Пандемията и инвестиционният апетит рязко засилиха интереса към животозастраховането
Животозастраховането, което дълги години бе неглижирано от клиентите, очевидно поради пандемията претърпява същински подем.
По всичко проличава, че българинът има крепко затвърден в организма си ганглий, който го задейства да стартира да се застрахова от едно злополучие или злощастие едвам когато то му се стовари на главата. И то единствено в случай че не получи задоволително държавна поддръжка за превъзмогването му.
Съзнанието за персонална отговорност за положението на парцела, имуществото и здравето очевидно са отстранени от съзнанието на множеството българи, по тази причина и обвързваните с тях застраховки бяха екзотика за огромна част от хората. Специално животозастраховането означи обилни растежи през 2019-а, когато хората се сблъскаха с озъбеното лице на следствията от COVID-19. Тогава премийните доходи на този тип обезпечаване скочиха с 11.3% годишно и доближиха 498.7 млн. лв.. На идната година, когато популацията привикна с вируса и ръководещите прилагаха меки ограничения, бе маркиран спад от 11.5% до 441.5 млн. лв.. Но откакто смъртността и заболеваемостта удариха нови върхове през 2021-а, ползата към тази услуга още веднъж е повишен, тъй като от началото на предходната година до октомври премийните доходи в животозастраховането още веднъж са скочили и са достигнали близо 483 млн. лв. и евентуално до края на годината ще надминат постигнатите през 2019-а резултати. И освен. Има и сериозен растеж на застраховките с капиталов и пестелив детайл, тъй като значително хора са решили, че е рационално част от парите си да ги влагат в нещо, което ще им донесе приход.
Може да забележим валидността на застраховката на колата си онлайн
Представянето на книжен документ към този момент не е обходим
Въпросът е за какво би трябвало да се сещаме за нуждата от подобен вид застраховки, когато попаднем в рецесия и каруцата към този момент се е обърнала? В развитите страни, към които всички се стремим, обстановката и държанието на обществото е радикално друга. Според данни, предоставени от Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) на извършения на 27 януари уебинар, в Европа премийния доход от животозастраховането сформира 56% от всички застрахователни доходи , които са десетки трилиони. У нас това съответствие е 15% за пазар, който няма и 10 милиарда лв.. Останалите 85% са в общото обезпечаване, като четири пети от тях са за автомобилно обезпечаване. Защо? Защото то е наложително. С други думи българинът (като цяло) се застрахова единствено в случай че го принудят, заради простата причина, че би трябвало да похарчи пари - 200 - 300 лв. годишно , които по предписание избира да изяде или да изпие.
Животозастраховането, както и имущественото, не е наложително. И това изяснява ниския му дял на пазара. А една такава застраховка може да защищити както обособения човек, по този начин и фамилията му от мизерно битие и даже от банкрут и загуба на имущество. На извършения уебинар застрахователите дадоха доста ясни образци за това. Едно семейство с две деца, където бащата носи приход от 3000 лв. на месец, а майката от 1500 лв.. Какво се случва в случай че в резултат на болест, злополука или нещо друго бащата трайно загуби продуктивност и приходът, който той носи у дома, падне от 3000 лв. на 700 лв. на месец? Семейството стартира, в случай че не да бедства, то най-малкото да изпитва сериозен финансов дискомфорт. А това може да бъде избегнато, в случай че в точния момент е подписана застраховка " Живот ".
Същото е с пенсиите. Какво става с човек, който за целия интервал на своята трудоспособна възраст е получавал приблизително 2000 лв. на месец. След като се пенсионира, приходът му се редуцира до 600 - 700 лв. на месец. И в случай че няма други спестявания или приходи от вложения, да вземем за пример в парцели, стандарта на живот на въпросния жител внезапно пада. А това може да не се случи, в случай че той в точния момент е сключил и постоянно е поддържал (като е заплащал) капиталова или спестовна застраховка. Няма да приказваме за гибел или трайно увреждане на здравето на кредитополучател, който е взел огромен жилищен заем. Наследниците могат да си мислят, че ще получат въпросния парцел и всичко ще е наред, само че съгласно Закона за наследството ще го получат дружно с неизплатения заем. Могат да откажат да го заплащат, само че тогава и парцелът остава в интерес на кредитора. А това може да бъде избегнато с една застраховка живот.
Застрахователният пазар – измежду най-бързо растящите в Европа
С растеж от 13,3 % заема второ място в класацията на Insurance Europe
Защо при такива очевидни преимущества на тези застраховки хората не ги припознават като витално нужни? Причините са няколко. Първо, българинът не обича да заплаща. Второ, българинът се ражда и живее с твърдото разбиране, че страна постоянно и за всичко му е длъжна. Трето, в по-голямата си част българите считат, че застрахователите няма да им платят дължимото при настъпване на събитие, довело до вреда. С първите две стигми битката може да се води по два метода. Първият, който застрахователите са приели, е по линия на убеждението и промотирането на положителните образци. Това е дълъг, безценен и постоянно непризнателен развой. То изисква целенасочена работа на страна, медии, обучение и на целия осигурителен и даже финансов отрасъл, като съществува действителния риск, постигнатото с доста старания, време и средства, бързо да бъде заличено от истерични и/или недобросъвестни дейности на някой от участниците в процеса. Вторият път е институционалната насила. И за България той е ефикасен, както демонстрират автомобилните застраховки. Но налагането на такава насила изисква доста детайлно и умно нормотворчество, тъй че естественото публично опълчване на сходни ограничения и неотлъчно обвързваното с него политиканстване да бъде оптимално смекчено.
За превъзмогване на третата стигма " застрахователите не заплащат " се изисква доста дейна разяснителна работа. Например, представителите на АБЗ показаха, че за 2020-а изплатените средства по настъпили събития, свързани със подписани животозастрахователни контракти, са 196.47 млн. лв. . За десетте месеца на 2021-а сумата е близо 181.49 млн. лв.. Значи застрахователите заплащат. Ама не заплащат задоволително, ще кажат доста хора. Какво е задоволително? Според клиентите това е сумата, която те чакат да получат. А съгласно застрахователите това е сумата, която клиентът е договорил да получи при настъпването на съответно застрахователно събитие и за покритието на риска от това събитие той е платил. Четете си в детайли договорите, преди да ги подпишете, поучават застрахователите, както прочее го вършат и банкерите и съзнателните капиталови медиатори. Липсата на такива привички в по-голямата част от българското население води до това, че при настъпване на събитие хората чакат да получат избрана сума, само че се оказва, че това събитие или не е в покритието на контракта, за което е платено, или е платено за доста по-ниско покритие. Поради немалкото случаи на сходни неразбирателства с клиентите застрахователите, а и регулаторите в Европейски Съюз, от ден на ден изискват в договорите да има ясно разделяне на рисковете, които застраховката покрива, и тези, които не покрива. Но както и да бъдат разказани тези опасности, клиентът въпреки всичко би трябвало да ги прочете, с цел да реши дали да изиска включването на спомагателни опасности в застраховката, или изобщо да я откаже. Същото важи и за наградата, която се заплаща от клиента при подписване на контракта.
Не може да избереш най-малката награда и да очакваш оптимално покритие при настъпване на вреда. Освен това при здравните застраховки клиентите не могат да чакат да получат средства, в случай че са не запомнили или умишлено са укрили свое заболяване или болести. Вярно е, че осъществяването на всички тези условия за подписване на най-изгодната за клиента застраховка изискват много време и постоянно финансови и здравни знания. Но дано се замислим какъв брой време отделяме за покупка на кола, мебели, тв приемник, компютър или мобилен телефон. И дали не е рационално да отделим най-малко същото време, като преглеждаме изискванията по документ, който може да ни подсигурява стандарта на живот на нас и на фамилията ни тъкмо когато това ни е витално належащо? А що се отнася до финансовите и здравни знания, постоянно клиентите могат да обсъдят това, което не им е ясно с специалистите на застрахователя.
Европейският контрол ще бъде праволинеен към застрахователите извършители
КФН на среща в Европейския орган за обезпечаване и професионално пенсионно обезпечаване (EIOPA)
По всичко проличава, че българинът има крепко затвърден в организма си ганглий, който го задейства да стартира да се застрахова от едно злополучие или злощастие едвам когато то му се стовари на главата. И то единствено в случай че не получи задоволително държавна поддръжка за превъзмогването му.
Съзнанието за персонална отговорност за положението на парцела, имуществото и здравето очевидно са отстранени от съзнанието на множеството българи, по тази причина и обвързваните с тях застраховки бяха екзотика за огромна част от хората. Специално животозастраховането означи обилни растежи през 2019-а, когато хората се сблъскаха с озъбеното лице на следствията от COVID-19. Тогава премийните доходи на този тип обезпечаване скочиха с 11.3% годишно и доближиха 498.7 млн. лв.. На идната година, когато популацията привикна с вируса и ръководещите прилагаха меки ограничения, бе маркиран спад от 11.5% до 441.5 млн. лв.. Но откакто смъртността и заболеваемостта удариха нови върхове през 2021-а, ползата към тази услуга още веднъж е повишен, тъй като от началото на предходната година до октомври премийните доходи в животозастраховането още веднъж са скочили и са достигнали близо 483 млн. лв. и евентуално до края на годината ще надминат постигнатите през 2019-а резултати. И освен. Има и сериозен растеж на застраховките с капиталов и пестелив детайл, тъй като значително хора са решили, че е рационално част от парите си да ги влагат в нещо, което ще им донесе приход.
Може да забележим валидността на застраховката на колата си онлайн
Представянето на книжен документ към този момент не е обходим
Въпросът е за какво би трябвало да се сещаме за нуждата от подобен вид застраховки, когато попаднем в рецесия и каруцата към този момент се е обърнала? В развитите страни, към които всички се стремим, обстановката и държанието на обществото е радикално друга. Според данни, предоставени от Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) на извършения на 27 януари уебинар, в Европа премийния доход от животозастраховането сформира 56% от всички застрахователни доходи , които са десетки трилиони. У нас това съответствие е 15% за пазар, който няма и 10 милиарда лв.. Останалите 85% са в общото обезпечаване, като четири пети от тях са за автомобилно обезпечаване. Защо? Защото то е наложително. С други думи българинът (като цяло) се застрахова единствено в случай че го принудят, заради простата причина, че би трябвало да похарчи пари - 200 - 300 лв. годишно , които по предписание избира да изяде или да изпие.
Животозастраховането, както и имущественото, не е наложително. И това изяснява ниския му дял на пазара. А една такава застраховка може да защищити както обособения човек, по този начин и фамилията му от мизерно битие и даже от банкрут и загуба на имущество. На извършения уебинар застрахователите дадоха доста ясни образци за това. Едно семейство с две деца, където бащата носи приход от 3000 лв. на месец, а майката от 1500 лв.. Какво се случва в случай че в резултат на болест, злополука или нещо друго бащата трайно загуби продуктивност и приходът, който той носи у дома, падне от 3000 лв. на 700 лв. на месец? Семейството стартира, в случай че не да бедства, то най-малкото да изпитва сериозен финансов дискомфорт. А това може да бъде избегнато, в случай че в точния момент е подписана застраховка " Живот ".
Същото е с пенсиите. Какво става с човек, който за целия интервал на своята трудоспособна възраст е получавал приблизително 2000 лв. на месец. След като се пенсионира, приходът му се редуцира до 600 - 700 лв. на месец. И в случай че няма други спестявания или приходи от вложения, да вземем за пример в парцели, стандарта на живот на въпросния жител внезапно пада. А това може да не се случи, в случай че той в точния момент е сключил и постоянно е поддържал (като е заплащал) капиталова или спестовна застраховка. Няма да приказваме за гибел или трайно увреждане на здравето на кредитополучател, който е взел огромен жилищен заем. Наследниците могат да си мислят, че ще получат въпросния парцел и всичко ще е наред, само че съгласно Закона за наследството ще го получат дружно с неизплатения заем. Могат да откажат да го заплащат, само че тогава и парцелът остава в интерес на кредитора. А това може да бъде избегнато с една застраховка живот.
Застрахователният пазар – измежду най-бързо растящите в Европа
С растеж от 13,3 % заема второ място в класацията на Insurance Europe
Защо при такива очевидни преимущества на тези застраховки хората не ги припознават като витално нужни? Причините са няколко. Първо, българинът не обича да заплаща. Второ, българинът се ражда и живее с твърдото разбиране, че страна постоянно и за всичко му е длъжна. Трето, в по-голямата си част българите считат, че застрахователите няма да им платят дължимото при настъпване на събитие, довело до вреда. С първите две стигми битката може да се води по два метода. Първият, който застрахователите са приели, е по линия на убеждението и промотирането на положителните образци. Това е дълъг, безценен и постоянно непризнателен развой. То изисква целенасочена работа на страна, медии, обучение и на целия осигурителен и даже финансов отрасъл, като съществува действителния риск, постигнатото с доста старания, време и средства, бързо да бъде заличено от истерични и/или недобросъвестни дейности на някой от участниците в процеса. Вторият път е институционалната насила. И за България той е ефикасен, както демонстрират автомобилните застраховки. Но налагането на такава насила изисква доста детайлно и умно нормотворчество, тъй че естественото публично опълчване на сходни ограничения и неотлъчно обвързваното с него политиканстване да бъде оптимално смекчено.
За превъзмогване на третата стигма " застрахователите не заплащат " се изисква доста дейна разяснителна работа. Например, представителите на АБЗ показаха, че за 2020-а изплатените средства по настъпили събития, свързани със подписани животозастрахователни контракти, са 196.47 млн. лв. . За десетте месеца на 2021-а сумата е близо 181.49 млн. лв.. Значи застрахователите заплащат. Ама не заплащат задоволително, ще кажат доста хора. Какво е задоволително? Според клиентите това е сумата, която те чакат да получат. А съгласно застрахователите това е сумата, която клиентът е договорил да получи при настъпването на съответно застрахователно събитие и за покритието на риска от това събитие той е платил. Четете си в детайли договорите, преди да ги подпишете, поучават застрахователите, както прочее го вършат и банкерите и съзнателните капиталови медиатори. Липсата на такива привички в по-голямата част от българското население води до това, че при настъпване на събитие хората чакат да получат избрана сума, само че се оказва, че това събитие или не е в покритието на контракта, за което е платено, или е платено за доста по-ниско покритие. Поради немалкото случаи на сходни неразбирателства с клиентите застрахователите, а и регулаторите в Европейски Съюз, от ден на ден изискват в договорите да има ясно разделяне на рисковете, които застраховката покрива, и тези, които не покрива. Но както и да бъдат разказани тези опасности, клиентът въпреки всичко би трябвало да ги прочете, с цел да реши дали да изиска включването на спомагателни опасности в застраховката, или изобщо да я откаже. Същото важи и за наградата, която се заплаща от клиента при подписване на контракта.
Не може да избереш най-малката награда и да очакваш оптимално покритие при настъпване на вреда. Освен това при здравните застраховки клиентите не могат да чакат да получат средства, в случай че са не запомнили или умишлено са укрили свое заболяване или болести. Вярно е, че осъществяването на всички тези условия за подписване на най-изгодната за клиента застраховка изискват много време и постоянно финансови и здравни знания. Но дано се замислим какъв брой време отделяме за покупка на кола, мебели, тв приемник, компютър или мобилен телефон. И дали не е рационално да отделим най-малко същото време, като преглеждаме изискванията по документ, който може да ни подсигурява стандарта на живот на нас и на фамилията ни тъкмо когато това ни е витално належащо? А що се отнася до финансовите и здравни знания, постоянно клиентите могат да обсъдят това, което не им е ясно с специалистите на застрахователя.
Европейският контрол ще бъде праволинеен към застрахователите извършители
КФН на среща в Европейския орган за обезпечаване и професионално пенсионно обезпечаване (EIOPA)
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ