Живял един много праведен и живеещ в името на Бога

Живял един доста правоверен и живеещ в името на Бога човек, който бил счетоводител. Той бил извънредно добър в сметките, работил с изключителна точност и акуратност. Но гледайки неговите сметки, на всички правело усещане, че в дъното на всеки лист той пишел "Слава на Бога! ".

Нямало по какъв начин да не тръгнат разнообразни версии, доста от тях дори се шегували, че когато му излизат сметките, той благодарял на Бога за шанса. Други пък твърдели, че това било изтънчена насмешка. Но въпреки всичко, решили се да го питат:

- Ще ни кажеш ли въпреки всичко, за какво на всеки твой лист има "Слава на Бога! ". Подигравка ли е това или в действителност благодариш?

Той се засмял и отвърнал:

- Никога ли не ви е предписание усещане, че доста хора славят Бог, до момента в който си вършат други сметки и проекти. Не ви ли е хрумвало, че може да се случи и противоположното - точно посред сметките да го прославиш и благодариш - нещо напълно естествено.
***

Благодарността би трябвало да е нещо, което ни идва от вътрешната страна и се случва естествено, а не нещо, з акоето да се чудим за какво се случва.