетите, които теглят този развой нагоре в интервала 1842 – 1853 година, когато е началото на Кримската война “, разяснява Митко Иванов.
По думите му, за активността на Жозеф Бонал като консул, филантроп, търговец, държавник и даже паркостроител, основател на първата по рода си и невиждана за времето си градина в Бургас, може да се открие в част от неговата преписка, преведена към този момент и на български.
„ За другата част можем единствено да допускаме, че е във френските, италианските или австрийски архиви. Но мен персонално ме удивява това, че този човек във време, в което Османската империя занапред стартира промени, основава първият парк по европейски модел, с екзотични растения, с бунар с механизиран чекрък, със особено кръжило и скулптура на Венера Милоска, със зоологически ъгъл и така нататък. А тогава в Бургас е имало единствено две павирани улици. Градината е била толкоз впечатляваща, че е била употребена да пореща публични делегации през годините. Сред тях и военачалник Скобелев “, споделя още Митко Иванов.
Бонал се дами за бургаска гъркиня и остава тук до гибелта си през 1903 година Сведения за негови наследници и за брачната половинка му няма. Няма и информация за какво малко преди гибелта си за доста малко време трансферира голяма част от парцелите си на Община Бургас, в това число и красивата градина, която е обхващала територията от днешната ул. „ Цар Петър “, през ул. Иван Вазов “, „ Цар Фердинанд “ и „ Гладстон “. Остатъци от нея има в региона на някогашния Окръжен съд.
Митко Иванов обаче подчертава върху други сведения за активността на Жозеф Бонал:
„ Именно той е посрещнал в Бургас, тогава младежа Рикардо Тоскани и го е насърчил да проектира. Бонал е фигурата, която стои зад международно незнайният тогава Тоскани, който даже няма тапия за проектант. И още нещо:
Жозеф Бонал е индивидът, приютявал християнското население в парцелите си по време на Черкезките кланета край града “, споделя историографът.
Относно даряването на парцелите му преди гибелта му, Митко Иванов, коментар по този начин: „ Вероятно е бил „ посъветван “ от локалната администрация, тъй като тогавашният кмет Димитър Бракалов е работил с доста твърда ръка към своите „ жители “. Отнасял се е с тях като техен цар или военачалник. И може би, по тази причина Бонал е предал доста бързо имуществото си, което имам вяра е построил с почтен труд “.
А за това, какво се случва с екзотичната инфраструктура, той се базира на сведения от Антон Страшимиров през 1901, който написа, наблюдавайки парка: „ Всяка лехица се е трансформирала в къщица “.
За Жозеф Бонал, основното му въздействие за Бургас, за рекордно високата цена на парцелите тук в този интервал, когато меценатът и консул е имал голяма част от града, чуйте цялата тематика в звуковия файл от Митко Иванов.
Неговият многопластов облик създателят на „ Старият Бургас “ по Дарик Югоизток, историографът, художник и публицист Митко Иванов показва в следващото издание на рубриката. На база голям брой исторически сведения, той прави картина на Бургас в средата на 19 век, която самият Бонал е трансформирал доста.
Консул в Бургас с търговски и политически функционалности на Италия, Франция, Австрия, Англия, а евентуално и на други страни, защото по думите на съавтора на „ История на Бургас “ е имало договаряния да съставлява и Русия. Бонал избира да се откри в града в смутни времена.
„ Може би за някои от нашите съграждани тогава града не е съществувал или е бил селце, само че истината е, че Бургас е бил значим търговски център, тъй като незабавно след отпадането на монопола върху житната търговия, най-стратегическата стока, която се е търгувала в Османската империя, западноевропейските търговци се концентрират главно във Варна и Бургас. За доста малко време Жозеф Бонал и неговият брат Анри, дружно с неколцина търговци от Европа развиват търговията в града. За доста малко време, макар че в Бургас са живеели не повече от 5, 6 хиляди души, съумява да изпревари по стокооборот Варна, която по население е била евентуално пет пъти по-голяма.
Следователно тук обрисуваме за подбуден път един от огромните явления на Бургас.
Грамадните размери търговия на този град не са били съответстващи на малобройното население. Изключителното географско и стратегическо състояние на града го изстрелват като значим търговски център и тук се търгуват колосални за времето си обороти. И аз мисля, че Бонал е една от ракетите, които теглят този развой нагоре в интервала 1842 – 1853 година, когато е началото на Кримската война “, разяснява Митко Иванов.
По думите му, за активността на Жозеф Бонал като консул, филантроп, търговец, държавник и даже паркостроител, основател на първата по рода си и невиждана за времето си градина в Бургас, може да се открие в част от неговата преписка, преведена към този момент и на български.
„ За другата част можем единствено да допускаме, че е във френските, италианските или австрийски архиви. Но мен персонално ме удивява това, че този човек във време, в което Османската империя занапред стартира промени, основава първият парк по европейски модел, с екзотични растения, с бунар с механизиран чекрък, със особено кръжило и скулптура на Венера Милоска, със зоологически ъгъл и така нататък. А тогава в Бургас е имало единствено две павирани улици. Градината е била толкоз впечатляваща, че е била употребена да пореща публични делегации през годините. Сред тях и военачалник Скобелев “, споделя още Митко Иванов.
Бонал се дами за бургаска гъркиня и остава тук до гибелта си през 1903 година Сведения за негови наследници и за брачната половинка му няма. Няма и информация за какво малко преди гибелта си за доста малко време трансферира голяма част от парцелите си на Община Бургас, в това число и красивата градина, която е обхващала територията от днешната ул. „ Цар Петър “, през ул. Иван Вазов “, „ Цар Фердинанд “ и „ Гладстон “. Остатъци от нея има в региона на някогашния Окръжен съд.
Митко Иванов обаче подчертава върху други сведения за активността на Жозеф Бонал:
„ Именно той е посрещнал в Бургас, тогава младежа Рикардо Тоскани и го е насърчил да проектира. Бонал е фигурата, която стои зад международно незнайният тогава Тоскани, който даже няма тапия за проектант. И още нещо:
Жозеф Бонал е индивидът, приютявал християнското население в парцелите си по време на Черкезките кланета край града “, споделя историографът.
Относно даряването на парцелите му преди гибелта му, Митко Иванов, коментар по този начин: „ Вероятно е бил „ посъветван “ от локалната администрация, тъй като тогавашният кмет Димитър Бракалов е работил с доста твърда ръка към своите „ жители “. Отнасял се е с тях като техен цар или военачалник. И може би, по тази причина Бонал е предал доста бързо имуществото си, което имам вяра е построил с почтен труд “.
А за това, какво се случва с екзотичната инфраструктура, той се базира на сведения от Антон Страшимиров през 1901, който написа, наблюдавайки парка: „ Всяка лехица се е трансформирала в къщица “.
За Жозеф Бонал, основното му въздействие за Бургас, за рекордно високата цена на парцелите тук в този интервал, когато меценатът и консул е имал голяма част от града, чуйте цялата тематика в звуковия файл от Митко Иванов.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ