Защо ни се случват лоши неща
Живяло в миналото в един град в далечния Изток момиче на име Фатима – щерка на преуспяващ предач. Веднъж татко й споделил:
- Дете мое, подготви се за път. Тръгваме на странствуване. Имам работа на островите в Средиземно море. Може би там ще срещнеш хубав младеж с положително бъдеще, който ще те обикне и ще се ожените.
И по този начин, отправили се те на странствуване от остров към остров. Бащата се занимавал с комерсиалните си каузи, а Фатима прекарвала времето си в фантазии за бъдещия мъж. Веднъж, когато плавали към Китай, ги застигнала ужасна стихия и корабът тръгнал към дъното. Фатима, изгубила схващане, била изхвърлена на брега от вълните, недалеко от Александрия. Баща й и всички, които били на кораба, починали и тя останала сама без всякаква поддръжка.
Сцената на корабокрушението и дългото престояване в намерено море й повлияли по този начин, че запазила единствено бегли мемоари за предходния си живот. Дошла на себе си, станала и тръгнала по брега. Скоро се натъкнала на фамилията на един тъкач. Хората били небогати, само че изпълнени със съчувствие към нея я приютили в скромното си жилище и я обучили на своя поминък.
Започнал нейният втори живот.
Година, две тя живяла с тях изцяло щастливо и била удовлетворена от ориста си. Но един път, когато излязла на брега, я сграбчили търговци на плебеи, завели я на транспортен съд и я отвели дружно с другите неволници.
Горчивите тъжби и недоволства на Фатима не събудили у тези хора и капка жал: закарали я в Истанбул, с цел да я продадат като робиня. На пазара за плебеи имало няколко купувачи. Единият от тях си търсел плебей, който да може да работи в неговия завод за произвеждане на корабни мачти. Нещастният тип на Фатима привлякъл вниманието му и, искайки да облекчи участта й, той купил момичето, защото считал, че при него ще й бъде по-добре, в сравнение с при различен собственик. Завел Фатима в къщи и считал тя да служи на жена му. Но у дома го очаквало печално уведомление: корабът с неговата стока, в която вложил целия си капитал, бил превзет от пирати. Сега не можел да си разреши да държи служащи и се наложило той дружно с жена си и Фатима да се заемат с производството на мачти.
Фатима, признателна на стопанина си за неговата добрина, работила по този начин прилежно, че скоро той й подарил свободата и тя станала негово доверено лице и асистент. И по този начин, за нея почнал трети живот и тя се почувствала изцяло щастлива. Веднъж стопанинът й споделил:
- Фатима, желая да отидеш на остров Ява с товара от мачти и да ги продадеш там преференциално.
И по този начин, тръгнала Фатима на корабоплаване, само че при крайбрежията на Китай мощен ураган връхлетял върху кораба и го потопил. По знамение девойката още веднъж се избавила и се съвзела на непозната земя. Дошла на себе си и почнала да плаче горчиво за своята нещастна орис.
Щом като животът й започнел да се доближава към благополучието, безжалостната орис разрушавала всичките й очаквания.
„ Защо се случва по този начин, възкликнала тя, с каквото и да се захвана, постоянно ме чака неизбежен крах. Защо ме спохождат толкоз несгоди? “, само че никой не й дал отговор и... станала и тръгнала, накъдето й видят очите. Макар че никой в Китай в никакъв случай не бил чувал нищо за Фатима и не знаел за нейните тествания, на всички била известна антична легенда за това, че някаква чужденка ще пристигна в миналото в страната им и ще направи шатра за техния император.
