Животински видове в Австралия са разнообразни, а някои от тях

Животински типове в Австралия са разнородни, а някои от тях единствени по рода си в международен мащаб. Наред с неповторимите представители на животинското царство оттова идва и дребното симпатично папагалче, наречено Корела, което се е трансформирало в издирван и известен домакински любим поради чудесния си радостен манталитет и адаптивен темперамент. Това красиво птиче заслужава вниманието на всеки, решил да си има свое пернато приятелче вкъщи.

Класификация на папагал Корела

Корелата с латинско название Nymphicus hollandicus е измежду най-малките типове Какаду от Австралия. На португалски сacatitho значи тъкмо малко какаду. Cockatiel е британското наименование на птичето със същото значение.

Тъй като принадлежи на това семейство, у Корелата се откриват много обноски на Какадуто. Умалената версия на Какаду е наричана още русалка, защото по този начин е наименуван типът от Йохан Ваглер през 1832 година. Като дребни нимфи се сторили красивите птици на зоолозите и те дали това наименование на типа. Като отпратка било включено и историческото име на Австралия - Нова Холандия.

След някои съмнения в класификацията, Корелата вярно е сложена в фамилията на Какадутата поради обстоятелството, че споделя най-характерните особености на този жанр папагали - изправен гребен, съществуване на злобен мехур и пухкава перушина.

Характеристика на Корела

Корелата е дребен тип Какаду с дълга клиновидна опашка, стройно тяло и дълги и остри криле. Отличителната линия при птицата е нейният гребен. Когато папагалът се изплаши или развълнува, гребенът му застава отвесно. Когато си почива, той наподобява полегат. При мощно напрежение гребенчето прилепва към главата. Когато е настроено за флирт, птичето държи гребена си лежащ.

Дължината на опашката на Корелата също заслужава внимание. Тя е съвсем на половината от дължината на тялото и това е значителната разлика, която разделя типа Какаду от типа Корела. Разликите в размера на птичките демонстрира за какво Корела е определяна като малко Какаду. Последното е дълго до 60 сантиметра, до момента в който Корелата доближава до 33 сантиметра на дължина.

Корелата живее свободно в Австралия и там може да бъде срещната главно в сиво оперение. Когато се отглежда в домашни условия, се вършат разнообразни кръстоски и домашните птици са доста пъстри и красиви.

Дивият вид Корела има бели линии по края на всяко крило. Мъжката Корела има бяло или жълто обагрено лице, а на женската лицето е сиво или ярко сиво. И двата пола имат оранжеви точки към ушите. При мъжките цветът е доста мощен, а при женските Корели е приглушен и това е метод за разграничение на половете.

Има обаче и доста цветови разновидности при птицата. Това са Албинос, Арлекин, Сребрист и други.

Албинос - доминира белият цвят на тялото. Гърдите са неясно жълти, главата и качулката са жълти, очите са розови.

Перлен - тилната част по продължение на гърба и горната част на крилете са доста бледи заради неналичието на меланин.

Арлекин - птичето е напълно сиво или бяло. При сивия белите пера са доста малко. Гърбът и главата са бели, качулката им е жълта, бузите са оранжеви, горната част на крилата е сива, а опашката е жълта.

Канела - при тези птици меланинът оцветява перата в кафяво, съвсем към черно, вероятни са вариации от сиво-кафеникаво до тъмни тонове на сивото.

Сребрист - тялото на тели папагалчета и сребристо, качулката им е жълта, а очите са розови.

Въгленов - тялото е напълно мрачно сиво, а лицето им е бяло.

Поведение на Корелата

Тъй като населяват съвсем цялата територия на Австралия, методът на живот на този тип папагали е повлиян от климатичните особености на континента. Какво знаем за държанието на Корелата? Птицата избира ливадите и саваните в родината си и води номадски метод на живот в търсене на храна и място за гнездене.

В природата те са кротки и плашливи птици, които не обичат да кацат доста на земята, а когато го вършат са доста деликатни и подготвени незабавно да отлетят.

Начинът на живот на Корелата изисква непрекъснато да са в придвижване и по тази причина те са отлични летци. Това е витално значимо за намиране на храна и вода. През дългите сухи интервали на годината те избират високите дървета, които са положително място за наблюдаване. Събират се на огромни ята, с цел да търсят водоеми.

С оглед на сложния метод на живот, Корелата се е приспособила да отглежда бързо потомството си. Тя е хралупна птица, избира за гнездене дупки в остарели дървета, които постоянно дооформя и уголемява сама. При избора на място за мътене главно условие е да бъде покрай храна и вода.

Размножаване на папагал Корела

Размножаването на Корелата в природата става по време на дъждовния сезон, когато има обилие от вода и храна за дребните пилета. Развъждането на Корелата стартира при навършване на 1 година и те са единствения тип, който се развъжда толкоз рано. Женската снася от 4 до 7 бели яйца, само че не всички пиленца оцеляват. Тези яйца, които не съумеят да се излюпят даже, остават в гнездото, с цел да обезпечат топлота на останалите дребни пилета.

Женската Корела е виновна за мътенето на яйцата и грижата за новородените, само че мъжкият не ги изоставя, а ги пази. Мъжката птица е доста добър татко и в случай че майката загине, той поема всички грижи за потомството.

Хранене на папагал Корела

Когато е в дивата природа, Корелата се храни със семена, зърна и плодове. В домашни условия са надалеч по-претенциозни и мъчно се научават да ядат плодове. Нуждаят се и от витамини и минерали и в дивата природа си ги набират от скалите, като на ята дълбаят дупки в тях. В плен тези потребности се задоволяват с налични оферти в комерсиалната мрежа. Нуждаят се и от протеини, които би трябвало да се набират с храната от стопанина, в случай че птицата се отглежда в домашни условия.

Обучение на папагал Корела

Когато става въпрос за папагали, нормално се чака, че това е птица, която приказва. В дивата природа те не приказват, естествено, само че и в плен не всяка птица ще се научи да имитира човешкия диалект.

Мъжките са тези, от които се чака да свиркат или приказват, в сравнение с женските. Те са музикални и могат да заловен някоя мелодия и да я научат, в случай че настойчиво им се повтаря. Учат се най-добре посредством подражаване на други птици. Ако се сложи птица-часовник наоколо до клетката на Корелите, тя освен ще бъде източник на приятни страсти за тях, само че ще даде опция на папагалчетата да научат някои звуци. Така че нищо не ви коства да се захванете с това самобитно образование на папагал Корела.

Отглеждане на папагал Корела

Папагалите Корела са доста подобаващи за домашни любимци. Те се приспособяват чудесно и имат капацитет на доста жизнерадостни и радостни жители на дома. Тъй като са обществени птици, добре е да отглеждате Корели най-малко по двойки. Ще се депресират, седейки сами, изключително в случай че стопанинът постоянно отсъства. Чифт Корели е наложително изискване, в случай че птицата бъде оставяна дълготрайно сама у дома. Те могат сполучливо да разделят клетката с птица от същия пол.

В дивата природа продължителността на живот при Корелите е към 30 години. В плен живеят съгласно акомодацията, само че междинната им възраст варира от 15-20 години. В по-редки случаи доближават до възрастта, която имат в диво положение. Най-възрастната Корела в плен е доживяла до 36 години.

Ако и вие желаете да си вземете такава птица за любим, вижте нашите разгласи и цени за Корела.