Усещате ли празнота в сърцето: 6 причини да се изгубим в живота
Животът за множеството от нас по никакъв начин не е розов. Кризи, загуби, разводи, проблеми от всевъзможен вид – всичко това ни въздейства и в един миг можем да изгубим себе си.
Връщането назад може да е мъчно, само че в случай че трезво оцените 6-те аргументи, които ни държат в капан, ще ви бъде по-лесно да намерите правилния път към себе си.
Психолозите са безапелационни – би трябвало да сме наясно с аргументите, които ни карат да се изгубим в живота. Пътят ни минава през доста трудности, само че, в случай че човек е мощен, може да преодолее всички неволи и да остане на правилния път.
Важно е да определите аргументите за себе си, да откриете повратната точка – тази, която може да лиши живота ви от смисъл и да ви потопи в празнотата на битието.
Неразбиране на самия себе си и мястото си в живота
Честно казано, малко хора се познават добре. Рядко се интересуваме от комплицирани духовни въпроси, изключително в случай че животът по този начин или другояче си върви добре.
Въпросите се появяват единствено когато се случи нещо неприятно. И главно са: „ Защо ми се случи това? “, „ Къде е моята виновност? “.
Но това са неверни въпроси. Те няма да ви оказват помощ да разберете живота си и да излезете от рецесията. Необходимо е да се научите да разделяте кое е значимо и кое – незадълбочено. Запознайте се с тайните на вашата персона, анализирайте вътрешните си проблеми и разберете за какво сте пристигнали в този живот.
Идеалите на други хора
Когато живеем по инерция и подценяваме потребностите на душата, животът стартира да следва сюжетите и настройките на други хора, а не нашите лично. Ако на човек, който е повлиян от обществото, родители или други хора в близост му липсват духа и решимостта да се съпротивлява, той стартира да следва наложените правила, да живее не своя, а нечий непознат живот. А това обезсилва и лишава вътрешната ни сила.
Пристрастяване към обществените медии
Социалните мрежи имат унищожителен резултат върху душeвността и силата на хората. Нереално подреденият живот по филмите и другите излъчвания предизвиква отрицателни страсти и в следствие тласка човек към меланхолия. Ние сме по този начин устроени, че инстинктивно се съпоставяме с близките. В този смисъл всички щастливи фотоси на други хора ни работят като модели за подражателство, а това ни кара да изпитваме извънредно неодобрение от себе си и живота си.
Отлагане на щастието за по-късно
Колко постоянно си споделяме: „ Още малко и ще бъдем щастливи “. Условията за реализиране на благополучие са разнообразни за всеки: някой мисли, че ще бъде благополучен, в случай че си откри нова работа, различен е уверен, че щастието ще пристигна с преместването на дома, а трети са безапелационни, че щастието е в любовта. Но не. Щастието е това, което е тук и в този момент. Не се задоволявайте с мисълта, че на следващия ден нещо ще ви направи щастливи. Бъдете такива през днешния ден! С това, което имате. Винаги можете да намерите нещо, въпреки и дребно, поради което да се почувствате щастливи.
Липса на цели
Основната причина за вътрешната празнина е неналичието на персонални цели. Когато всички задания, наложени от обществото, са изпълнени в живота, а персоналните не са „ асфалтирани “, се получава чувство за дезориентация и празнина. Важно е да имате житейски проект, с цел да не обикаляте в обаян кръг. Погледнете по-дълбоко в себе си и намерете смисъла на съществуването си.
Раздор с Вселената
Понякога без да осъзнаваме „ се караме “ с Вселената. Когато времената са сложни, подсъзнателно упрекваме за неуспехите си външни сили. Подобни обвинявания могат да бъдат доста мощни, тъй като са провокирани от мощни разрушителни страсти като тъга, яд, възприятие на загуба, болежка, безпокойствие. Когато душата я боли и страда, силата, предавана от нея, прониква във външния свят и се свързва с Вселената.
Всъщност всеки проблем в живота е просто заблуда.
Не можем да загубим това, което в действителност е скъпо, можем единствено да загубим това, което е илюзорно, краткотрайно и това, което ни пречи да вървим по пътя на нашата орис.
Ето за какво, с цел да не се изгубим в живота, специалистите ни поучават да търсим себе си в този свят. Непременно ще се открием – може би измежду красивата природа, в тичинките на някое прелестно цвете, в неповторимите ни качества и способности.
Защото, както знаем всички, който търси, постоянно намира.
