Обречен съм да остана БОРХЕС, а не себе си…
(Jorge Luis Borges, 1951)
Другият, Борхес, е този, комуто се случва всичко. Аз се разхождам из Буенос Айрес и се постоявам, към този момент съвсем машинално, с цел да прегледам арката над някой вход и решетъчната му врата; за Борхес получавам новини по пощата и виждам името му в някой лист на преподаватели или в биографичния указател. Обичам пясъчните часовници, географските карти, печатните издания от осемнайсети век, етимологичните изследвания, усета на кафето и прозата на Стивънсън; другият споделя желанията ми, но с една суетливост, която ги трансформира в актьорски преструвки. Би било пресилено да настоявам, че връзките ни са враждебни; аз пребивавам, не преставам да пребивавам, с цел да може Борхес да съчинява своята литература – тази литература е моето опрощение. Охотно признавам, че е сполучил да напише някои мощни страници, само че те не могат да ме спасят, тъй като постигнатото в тях към този момент не принадлежи нито нему, нито другиму, а е станало част от езика или традицията. Извън това съм жертван да изчезна дефинитивно и единствено някоя трошица от мен може би ще оцелее в другия. Малко по малко му правя отстъпка всичко, въпреки че добре познавам извратения му табиет да преиначава и преувеличава. Спиноза е на мнение, че всички неща се стремят да постоянстват в своето съществуване; камъкът желае постоянно да бъде камък, а тигърът – тигър. Обречен съм да остана Борхес, а не себе си (ако въобще съм някой), но се откривам по-малко в неговите книги, в сравнение с в доста други, или пък в протяжния звън на някоя китара. Преди години се пробвах да се избавя от него и прекосих от митологията на предградията към игрите с времето и безкрайността, само че и тези игри към този момент са на Борхес и би трябвало да изобретявам все нови неща. Така животът ми се трансформира в бягство и всичко се изплъзва от ръцете ми, и всичко принадлежи на забравата или на другия.
Даже не зная кой от двама ни написа тази страница.
* „ Борхес и аз ”, Хорхе Луис Борхес
Снимка: Jorge Luis Borges, 1951, by Grete Stern; commons.wikimedia.org
