Животното, което не се страхува от студа и може да

Северен елен

Животното, което не се опасява от студа и може да живее в най-студените места на Земята, да гази най-дълбокия сняг и да стъпва без да се пързаля по най-заледените сектори, е Северният елен, именуван още Карибу.

Северният елен е единственият тип, питомен от хората, а дружно с това е най-младият тип елени. Той е тук единствено от няколко хиляди години, за разлика от лопатарят, който населява Земята от 1 милион години.

Този тип елен основава най-големите стада, познати на индивида. За да бъде проследено едно стадо като целокупност, за задачата е необходим хеликоптер, който да лети 2 часа, с цел да стигне от единия до другия завършек на стадото. Това е една от аргументите миграцията им да бъде едно епично странствуване, непознато при друго сухоземно животно.

Северният елен е едно изумително животно, същинско знамение на природата и заслужава в детайли да се познава.

Класификация на северния елен

Северният елен е с латинско наименование Rangifer tarandus и се отнася до опитомените типове, които се отглеждат от хора и теглят шейни. Този тип елени са известни и с името Карибу, която значи някой, който рине сняг на езика на северните нации.

Карл Линей избира името Rangifer за рода на елените, което Магнус стартира да употребява малко по-късно.

Думата tarandus също е определена от Линей като характерен епитет. По-късно Геснер и Олдрованди считат, че двете думи се отнасят за разнообразни животни.

Използването на термините елен и карибу също провокира комплициране, само че Международния съюз за запазване на природата акцентира, че това е едно и също животно.

Поради смисъла си за доста култури, това животно има и доста локални имена на другите северни нации, чийто живот зависи напълно от северния елен.

През 1758 година Линей и през 1788 година Геснер вземат решение въпросите с наименованието на животното.

Тяхната работа е надалеч по-лека от тази на експертите, които би трябвало да дефинират подвидовете на северния елен. В последна сметка науката познава 14 подвида, два от които към този момент са изчезнали. Някои от подвидовете могат да бъдат разграничени на екотипове, според от мястото, което населяват.

Фосили от типа северен елен са открити от интервала плейстоцен. В ранния мезолит е бил дивечово животно за доста племена. Още от мезолита и неолита хората стартират да ловуват тези животни и тази процедура продължава до през днешния ден.

Как наподобява северният елен?

Северните елени са най-известни с рогата си. Това са костни израстъци на челото, които порастват всяка година. Растежът е доста бърз, до 2 сантиметра дневно. Рогата на северния елен се трансформират в богата на кръвоснабдяване материя, която учените назовават кадифе, тъй като тя наподобява тъкмо по този начин. При досег те се усещат прелестно топли. Северният елен е единственият бозайник, на който му порастват нови рога всяка година. Както при пръстовите отпечатъци на хората, рогата са неповторими. Няма два идентични, всеки рог има своя форма и особености.

В най-големите подвидове рогата на мъжките могат да доближат до 100 сантиметра широчина и 135 сантиметра на лъча. Това са най-големите рога във връзка с размера на тялото измежду живите типове елени. Те отразяват хранителния статус и изменението на климата в средата на животното.

В множеството популации на северния елен рога порастват и на двата пола. Те нормално стартират да порастват през март или април при мъжките и през май или юни при женските.

Мъжките елени употребяват рогата си, с цел да се състезават с други мъжки за територия и женски. Тези с най-големи рога се чифтосват най-вече.

В края на есента мъжкият северен елен губи рогата си и отглежда нови през пролетта идната година. Женските пазят рогата си, до момента в който родят.

Тялото на елена е покрито с четина. Цветово тя варира доста, както сред обособени човеци, по този начин и съгласно сезона.

Северните популации са по-светли, до момента в който южните, които са по-едри, са и по-тъмни. Козината на северния елен има 2 пласта: компактен вълнен подкосъм и четина с дълги косми, които са кухи и цялостни с въздух. Това разрешава на елените на контролират температурата си по отношение на околната среда.

Тъй като живеят в доста студени условия, тези животни имат неповторим топлообмен. Кръвта, която се движи в краката, се охлажда, връщайки се в тялото. Така се минимизират топлинните загуби през повърхността на кожата. При студено време кръвоносните съдове са компактно сплетени с артерии под кожата и носят топла кръв, а вените придвижват студената кръв, като се обменя топлота сред венозната и артериалната кръв.

Те имат профилиран топлообмен и в носните си проходи, с помощта на което студеният въздух се затопля преди да стигне белите дробове.

Карибу има огромни крайници във форма на полумесец, профилирани за вървене в сняг и лед. Копитата им са плоски и необятни, което ги прави идеално пригодени за бърдо вървене през бездънен сняг и доста лед. Наличието на специфични твърди косми по целия крайник основава такова систематизиране на тежестта от тялото, което прави северният елен е доста постоянен, даже когато носи тежък товар.

Подложките на копитата се трансформират през лятото, т.е. те се приспособяват към сезона. През лятото са като гъба, с цел да се движи животното в мократа тундра. През зимата твърдите копита служат за копаене в търсене на храна.

Женските нормално са дълги 162-205 сантиметра и тежат 80-120 кг. Мъжките, които постоянно назовават бикове, са 180-214 сантиметра и тегло 159-182 кг. Теглото варира фрапантно сред сезоните, като мъжките губят до 40 % от него преди рухването на рогата.

Височината на рамото е от 85 до 150 сантиметра, а дължината на опашката е 14-20 сантиметра.

Северните елени от Свалбард са най-дребни.

Когато върви, коленете на елена издават щракащ тон, който се чува на 10 метра.

Очите на северните елени са другата им специфичност. Те трансформират цвета си през сезоните. От златно през лятото, до синьо през зимата. Това усъвършенства зрението им при съвсем непрогледния зимен мрак и им оказва помощ в ориентацията.

Местообитания и метод на живот на северния елен

Карибу населява Арктика и Субарктичния регион, образувайки миграционни или непрекъснато живеещи популации. Други животни, които се срещат в региона, са някои зайци, лисици, кашалоти, херинга.

Миграцията им е по-впечатляваща от тази на антилопите гну в Африка.

Някои северни елени минават повече от 45 хиляди километра годишно в търсене на тучни зелени пасища. Всъщност северните елени прекарват целия си живот в непрестанно придвижване сред тайгата и тундрата.

Те са извънредно бързи животни и мога да бягат със скорост до 80 километра в час. Затова полярните мечки по принцип не ги преследват като ловджийски обект, просто не могат да ги стигнат.

Хранене на северния елен

Северният елен зависи мощно от зимното хранене, то е главното за оцеляване на възрастни и новородени.

Лишеите са решаваща част от храна на северния елен, само че бременните женски ги ядат по-малко от останалите карибу. Въпреки че лишеите съдържат доста въглехидрати, те имат малко есенциални протеини. Количеството лишеи в диетата понижава с смяна на географската широчина, което води до хранителен стрес, който е по-голям в региони с ниско обилие на лишеи.

Обичат да ядат и листата на върбите и брезите, както и да пасат меката трева.

Ядат и падналите си рога, евентуално за калций.

Предполага се, че когато изпитват хранителен стрес ядат и дребни гризачи, рибки и яйца на птици. Елените, отглеждани от чукчи, с вкус ядат гъби в края на лятото.

Размножаване на северния елен

По време на сезона на чифтосване на северния елен мъжките се бият за женските. Доминиращите мъжки могат да се съберат с до 15-20 женски, с цел да се чифтосат. Мъжкият в същото време не се храни и губи огромна част от масата си.

Бременността при северните елени трае 228-234 дни. Женските избират мястото, където да се роди дребното. Новородените тежат приблизително по 6 кг. В началото се кърмят, а след 45 дни могат да пасат, само че не престават и да се кърмят до идната есен, когато стават изцяло самостоятелни от майките си.

Мъжките живеят 4 години по-малко от женските, чиято дълготрайност на живота е към 17 години.