Няма съмнение, че най-добрите уроци преподават най-простите хора ~ Жозе САРАМАГО
Жозе Сарамаго е роден през 1922 година в фамилията на безземлените и необразовани селяни Йосиф и Мария. Днес е най-обичаният португалски публицист. Причината за това е Нобеловата премия, която му се присъжда през 1998 година, и става мотив за разпространение на португалската литература. Харолд Блум го дефинира като най-великия актуален романист, от тези, които умеят да се допрян човешката душа и да разсънят нейните най-дълбоки страхове. Той е създател, който не пести нищо от грозната реалност, която вижда и я сервира напълно доброволно.
Умира на 87-годишна възраст в дома си на о-в Лансароте на Канарските острови през юни 2010 година.
Дървото стене, когато го секат, кучето хленчи, когато го бият, а човек, когато го оскърбяват, пораства.
Спасеният не е вечно избавен, обреченият е жертван дефинитивно.
Обстоятелствата постоянно могат да породят нужда, само че от време на време нуждата е толкоз мощна, че основава условия.
Мъката и радоста, за разлика от водата и маслото, могат да се смесват.
Очевидноста и неизменноста постоянно подрязват крилете на вдъхновението...
Аз мисля, че ние не сме ослепели, а сме били и ще си останем слепи. Слепи, които виждат. Слепи, които, виждайки, не виждат.
Наистина, най-лош слепец е този, който не желае да вижда.
Борбата постоянно е, в една или друга степен, форма на слепота.
Може би, човечеството ще се научи да живее без очи, само че тогава то ще престане да бъде човечество.
Има очаквания, които се хранят с безумство.
Паниката върви несравнимо по-бързо, в сравнение с краката, които я носят.
Първото проваляне е най-лошото.
За това, че ще умрем, ни е известно още от деня на раждането. И по тази причина в избран смисъл може да се смята, че ние всички се раждаме мъртви.
Никой на света не е съгрешил толкоз тежко, че да почине два пъти.
Бог избавя души, той не избавя тела.
Крачка обратно доближава към гибелта тъкмо по този начин, както и крачка напред.
Истинското състрадание стартира с теб самия.
Ти дори не можеш да си представиш, по какъв начин в течение на времето нараства черният лист на самообвинения.
Ако не можеш да живееш напълно като хората, постарай се да не живееш напълно като животните.
Не е мъчно да се живее с хората, мъчно е да ги разберете...
Така е организиран светът: за един е неволя, а за различен е празен тон...
Това което не е задоволително положително за едни, за други е мана небесна.
Всеки би трябвало да приказва за това, което знае, а това, а за това което не знае, да пита другите.
Навикът за обич е съдбовен.
Раздялата е сходна на смърта, а единствената въпреки и основна разлика е вярата.
Не желая да те очаквам, а желая да бъда там, където си ти.
Пълното, незапълнено с думи безмълвие, може да избави това, което към този момент считаме за изгубено.
Истинският дом е мястото, където човек спи.
Предполагам, че е първият симптом за самотата е, когато се чувстваш ненужен.
Когато всичко е разрешено, е също толкоз неприятно, както когато нищо не е разрешено.
Има такива безчувствени хора, които мислят че ще избягат от своето злощастие, смеейки се над нещастието на другите.
Малко неща на света терзаят душата, както осъзнаването, че сме предали идеалите на нашата младост.
Няма подозрение, че най-хубавите уроци преподават най-простите хора.
Здравият разсъдък се явява прекомерно здрав, че фактически да бъде разсъдък...
Що се отнася до възприятията на сърцето, прекомерно доста е постоянно по-добре от прекомерно малко.
Нито едно човешко създание не може да мине без илюзии, представляващи странна психическа болест, нужна за естествения живот.
Специалните резултати са най-лошият зложелател на въображението.
Хаосът е ред, който е нужно да се разшифрова.
Ние всички сме в някаква степен обществени фигури, а разликата е единствено в количеството фенове.
Бог не прости грехове, които се вършат по негова воля.
Четенето евентуално е различен метод да намериш мястото си.
Всички дни са идентични, и нито един не наподобява на другите.
Ден, когато получаваш въпреки и един добър съвет, към този момент не може да се смята за загубен.
Хората са странни твари, а младежите са още по-странни, младите са напълно друга порода.
Невежеството е мощна и решителна мощ.
Ти ставаш песимист. Доколкото ми е известно, никой не се ражда песимист.
Във всяка обстановка се намира някой, който изрича своето мнение, дори в случай че не го питат за него.
Без гибел няма възкръсение, а без концепциите за възкръсението няма вяра.
Всеки постъпва в сходство със своите морални правила.
Жените не простят недостатъци.
На никой към момента не е отдало да види смърта и да остане предходният.
В този свят на всеки въпрос можеш да получиш отговор, единствено че времето за въпроси в никакъв случай не настава.
Да, знанието е фактически прелестно нещо. Зависи от това, какво знаеш. И от това, кой знае.
Въпросите ти са неверни, в случай че към този момент знаеш отговора.
Детските кошмари не се сбъдват, да, и фантазиите също.
Единственото, на което Бог не е кадърен, е да не обича самия себе си.
Когато всички станат поети, никой няма да написа стихове.
Умният схваща с половин дума.
Едни се обличат в доспехи, други в секрети.
Най-добрият метод да защитиш своята загадка е да уважаваш непознатите секрети...
Добрите каузи се творят единствено в неработно време.
Големите кораби се строят за огромни стихии...
Вероятно, нуждата да плащаш за личните си фантазии, е най-горчивият тип обезсърчение.
За промени в живота е нужен целия този живот.
Този, който се любува изпитва страдалчество, равно на наслаждението, което изпитва този, който страда.
Природата се отнася към всички свои създания с възхитителна свирепост.
Ако съм откровен през днешния ден, какво значение има дали ще скърбя за това на следващия ден.
В нас има нещо, което няма име, нещото, което сме.
Само мълчанието е същинско.
Може би единствено в света на слепите всичко ще бъде такова, каквото е в реалност.
В последна сметка всички животи свършват прекомерно рано.
Източници: „ Слепота “, „ Възпоминание за манастира “, Жозе Сарамаго, изд. Колибри
Снимка: revistamacondo.wordpress.com
