Думите на майка ми, преди да се омъжа. Запoмних ги за цял живот!
Жизнено и мъдро. Ето по тези правила би трябвало да се живее. Когато се омъжих, майка ми ми сподели:
Бащината къща е и твоята къща също. Но желая да знаеш: да се върнеш тук с облеклата и нещата си можеш единствено един път. Вие ще се карате, може би – съществено и мощно. Но да се върнеш “при мама ” можеш единствено един път – вечно. Да бягаш напред-назад не е вид. Затова, когато искаш да изкрещиш „ Тръгвам си от теб! “ – помни: тръгваш си вечно.
Ако не си подготвена за това – не си подготвена за брак. Тогава това звучеше твърдо, само че след години мога да кажа, че това е доста добър съвет. Не бива да се подаваш на изкушението да избягаш. Проблемът би трябвало да бъде решен с този, с който е зародил, т.е. със брачна половинка.
Втора точка: казусът би трябвало да бъде РЕШЕН. Да се приказва, да се разисква, да се аргументира. Но никога да не мислиш вместо колегата. “Гледаше ме по този начин, че незабавно разбрах всичко ” – не, по този начин не би трябвало. Само посредством говорене, от време на време дълго и настойчиво, само че изказвайки всичко, без да се надяваш, че сътрудникът „ самичък би трябвало да разбере “ или „ че нали е явно “.
Да му кажеш какво тъкмо не ти харесва, какво провокира раздразнението ти, по какъв начин би могъл да постъпи по различен метод, с какво сътрудникът е неудовлетворен – съответно по всяка точка – по какъв начин това може да се усъвършенства или поправя. Да не се опитваш да предполагаш, да не прилагаш опита на приятелката си, сюжети от филми или други нелепости. Просто да приказваш и да слушаш. Второто е по-важно.
Трета точка: ние сме равни във всичко и във всяка обстановка обсъждаме нашите дейности като равноправни сътрудници.
Четвърто: няма мъжки и женски отговорности. Който може, за който е значимо – той го прави. Качеството е приоритет. Това значи, че този, който мие чиниите по-добре – той ги мие, който глади по-добре – той глади, който печели пари по-добре – той печели пари.
Пето: всичко да остане под камъка. Докато не се вземе решение „ ние се разделяме или развеждаме “ – всички проблеми остават у дома. Нито на майка, нито на другар, нито, не дай си боже, на обществени мрежи (за благополучие, нямаше ги преди 17 години). Никога на никого не казвай, че „ брачният партньор ми е гъз “, даже в случай че сега мислиш тъкмо по този начин.
Защото ще ти мине, ще се сдобрите, а близките ще си мислят, че той е гъз (ако са на твоя страна) или, че живееш със гъз (ако са обективни), или, че оклеветяваш светия човек (ако са на негова страна). Никога не се оплаквай на брачна половинка си. Е, като се изключи лекаря, в случай че се стигне до такава степен.
Шесто. Парите в фамилията са общи. Всички. Няма значение кой ги е спечелил. Те са фамилни. Големите разноски се разискват, дребните – по преценка на страните. Но никой и в никакъв случай не трябва да споделя „ няма да ти дам пари “ или да пита „ защо си изхарчил парите “. Не приказвам за обстановка, когато един от сътрудниците има взаимозависимост, за която е подготвен да похарчи всичко, това е патология, отвън дискурса. Във всички други случаи парите постоянно са общи.
Седмо. Всички конфликтни, спорни обстановки се обясняват на място. Веднага. Без дъвчене, мислене със седмици, струпване. Ако си се почувствала неловко, обидно, ревностно, самотно, подценено – отвори си устата и си го кажи.
Осмо. Не манипулирай. Не създавай интриги – „ Познай какво желая за рождения си ден! “ – не, в никакъв случай. Директност, откровеност – „ Подари ми ми букет от 13 карамфила на следващия ден. “ „ Искам нови яке и портфейл за подарък. “ Колкото по-лесно, толкоз по-добре. „ Ще се напия с приятелката си, ще се върне късно. “ “Имам коледно празненство, ще пея в караоке, може би ще прекарам нощта с Васил. ” Без трикове и мистерии.
Девето, произлизащо от осмото. Доверявай се. Ако съм болна, знам, че мога да помоля за леген, в който ще повърна. И ще избърша потното тяло на болния си брачен партньор, в случай че е належащо. Няма да скрия, в случай че не дай си боже, ще се наложи да оперирам матката си. Или ще се разболея от рак, не дай си боже. И в случай че нещо сходно се случи и с него, не дай си боже. Ние сме дружно и в наслада, и в тъга. Той знае, че си бръсна краката, а аз знам къде има пъпки.
И десето. Винаги знай и помни, че всичко може да се промени на следващия ден. Никога не разчитай напълно на човек, не му възлагай живота си. Винаги мисли какво ще направиш, в случай че на следващия ден няма да го има. Винаги помни, че може да те няма на следващия ден. Без значение по какви аргументи: дали е паднала тухла на главата ти, болест, различен човек, неочаквана емиграция, няма значение.
Всяка секунда може да останеш сама и би трябвало да изградиш живота си по този начин, че в него да има и нещо друго с изключение на колегата. Не си губи приятелите, не бъди подвластна финансово. Винаги помни, че си индивидът, който непринудено избра да живее с този човек. И той е индивидът, който живее с теб не по-малко непринудено.
