Да чувстваме, значи да съществуваме ~ Великите умове за страстите човешки
(Joos van Craesbeeck, 1605/8-1662, The Temptation of St Anthony, c.1650)
Няма нищо по-ободрително от това да приказваме за желанията си, когато те към този момент се реализират.
НОВАЛИС „ Вяра и обич, или кралят и кралицата ”
§
Ползата от пристрастеностите се стои само в това, че те укрепват и задържат дълготрайно време в душата ония мисли, които е добре тя да резервира и които така и така биха могли да бъдат елементарно заличени. Докато цялото зло, което могат да причинят, се състои в това, че са в положение да укрепят и запазят тези мисли повече, в сравнение с е нужно, или пък укрепват и резервират такива, на които въобще не е добре да се стопираме.
ДЕКАРТ „ Страстите на душата ”
§
Нашият работен, действителен живот е отегчителен и безвкусен, в случай че не е люшкан от пристрастености, само че щом те го пронижат, скоро става непосилен – по тази причина са блажени единствено тези, чиито разсъдък е над междинния, над мярката, нужна за обслужване на тяхната воля. Те водят наред с действителния си и един интелектуален живот, който непрестанно ги занимава и забавлява живо, но безболезнено. Чистото бездействие, т.е. незадвиженият от волята разсъдък, не е задоволителен – изисква се същински остатък от мощ.
ШОПЕНХАУЕР „ Афоризми за житейската мъдрост ”
§
Капризът на настроенията ни е доста по-странен от каприза на съдбата… Много по-лесно е да задушим първото си предпочитание, в сравнение с да задоволим всички стремежи, които следват.
ЛАРОШФУКО, „ Максими и размишления върху морала ”
§
Преди да знаем, ние усещаме. Ние не научаваме, а природата ни учи да се стремим към това, което е положително за нас, и да заобикаляме неприятното. Любовта към положителното и омразата към злото са вродени у нас, по този начин както любовта към самите нас. Проявите на съвестта не са разсъждения, а усеща. Макар че всичките ни визия идват извън, възприятията, които ги преценят, са вътре у нас и само посредством тях ние разпознаваме сходството или разликата сред нас и нещата, които би трябвало да търсим или заобикаляме.
Да усещаме, значи да съществуваме. Нашата сензитивност предшества несъмнено нашия ум… Каквато и да е повода за нашето съществуване, тя се е погрижила да ни резервира, давайки ни усеща, съобразени с нашата природа. Що се отнася до индивида, те са – обич към самия себе си, боязън от болката, смут от гибелта, блян към благоденствие. Но тъй като не предстои на подозрение, че индивидът по природа е публично животно... той може да бъде подобен единствено заради други вродени усеща, отнасящи се до неговия жанр. От нравствената система, основана от това двойно отношение към самия мен и моите сходни, се поражда импулсът на съвестта.
Жан-Жак РУСО, „ Емил, или за възпитанието ”
§
Истинската добродетел може да бъде присадена единствено върху правила и колкото по-общи са те, толкоз по-възвишена и благородна ще бъде тя. Тези правила на се разсъдъчни правила, а съзнанието за едно възприятие, което живее във всяко човешко сърце и се простира доста по-далеч отвън особените учредения за съчувствие и за вежливост. Мисля, че обгръщам всичко, като споделям, че то е възприятие за хубостта и достолепието на човешката душа.
И. КАНТ „ Наблюдения над възприятието за красивото и възвишеното ”
§
Човекът е слънце – сетивата са неговите планети.
НОВАЛИС, „ Антропологически фрагменти ”
§
Картина: Joos van Craesbeeck (1605/8-1662), The Temptation of St Anthony, c.1650 - Pinterest.ca
