Жозе Моуриньо си е спечелил репутацията на човек, за когото

Жозе Моуриньо си е спечелил репутацията на човек, за който успеха е непременно. Tова се потвърди, когато Челси посрещна Байерн Мюнхен в Шампионската лига през 2005 година.

За разлика от кариерата му в последните години, когато се завърна в Англия, на Моуриньо тогава всичко му се получаваше. Специалния преди малко бе извел Порто до успех в Шампионската лига, отстранявайки по пътя си Манчестър Юнайтед на сър Алекс Фъргюсън.

Неговият Челси, крачеше към купата във Висшата лига, а в Европа “сините” също започваха да реализират триумфи, до момента в който почитателите за първи път се сблъскаха същински с способите на наставника.

След като позволи поврат от 1:0 до 1:2 на “Камп Ноу” против Барселона, Моуриньо окупира заглавията с обвиняванията си против Франк Рийкард. Португалецът хулеш треньора на домакините, че на почивката е влезнал в съдийската стаичка, след което през втората част Дидие Дрогба бе изпъден, а Челси позволи две попадения.

Все отново лондончани съумяха да отстранят каталунците след победа с 4:2 на “Стамфорд Бридж”, само че арбитърът от първия дуел – Андрес Фриск, бе заставен да се отдръпна от футбола прибързано, откакто бе получил десетки смъртни закани.

Впоследствие стана ясно, че Рийкард въобще не е припарвал до стаята на реферите, но Жозе стоеше зад думите си. Това бе следващият прегледен образец, че португалецът бе подготвен да употребява всичко, даже и най-мръсните номера, в това число да излъже, в името на успеха.

В резултат на дейностите си той бе осъден да не води отбора два мача от пейката, което докара до едно от най-великите хрумвания на Специалния в кариерата му.

Предстояха 1/4-финали против Байерн Мюнхен. Първият мач бе в Лондон и съгласно възбраната Моуриньо освен не бе на скамейката, само че и бе заставен да гледа конфликта отвън стадиона. Информациите бяха, че португалецът ще следи срещата наоколо до “Стамфорд Бридж” под прецизен надзор, който да не му разрешава да комуникира с членове от екипа си.

Наблюдателни хора видяха странната шапка, с която помощникът му Руй Фария изведе играчите на Челси през въпросната вечер. Веднага се появиха подозрения, че под нея асистентът е скрил слушалка в ухото си, а неколкократните попипвания в тази област на главата единствено ускориха това усещане.

Друг забавен миг в цялата тази “схема” бяха дейностите на аварийния пазач Силвиньо Лоуро, който на няколко пъти спринтира към съблекалнята, всякога връщайки се с хартийка в ръка. Трите пъти, в които стори това, пристигнаха тъкмо преди промените на лондончани при успеха с 4:2. И в случай че това не бе задоволително, след мача в английската преса се появиха информации, че Моуриньо е бил вметнат в “Стамфорд Бридж” в коша с мръсното пране.

Всички в УЕФА може би са считали, че португалецът ще седи почтително към оборудването и ще следи срещата с Мюнхен от разстояние, само че по това време номерата на Специалния към момента не бяха известни на всички. Все отново кой би си показал, че един от най-реномираните наставници по това време, един от най-скъпоплатените експерти, би прибегнал до сходен способ, погазвайки всевъзможни разпореждания?

10 години по-късно, по време на втория си престой в Челси, Жозе си издейства ново наказване да не се доближава до стадиона и тогава мениджърът на Стоук Сити Марк Хюз разяснява: “Предполагам, че от ФА ще ревизират дали той не е дошъл с тима и дали не е в коша с мръсните облекла.”

Португалецът отговори, говорейки за себе си в трето лице: “Няма да разясня това. Казах ви – занимателните истории с Моуриньо завършиха.”

Сега Моу е доста по-улегнал и се лимитира в ексцентричните си дейности край пейката на римския Рома, който води сега.